Информация за образувано тълкувателно дело?

[toten14]

Предварително се извинявам, ако раздела не е точен или пък темата се окаже ненужна и глупава.....
Присъствах на едно заседание днес, в което ищеца е мой близък, та производството беше спряно, тъй като по предмета на делото се чакало приемане на ТР на ВКС ГК и ТК. Става въпрос за противоречива съдебна практика относно това може ли при условията на евентуалност да се иска обезщетение за претърпени вреди на основание член "Едикой си" от КЗ (по застраховката "гражданска отговорност") от застрахователната компания и ГФ, при положение, че по предхождащото Н.Д. е присъдено обезщетение на деликтно основание на водача-деликвент. Та производството беше спряно, до приемане на съответното ТР. Реших да се поразровя в сайта на ВКС, за да видя дали има някакво определение за даване ход на подобно тълк. дело и евентуално насрочване, но не намерих нищо. Някой, така любезен от Вас да има случайно информация за подобно нещо? Благодаря предварително и още веднъж се извинявам за евентуалното невежество

[ivanov_78]

Виждам, че никой не е отговорил, но имам същият въпрос, какво става с това решение, вече минаха толкова много месеци? Взето ли е най-сетне това решение, къде може да се проверява, кога се очаква да се вземе най-сетне и след като мине автоматично ли ще се подновят спрените дела срещу застрахователите, които отказват да плащат?

[Standbay]

какво става с това решение, вече минаха толкова много месеци? Взето ли е най-сетне това решение, къде може да се проверява

Справки за дела

Чрез тази страница можете да осъществите директен достъп до информационната система на Върховният касационен съд на Република България. Имате възможност да идентифицирате дадено дело по страни, данни от долна инстанция, входящ номер във ВКС или по номер на делото в отделението.

При търсене връщащо повече от един резултат, моля изберете дело за което искате да получите информация.

Ако има постановено съдебно решение след 01.10.2008 г. имате достъп до пълния текст на решението (със заличени лични данни) чрез бутона Пълен текст, разположен странично.

[maria01]

Чакаме го това решение почти година вече. И аз имам спряно дело и повечето колеги, занимаващи се с този род дела също. Дали ще се възобновят делата зависи от това какво ще гласи въпросното решение. Това е притеснителното в случая. Защото до тази ситуация се стигна поради напълно противоречиви решения на ВКС по такива дела и то при действието на новия ГПК.
Не искам и да си помисля да се приеме, че са недопустими искове срещу застрахователя след вече уважен иск срещу прекия причинител на увреждането. В този случай - сетете се сами какво става с делата ни.

[mi_lena]

Производството по това тълкувателно дело е спряно, както и производствата по други тълкувателни дела, образувани по реда на чл.292 ГПК. Върви само производството по тълкувателното дело за определяне какъв е редът по самия чл.292 ГПК. Когато се постанови ТР по това дело, спрените тълкувателни дела подлежат на възобновяване служебно.

[ivan_lawyer]

Ние ги спираме, те ги пускат, ясно.

Това не е ли кашичка?

Да минат на светло столично, като мен, колегите от съда. Будя се като младенец и имам перфектни рефлекси.

Повече баклава. Също боза, халва. Много е хубава баклавата до приемната ни на НДК - на "Скобелев". Продават я на килограм. Перфектна е. Винаги когато си блъскам главата с нещо, ходя да хапна баклава. Помага. Гориво за клетките.

[mi_lena]

Иване, чувал ли си за такива думи като "спам", "флууд" и пр.?

[Pink_Floyd]

