ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

[fbr65]

Българинът е правен нихилист, той се води на адреса на който се е родил, макар там отдавна да няма къща или апартамента да е продаден 3 пъти.

Като е правен нихилист, откъде идва този неистов стремеж за раздаване на пари на сульо и пульо срещу един подпис, за пет минути. При правно нихилистични нации, на почит са предплатените услуги, а вижте какво се получава при нас. И защо е спал доставчик, който е позволил да му натрупат пет неплатени фактури. Ами да си носят последствията.

[gridiron]

Реално:

2007г. сегашният омбудсман лобира за въвеждането на чл. 417

по който банките си вадят изпълнителни листа без да разберете, създават се „условия за употреба” на ЧСИ-тата, които могат да вземат всички имоти на длъжника ако изпадне в неплатежоспособност, а банките пък са помогнали с доста точна статистика да се предвиди колко точно процента ще бъдат лошите кредити. Ще рече ТЕ ВСИЧКИ са знаели че ще сте неплатежоспособни по някое време, но не и вие. Защото ТЕ ПРАВЯТ ЗАКОНИТЕ!
Въпросът е простичък. Ако имахте възможност да платите за промяната на някой закон във Ваша полза, от което ще спечелите милиони, бихте ли платили?
Защото банките имат тези пари! А ЧСИ-тата събират над 1 млрд. лв. на година по техните отчети.

10 години по-късно омбудсман, протестира против закона, който е „прокарал” лично

Защо да го прави?
Нали имаше „баланс във взаимоотношенията” между кредитоискатели и банки?
Няма кой знае какви промени в тази насока, които да са нарушили този баланс от преди 10 години в полза на банките. Напротив, всяко правителство твърди, че следващите промени са в полза на кредитоискателите. И на пръв поглед е така.
Само дето тези промени не работят, защото са мъртво родени.

Защо не известяват с есемес и електронна поща?

Пример с най-новите промени.
Нямало вече ЧСИ да си спестява известяването. Щели да тъсят на адрес по 3 пъти!
А кой ще го удостовери това? Частни съдебни изполнители, които са пропускали сроковете за уведомяване, са казвали на сътрудниците си „Напиши един протокол, че сме били миналата седмица!”
Знаете ли как се прави това в цивилизования свят? Известват те, че имаш дело срещу теб чрез SMS.
Казах цивилизования свят, но не се сетих за Турция. Там още си правят преврати и се стрелят, но и там е така, с SMS.
Уж имаме електронни подписи, уж най-добрия интернет бил в България и всички имали достъп, а какво се оказва? Нямат технология да ти пуснат един e-mail, че са ти завели дело?
Нямат защото не искат. Иначе се прави лесно.

Новото преразпределение

„На босия цървулите не можеш да вземеш”
Още една добра стара поговорка. На ЧСИ-тата обаче доста им порасна бизнеса не мислите ли?
Знаете ли на кой се отчитат те? Ще ви подскажа. Ако утре станете ЧСИ или нотариус мислите ли, че банките или М-тел или Топлофикация ще започнат да работят на равна нога с Вас? Не няма! Те си имат списъци с нотариуси и ЧСИ-та с които работят. Само тези! Иначе не дават кредит или не възлагат събиране на вземане. А Вие си мислете каквото искате!
Но да се върнем на темата с босия, цървулите и корупцията в която не участваме. Много е пагубна точно тази корупция.
Да живее промяната!!

[bird_of_paradise]

Боже прости ги, но защо забъркаха тая каша със заповедното?!?

Депозирам заявление по чл. 410, по което след измененията в ГПК имам възражение: бланкета " не дължа изпълнение....", като в следващите два реда е написано абсолютно същото изявление, но тук длъжник ( или колега) е решил да блесне с правна мисъл ограничена до това да цитира издадената заповед ( №/дата) и № на ч.гр.д. Твърдения, доказателства нещо там по 414а, ал.1 и ал.2 липсват.
Получавам определение, че следва да изразя становище по депозираното възражение в 3-дневен срок ( указват ми се последиците), респективно че имам възможност да си предявя установителен иск ( с последното съм ок., първото ме озадачава).

