Решение 313/26.05.2010 по гр.д. 584/09 на ВКС, 3-то г.о.?

[portokal]

Някой има ли му текста отнякъде?
Допуснато е до касационно обжалване решението по гр. д. 839/2007 г. на Старозагорския окръжен съд.
В сайта на ВКС е качено само определението за допускане, за решението не пише нищо освен номер и дата.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/e0fe6ac15d4ddf10c225768000409ffe/bf5ba70b3fb4f57ec22577e60045b7d6?OpenDocument
Съществените въпроси са:

1. Дали в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД съдът следва да изисква писмени доказателства за покана до съсобствениците за изкупуване на дела на продавача/при условията на чл.33 ал.1 от ЗС/ ,2. Основателен ли е иска по чл.19 ал.3 от ЗС и следва ли да се обяви за окончателен предварителен договор, който е сключен от продавач,който не е собственик на целия имот-предмет на договора, 3. Подписан ли е предварителния договор от касатора,посочен като продавач в същия пред вид наличието на приети по делото заключения на четири тройни и една единична експертиза,от които общо тринадесет вещи лица девет са на едно мнение,а четири на друго и пред вид изложени възражения от касатора срещу част посочените девет вещите лица,4. Налице ли е годен предмет на сделката,пред вид на обстоятелството,че имотът е описан по различен начин в предварителния договор,в исковата молба,в решение,постановено по гр.д. № 84 от 30.06.2006г.,по гр.д. № 1822/2005г.на РС Стара Загора и в нотариалния акт за собственост и 5. Необходимо ли е за обявяване на предварителния договор за окончателен-да бъдат представени изсикуемите се при нотариалното изслушване на сделката за продажба на недвижим имот- декларации за гражданско и материално състояние и декларации по чл.264 ал.1 отДОПК

Интересува ме конкретно петият, и то не за друго, а защото чл. 364, ал. 2 от сегашния ГПК малко неприятно се различава от чл. 298, ал. 2 от отменения (независимо, че допуснатото решение на СЗОС е по отменения, може да се споменава нещо).
Чл. 364 говори само за задълженията за имота.

[kontrol]

Ал. ІІ след изменението 2008 силно се доближава до стария текст (отсъстват само някакви неданъчни публични). А 115 ЗС направо го повтаря (но без общината).

А по проблема, ако ти се занимава, може да пробваш да се примолиш на поддръжката на сайта на ВКС, макар че като гледам и други решения не са публикувани.

[portokal]

Не се доближава чак толкова. И след изменението се говори за "данъци и такси за имота", което аз поне го разбирам като данъци за имота + такси за имота; а не за данъците и другите публични задължения въобще.
За 115, но без общината, си прав обаче, а нямаше да се сетя да погледна там. Thanks за подсещането.

[nevin_alibriam]

Относно непубликуваното решение - аз също живо се интересувах от едно решение на ВКС. Мина може би седмица, след като на сайта беше излязла информация за номера и датата на решението, докато публикуваха текста му. Предполагам, че и в твоя случай ще го качат, трябва малко да почакаш още

[portokal]

Пак по тази тема.
Чл. 298, ал. 2 от отменения ГПК определено се различава от чл. 364, ал. 2 от сегашния. Първият изисква да са платени задълженията към държавата въобще, вторият - само за имота.
Чл. 115, ал. 3 от ЗС не е отменян, поне не изрично.

Какво се получава...
Ако препис се издава при заплащане само на данъците за имота, се появява много лесен начин за заобикаляне на чл. 264 от ДОПК. Толкова лесен, че чак не може да бъде.
Ако препис се издава при погасяване на всички публични задължения на прехвърлителя, няма предвидена възможност, аналогична на тази по чл. 264, ал. 4 от ДОПК - купувачът да придобие собствеността, като внесе цената (а не целия размер на задълженията, който може да е по-голям) по сметката на бюджета.

Едва сега при търсене из интернет установих, че някои съдилища (Разград, Ловеч) са започнали да преодоляват този проблем, като приемат, че при новия ГПК при наличие на публични задължения на прехвърлителя искът се отхвърля, иначе няма как да се извърши "контролът" по чл. 264 от ДОПК, а съдът в производството по чл. 19, ал. 3 е задължен да извърши същата проверка като нотариуса. Други съдилища обаче продължават да ги уважават и без декларация по чл. 264 от ДОПК (само инерция?).
Едно такова решение на Разградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване, но заседание е насрочено за януари догодина.

Предимството на разрешението с отхвърлянето на иска е сериозно - отхвърлителното решение подлежи на обжалване, отказът за издаване на препис - не. Проблемът с преписа става още по-сериозен заради това, че решение, което не е отбелязано в 6-месечен срок от влизането си в сила, си губи "реда" от исковата молба.

Каквото и да направи съдия, вече уважил такъв иск, контрата остава у него. Ако издаде препис и някой впоследствие прецени, че неправилно го е издал, ще е ощетил държавата. Ако не издаде и продавачът пропусне 6-месечния срок (и публичен изпълнител междувременно впише възбрана върху имота), ще е ощетил купувача. То ясно, че винаги е виновен съдът, де.

