ВЪВЕДЕНИЕ
НИЕ,
Народните представители от Третото Учредително Народно Събрание, целейки да създадем по-съвършен световен ред, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да насърчим Глобалния Мир по земното кълбо, да повишим всеобщия жизнен стандарт и благоразположението на българския ни непреклонен дух, да осигурим права върху благата от свободата за нашия народ и за идните ни поколения, като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, поставяме си за задача да усъвършенстваме и преустроим обществените отношения за което
ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЕ
Настоящата Конституция,
приета чрез Референдум на ………..
Глава първа
ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ВЪТРЕШНА И ЗА ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Член 1
(1)България е името на територията, върху която живее и се труди постоянно целокупният народ обединен в една общност на интереси и въжделения. Нейните граници са надлежно заявени в Секретариата на ООН.Нейната територия е неприкосновена.
(2)Републиката като юрисдикция е организация на реда и дисциплината върху тази територия.
(3)Република България е демократична териториална общност на всички населяващи я граждани, съставляващи един народ.
(4) Цялата републиканска власт произтича от народа. Тя се осъществява от него самият, който е единственият суверен и източник на правомощията.
(7) Суверенитетът се разпростира върху цялата територия на България.
(8) Референдумите и свободните избори са колективните проявления на суверенитета.
(9) Демократична Република България и България са равнозначните наименования.
(10) В качеството си на страна по международен договор, България се изявява като представителна демокрация
Член 2
(1) В Демократична Република България не се допуска учредяване на автономни териториални общности на каквато и да било идеологическа или политическа основа. Местното самоуправление се признава и стимулира за осъществяване на хуманен просперитет.
(2) Териториалната цялост на България е неприкосновена.
Член 3
(1)Славянобългарският писмен и устен език е официален.
(2) Всички актове на Републиката и на нейните органи, институции и съдилища се извършва на официалния език.
Член 4
(1) България е правова Република. Всяко управление се осъществява съобразно с Конституцията и със законите.
(2) Демократична Република България е гарант за живота, за свободата, за достойнството на човека и неговите правата, създаваща условия за свободно развитие на всеки сега и гарант за едно бъдещо проспериращо гражданско общество.
(3) България може да участва в доизграждането и просперитета на Европейския Съюз съобразно с волята на народа.
Член 5
(1) Конституцията е Основен Закон и никой друг закон не може да и противоречи.
(2)Конституцията е основна юридическа ценност на целокупния български народ.
(3) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право. Те имат предимство пред онези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички актове подлежат на публикуване и влизат в юридическа сила два дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Член 6
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред законите и съдилищата. Не се допускат никакви ограничения или привилегии на права и свободи, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение, имуществено състояние или неправомерни константни практики.
(3) Никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което не е било обявено от действащото законодателство за престъпление към момента на извършването им.
(4)Никой не може да бъде подлаган на физически или психически мъчения при каквито и да било обстоятелства.
Член 7
Републиката отговаря за вреди, причинени от накърняване на човешкото достойнство, от нарушение или потъпкване на права, свободи и интереси, от незаконни актове или действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица.
Член 8
Републиканската власт се осъществява чрез функционирането на законодателна, правораздавателна и съдебна дейност.
Член 9
(1) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на общността за защита на нашата териториална цялост.
(2) Въвежда се основен и задължителен данък „отбрана”.
Член 10
(1)Общонародните или местните референдуми, както и изборите, се провеждат въз основа на зачитане на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
(2) Валиден резултат от референдум има, когато е даден положителен вот на 52% от избирателите по списъци..
(3) Валидни са резултатите от избори, когато е даден положителен вот на 52% от избирателите по списъци.
(4) В случаите, при които не е достигнат валидиращия праг от 52%, се насрочва нов избор след седмица и получените резултати са валидни и окончателни.
Член 11
(1) Политическият плурализъм е основният гарант за обществено достойнство.
(2) Нито една политическа организация или идеология не може да се обявява или утвърждава за републиканска.
(3) Политическите организации съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Въвежда се специален ред за учредяването, функционирането и прекратяването на политическите организации и условията за тяхната представителност.
(4) Въвежда се абсолютна забрана за учредяване на политически организации на етническа, расова или верска основа, включително и ония, които си поставят за задачи и цели насилствена промяна на установения в Републиката ред.
(5) Всички организации са равни пред законите и пред съдилищата.
Член 12
(1) Дружествата на гражданите служат за задоволяване и защита на свои интереси или права и свободи. Те са неправителствени организации.
(2) Дружествата на гражданите, включително синдикалните, могат да си поставят политически цели за да участват в местното самоуправление по определен ред и условия.
(3) Уставите на тези дружества не може да противоречат на Конституцията или на действащите закони.
Член 13
(1) Вероизповеданията са ненакърними.
(2) Религиозните институции са отделени от Републиката и училището от тях.
(3) Източноправославното вероизповедание е традиционна религия на България.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да бъдат използвани за политически цели.
(5) Висшето образование по теология се извършва в чужбина по ред и условия в закон.