Сега, `начи стоя и си мисля ( по Мелка), аз ли съм птица бяла или нещо не е така- след като няма изпълнение в срока за доброволно изпълнение ( прости им и тафтологията и перфидната правна терминология на 20-те дузини калпаци), респективно липсва и такова по разноските, като как простото възражение по чл. 414 стана такова и по 414а?
Какво становище аджеба се очаква да изразя, след като очевидно спорът ще се пренесе в производството по 422, където ще се доказва размера и основанието на дълга.

[ivanov_p]

След има-няма 4-5 години нещата ще се напаснат.

[bird_of_paradise]

С ГПК ще се оправя, обаче се връщам от един семинар по НПК... е там " каква я мислихме, а тя к`ва стана...". Това равенство на страните в процеса, това състезателност ... в канала, защото с измененията отвързват ръцете на прокуратурата и тя става всевластна ( уви, с повече правомощия и от правораздаващия орган, а този чиляк обвиняемия е пратен в десета глуха). Много шлака се твори последните години, но това НС избива рибата.

КС ще се произнесе ( за сега има жалба от ВКС http://www.constcourt.bg/bg/Blog/Display/651?type=1 , но само по два текста) и според мен дори те да отпаднат ( и ще се обявят за противоконституционни), ако останалите правоимащи по чл. 150 от Конституцията замълчат - да не станеш клиент на обвинението, защото жална ти майка.

[ivanov_p]

Пиле,
Аз не се занимавам с наказателно, но от години пиша едно и също, а вие опонирате. В нашето наказателно право няма право. Там няма нещо, което да е наред. България е безправова държава. Тя беше такава по отношение на наказателното производство, сега става такава и по отношение на гражданското право. След ГПК от 2008г. гражданското производство стана може би най-доброто в Европа и от най-добрите в света. Имал съм дела, заповедно, 422 и въззивно, които минават за 6 месеца. В Германия елементарно дело ако мине на инстанция за 2 години хвърляш капа. Едно дело срещу Метро беше продължило 25 години. Това отмина и от 1-2 години започна погром, както от безумни ТР, така и от промяна на законите.
Наказателното не го коментирам въобще, а и няма смисъл. Много са малко делата, които минават по едни правила, а никак не са малко тези, при които в основни членове на НПК има по 2-3 промени. Извън промените в процесуалните и материални закони имаме и законодателство от страна на ВКС, напълно без връзка с останалото. Основни институти са разрушени.
Удар по главата с брадва минава за лека телесна повреда, защото пострадалият се дръпнал и острието само го порязало.
Кражба в размер минимална заплата била маловажен случай, а при данъчно или друго престъпление 6 МРЗ са големи размери, 24 МРЗ особено големи. След няколко години маловажният случай ще се изравни с големите размери.
Изчезна давността за всички продължавани престъпления, по тях могат да те търсят за произволен срок от време назад, като вредоносният резултат се сумира, вкл. и с неплатени данъци на царя и Тошо. И т.н. и т.н.

[svettoslav]

Вероятната нищожност и недопусимост бяха основание за служебно допускане на касация по смисъла на ТР 1/2009 г. Това добре, но "очевидна неправилност" на решението ... Тя неправилността на решението освен очевидна, каква друга да бъде? Освен да прочетеш решението, как по-друг начин да разбереш неговата неправилност? Някои решения вярно "миришат", но ... Тъй, че изразът "очевидно" нищо не означава. Излиза, че всички неправилни решения, извън тези по чл. 280, ал. 3 ГПК, би следвало да се допускат. Но това "очевидно" ще дава възможност на състава си допуска до касация само онези решения, които смята за "очевидно" неправилни, а "неочевидните" - не. Интересно дали ще видим ТР на това "очевидно". Впрочем, можеше да се избере и друго - "очевАдна неправилност", макар, че то пак същия смисъл - никакъв.

Това ми хареса

Явно адвокатското лоби си казва думата.

