постановено съдебно решение срещу починал наследодател

[kalahan2008]

прав сте kalahan, но общо взето и аз това твърдя, но аз считам, че при ЗНИ и ИЛ издадени срещу починало лице СИ не може да конституира наследниците и ако го стори носи имущ. отговорност! Това е пътят на защита. Ако не е така, моля с две изр. да се аргументирате!!!

И един такъв иск ще бъде отхвърлен (освен ако и съдът не смята, че ЧСИ са диваци ) Защото ЧСИ не е компетентен да преценява дали изпълнителното основание (съдебното решение) е нищожно/недопустимо - това е в компетентността единствено на съда - а до произнасянето му СИ дължи изпълнение. Освен това ако считаме, че наследниците не са страни в изп. производство, тъй като незаконосъобразно са конституирани като такива, то същите имат качеството на трети лица в процеса и следва да водят иск за вреди срещу взискателя (по чиято молба е поискано да бъдат конституирани) съгласно чл. 440, ал. 3 ГПК, а не срещу ЧСИ.
Искът за вреди не е единственият път за защита на длъжника, другият път е именно спирането на изпълнението. Неслучайно законодателят е предвидил такава възможност на всеки етап от исковия процес - чл. 245; чл. 282, ал. 2, чл. 309, чл. 397, ал. 1, т. 3.

Длъжен ли е Кр. при подаване на заявлението да доказва, че Дл. е жив?
На кого СИ ще връчи ЗНИ, в случай че Дл. е починал?
Каква е разликата между процесуалните права на Дл. и неговите наследници?

Отговорът на повечето въпроси се намира в чл. 229-231 ГПК:

Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
...........
2. в случай на смърт на някоя от страните
Чл. 230.
.....
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

[ch3oh]

Калахан, не ти трябваше да отговориш на тези въпроси. Ако други хора го бяха направили, щяха да се убедят, че няма нищо порочно в ЗНИ срещу починал длъжник, както и в действията на СИ в този случай.

[neutralen]

Въпросът на ch3oh e - "На кого СИ ще връчи ЗНИ в случай че Дл. е починал ?" Цитираните от kalahan2008 разпоредби имат предвид случаите когато Дл. почине по време на Исковото производство. Аналогични са разпоредбите по чл.432 от ГПК за спиране на Изп.производство в случаите когато Дл. почине по време на това произв. Казусът който разглеждаме е съвсем друг - Дл. е починал преди издаване на ЗНИ - На кого СИ ще връчи ЗНИ? Моят отговор беше - на Взискателя. Това е така, щото след като Дл. е починал, няма на кого да се връчи ЗНИ. Както починалия Дл. не е страна в Изп. производство, така и неговите наследници не са страна в това производство - не е налице процесуално правоприемство по смисъла на цитирания чл.230 ал.2 от ГПК. За това СИ е длъжен да направи ОТКАЗ за извършване на исканите от Вз. изпълнителни действия спрямо ПОЧИНАЛИЯ Дл., който Отказ Вз. има право на основание чл.435 ал.1 от ГПК да обжалва пред Окръжния съд със всички произтичащи от това последствия. Правата на Вз. не са нарушени, както и тези на Наследниците на починалия Дл.

[REVOLUTION]

Чл.229-231 ГПК урежда въпросът когато страната е починала по време на процеса , но при образуването му е била жива , така че не се отнася за обсъждания случай.
Иначе съм категорично съгласен с останалото и моята теза е , че в случая т.нар Дл са 3 лица и могат да се бранят като такива в ИП.

Колкото до въпросите на ch3oh:
1.Не не е длъжен да доказва , че е жив.
2.В случай , че длъжника е починал преди да е издадена ЗНИ срещу него на какво основание , ще се връчи на наследниците му? Разбира се в случая и СИ не знае този факт първоначално и затова се връчват.После поради особеностите на ИП СИ се аргументират , че си дължат изпълнение на ИЛ и си продължават изпълнението.В случая дори са и прави , не са виновни за "острия" ни закон.Ако наследниците бездействат-сами са си виновни.
3.В случая никаква разлика няма тъй като нито длъжника е бил субект на процесуални права и задължения , защото когато процесът е образуван , той е бил загубил всякаква правоспособност.Наследниците му също няма как да встъпят в процесуални отношения , който да се основават на невъзникнали такива с наследодателят им.