Естествено, че ще продължа да търся практика или теория, но да направя един сондаж за вашето мнение или опит.
А. Искът се отхвърля, ако продавачът има публични задължения, неотнасящи се за имота.
Б. Искът се уважава, но не се издава препис от решението.
В. Искът се уважава и се издава препис.

[ch3oh]

Не знам дали ще ти е от полза, но виж кавно намерих:

Решение № 1352 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
чл. 264, ал. 4 ДОПК

чл. 298, ал. 3 ГПК

чл. 47, ал. 2 Закон за местните данъци и такси

чл. 85, ал. 2 Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Производство по чл. 194, ал. 1 ГПК (отм.).

С молба от 5.06.2008 г. на Д. Ф. С. и Е. К. С. и двамата от гр. Б. е поискано тълкуване на решение № 1* от 11.01.2008 г. по гр.д. № 395/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение в частта му, с която е указано на ищците на основание чл. 298, ал. 3 ГПК, че препис от решението няма да им бъде издаден, преди да представят доказателства, че са заплатени данъците и другите публични задължения на "Т"А. към държавата и към Община Б. П. се, че решението е неясно в тази част, тъй като ответникът "Т"А. има неиздължени данъци и публични задължения към държавата и общината и те не са в състояние да го заставят да ги изпълни, поради което съществува неяснота относно обстоятелството кога ще бъде изпълнено постановеното решение. Твърдят, че са изпълнили своите задължения по чл. 85, ал. 2 във вр. чл. 87 ЗННД и чл. 47, ал. 2 във вр.чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ, както и са заплатили сумата 7 040,99 лв., представляваща равностойността на остатъка от продажната цена - 3 600 евро, дължима при сключване на окончателния договор.

Ответникът по молбата "Т"А. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира искането за тълкуване на решението за основателно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

РЕШИ:

ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 1* от 11.01.2008 г. по гр.д. № 395/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение в следния смисъл:

Съдът не издава препис на ищеца от решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, без да са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и общината по седалището му. Тежестта на доказване за липса на задължения е на ищеца, като е без значение кой ще погаси задълженията. Ако ищецът погаси задълженията на праводателя си, той ще се суброгира в правата на държавата. Съгласно чл. 264, ал. 4 ДОПК, уреждащ прехвърляне на собствеността по нотариален ред, ако продавача даде съгласие продажната цена на имота да постъпи за погасяване на данъците му, нотариусът изповядва продажбата. Следователно за ищеца е налице възможност да внесе в полза на държавата цялата цена на апартамента - 36 000 евро. Тази възможност обаче е налице само за задължения на праводателя му възникнали преди вписване на исковата молба.

В настоящия случай праводателя на ищеца няма задължения към държавата и общината преди вписване на исковата молба, поради което следва да се издаде препис от решението, след представяне на доказателства от ищеца за заплащане в полза на държавата на равностойността на остатъка от продажната цена - 3 600 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

[portokal]

От полза е, мерси! Не знам как съм го пропуснала - вярно, аз наблегнах на Гугъл, но и в Апис отварях, а там го има (решението, "обект" на тълкуване, не го намирам, но това също върши работа).
Днес при търсенето, но след като писах поста от обяд, попаднах и на решение на Габровския окръжен съд, в което също се споменаваше за възможност продажната цена да се плати по сметката на НАП, т.е. приемаше се, както в това решение, че чл. 264, ал. 4 от ДОПК се прилага и тук.

[fani_i]

Не знам какво ще отговори ВКС (отговорите по някои от решенията направо ми звучат в стил "оракулът каза", от което хем ми става смешно, хем тъжно), но считам, че следва да се приложи нормата на чл. 364, ал.2 ГПК, каквато е, без да се подлага на разширително тълкуване. В чл.115 ЗС е уредена същата хипотеза, поради което считам, че по-новата норма я дерогира мълчаливо в частта за другите задължения към държавата.
Все пак, не мога да отрека известна логика и в приложението по аналогия на чл. 264, ал.4 ДОПК, с оглед защитата на публичния интерес, но в крайна сметка процесът е такъв, какъвто е и не намирам за редно в тежест на страната, която очаква изпълнение на решението, след като е удовлетворила изискванията на ГПК, да се възлагат задължения или да се предявяват изисквания, относими към други производства (нотариални), колкото и резултатът да е сходен. Държавата е имала възможност да предприеме мерки за събиране на вземанията си, ако те са възникнали преди вписването на ИМ и не може нейното бездействие да се преодолява чрез възлагане на допълнителни функции или задължения, било на съда, било на страните по делата.
Отхвърлянето на иска ми се вижда още по-неприемливо, тъй като такава последица не е предвидена от закона (само неиздаването на препис, и то при условията на чл. 364, ал.2), а и би било неоснователно, ако са налице предпоставките за уважаването му и е бил доказан. Функциите на съда са правораздавателни, а не фискални...или?