Член 14
Семейството, майчинството и децата са под закрила на републиканската общност, длъжна да осигури възпроизводството на народа.
Член 15
Демократична Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа при разумното използване на природните богатства и всички земни и водни ресурси.
Член 16
(1)Трудът се гарантира и защитава.
(2) Само Учредителното Събрание има правомощията да определя данъците и таксите.
(3) При навършване на 30 години трудов и осигурителен стаж, гражданите имат право на пенсионно обезщетение в еднакъв за всички размер.
Член 17
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава.
(2) Собствеността е лична, частна и републиканска.
(3)Личната собственост служи за задоволяване на лични битови или семейни нужди и не може да надвишава един декар за битови нужди, един декар за земеделска земя и един декар за гора.
(4)Частната собственост е част от републиканската собственост, предоставена чрез закупуване с оглед временно стопанисване и управление със задължение за заплащане на наемен труд и придобиване на печалба съобразно с изискванията на закон. Фирмите могат да притежават до 200 декара земеделска земя и до 300 декара гора. Това ограничение не се отнася до кооперациите.
(5) Въвежда се режим за управление и стопанисване на собствеността на обектите от републиканско и от общинско естество.
(6) Принудително отчуждаване на собственост за републикански или общински нужди се разрешава само въз основа на законодателен акт, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин след предварително и равностойно обезщетение.
(7) Всяка собственост, придобита по непрозрачен, чрез незачитане на правни разпоредби или престъпен начин подлежи на конфискация по ред и условия, определени в закон
Личната, частната и републиканската собственост (res publicae) са неприкосновими.Член 18
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с общонародно значение, природните и археологическите резервати са изключителна републиканска собственост.
(2) Републиката осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на морските ни пространства.
(3) Републиката осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за България в международни споразумения.
(4) Въвеждането на републикански монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества се гарантира и защитава.
(5) Условията и редът за концесии на обектите по този член и разрешения за дейности на чуждестранни граждани не могат да накърняват интересите от местно значение.
(6) Републиканските имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите.
Член 19
(1) Производството, земеделието и животновъдството в България се базират на свободна стопанска инициатива.
(2) Гарантира се на всички граждани и юридически лица възможността за реализирането на еднакви правни условия за стопанска дейност и се гарантира предотвратяване на злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и лобизма с оглед защита на потребителите.
(3) Допускат се в разумен размер и вид инвестиции за стопанската дейност на български или чуждестранни граждани и юридически лица.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.
(5)Печалбата на български и чуждестранни лица не може да бъде изнасяна извън България, освен в случаите на закупуване на нова технология и средства за производство.
Член 20
Републиката създава условия за балансирано развитие на отделните райони и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансово-кредитна и инвестиционна политика.
Член 21
(1) Територията е основно народно богатство, което се ползва от особената закрила на Републиката и на общността.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели, а промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана необходимост.
Член 22
(1) Чуждестранни граждани или чуждестранни юридически имат право да придобиват собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на България към Европейския Съюз или по силата на международен договор надлежно ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България, както и чрез наследяване.
(2) За ратифициране на международен договор по Член 22(1) се изисква гласуване с мнозинството на две трети от всички народни представители.
(3) Всякакви сделки със земя и гори, извършени след 1985 г. са недействителни.
Член 23
Републиката създава условия за свободно развитие на световните наука, образование и изкуства и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на световното и националното историческо и културно наследство.
Член 24
(1) Външната политика на Демократична Република България не може да се осъществява в противоречие с принципите и нормите на международното право.
(2) Основните принципни задачи на външната политика на България са защитата на обществената сигурност и независимостта на страната, на благоденствието, на човешкото достойнство, на основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен мир, ред и сигурност.
(3) Демократична Република България се придържа стриктно към Програмата „Партньорство за Мир” независимо от обстоятелството на прекратяване на военно-политическия блок „Нато”.
Член 25
Първи Януари на всяка Нова година се чества като официален празник - Световен Ден на Мира.
Глава втора
ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ
Упражняването на веднъж провъзгласените права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, а така също и спрямо човешката общност и бъдещите поколения.
Основните права и свободи на човека са неговите главни морални ценности и като права са неотчуждаеми и принадлежат на всеки по рождение.
Човешкото същество е индивид, по природа надарен с интелигентност и воля, обект на права и задължения.
Въз основа на тази общозадължителна декларация се прогласяват посочените по-долу права, свободи и принципи, за да не може който и да е да ги използва във вреда на друг.
Раздел I
Естествените Права
Член 1
Човекът има право необезпокояван от никого да диша свободно въздуха на земното кълбо, свободно да се придвижва по територията на своята политическа общност, да гледа и се наслаждава на природата, да обича и да бъде обичан.
Раздел II
Социалните права
ДЯЛ I
ДОСТОЙНСТВО
Член 1
Човешко достойнство
Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.
Член 2
Право на живот
(1)Всеки има право на живот.
(2) Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.
Член 3
Право на неприкосновеност на личността
(1) Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.