Това че Кр. не е длъжен да доказва , че ДЛ е жив не значи , че няма нищо порочно в ЗНИ срещу починало лице. Как да няма , като не може да се развият процесуалните отношения?

[ch3oh]

Като съм започнал с въпросите, нека продължа:
Какво е процесуалното положение на Дл. по ЗНИ по чл. 417 ГПК, преди връчването и от СИ?
При смърт, правоприемството не настъпва ли по право? Отказът от наследство или приемането му по опис, не представляват ли действия, насочени към възпрепятстване на такова правоприемство?
Заповедното производство, представлява ли процес в "нормалния" смисъл на думата?

По становището на Неутрален: как СИ ще връчи Заповедта на Взискателя? Нали именно от него я е получил? Ако се следва този ред на мисли, значи ли, че трябва да му я върне?

При такава "пълнота" на закона, как трябва да се тълкува ГПК - да способства ли на Кр. да си събере дълга, или да го препядства?

По какъв начин се нарушават "правата" на наследниците, в случай, че им бъде връчена ЗНИ при спазавне по аналогия на чл. 230 ал. 2 ГПК?

[REVOLUTION]

Като съм започнал с въпросите, нека продължа:
Какво е процесуалното положение на Дл. по ЗНИ по чл. 417 ГПК, преди връчването и от СИ?
При смърт, правоприемството не настъпва ли по право? Отказът от наследство или приемането му по опис, не представляват ли действия, насочени към възпрепятстване на такова правоприемство?
Заповедното производство, представлява ли процес в "нормалния" смисъл на думата?

1.Все още никакво.
2.Настъпва относно имуществото.Относно невъзникнали процесуални отношения няма как да настъпи по право при никакви обстоятелства.
3.С тези действия се цели ограничаването на имуществената отговорност за задълженията на наследодателя.Процесуалното правоприемство е съвсем друга бира и не може да се "ограничи" чрез опис.При отказ действително се стига до ограничаване , тъй като е ясно че не наследника е носител на задължението.
4.Ами явно не е процес в нормалния случай(предполагам визираш исков) , което не значи че е възможно да се развие едностранно производство , нали така?