Прав си че е безмислица.Но по-добре така,отколкото сегашната абсурдна ситуация,където ти пишат че решението не било адекватно,но нямаш въпрос,противоречащ на .....намси какво. Доста случаи касаят проблем относно доказателствата.Тук горят много хора.И това си крещи да промяна.Както е известно,порока при преценката на доказ.материал води до "необоснованост" на акта като порок. Това си е вътрешното убеждение на съда.Но точно тук стават големите игри и непоправимите грешки.Но това не е основание за допускане.
Един нагледен пример,масово срещан кажи-речи. Ако въззива ти обсъди,макар и формално,с по 2-3 изречения всички доказателства-нямаш осонвание за касация.Въпреки очевидната порочност на преценката и блестящите глупости,от които може да ти окапе косата,когато четеш решението.
Но,ако са пропуснали нещо от материала-Бинго !(ако ще и от това да не зависи изхода !!!) Това ли трябва да е критерия? Ужас на квадрат. Да господства уникалната простотия !-дали имало оср*ни мотиви или нямало! Пък ако ще и с ........ си да пише.
Именно подобни нетърпими неща са мотивирали правната общонст да приеме това нещо.
Няма да се натоварят прекомерно от ВКС. Явно са го осъзнали. Така и така се чете делото ! Дори за допустимостта трябва да го изучиш.

Що се отнася до нищожността,недопустимостта и т.н. ,то тук,за "очевидната неправилност",е още по-фрапантно.
Какво допускане,какви 3 лв? То е от ясно по-ясно какво ще е решението когато ти го допуснат на основание очевидна неправилност Точно тук е големия смях.

Което налага въпроса дали има смисъл изобщо от второ разглеждане или всичко да си мине в едно с.з.,където да изложиш аргументите си както за допустимостта,така и по същество(което вече така или иначе си направил в жалбата си!!!
Една година СПЕСТЕНА! Таман толкова. Това е ,което трябва да се направи.

Що се отнася до порока "очевидната...." и допускането на делото,то явно тук ще го докарваме с убедителност и сърдечни излияния,петиции за човешките права и искания за недопускане тържеството на несправедливостта

[lawchoice]

...
Един нагледен пример,масово срещан кажи-речи. Ако въззива ти обсъди,макар и формално,с по 2-3 изречения всички доказателства-нямаш осонвание за касация.Въпреки очевидната порочност на преценката и блестящите глупости,от които може да ти окапе косата,когато четеш решението.
Но,ако са пропуснали нещо от материала-Бинго !(ако ще и от това да не зависи изхода !!!) Това ли трябва да е критерия? Ужас на квадрат. Да господства уникалната простотия !-дали имало оср*ни мотиви или нямало!...

Разликата е огромна и тя ясно личи от текста на чл.12 ГПК, определящ начина по който следва да се формира вътрешното убеждение на съда. Работа на касатора е да обоснове тезата си относно блестящите глупости на въззивния съдебен състав съгласно вече установената съдебна практика.

Пък ако ще и с ........ си да пише.
Именно подобни нетърпими неща са мотивирали правната общонст да приеме това нещо.
Няма да се натоварят прекомерно от ВКС. Явно са го осъзнали. Така и така се чете делото ! Дори за допустимостта трябва да го изучиш.

Що се отнася до нищожността,недопустимостта и т.н. ,то тук,за "очевидната неправилност",е още по-фрапантно.
Какво допускане,какви 3 лв? То е от ясно по-ясно какво ще е решението когато ти го допуснат на основание очевидна неправилност Точно тук е големия смях.

Което налага въпроса дали има смисъл изобщо от второ разглеждане или всичко да си мине в едно с.з.,където да изложиш аргументите си както за допустимостта,така и по същество(което вече така или иначе си направил в жалбата си!!!
Една година СПЕСТЕНА! Таман толкова. Това е ,което трябва да се направи.

Що се отнася до порока "очевидната...." и допускането на делото,то явно тук ще го докарваме с убедителност и сърдечни излияния,петиции за човешките права и искания за недопускане тържеството на несправедливостта

Именно огледало на горното виждане е порочната практика, на някои състави на ВКС, да допускат смешение между основанията за допускане с тези за касационно обжалване, като в закритото заседание по чл.288 ГПК съобразяват акта си с разбиранията си относно правилността на обжалвания пред тях въззивен съдебен акт.

[bird_of_paradise]

..Работа на касатора е да обоснове тезата си ...съгласно вече установената съдебна практика.

Коя практика?- онази, която вече не е задължителна за никого?

Като казвам, че измененията в ГПК за тайнство на глупостта и този визирах, така щото от 2007г. до момента вече над 10г. се трупа обилна съдебна практика по 290, която до скоро не беше задължителна само за ВКС, но от 27.10. вече не е задължителна за никого. Тъкмо човек да си каже - разгеле завъртя се леко машината в коловоза и хоп- пак извън пАтО.