Понякога си задавам въпроса защо се допускат до касационно обжалване и се постановяват решения по чл. 290 ГПК в противоречие със задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ППВС. Ако някой счита нещо различно, да се опита да инициира по ЗСВ приемане на ТР, а не да се допуска до касационно обжалване и в противоречие със задължителната практика, установена в ППВС, да се постановяват решения по конкретни казуси. И едва тогава да се достига до образуване на производство за постановяване на ТР.
Защото в конкретния случай формално би било схващането, че ППВС № 7/77 г. е било задължително само при приложението на ЗДЗИ (отм.), респ. ЗЗД, но не и за приложение на вече отменените норми в ТЗ, уреждащи отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, респ. по КЗ.
Защото в т. 11 от това Постановление ясно е установено - "Увреденото лице обаче може да предяви искове при субективно пасивно, но евентуално съединение срещу застрахователя или срещу прекия причинител на непозволеното увреждане и обезпечително отговарящия за поведението му субект за тяхното солидарно осъждане... Увредените лица могат да искат удовлетворение срещу тях разделно, в отделни искови производства."
Лично моето схващане е, че не следва да се изменя така установената практика, защото много от пострадалите предявяват граждански искове срещу делинквентите в наказателното производство (практиката, естествено, се е ориентирала към недопустимост в наказателното производство да участва като граждански ответник застрахователя по гражданска отговорност - за това, според мен, няма законово основание), след което установяват, че виновният причинител на вредите е неплатежоспособен. Защо да е недопустим такъв иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Нали за това е създаден този паричен фонд, управляван от застраховател, нали за това той има "гаранционно-обезпечителна отговорност", нали когато е бил осъден делинквентът, той има право на пряк иск срещу своя застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Защо трябва да лишаваме увреденото лице от това "обезпечение" на неговото вземане, породено от деликтната отговорност на виновния причинител на вредите?! Ако подходът е формален - това лице щяло да се снабди с два изпълнителни титула за едно и също вземане, респ. той бил упражнил правото си на избор при ангажиране деликтната отговорност, би се достигнало до несправедливи резултати - при неплатежоспособност на делинквента нито пострадалият ще получи заместващо или компенсаторно обезщетение (в зависимост от вида на вредносните последици), нито застрахователят ще заплати застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск. А опасността от неоснователно обогатяване ще се преодолее в изпълнителното производство – наистина, най-вероятно чрез обжалване действията на съответния съдебен изпълнител. А ако се достигне до двойно плащане, има способи за връщане на тези средства от обогатилия се неоснователно. Но според мен – малцина ще са тези недобросъвестни пострадали, които да целят двойно репариране на едни и същи вреди.
Но защо да лишаваме добросъвестните от „гаранционно-обезпечителната отговорност” на застрахователя заради някои отделни недобросъвестни лица.

[mi_lena]

Понякога си задавам въпроса защо се допускат до касационно обжалване и се постановяват решения по чл. 290 ГПК в противоречие със задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ППВС.
.......Защото в конкретния случай формално би било схващането, че ППВС № 7/77 г. е било задължително само при приложението на ЗДЗИ (отм.), респ. ЗЗД, но не и за приложение на вече отменените норми в ТЗ, уреждащи отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, респ. по КЗ.

Производството по ТР е по чл.292 ГПК, защото при действието на новия ГПК са постановени от състави на ВКС решения по чл.290 ГПК, съдържащи противоречащо тълкуване на самото ППВС № 7/77 год., чиято задължителност никой не отрича.

Налице е противоречиво произнасяне по въпросите: 1./ Алтернативно или евентуално е съединяването на исковете срещу делинквента и застрахователя (респ.Гаранционния фонд); 2./ Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Гаранционния фонд; 3./ Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта или за евентуалната основателност на иска.

Едната от застъпените в практиката тези е, че няма пречка да бъде разгледан и уважен иск срещу застрахователя/Гаранционния фонд, доколкото съединяването е алтернативно и вземането по иска по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител не е било погасено чрез плащане.
Такова горе-долу е и схващането на проф.П.Голева.

Другата теза е, че съединяването на исковете е евентуално и с предявяването и уважаването на иска по чл.45 ЗЗД, правата срещу застрахователя/Гаранционния фонд не могат да бъдат реализирани.

[razli4na]

Не се съмнявам, че върховните съдии ще вземат предвид разпоредбата на чл. 18 от ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 септември 2009 година:

Член 18
Право на пряк иск
Държавите-членки гарантират, че лицата, увредени от произшествие,
причинено от превозно средство, покрито от застраховката,
посочена в член 3, имат право на пряк иск срещу застрахователното
предприятие, застраховало гражданската отговорност
на отговорното лице.

[mi_lena]

Не мисля, че има каквото и да било противоречие относно правото на пряк иск. Противоречието при тълкуването и на закона и на на ППВС № 7/77 год. се състои в друго, но вече го написах и да не се повтарям.

[razli4na]

Защо трябва да лишаваме увреденото лице от това "обезпечение" на неговото вземане, породено от деликтната отговорност на виновния причинител на вредите?! Ако подходът е формален - това лице щяло да се снабди с два изпълнителни титула за едно и също вземане, респ. той бил упражнил правото си на избор при ангажиране деликтната отговорност, би се достигнало до несправедливи резултати - при неплатежоспособност на делинквента нито пострадалият ще получи заместващо или компенсаторно обезщетение (в зависимост от вида на вредносните последици), нито застрахователят ще заплати застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск.

Основанията за дължимост на обезщетението са различни- виновният причинител дължи на основание деликтна си отговорност, а застрахователя- на договорна. Вярно е, че втората е в причинно- следствена връзка с първата, но втората се дължи на самостоятелно основание, стига да бъде доказана първата.
А по отношение на двата изпълнителни титула- закона го е уредил- застрахователят има право на регресен иск.