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. С., 29.10.2009 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ГИНКА ДРАГАНОВА
Членове: МАРИЯ БЛЕЦОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря…………… …..……………………………………и с участието на прокурора………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………….…Гинка Драганова…………………ч. въззивно дело № 521 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.435 и следващите, от ГПК.
Образувано е по жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, против действия на ЧСИ П. с рег. № 837 и район на действие – ОС – С. по изп. д. №20098370400151.
В жалбата се твърди, че извършените по определение №303 от 23.07.09 г. по посоченото изпълнително дело действия, са процесуално незаконосъобразни. Изпълнителното дело било образувано по издаден изпълнителен лист против П.В.П. починал на 29.10.08г., Издаването на заповед за изпълнение изпълнителен лист е станало на 04.02.09 г. т.е. повече от три месеца след смъртта на посочения длъжник. Счита, че изпълнителното дело е образувано на негодно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист против починало лице и неправилно ЧСИ е предприел изпълнителни действия, преди да установи недопустимост и нищожност на акта, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Сочи, че преди жалбоподателят да получи призовка за доброволно изпълнение, връчена на 25.08.09 г. ЧСИ е наложил и запор върху заплатата му за месец 07.09 г., с което е предприел недопустимо принудително изпълнение.
Към жалбата е приложено разпореждане от 30.07.09 г. на ЧСИ, с което като длъжници по това изпълнително дело са конституирани жалбоподателят В.П.Б.- баща и В.И.Б.с ЕГН **********- майка на починалия длъжник П.В.П.. Това разпореждане жалбоподателят е получил на 25.08.09 г. Приложен е и фиш за получена работна заплата от жалбоподателя, от който е видно, че има наложен запор в размер на 170 лв.върху заплатата му за м. юли,2009г. Приложен е и препис извлечение от акт за смърт №0046 от 30.10.08 г., от който се установява, че П.В.П. с ЕГН ********** *** е починал на 29.10.2008 г. в лечебно заведение гр. Ямбол, както и удостоверение за раждане №017622 от 04.11.2008 г. на Община гр. С. на П.В., от което е видно, че жалбоподателят е негов баща, а В.Б.– майка.
В жалбата се твърди, че и „определението”, с което ЧСИ образува изпълнително дело против починало лице, а в последствие конституира бащата и майката като длъжници, е незаконосъобразно и неправилно, тъй като лицето, срещу което е издаден изпълнителния лист е починало преди издаването на изпълнителния лист. Сочи, че е правно невъзможно да се издават подлежащи на изпълнение актове срещу починали лица.
Моли: - да се отменят обжалваните действия на ЧСИ като процесуално недопустими и незаконосъобразни; - да се обезсили издадената заповед и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 403/09г. на РС С., ;- да се допусне спиране на производството по и.д. № 20098370400151 на ЧСИ и – да се прекрати това изпълнително дело. Претендира разноските по делото.
Жалбата е била депозирана направо пред ОС С. и е с вх. № СД-05-01/31.08.2009г. Изпратена е на ЧСИ за администрирането й, както и за излагане на мотивите на ЧСИ по нея. ЧСИ връща жалбата на ОС С. е негов изх. № 8030/08.10.2009г. и тя е входирана в ОС с №6756/08.10.2009г.
По жалбата е депозирано Възражение от взискателя „Е.Д.Л.” ЕООД гр. П., ул. „Е.Й.” 40 , подписано от А.Ч.. В него се твърди, че жалбата с оглед на искането е недопустима, тъй като посоченото в нея основание е извън хипотезите на чл. 435 от ГПК.
ЧСИ П. г., на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, е представил обяснение за извършените от него действия по изпълнителното дело. Посочва, че то е образувано на 20.03.09 г. по молба на взискателя „Е.Д.Л.” ЕООД гр. П., ул. „Е.Й.” 40, представлявано от управител А.Ч. с ЕГН ********** и адрес на представителство гр. С., ул. „Г.Д.” №10 ет. 2, солидарно- против длъжника П.В.П. и поръчителите- М. г.а И. и С.Ж.И.със снети по делото лични данни. След като е пиел, че изпълнителният лист е редовен е образувал изпълнителното дело. Извършил е справка за семейното и имуществено състояние на страните, проверка в НАП и АДВ за всички длъжници, справка в ОДП „Пътна полиция” за наличие на МПС на същите, както и в МДТ общ. С. за наличие на декларирани имоти. Призовка на останалите длъжника М. г.а И. е била връчена на 27.05.09 г. , а на С.И.– 22.05.2009 г. С разпореждане от 30.07.3009г. ЧСИ е конституирал е като длъжници наследниците на П. Валентинов П. и е изпратил покана за доброволно изпълнение на жалбоподателя В.П.Б. като наследник на починалия П.В.. Тази покана жалбоподателят е получил на 25.08.2009г. ЧСИ е наложил обезпечителни мерки – запор на трудовото възнаграждение на В.П., но няма предприети принудителни действия спрямо имуществото на длъжниците. Счита, че всички тези действия са правомерни, тъй като изп. лист е редовно издаден от РС – С.. Счита, че длъжниците имат правно основание да искат да се обезсили изпълнителния лист по друг ред, а не този по чл. 435 от ГПК. Счита, че правомерно, в съответствие с разпоредбите на ГПК е допуснал изпълнение, чрез запор на трудово възнаграждение на жалбоподателя и това действие не е незаконно.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.419, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна – наследник на длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, починал преди издаването на тази заповед и изпълнителен лист и е против разпореждане, с което жалбоподателят и съпругата му са конституирани от ЧСИ като длъжници, по изпълнението, на мястото на починалия им син, направено е искане за спиране и прекратяване на изпълнителното производство поради което се приема за частично допустима.