[lawchoice]

Коя практика?- онази, която вече не е задължителна за никого?

Като казвам, че измененията в ГПК за тайнство на глупостта и този визирах, така щото от 2007г. до момента вече над 10г. се трупа обилна съдебна практика по 290, която до скоро не беше задължителна само за ВКС, но от 27.10. вече не е задължителна за никого. Тъкмо човек да си каже - разгеле завъртя се леко машината в коловоза и хоп- пак извън пАтО.

Тя, практиката на ВКС, пак си остава критерий за допустимост, съгласно новата редакция на чл.280, ал.1 ГПК, независимо от текста на чл.290, ал.3. Но, така или иначе, аз напълно съм съгласен с изразеното от теб във форума становище, което илюстрира и моята гражданска позиция относно производството по чл.288 ГПК.

[svettoslav]

...
Един нагледен пример,масово срещан кажи-речи. Ако въззива ти обсъди,макар и формално,с по 2-3 изречения всички доказателства-нямаш осонвание за касация.Въпреки очевидната порочност на преценката и блестящите глупости,от които може да ти окапе косата,когато четеш решението.
Но,ако са пропуснали нещо от материала-Бинго !(ако ще и от това да не зависи изхода !!!) Това ли трябва да е критерия? Ужас на квадрат. Да господства уникалната простотия !-дали имало оср*ни мотиви или нямало!...

Разликата е огромна и тя ясно личи от текста на чл.12 ГПК, определящ начина по който следва да се формира вътрешното убеждение на съда. Работа на касатора е да обоснове тезата си относно блестящите глупости на въззивния съдебен състав съгласно вече установената съдебна практика.

Коя разлика е огромна?

Не те разбирам. Щом са изложени мотиви по доказателствата, макар и явно погрешни, и това е довело до грешен краен резултат,нямаш основание за допускане (ако няма нещо друго ). В наказателния процес се държи за тая работа повече .От там излиза врабче, нерядко, но тук забрави. Имаш си обсъдени доказателства. Да, това води до неправилно решение, но нямаш механизъм за допускане . Чл.12 какво? Това е моето убеждение, казва съдията! Довиждане! Аз така ги тълкувам. Ако не съм прав, има и над мен. Само че нямаш основание да ги ангажираш.

Пък ако ще и с ........ си да пише.
Именно подобни нетърпими неща са мотивирали правната общонст да приеме това нещо.
Няма да се натоварят прекомерно от ВКС. Явно са го осъзнали. Така и така се чете делото ! Дори за допустимостта трябва да го изучиш.

Що се отнася до нищожността,недопустимостта и т.н. ,то тук,за "очевидната неправилност",е още по-фрапантно.
Какво допускане,какви 3 лв? То е от ясно по-ясно какво ще е решението когато ти го допуснат на основание очевидна неправилност Точно тук е големия смях.

Което налага въпроса дали има смисъл изобщо от второ разглеждане или всичко да си мине в едно с.з.,където да изложиш аргументите си както за допустимостта,така и по същество(което вече така или иначе си направил в жалбата си!!!
Една година СПЕСТЕНА! Таман толкова. Това е ,което трябва да се направи.

Що се отнася до порока "очевидната...." и допускането на делото,то явно тук ще го докарваме с убедителност и сърдечни излияния,петиции за човешките права и искания за недопускане тържеството на несправедливостта

Именно огледало на горното виждане е порочната практика, на някои състави на ВКС, да допускат смешение между основанията за допускане с тези за касационно обжалване, като в закритото заседание по чл.288 ГПК съобразяват акта си с разбиранията си относно правилността на обжалвания пред тях въззивен съдебен акт.

Какво виждане, бе приятел? Как по - точно "виждане ",щото има няколко. Аз за какво говоря и какво общо има мнението ми с някаква практика, където били допускали смешение?
Няма смешение. Това е абсурдно. Ясно са от граничен и основанията за допускане. Пък това че някой съдия си изсмуква от пръстите в конкретен случай основания за допускане, дори не съвсем и поставени от касатора, е друга работа.
Никой нищо не смесва и няма причина да го смесва.
Говоря за конкретни ясни неща.
А едно -единствено с.з. там си е съвсем в реда.

[lawchoice]

Коя разлика е огромна?