(2) В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално следните принципи:
1.- на свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред;
2.- на забраната на евгеничните практики, по-специално на тези, които имат за цел селекцията на хора;
3.- на забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на търговия или печалба;
4.- на забрана за репродуктивното клониране на човешки същества;
Член 4
Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание
Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание.
Член 5
Забрана на робството и на принудителния труд
(1) Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
(2) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
(3) Трафикът на хора е забранен.
ДЯЛ II
СВОБОДИ
Член 6
Право на свобода и сигурност
Всеки има право на свобода и сигурност.
Член 7
Зачитане на личния и семейния живот
Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения.
Член 8
Защита на личните данни
(1) Всеки има право на защита на неговите лични данни.
(2) Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закон легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.
(3) Спазването на тези правила подлежи на контрол от независима институция.
Член 9
Право на встъпване в брак и право на създаване на семейство
Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство се гарантират в съответствие със закон, който урежда упражняването на тези права.
Член 10
Свобода на мисълта, съвестта и религиозните убеждения
(1) Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религиозните убеждения. Това право включва свободата да убеждава и свободата да изповядва разбирания или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.
(2) Правото на отказ от военна служба се признава съгласно с условията в закон, който урежда упражняването на това право.
(3) Църквата е отделена от участие в политическия живот на Републиката и училището е отделено от църквата.
(4) Висшето образование по богословие не е задължително, а дипломирането се извършва в чуждестранни духовни академии.
(5)РБ полага усилия за обединение на разделените старозаветни и новозаветни, православна и католическа църкви с оглед постигането на Глобален Мир на земното кълбо.
Член 11
Свобода на изразяване на мнение и право на достъп до информация
(1) Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата човек да отстоява аргументирано личното си мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без каквито и да било ограничения от страна на публичните власти и независимо от границите.
(2) Свободата и плурализмът на медиите се зачитат. Правото на достъп до информация може да бъде частично ограничавано с оглед защитата на лични или важни национални факти и обстоятелства за сигурност.
Член 12
Свобода на събранията и сдруженията
(1) Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, включително правото да образува и членува в синдикални или професионални съюзи за защита на своите интереси.
(2) Политическите организации се учредяват за да допринасят за изразяването на политическата воля на гражданите. Никой не може да бъде задължен да членува в каквато и да било обществена неправителствена или политическа организация.
Член 13
Свобода на изкуствата и науките
Изкуствата и научните изследвания са свободни. Академичната свобода се зачита.
Член 14
Право на образование
(1) Всеки има право на образование. Достъпът до професионално и продължаващо обучение е без никакви ограничения.
(2) Това право включва възможността да се получи безплатно задължително средно образование.
(3) Функционирането на учебни заведения има за цел зачитане на демократичните принципи на мирно съвместно съществуване. (4)Задължение на родителите е да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите философски и педагогически убеждения, зачетени съгласно с условията на закон, който урежда това им задължение.
Член 15
Свобода при избор на професия и право на труд
(1) Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.Адвокат може да бъде всеки, завършил специалност ”Право” и назначен по трудов или граждански договор в юридическа кантора.
(2) Всеки гражданин има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки на ЕС.
(3) Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на Републиката, имат право на нормални условия за труд, еднакви с условията, на които имат право българските граждани.
Член 16
Свобода на стопанската инициатива
Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с необходимостта за развитие на необходимите за народното стопанство отрасли.
Член 17
Право на собственост
(1) Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го владее, да го ползва и да се разпорежда с него, както и да го завещава.
(2)Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи или при условия срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.
(3) Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.
(4) Интелектуалната собственост е защитена.
Член 18
Право на убежище
Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската Конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския Съюз и Договора за функционирането на Европейския Съюз (наричани за по-кратко „Договорите“).
Член 19
Защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране
(1) Колективното експулсиране е забранено.
(2) Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание.
ДЯЛ III
РАВЕНСТВО
Член 20
Равенство пред закона
Всички граждани са равни пред законите и пред съдилищата.
Член 21
Забрана за дискриминация
(1) Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или допусната от какъвто и да било признак, непризнат от закон.
(2) В областта на прилагане на международното право и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданство.
Член 22
Културно, религиозно и езиково многообразие
(1)Република България зачита културното, религиозното и езиковото многообразие.
(2) Въвежда се изучаването на други езици в специализирани средни училища и във висшите учебни заведения само за официалните езици на ООН: китайски, английски, испански, руски, френски и арабски.
Член 23
Равенство между жените и мъжете
(1)Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително при заетостта, труда и при възнаграждението.
(2)Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол.
Член 24
Права на детето
(1) Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да изразяват свободно своето мнение. То се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им.
(2) При всички действия, които се предприемат от публичните власти или институции по отношение на децата, висшия интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
(3) Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес.
Член 25
Права на възрастните хора
РБ признава и зачита правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в неговите социални и културни дейности.
Член 26
Интеграция на хората с увреждания
РБ признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната интеграция и участието им в живота на общността.
ДЯЛ IV
СОЛИДАРНОСТ
Член 27
Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието
На работниците или на техните представители трябва да се гарантират, на съответните им равнища, своевременно информиране и консултиране в предвидените от международното право, от националното законодателство и практики случаи или условия.
