завеждане на гражданско дело за невърнат заем

[kiril_n]

Здравейте,
необходим ми е съвет как да си потърся правата във връзка с неизплатен заем. Тъй като сумата е малка (500лв) ще се представлявам сам. Имам договор за заем, който не е нотариално заверен. На 5ти декември стават 5 години от сключването на договора. От София съм. Каква е процедурата за завеждане на гражданско дело и къде става завеждането? Сигурен съм че въпросите ми са смешни но професията ми е в съвсем друга област.

[portokal]

Щом ще се представляваш сам - някой лев на айдукат за консултация и той ще ти даде насоки. Тук даваме съвети на такива, дето не се представляват сами
И ако не сте уговорили падеж (конкретна дата за връщане), е много важно да побързаш, за да стане преди 5-ти декември.

[chinchilla]

Не е нотариално заверен ми звучи като да сте подписали салфетка в кръчмата. Демек, 500 лева си изпил във въпросната кръчва и пиеш сега една студена вода. И ти е обеца на ухото да не даваш пари на хора, които нямат намерение да ти ги върнат. Ако пък са имали това намерение, но нямат възможност, не би трябвало да оспорва иска ти. Просто трябва от човешка гледна точка да се разберете и да ти дава по някой лев месечно.
Без да съм юрист, мисля, че няма законов начин да си вземеш парите ,освен ако не е на добра воля от другата страна.

[portokal]

Какво и е на салфетката? Особено ако е здрава и се чете?
Сериозно говоря.

[chinchilla]

Какво и е на салфетката? Особено ако е здрава и се чете?
Сериозно говоря.

Нищо и няма на салфетката.Тя сама по себе си е добро средство, ама не и за сключване на договори. Поправи ме, ако греша, но не мисля, че някой съдия ще я вземе на сериозно. То така, мога да си напиша на парче вестник, че папата ми дължи 4 и 20 и да го съдя.

[portokal]

Важното е папата да ти го напише, може и на парче вестник. Ти и на луксозен пергамент да го напишеш, все едно.

[chinchilla]

Важното е папата да ти го напише, може и на парче вестник. Ти и на луксозен пергамент да го напишеш, все едно.

Ууу, пергамента мноУ скъп. Как аджеба може един хвърчащ лист, да е доказателство пред съда? Ей това ми е интересно... дай да го прочета накъде, щото не вярвам. Не, че е невъзможно в България, но правно как е обосновано ми е интересно.

[portokal]

Е па те ти ГПК, чЕти. Не пише, че документите трябва да са неподвижни листове, следователно може и хвърчащи. Документ пък според теорията и тълковния речник е всяко нещо с писмен текст върху него.
Извън България как е според теб?

[chinchilla]

Е па те ти ГПК, чЕти. Не пише, че документите трябва да са неподвижни листове, следователно може и хвърчащи. Документ пък според теорията и тълковния речник е всяко нещо с писмен текст върху него.
Извън България как е според теб?

Да де, но нали всеки документ е легитимен, след като се провери и завери от съответното лице имащо право на това ? Как ще е правно обосновано доказателство, след като не е нотариално заверен - в държавата, в която е писан ?
Не искам да се правя наинтересен , не съм дори на половина знаещ, колкото си ти - Портокал, но според мнението ти, излиза така че, ако аз си напиша на тоилет пейпър - Иван Драганов е правоспособен водач и това е неговото СУМПС, написано пред второ лице, със неговото знание и съгласие ( независимо на колко ракии ) , то това свидетелство трябва да е валидно и достатъчно доказателство в съда.

[portokal]