Не те разбирам. Щом са изложени мотиви по доказателствата, макар и явно погрешни, и това е довело до грешен краен резултат,нямаш основание за допускане (ако няма нещо друго ). В наказателния процес се държи за тая работа повече .От там излиза врабче, нерядко, но тук забрави. Имаш си обсъдени доказателства. Да, това води до неправилно решение, но нямаш механизъм за допускане . Чл.12 какво? Това е моето убеждение, казва съдията! Довиждане! Аз така ги тълкувам. Ако не съм прав, има и над мен. Само че нямаш основание да ги ангажираш.

Огромна е разликата между необсъдени доводи/доказателства и обсъдени такива от въззивния съд. Необсъждането им не е единственият процесуалноправен въпрос, който може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. От друга страна, обсъждането на събраните доказателства също не е самоцелно, а е насочено към установяване наличието на законовите предпоставките за уважаване/отхвърляне на претенцията. Една от малкото положителни неща от въвеждането на факултативен касационен контрол в гражданското съдопроизводство е уеднаквяването на практиката по много от спорните дотогава въпроси. Така, че свърши си работата, като адвокат, както трябва е не се безпокой, ако някой въззивен състав си позволи да я изврати. Малко са хората в системата, които могат да обосноват своя акт, без значение от събраните по делото доказателства, при това без да възникнат проблеми, годни да породят основание за допускане на касационно обжалване. Големият проблем на производството по допускане /ниския процент на допуснати КЖ до разглеждане по същество/, според мен, обаче е другаде и той е резултат от поведението на страните/пропуските и грешките им в производството пред долните инстанции/, а той вече не бива и не може да бъде разрешен на етап касационно производство. Пък, кой знае, някой ден може да намериш приложима по посочения процесуалноправен въпрос практика на Конституционния съд:mrgreen:

Какво виждане, бе приятел? Как по - точно "виждане ",щото има няколко. Аз за какво говоря и какво общо има мнението ми с някаква практика, където били допускали смешение?
Няма смешение. Това е абсурдно. Ясно са от граничен и основанията за допускане. Пък това че някой съдия си изсмуква от пръстите в конкретен случай основания за допускане, дори не съвсем и поставени от касатора, е друга работа.
Никой нищо не смесва и няма причина да го смесва.
Говоря за конкретни ясни неща.
А едно -единствено с.з. там си е съвсем в реда.

За мен концепцията на производството по допускане на касационно обжалване е изначално сбъркана и няма как да се поправи чрез експериментиране и прилагането на принципа проба-грешка. А инак в поста ми става въпрос за виждането относно коментираното понятие "очевидна неправилност" и коментарът ми в тази му част не е насочен конкретно към твоя пост/въпреки цитата/. Въвеждането на това понятие, според мен, е продължение на опитите да се удовлетворят всички заинтересовани лица, което разбира се няма как да стане. Интересите на някои, които бидейки водени от разбиранията си, вероятно се възприемаха като членове на персоналния състав на Върховния съд на САЩ, а не на ВКС, през 2007 година, а други днес ръководени пък от развитото си чувство за справедливост предлагат неудачни разрешения. Хвърлянето на прах в очите на Суверена също не е адекватно разрешение, макар и временно да върши работа. За да не превръщам коментара ми /който е израз на гражданската ми позиция/ в политически спирам до тук.

[svettoslav]

И да си си свършил работата, пак няма как да си спокоен. Никога не знаеш какво ще напишат. Като има трети тур -хубаво. Но като няма -как да си спокоен?
Има безотговорни хора.
Слава Боже, пропуснали са едно две дребни доказателства, че взеха та ми го допуснаха.
Щях за пия една вода, ако бяха минали и през тях с по две - три шедьовър - изречения.

Това е голямата разлика при обсъждането на доказателствата. Нали и аз това казвам.
Ако има пропуск, имаш шанс, пък дори пък дори и точно от това доказателство кой знае какво да не следва примерно. Факт е, че можеш да се закачиш. Което само затвърждава абсурда на допускането. С едно незначително и реално невлияещо на изхода ,но необсъдено доказателство, може да обърнеш каруцата.
Обективно отмяната да няма обуславяща връзка с допускането. Напълно възможно нещо.