Член 28
Право на колективни преговори и действия
В съответствие с правото на България и установени практики, работниците и работодателите, или съответните им организации, имат правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища, както и да предприемат колективни действия за защита на техните интереси, включително стачка, в случай на конфликт на интереси.
Член 29
Право на достъп до услугите за намиране на работа
(1)Всеки има право на достъп до безплатна услуга за намиране на работа.
(2)Забранява се предоставянето на информация за свободни работни места у нас или в чужбина срещу заплащане.
Член 30
Защита при неоснователно уволнение
Всеки работник има право на защита срещу всяка форма на неоснователно уволнение, в съответствие с правото и с установените практики.
Член 31
Справедливи и равни условия на труд
(1) Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.
(2) Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди от дневна и от седмична почивка, както и на платен годишен отпуск.
(3) Обезщетенията за незаконно или неправилно прекратяване на трудовия договор се изплащат от работодателя за целия срок, през който работникът е останал без работата си или не и бил допуснат до работното си място.
(4) Правото на платен годишен отпуск се защитава винаги, независимо от това дали е полаган реално труд по време на проточили се трудови дела. Това правото се погасява с изтичане на срок от три години от датата на която уволненият е следвало да излезе в платен годишен отпуск.
Член 32
Забрана на детския труд и защита на работещите младежи
(1)Детският труд е забранен в опасни за здравето отрасли.
(2) Минималната възраст за допускане до работа не може да бъде по-ниска от възрастта, на която завършва периодът на задължително образование, без да се засяга действието на по-благоприятни за младежите правила и с изключение на ограничени дерогации.
(3)Приетите на работа младежи трябва да се ползват от пригодени за тяхната възраст условия на труд и да бъдат защитени срещу икономическа експлоатация или срещу всеки труд, който би могъл да навреди на тяхната сигурност, на тяхното здраве, на физическото, психическото, моралното или социалното им развитие, или да възпрепятства образованието им.
Член 33
Семеен и професионален живот
(1) Закрилата на семейството е гарантирана в юридически, в икономически и в социален аспект.
(2) За да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки има право на защита срещу уволнение, което има за мотив майчинство, както и право на платен отпуск по майчинство и на родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете.
Член 34
Социална сигурност и социална помощ
(1) Демократична Република България признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от международното право, от закон и от установените практики.
(2) Всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на България, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на ЕС и с националния закон и установени практики.
(3) С цел да пребори социалното изключване и бедността, в България се признава и зачита правото на социална помощ и на помощи за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на ЕС и от националния закон и установените практики.
(4) Всеки пълнолетен гражданин има правото на специална социална закрила при встъпване в брак изплащана от фонд „Бъдещи поколения”.
Член 35
Закрила на здравето
(1)Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, предвидени от законодателството. (2)При определянето и осъществяването на всяка политика и действия, Републиката се задължава да осигурява постоянно висока степен на закрила на човешкото здраве.
Член 36
Достъп до услугите от общ икономически интерес
С цел да насърчава социалното и териториално единство на българския народ, в България се признава и зачита достъпа до услугите от общ икономически интерес, предвиден от националните законодателства и установени практики на ЕС в съответствие с международните договори.
Член 37
Опазване на околната среда
Високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в програмните намерения на политическите организации, съответстващи на политиката провеждана от ЕС и гарантирани в съответствие с принципа на устойчивото развитие.
Член 38
Защита на потребителите
Демократична Република България осигурява високо равнище на защита на потребителите, като съдилищата се задължават да защитават преди всичко правата на отделния човек.
ДЯЛ V
ГРАЖДАНСТВО
Член 39
Право на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейския Парламент
(1) Всеки гражданин на България има право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския Парламент в държавата-членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава.
(2) Членовете на Европейския Парламент се избират чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно гласуване.
Член 40
Право на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори
Всеки гражданин на България има право да избира и да бъде избиран в общински избори в държавата-членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава.
Член 41
Право на добра администрация
(1) Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
(2) Това право включва по-специално:
1.-правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;
2.- правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;
3.- задължението на администрацията да мотивира своите решения.
(3) Всяко лице има право на обезщетение за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите-членки от ЕС.
(4) Всяко лице може да се обърне към институциите на ЕС на един от официалните езици на страните-членки съгласно с международните договорености с право да получи отговор на същия език.
Член 42
Право на достъп до документи
Всеки гражданин, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава-членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, независимо от вида на техния носител.
Член 43
Европейски Омбудсман
Всеки гражданин, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския Омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, с изключение на Съда на Европейския Съюз при изпълнението на неговите съдебни функции.
Член 44
Право на петиции
(1)Всеки гражданин, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да отправя петиции до Европейския Парламент.
(2) Гражданите имат право още на жалби, предложения и сигнали до всички нива на републиканската администрация, до всички нива на управление в дружества и до всички нива на политическите организации.
Член 45
Свободно движение и пребиваване
(1) Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на РБ и на територията на държавите-членки.