Окръжният съд, като съобрази становището на жалбоподателя, отговора на взискателя и мотивите на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, обсъди събраните по делото доказателства, преценени по отделно и тяхната съвкупност, намира за установено от следното фактическа страна:
І.Жалбата е депозирана в ОС – С. на 31.08.2009г. /не е била подадена чрез ЧСИ, а направо до ОС – С./. Поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е получил на 25.08.2009г. /. С разпореждане от 08.09.09 г. ОС – С. е изпратил жалбата на ЧСИ П. г. за извършване на съответните действия – администриране на същата , както и комплектоването й със съответното изпълнително дело, включително с изложение на мотиви по чл. 436 ал. 3 предл. последно от ГПК. ЧСИ е изпълнил тези действия и жалбата е получена отново с вх. №6756 от 08.10.09 г./
Жалбоподателят е наследник на длъжника, против който е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на чието основание е образувано изпълнителното дело, по което ЧСИ е конституирал жалбоподателя като наследник на длъжника и е насочил изпълнението против него./арг. удостоверение №017622/04.11.2008г. и Акт за смърт № 0046/ 30.10.2008г. на община град С./. По това не се спори.
Фактически жалбоподателят счита, че неправилно и незаконосъобразно, след като е починал длъжника П.В., са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и ЧСИ е образувал изпълнително дело против починало преди издаването им лице, а е насочил изпълнението против родителите на починалия.
Заповед за незабавно изпълнение №232/04.02.2009г. и изпълнителен лист от същата дата, са издадени по г. по ч.гр.д. № 403/2009г. на РС С., срещу П.В.П. с ЕГН**********,*** 36-3-1-1, който е починал на 30.10.2008г. По време на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума и към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение, длъжника по изпълнението П.В.е бил починал. Този факт е категорично установен по делото.
При това положение, съдът не е връчил надлежно, лично на длъжника процесната заповед, както и покана за доброволно изпълнение, за да може длъжникът лично да оспори вземането.
ЧСИ е установил, че длъжника е починал и смъртта му е настъпила преди да са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Узнавайки това обстоятелство ЧСИ с рег. № 837 П. г., е конституирал като длъжници по изпълнението, наследниците /родители/ на починалия длъжник, след което им е изпратил покана за доброволно изпълнение. / арг. разпореждане от 30.07.2009г. по изп.дело № 20098370400151, с изх. № 6213/30.07.2009г. на ЧСИ/.
Установено е по делото, че жалбоподателят след като е получил ПДИ, счел е, че е незаконосъобразно да се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против починало лице и е подал Възражение до РС С., че не дължи сумите по постановените от РС С. разпореждане за издаване на незабавна заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
След получаване на Възражението на В.П. ***/2009г. районен съд С. е държал в закрито заседание определение № 2488/01.09.2009 г., с което е спрял принудителното изпълнение по и.д. № 20098370400151 на ЧСИ П. г. само спрямо В.П.Б. с ЕГН ********** *** – наследник на длъжника П.В.П.. Указал е на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в законни едномесечен срок от получаване на съобщението, като внесе дължимата държавна такса. Предупредил е заявителя, че ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил иска съдът ще обезсили заповедта за изпълнение в съответната част.
/Обстоятелството, че посоченото изпълнително дело,към настоящия момент, е спряно с определение на РС – С., е служебно известно на състава, разглеждащ настоящото дело, тъй като на докладчика по настоящото дело е било разпределено на случаен принцип и ч.гр.д. № 576/2009г. по описа на ОС – С. за 2009г., което е образувано по частна жалба на В.П.Б. ЕГН ********** *** 36-З-1, против разпореждане от 04.02.2009г. по ч.гр.д. № 403/09г., с което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист на заявителя „Е.Д.Л.” ЕООД – Пловдив, представлявано от А.А.Ч..
С определение, държано в закрито заседание на 21.10.2009г. ОС – С. е обезсилил разпореждане от 04.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 403/09г. на РС – С. в частта, с която е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „Е.Д.Л.” ЕООД – Пловдив за заплащане от длъжника П.В.П. ***, починал на 29.10.2008г. за посочените в заявлението суми: -2564 евро ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100,50 лева, представляваща разноски по делото като незаконосъобразно/.
ІІ. Издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 403/09г., е с длъжник, не само за починалия син на жалбоподателя, а и против още две лица, поръчителите- М. г.а И. и С.Ж.И.по издадения запис на заповед, приложен към Заявлението за издаването им. По това не се спори.