Другото, което трябва да се направи, е да се предвиди трета инстанция (може и апелативен, да речем, ако втора е окръжен, подобно на наказателните ),когато имаш противоречиви решения. Редно е да реши арбитър а кой крив, кой съдия прав. Все единия е сбъркал.
Такава е логиката на класацията в наказателния процес -отменен ли е акта, редно е да се види от трети как стоят нещата. А не някакви комплексирани субекти да се изживяват като създатели на правото.Чакай да видим пък, може да не си прав.
Имаше изследване практиката на касационни жалби преди време. По повод въведените изменения с тия допускания с новия ГПК. 50%от жалбите са изцяло или частично основателни. Тоест половината решения на въззива -грешни.
Е как да стоят така нещата повече? Ще правораздават разни плюнки тук и там.

[lawchoice]

Ние хубаво си хортуваме, тук във форума... Сам знаеш обаче, че правилата /независимо добри или лоши/ следва да се спазват, докато не бъдат изменени по надлежния ред по искане на оправомощен субект.

Лека вечер!

[ch3oh]

Мисля, че само аз не съм се изказал по темата.
Като цяло съм противник на използване на прилагателни в правните норми. Какво се получава в чл. 280 ал. 2 - нищожността и недопустимостта са "вероятни", но неправилността - "очевидна". Някой може ли да ми даде обективен критерий за "очевидност"? А някой може ли да гарантира, че при два еднотипни казуса два различни състава на ВКС ще постановят еднакви по съдържанието си акта?
И още, при допускане на касация при "очевидна" неправилност на решението - какво ще бъде положението на ответника по касация? Ще бъде ли разгледано делото му от съд, който е "безпристрастен"? Защото трудно мога да си представя конструкцията - допускане при очевидна неправилност и след това - оставяне в сила на решението.
От друга страна ми се струва, че последното изменение може да се използва от практиката за връщане към доброто старо касационно обжалване по стария ГПК, ха дано...

[ivanov_p]

Касационното обжалване по повечето дела губи смисъл при издаден ИЛ на втора. По-точно при всички с оценяем интерес и при платежоспособен касатор.

[lawchoice]

Платежоспособният касатор има право на избор - може да поиска спиране на изпълнението до влизане в сила на въззивното решение...

[kdkrastev1234]

Голям дебат за тая "очевидна неправилност". Според мен терминът до голяма степен е взаимстван от решенията на ЕСПЧ. Практиката ще го изчисти и побългари вероятно, но промяната е по-скоро положителна.

Новостите в заповедното производство също са продиктувани от множеството дела в Страсбург. И в тях има доста положително. И то и за двете страни. Вече е значително по-трудно да осъдиш отсъстващ длъжник. Поне ще се минава през нормално дело, макар и със служебен защитник.

И за кредитора е по-добре. Преди, при уважаване на възражение по чл. 423 ГПК, ИЛ и заповедта се обезсилваха, давността се смяташе за непрекъсната и задължението можеше да падне на това основание. Кредиторът нямаше никаква защита в този случай. Сега вече ще може да продължи в исково производство.

А чл. 291 ГПК е отменен, защото на практика взе да създава норми. И това също е правилно. Много празноти взеха да се запълват с тълкувателни и други решения, което не е редно.

За мен това е бързия прочит на промените

[kalahan2008]

И аз да се изкажа. За мен е добро изменението в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречие на въззивното решение с актовете на Конституционния съд и на Съда на ЕС. Пропускът на законодателя е, че не е въвел противоречие с актовете на Съда по правата на човека, което е необяснимо за мен. Вярно е, че СЕС в много случаи се произнася и по преюдициални запитвания относно основните права на човека, но само в определени случаи - заради Харата на основните права, която няма задължителен характер. ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧ като самостоятелен правен субект и това създава ограничения да се отправят преюдициалнни запитвания до СЕС относно основните права на човека.
За мен ВКС ще се произнесе с тълкувателно решение за "очевидната неправилност" и ще приеме, че тя касае само съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Другото важно изменение е въведената възможност ЧСИ да връчват извънсъдебни книжа - така ще се разбие монополът на нотариусите, мнозина от които не желаят да се занимават с връчване на нотариални покани.

[gridiron]

Ако бяха Румънците отдавна щяха да бъдат на улицата за да искат премахването на тази" гилотина" допускане на жалбата.Даже в Русия .откъдето е дошла мутренската дикта тура го няма това ! И там срока за обжалване е 6 месеца