(2) В съответствие с международните договори правото на свободно движение и пребиваване може да се предоставя на гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на РБ.
(3) Гражданите на Демократична Република България са едновременно и граждани на Европейския Съюз.
Член 46
Дипломатическа и консулска закрила
Всеки гражданин се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските власти на всяка друга държава-членка на територията на трети страни, в които държавата-членка, чиито гражданин е, няма представителство, при същите условия, както гражданите на тази държава.
ДЯЛ VI
ПРАВОСЪДИЕ
Член 47
Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес
(1)Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от законодателството, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.
(2)Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.
(3) Признава се на всеки възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
(3)На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие и правораздаване.
Член 48
Презумпция за невиновност и право на защита
(1) Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закон.
(2) На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита.
Член 49
Принципи на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието
(1) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е представлявало престъпление съгласно с националното или международното право.
(2) По същия начин, не може да бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо към момента на извършване на престъплението. Ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи по-лекото наказание.
(3) Настоящият член не засяга осъждането или наказанието на лице, виновно за действие или бездействие, което в момента на извършването му е било престъпление по смисъла на общите принципи, признати от всички народи.
(4) Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.
(5) Няма давност за престъпления извършени от който и да било по фашистки убеждения
Член 50
Право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление
Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден с окончателно съдебно решение в съответствие със закон.
ДЯЛ VII
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТЪЛКУВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО
Член 51
Приложно поле
(1) Разпоредбите на настоящата глава се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на РБ при зачитане на принципа на субсидиарност. В този смисъл същите зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие с делегираните им компетенции и при стриктно зачитане на приоритетното международно право.
(2) Разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкуват като разширяващи приложното поле на вътрешното право извън компетенциите на ЕС, не създават никакви нови компетенции или задачи за съдилищата и не променят компетенциите и задачите, определени в международните договори.
Член 52
Обхват и тълкуване на правата и принципите
(1) Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, прогласени по тази Глава, трябва да бъде предвидено в закон при задължително зачитане на основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност, ограниченията могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от ЕС цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
(2) Признатите права, които са предмет на разпоредби по международните договори, се упражняват при определените в тях условия и граници.
(3) Доколкото настоящата Глава съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската Конвенция за Защита на Правата на Човека и Основните Свободи, техният смисъл и обхват са същите както дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не съставлява пречка щото вътрешното правото на РБ да предоставя по-обемна защита.
(4) Доколкото настоящата Глава прогласява основни права, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни традиции, тези права трябва да бъдат тълкувани в хармония с тези традиции, ако същите традиции са невъзприемчиви за мнозинството граждани на РБ.
(5) Разпоредбите, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на РБ, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото на ЕС при упражняване на съответните им компетенции. Позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове.
(6) Вътрешното право и установени практики трябва да бъдат взети предвид в тяхната цялост, както е повелено в настоящата Глава.
(7) Разясненията, изготвени за да направляват тълкуването на настоящата глава, се вземат надлежно под внимание от юриспруденцията на РБ.
Член 53
Степен на закрила
Никоя разпоредба на настоящата Глава не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основните му свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на EС, от международното право и от международните конвенции, по които EС или всички държави-членки са страни и по-специално от Европейската Конвенция за Защита на Правата на Човека и Основните Свободи, както и от конституциите на държавите-членки.
Член 54
Забрана на злоупотребата с право
Никоя от по-горните разпоредби не трябва да се тълкува като даваща право да се извършва дейност или действие, които имат за цел погазване на признати права или свободи, или да се ограничават правата и свободите в по-голяма степен, предвидена в настоящата Глава.
Член 55
Контрол по изпълнението на задълженията, съдържащи се в тази глава
Изпълнението на задълженията, съдържащи се в тази Глава, е предмет на същия контрол, съобразен с този от Европейската Социална Харта.
Заключителни разпоредби - Изменения
(1)Всяко изменение с цел разширяване на гарантираните права и свободи, както и всяко изменение, са предмет на всенародно обсъждане.
(2)Всяко изменение, предложено в съответствие с разпоредбите на предходната алинея, се разглежда от Председателският Съвет, който представя приетия от него текст на Републиканския Съвет за одобрение след консултации с Парламента на ЕС. След одобряването му от Комитета на Министрите, текста се изпраща на инициаторите на референдума.
Глава трета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Член 1
(1) Гражданите са длъжни да зачитат, да спазват и да изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата, свободите и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и в законите.
(3)Гражданите са длъжни да употребяват официалния език, а чуждите - само при мероприятия на езиковите училища.
Член 2
(1) Защитата на Родината е дълг и чест за всеки български гражданин. (2)Измяната и предателството към Родината са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закон.
32) Подготовката на гражданите за защита на Родината се урежда със закон.
Член 3
(1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно с техните доходи или имущество.
(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
(3) Гражданите са длъжни да изберат една от двете възможности-заплата или пенсия, но не и двете едновременно.
(4)Работодателите за длъжни да внасят месечни здравни и социални осигуровки за себе си и за своите работници в еднакъв за всички длъжности размер.