[portokal]

Различна, никой не спори, че основанията са различни. Проблемът не е откъде ще събере парите си платилият застраховател, проблемът е какво прави увреденото лице, когато осъденият от него е неплатежоспособен, а срещу другия задължен това лице няма вече право на иск според едното мнение.

Не мисля, че има каквото и да било противоречие относно правото на пряк иск.

Няма, ама като осъдиш причинителя, и според едното мнение ти отива на кино правото на пряк, непряк и всякакъв иск срещу застрахователя. Може би на това иска да наблегне Различна, но най-добре тя да си каже какво е имала предвид.

[razli4na]

Портокал, изказването ми беше в подкрепа на първото становище с аргумент против второто. Уточнявам- точно защото се дължи на различни основания, считам, че увреденото лице има право на иск по всяко от тях.

[mi_lena]

Дами, никой не спори, че увреденият има право на иск, както срещу делинквента, така и срещу неговия застраховател. Въпросът е за упражняване на това право (сиреч, процесуален е ) и дали упражняването на единия преклудира другия.

[portokal]

Ахъм, ама както са различни основанията, така са и зависими едно от друго, и "това лице щяло да се снабди с два изпълнителни титула за едно и също вземане, респ. той бил упражнил правото си на избор при ангажиране деликтната отговорност" (цитатът е от поста на Пинк Флойд).

Иначе и аз съм твърдо за първото становище, а именно "опасността от неоснователно обогатяване ще се преодолее в изпълнителното производство – наистина, най-вероятно чрез обжалване действията на съответния съдебен изпълнител. А ако се достигне до двойно плащане, има способи за връщане на тези средства от обогатилия се неоснователно" (цитатът е пак оттам).

Ми_лена, никой не спори. Май се спори само дали да не можеш - в определени случаи, и при споделяне на първото мнение - да го упражниш не е същото като изобщо да го нямаш.

[razli4na]

Да видим какво става с дължимата държавна такса: За иска по чл. 45 ищецът ще бъде освободен по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК "Такси и разноски по производството на делата не се внасят:... 4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;"
По иска срещу застрахователя ще дължи 4% от притенцията, именно защото основанието е договорна отговорност и не са налице основанията по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

[mi_lena]

....Ми_лена, никой не спори. Май се спори само дали да не можеш - в определени случаи, и при споделяне на първото мнение - да го упражниш не е същото като изобщо да го нямаш.

Въпросът със съединяването на исковете и различния прочит на ППВС № 7/77 год. не се изчерпва с двете посочени по-горе становища. Те само очертават общата схема. Възникват и противоречия в детайлите и всички ние сме творили практика "в духа" или "по буквата" на все същото ППВС и преди приемането на новия ГПК.

[kalahan2008]

Иначе и аз съм твърдо за първото становище, а именно "опасността от неоснователно обогатяване ще се преодолее в изпълнителното производство – наистина, най-вероятно чрез обжалване действията на съответния съдебен изпълнител. (цитатът е пак оттам)

Само че такава жалба би била недопустима.

[Pink_Floyd]

Иначе и аз съм твърдо за първото становище, а именно "опасността от неоснователно обогатяване ще се преодолее в изпълнителното производство – наистина, най-вероятно чрез обжалване действията на съответния съдебен изпълнител. (цитатът е пак оттам)

Само че такава жалба би била недопустима.

Да, така е, когато длъжникът би обжалвал отказа на съдебния изпълнител да прекрати съответното изпълнително производство. Поради това остава единствената възможност съдебният изпълнител да преценява дали няма по двата изпълнителни титула да се достигне до репариране на едни и същи вреди и в случай че установи, че по друго образувано изпълнително производство е извършено плащане от длъжника, да прекрати изпълнителното производство при себе си, което подлежи на обжалване от взискателя. Съгласен съм, че трудно ще се открият съдебни изпълнители, които да съобразяват тези обстоятелства и да "рискуват" да не изпълняват по своето производство. Но този казус е още едно доказателство, че е необходимо да се разшири активната процесуална легитимация на длъжниците - да обжалват и други действия на съдебния изпълнител. Но, очевидно, законодателят е счел, че исковият ред за защита срещу изпълнението - чрез оспорване на вземането по чл. 439, ал. 1 ГПК, е по-удачен начин. Мисля, че плащането по единия изпълнителен титул може да обоснове правният интерес за предявяване на този иск - то би било "обстоятелство, настъпило след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание". В този случай подходящата мярка за обезпечение би била спиране на изпълнението по производството, образувано по изпълнителен лист, издаден срещу делинквентна.
Наистина, това не е концепция, а само нахвърлени размишления как би могло да се преодолеят несправедливите последици от неплатежоспособността на делинквента. Защото - важен не е крайният формализъм, а решаването на същинските проблеми на пострадалите, които трябва да се ползат от специалния фонд, управляван от застрахователи и създаден за обезпечаване на причинени вреди.