Смесваш нещата.
Всяко нещо с текст е документ. Ама всяко.
Всеки документ може да бъде доказателство в съда, стига текстът му да има отношение към спора.
Доколко ще се хване вяра на въпросния документ като доказателство, е въпрос на фактическа преценка. Ако аз напиша, че папата ми дължи, нищо не значи, защото е изгодно за мен. Ако ти напишеш, че Иван Драганов може да кара кола, това също не значи кой знае какво, освен едно - че ти си казал, че според теб Иван Драганов може да кара кола. Може спокойно и да не ти се вярва. Ако папата напише, че дължи, може да му се вярва не толкова защото е папа, колкото защото удостовереният факт е неизгоден за него, това е един вид признание.
Ако пък папата и аз сключим писмен договор, този договор ни обвързва, дори да е на салфетка. Няма изисквания да е "заверен" от никой друг, освен от нас двамата с папата. Освен за някои определени договори, но те са малко и договорът за заем не е между тях.
Шофьорската книжка по силата на закона служи за доказване на определен факт - придобита шофьорска правоспособност. Не че е напълно немислим случай, в който можеш да я докажеш и с друго, но като цяло правилото е, че такава правоспособност се доказва с този документ. Такива факти, които се доказват само с точно определени документи, също не са чак толкова много, изключения са от общото правило, и сключването на договор за заем пак не е между тях.

[chinchilla]

Смесваш нещата.
Всяко нещо с текст е документ. Ама всяко.
Всеки документ може да бъде доказателство в съда, стига текстът му да има отношение към спора.
Доколко ще се хване вяра на въпросния документ като доказателство, е въпрос на фактическа преценка. Ако аз напиша, че папата ми дължи, нищо не значи, защото е изгодно за мен. Ако ти напишеш, че Иван Драганов може да кара кола, това също не значи кой знае какво, освен едно - че ти си казал, че според теб Иван Драганов може да кара кола. Може спокойно и да не ти се вярва. Ако папата напише, че дължи, може да му се вярва не толкова защото е папа, колкото защото удостовереният факт е неизгоден за него, това е един вид признание.
Ако пък папата и аз сключим писмен договор, този договор ни обвързва, дори да е на салфетка. Няма изисквания да е "заверен" от никой друг, освен от нас двамата с папата. Освен за някои определени договори, но те са малко и договорът за заем не е между тях.
Шофьорската книжка по силата на закона служи за доказване на определен факт - придобита шофьорска правоспособност. Не че е напълно немислим случай, в който можеш да я докажеш и с друго, но като цяло правилото е, че такава правоспособност се доказва с този документ. Такива факти, които се доказват само с точно определени документи, също не са чак толкова много, изключения са от общото правило, и сключването на договор за заем пак не е между тях.

Благодаря за разяснението. Следователно, ако аз напиша на салфетка, че Иван МИ дължи пари и той подпише салфетката, не е доказателство от фактическа гледна точка, но, ако аз напиша на тая салфетка, че АЗ дължа на Иван пари и той го подпише - значи.?
Това за книжката беше неуместен пример, извинявам се.
Но в тоя ред на мисли, като почна да обикалям за пияни студентки, с пачка салфетки и, ако те напишат ня салфетките, че ми дължат по едни 1000 лева примерно, то трябва тези салфетки да се вземат от съда като признание от тяхна страна... Отново не ми се вярва, но принципно има логика, заради местоименията и автора на текста върху салфетката. Де да знам, както може би знаеш от постовете ми, аз съм запознат с правото , не щото съм го учил, а щото съм го изпитал на гърба си. Съвсем не мисля, че съм прав в случая, но просто ми се струва нелогично и несправедливо.

[portokal]

Е, не, ако Иван - или папата - се подпише отдолу, той се подписва като автор на изявлението. Като казвам по-горе "напише" имам предвид точно да се е подписал под текста, който гласи "аз, Иван (или папата), дължа", не непременно физически да го е писал.
Колкото до неподписаната салфетка - зависи. Не е вярно, както често се твърди, че неподписаният документ изобщо не е документ, но неподписани текстове най-често се изписват очевидно без намерение за сериозно признание, така че най-често за нищо не служат. Неподписаният текст обикновено не е ясно чие изявление е, дори да е ясно кой го е писал физически - може да е проект, може да съм си драскал просто, може да съм го писал за някой друг. В ГПК пише, че документи, "подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица". Общо взето, подписът не само доказва, ами практически направо прави документа да е твое изявление. Изявление без подпис е практически все едно изявление без автор, демек все едно няма такова. Макар че зависи от случая. Примери в учебниците за документ без подпис бяха дневник на някое лице или пък неподписано писмо (то може да е и с известен автор, не непременно анонимно). И те могат понякога да доказват нещо.
Договорите винаги се подписват. Писмените, де. Общо житейско правило, не знам да го пише някъде изрично.
Разписките също. Ако напиша: "Аз, Портокал, получих от Чинчила 1000 лева на заем" и не се подпиша, но е ясно, че аз съм го изписала физически, сигурно ще падне голям спор разписка ли е това, или не, искала ли съм наистина да удостоверя получаване на 1000 лева на заем. И сигурно ще се приеме, че не, понеже ако съм искала, съм щяла да се подпиша.