(4) Работещите са длъжни да внасят всеки месец по 2% от трудовото си възнаграждение в специален фонд „Бъдещи поколения” съобразно с условията по специален закон.
Член 4
(1)Гражданите са длъжни да оказват съдействие на републиканските органи в случаите на природни бедствия при условия и по ред, определени със закон.
(2) Гражданите са длъжни да опазват околната среда.
(3) Гражданите са длъжни да опазват и защитават републиканската собственост.
(4) Гражданите са длъжни да опазват личната собственост - своя или чужда;
(5) Гражданите са длъжни да отказват членство в организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на Родината ни и единството на народа, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(6) Всеки гражданин, независимо от неговия политически статус, е длъжен да се яви в съда когато е поканен и е длъжен да говори истината и само истината.
Член 5
(1) Отглеждането и възпитанието на децата до навършване на пълнолетие е задължение на техните родители и се подпомага от републиканския бюджет.
(2) Родителите отговарят за вреди или щети, причинени от незаконни действия на техните непълнолетни деца.
(3) Настойниците или попечителите имат същите задължения както родителите.
Член 6
(1) Гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на вътрешния ред при изпълнение на техните задължения.
(2) Отказът от това задължение е основание за задържане в респективните поделения, освен ако не се касае за незаконно действие на органа.
Член 7
(1)Гражданите са длъжни да се противопоставят на всеки опит да се провеждат закрити заседания на политическите организации. В подобни случаи, ако се удостовери тази непрозрачна нагласа е основание за отвод на ръководствата или забрана за всякаква по-нататъшна дейност.
(2)Приетите по този начин решения или други актове се считат за недействителни и не могат да породят последствията, които целят.
(3) Изключение от това правило се допуска само за неправителствените организации в случаите, когато се касае за защита на непосредствени заплахи или да се защитят накърнени права на техни членове.
(4) Всеки гражданин е длъжен да поиска регистрация на международен договор на България в Секретариата на ООН в случаите, когато това не е извършено от републиканските органи.
Член 8
(1) Служителите в администрацията са длъжни да познават, зачитат и прилагат Конституцията или законите в своите актове безпристрастно.
(2) Допуска се създаването на специални фондове със задачата да спомогнат за облекчаване на републиканския бюджет в случаите на признати незаконни актове.
(3) За постигане на горната цел се въвежда специална отговорност по закон.
Глава четвърта
УЧРЕДИТЕЛНОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И НЕГОВАТА СТРУКТУРА
Член 1
(1) Учредителното Народно Събрание се състои от 500 народни представители, разпределени в пет експертни състава.
(2) Всеки експертен състав се състои от 100 народни представители излъчени от политическата организация съразмерно с гласуваната от избирателите квота при явни или тайни избори.
(3) Експертните състави са : „Отбрана и Вътрешен ред“, „ Финанси и Производство“, „ Земеделие и Животновъдство“, „Профилактика и Здравеопазване“, „ Съдебни и Изпълнителни Дейности“.
(4) УНС има законодателни правомощия, които осъществява чрез своите състави, заседаващи чрез сесии и чрез заседания.
(5) Ръководството на сесиите и заседанията на УНС се възлага на Председателски Съвет от петима народни представители, по един от всеки състав. Председател по право е народният представител от респективния заседаващ експертен състав.
(6) Никоя политическа организация не може да има повече от сто народни представители и то само в един експертен състав.
(7) Изключителното право да осъществява законодателни функции принадлежи на УНС и на неговите състав.
Член 2
(1) Всеки български гражданин, навършил 21 години, има правото да бъде избиран (активно избирателно право)
(2) Всеки български гражданин, навършил 18 години, има правото да бъде избирател (пасивно избирателно право)
(3) Ограничения на избирателното право се допускат, в случаите, ако някой от кандидатите е поставен под запрещение, изтърпява наказание лишаване от свобода или ако има друго гражданство.
(4) Кандидатът за народен представител, който заема републиканска служба, прекъсва изпълнението й след като бъде регистриран в избирателна комисия.
(5) Регистрираният кандидат се ползва с правото на неприкосновеност, предвидена за народния представител.
(6) Народния представител не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпление от общ характер въз основа на смъкнат имунитет, гласуван от заседаващ състав на УНС или от Председателския Съвет. Разрешение за задържане не се изисква при извършено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Председателския Съвет.
(7) Смъкнатият имунитет от провинилия се народен представител е основание за образуване на досъдебна процедура.
(8) Всяка политическа организация разполага в изборите с бюлетина, на която е изписан единствено нейния номер по жребий.
(9) Централните органи на политическите организации определят сами кои техни членове или симпатизанти са достойни да бъдат делегирани за народни представители съразмерно с получената изборна квота.
(10) Не се разрешава напускането на експертен състав под формата на независим кандидат. В подобни случаи, политическата организация има правото да делегира друг народен представител на мястото на напусналия.
(11) Всеки гражданин има правото да се кандидатира като независим народен представител, а избора му се счита за успешен при достигане на избирателната квота. В този случай, избраният е длъжен да се впише в експертен състав, в който политическа организация няма мнозинството от 100 народни представители.
(12) Регистрацията на независим кандидат за народен представител се извършва само на централно ниво, а за независими общински съветници и кметове- на местно ниво.
Член 3
(1) Учредителното Народно Събрание се учредява за срок от шестдесет години.
(2) Експертните съставите на УНС заседават веднъж на година за срок от един до два месеца съобразно с обема на въпросите за разглеждане.
(3) Четири годишен е срокът на мандата на отделния състав, чиито правомощия са делегирани по ред определен в избирателен закон.
(4) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на УНС, срока на неговите правомощия може да се продължи до отпадането на тези обстоятелства.
(5) Избори за ново УНС се произвеждат най-късно до два месеца преди изтичане на мандата на действащото.
Член 4
Законността на избор може да бъде оспорена пред Конституционния Форум по ред, определен в Закон за Изборите.
Член 5
(1) Народните представители представляват своите избиратели, а така също и целия народ.
(2) Обвързването със задължителен мандат е недействително.
(3) Никой не може да бъде избиран за народен представител повече от два пъти от една и съща или от две различни политически сили.
(2) Народният представител действа в унисон с повелите на Конституцията и на законите като се задължава с устна и с писмена клетва.
(3) Устната клетвата се полага пред УНС след откриване на първата сесия и гласи: "Заклевам се в името на Демократична Република България да зачитам и спазвам Конституцията и законите и във всичките ми действия да се ръководя от интересите на отделния човек и на народа. Заклех се."
(4) Всеки народен представител е длъжен да разпише депозираната устна клетвата в писмен вид по образец, предложен от Президента.
Член 6
Народният представител не носи наказателна отговорност за изказаните от него мнения по време на заседанията, но той дължи извинение, ако е обидил някого от народните представители.
Член 7
(1)Народните представители не получават възнаграждение за дейността си в състав на УНС;
(2) Народните представители получават само работната си заплата по месторабота, чийто размер се превежда на работодателя от УНС в зависимост от реалната посещаемост на заседанията.
(3) На първата сесия се учредява Председателски Съвет, включващ по един представител от всеки състав.
(3) Членовете на Председателския Съвет се избират за срок от четири години и получават трудово възнаграждение от бюджета на УНС в разумен размер.
(4) Бюджетът на УНС е част от единния републикански бюджет и не може да бъде завишаван освен в случаите на извънредно положение или при война.
Член 8
(1) Правомощията на народния представител се отнемат предсрочно при:
1. - подаване на оставка пред състав на УНС.;
2. - влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. - установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. - смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от УНС, а в случаите на т. 3 - от Конституционния Форум.
Член 9
(1)Организацията и дейността на УНС и на неговите състави се осъществяват въз основа на Конституцията и на Временен Правилник приет от него.
(2) УНС само определя времето, през което не заседава.
Член 10
(1)Новоизбраното УНС събрание се свиква на първа сесия от Президента на Републиката най-късно до един месец след изборите; ако в този срок Президентът не свика на първа сесия народните представители, тогава една пета от народните представители имат право да свикат УНС.
(2) Президентът има право да открие новоизбраното УНС с обръщение към народа и правото да предложи дневен ред.
Член 11
(1)На същата сесия УНС избира Председателския Съвет по предложение на Президента, а така също и потенциални негови заместници, действащи в случаите на необходимост.
(2) УНС избира един измежду членовете на Председателския Съвет, който го оглавява в качеството на негов Председател.
(3) Мандатът на всеки Председателски Съвет се състои от четири години.
(4) Най-възрастният присъстващ народен представител има правото да открие първата сесия на състав от УНС в качеството си на почетен Председател, като предложи дневен ред.
Член 12
(1) Председателят на УНС има правомощия да:
1. - представлява УНС и неговите състави;
2. - предлага проект за дневен ред на сесията и на заседанията;
3.- открива, ръководи или закрива сесии и заседания на състав;
4. - удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от състав на УНС актове;
5.- обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от по време на сесии или заседания;
6. - организира международните връзки на всеки състав;
(2) Другите членове на Председателския Съвет подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.
Член 13
Председателският Съвет свиква състав на заседания по:
1. - своя инициатива;
2. -искане на една пета от членовете му;
3.- искане на Президента;
5.- искане на Републиканския Съвет.
Член 14
(1) Постоянни комисии може да се учредяват по изключение.
(2) Постоянните комисии подпомагат някоя от дейностите на състав и упражняват от негово име парламентарен контрол.
(3) Временни комисии се учредяват за проучвания или за анкети.
Член 15
Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарна комисия и да и предоставят исканите от нея сведения или документи.
Член 16
(1) Всеки състав на УНС може да открие своя сесия или заседание в случай, че присъстват повече от половината му народни представители.
(2) Съставите приемат законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Председателският Съвет реши то да бъде тайно.
Член 17
(1)Заседанията на всички състави на УНС са открити. По изключение някой от съставите може да реши част или цялото заседание да бъдат закрити.
(2)По въпросите на Глобалния Мир не може да има закрити заседания.