[chinchilla]

Е, не, ако Иван - или папата - се подпише отдолу, той се подписва като автор на изявлението. Като казвам по-горе "напише" имам предвид точно да се е подписал под текста, който гласи "аз, Иван (или папата), дължа", не непременно физически да го е писал.
Колкото до неподписаната салфетка - зависи. Не е вярно, както често се твърди, че неподписаният документ изобщо не е документ, но неподписани текстове най-често се изписват очевидно без намерение за сериозно признание, така че най-често за нищо не служат. Неподписаният текст обикновено не е ясно чие изявление е, дори да е ясно кой го е писал физически - може да е проект, може да съм си драскал просто, може да съм го писал за някой друг. В ГПК пише, че документи, "подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица". Общо взето, подписът не само доказва, ами практически направо прави документа да е твое изявление. Изявление без подпис е практически все едно изявление без автор, демек все едно няма такова. Макар че зависи от случая. Примери в учебниците за документ без подпис бяха дневник на някое лице или пък неподписано писмо (то може да е и с известен автор, не непременно анонимно). И те могат понякога да доказват нещо.
Договорите винаги се подписват. Писмените, де. Общо житейско правило, не знам да го пише някъде изрично.
Разписките също. Ако напиша: "Аз, Портокал, получих от Чинчила 1000 лева на заем" и не се подпиша, но е ясно, че аз съм го изписала физически, сигурно ще падне голям спор разписка ли е това, или не, искала ли съм наистина да удостоверя получаване на 1000 лева на заем. И сигурно ще се приеме, че не, понеже ако съм искала, съм щяла да се подпиша.

Точно това ми беше мисълта, че ти може като заемател да искаш едно,а заемодателя - друго, но щом не е правно заверено, то това е равно на нула. Разбира се аспекта и гледната точка може да противоречат на фактите, но мисля, че за Съда е важна фактологията, а не салфетките и думите.
От друга страна, съм абсолютно съгласен, че дадени устни обяснения ( Доказателства ) са склонни да наклонят везната в ползва на изложителя им.
А де факто, искам да се извиня, че водя дебат, а не съм правно подготвен, нито обоснован, също така не съм юрист, а напротив......
Просто се опитвам да погледна справедливо на нещата, не правно обосновано.

[kiril_n]

Ей големи сте хиени, никой не казва . Договорът е правен в адвокатска кантора, има подпис и име - ръкописно, почеркът е такъв, че и не графолог може да го идентифицира, но ако се наложи ще се прави експертиза на почерка, тя трябва да важи пред съда. М/у другото сумата по договора е 1400 - бих могъл да искам всичките защото не съм давал разписки за върнатите, но искам да му покажа че човек може да бъде честен и без да се налага.

[bird_of_paradise]

Ей големи сте хиени....

Какво ви става?!? Искате помощ от хора, които с нищо не са ви задължени, но отделят от времето си, а сте така неучтиви! По тази логика мога да отговоря, че макар и да е пълно с мърша тук, лъвовете не налитат, защото не сте предвидени в царското му меню , но ще премълча, защото сте човек, а не мърша!

Четете заповедното производство по ГПК - чл. 410 и следващите, за да се ориентирате, какво да правите. Трябва да се запознаете и с актуалната съдебна практика по въпросите на заповедното, за да не ви изгори таксата, която сте внесъл ( 25лв.), респективно времето ( визирам давността, която ви дебне - до 05.11 каквото правите- правите, след това вземането ви отлита в небитието)) да не си каже своето и оставащите 500лв. да няма как да ви бъдат присъдени.
А, най-добре е да се свържете с адвоката, който ви е писал договора за заем. При тези обстоятелства хонорарът му ще е в рамките на 100.00лв., които ще ви бъдат присъдени от съда и няма да имате грижите, които ви тегнат сега.