Член 18
(1) Членовете на Републиканския Съвет както и всеки народен представител могат да участват в заседанията на всеки друг състав или на комисия, да се изказват, да дават становища и предложения без право на гласуване. При желание да се изкажат, те се изслушват с предимство.
(2) Всеки състав на УНС може да задължи член на Републиканския Съвет да се яви на техни заседания за да отговаря на поставени въпроси пред него или пред комисия.
Член 19
(1)Всеки състав на УНС има правомощията да:
1. -приема, изменя, допълва и отменя законите от своята сфера на законодателна инициатива;
2. -приема републиканския бюджет по приходи или по разходи и съобразно със своя предмет да дава отчет за изпълнението му;
3. -приема решение за произвеждане на републикански или местен референдум;
4. -дава амнистия
(2) Всички състави на УНС имат правомощията да:
1. - установяват данъците и таксите и определя рамка за размера на минималните и максимални параметри.
2. - насрочват избор за Президент и за Вицепрезидент на Републиката;
3. - създават, преобразува и закриват съвети по предложение на Републиканския Съвет;
4. – избират или освобождават ръководителите на Българската Народна Банка или ръководствата на други институции, определени със закон;
5. -дават съгласие за сключване на договори за международен заем;
6. -решават въпроси от отбранително естество в случаите на агресия срещу РБ и може да сключва мир;
7. -учредяват ордени и медали;
8. -определя официалните празници;
9.-изслушват годишните доклади на Върховния Касационен Трибунал, на Върховния Административен Трибунал на Главния Прокурор за приложението на Конституцията и законите за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи; може да ги одобри или да ги отхвърли.
10.- изслушват периодически доклади за дейността на институции, които изцяло или частично се избират от съставите на УНС, когато това е предвидено в закон; може да ги одобри или да ги отхвърли.
(3) Избира Републикански Съвет по реда на заключителна разпоредба;
(4) Дворецът „Евксиноград” – Варна е постоянното седалище на УНС.
(5) То може да заседава и в друго населено място в случаите на крайна необходимост.
Члeн 20
(1) Състав на УНС има правото да ратифицира или денонсира със закон международните договори, които:
1. -имат политически характер;
2. -се отнасят до участието на Република България в международни организации;
3. -предвиждат коригиране на границата на Република България;
4. -съдържат финансови задължения за Републиката;
5. -предвиждат участие на Републиката в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
6. -се отнасят до основните права и свободи на човека;
7. -се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
8. -изрично предвиждат ратификация.
9. - предоставят на Европейския съюз права, произтичащи от неговите актове по реда на тази Конституция.
(2) Закон за ратифициране на международен договор се приема с мнозинство две трети от всички народни представители след което договора се регистрира в Секретариата на ООН не по-късно от една седмица след ратификацията.
(3)Ратифицираните договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
(4) Сключването на международен договор, който изисква изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от републикански референдум.
Член 21
(1) Учредителното Народното Събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Законите и решенията на УНС са задължителни за всички републикански органи, за обществените организации и за гражданите.
Член 22
(1) Всеки народен представител или Републиканският Съвет имат право на законодателна инициатива.
(2) Републиканският Съвет изготвя проект за републикански бюджет и го внася за обсъждане във всеки от съставите на УНС.
Член 23
(1) Законите се обсъждат и приемат чрез две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение две гласувания може да се извършат в едно заседание в случаите на крайна необходимост.
(2) Другите актове на събранието се приемат чрез едно гласуване.
(3) Приетите актове се обнародват в "Републикански Вестник" не по-късно от два дни след положителното им гласуване.
Член 24
(1) Всеки експертен състав на УНС може да предложи да бъде гласувано недоверие на отделен член на Републикански Съвет. Предложението се счита прието, когато за него при мнозинство са гласували три състава или повече от 3/5 от всички народни представители.
(2) Когато се гласува недоверие на Председател на Републиканския Съвет се счита, че той е подал оставката си; респективният заседаващ състав предлага нов член в качеството на Председател.
(3) Ново недоверие на член на РС може да бъде гласувано след шест месеца, но не шест месеца преди да изчете мандата на експертния състав.
Член 25
(1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Републикански Съвет или до отделни негови съветници, които са длъжни да отговарят.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.
Член 26
(1)За всяка сесия и за всяко заседание на УНС се води стенографски протокол, който подлежи на оформяне в „Дневник на Третото Учредително Народно Събрание”.
(2)Дневниците се отпечатват в брошури за нуждите на народните представители и за всички библиотеки в България.
(3)УНС има правото да издава в електронен вариант своите и на другите републикански органи актове чрез специална информационна програма. Не се допуска никакво изключение от това правило.
Член 27
(1) УНС има правомощия да учредява Сметна Палата, която да осъществява контрол за изпълнението на републиканския бюджет; избира или освобождава нейното ръководство.
Член 28
(1) Учредителното Народното събрание избира Омбудсман, който се застъпва за правата, свободите и интересите на гражданите.
(2) Пълномощията и дейността на Омбудсмана се уреждат със закон
https://www.facebook.com/IusRespondendi