Тези констатации мотивират следните правни изводи:
1.Законодателят е предвидил, че „при смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдения изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение”. /арг. чл.428, ал.3 от ГКП/.
В случая, ЧСИ не е съобразил действията с очевадния факт, че длъжникът П.В.е починал преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Той направо е изпратил нова покана за доброволно изпълнение на наследниците на починалия, конституирайки ги на негово място като длъжници и веднага е предприел действия за изпълнение, чрез запор на заплатата на жалбоподателя.
Поставяйки на разглеждане жалбата в тази й част, съдът намира, че тя е недопустима. С разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, законодателят е приел и е посочил изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба против конкретни изрично изброени действия на съдия изпълнителите. Съгласно тази разпоредба, длъжникът не е носител на процесуалното право на жалба срещу принудително изпълнение. Не се твърди, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество, нито са налице останалите две предпоставки от тази разпоредба, водещи до допустимост на жалбата в тази й част. Затова жалбата в таз част следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
Защитата на жалбоподателя, против издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да се осъществи по друг процесуален ред, по чл.419 от ГПК, който този жалбоподател е използвал за защитата си, /както е посочено по-горе./.

ІІ. По искането да се спре изпълнителното производство по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ.
1.Законодателят е приел, че изпълнителното производство може да се спре на няколко основания, посочени в разпоредбата на чл.432 от ГПК, които съдът няма да разглежда подробно, поради приетия и установен по настоящото дело факт, че разпореждането и издадените на негово основание заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, против починал преди депозиране на заявлението за издаването му длъжник, е отменено от ОС С. с определение по ч.гр.д. № 576/2009г., жалбата в тази й част, към настоящи момент, се явява неоснователна.
2.Жалбата в частта, за спиране на производството по изпълнителното дело е неоснователна и с оглед категорично установения факт, че производството по изпълнително дело № 20098370400151 е спряно от РС С. с определение № 2488/01.09.2009г., след получаване на Възражение от жалбоподателя, за недължимост на сумата. Това възражение атакува материално-правно издадената заповед, то е възражение срещу посочения дълг. Това възражение поражда насрещно право на кредитора, да предяви вземането си по исков път и да получи съдебен акт, установяващ вземането му със сила на присъдено нещо. Фактически, в това производство жалбоподателят и съпругата му ще могат да защитят правата си и след приключването му с влязъл в сила съдебен акт, ще може да се продължи изпълнителния процес.
ІІІ.Прекратяване на изпълнителното дело № 20098370400151 в конкретния случай не може да бъде постановено, поради безспорно установения факт, че то е образувано не само против починалия длъжник, но и против поръчителите по записа на заповед, по който е издаден изпълнителния лист. В подкрепа на този извод е и факта, че с определението от 21.10.2009г. по ч.гр.д. № 576/2009г. ОС – С. е отменил издадената заповед за незабавно изпълнение и е обезсилил разпореждането, на чието основание е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само против починалия длъжник П.В.П., но не и против останалите, солидарно осъдени с починалия лица –поръчителите по записа на заповед.
Възможност за прекратяване на изпълнителен процес е предвидена в чл.433 от ГПК, в който са изброени предпоставките, при установяването на които, съдът следва да прекрати изпълнителното производство. В настоящия случай не се установи, да е налице някоя от тези предпоставки, което мотивира извода, че жалбата се явява неоснователна и в тази й част.
При този изход на спора, направените от длъжника разноски не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за отмяна предприетите действия от ЧСИ по това дело, като НЕДОПУСТИМА.
ОТХВЪРЛЯ жабата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за спиране изпълнителните действия по това дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за прекратяване на изпълнителните действия по това изпълнително дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:

П.П
Не разбирам накъде биеш , приемаш че няма нищо неправилно да се издаде ЗНИ срещу починало лице и тя направо да се връчи на наследниците?

[neutralen]

В случая става въпрос за ПРОЦЕСУАЛНО правоприемство, а не за МАТЕРИАЛНОПРАВНО правоприемство при приемане на наследството дори по опис от Наследниците. Връчване на Вз на ЗНИ е в преносен смисъл - СИ следва да направи ОТКАЗ от извърш. изп. действия тъй като липсва СТРАНА на която да връчи ЗНИ - не може да възникне процесуално правоотношение както срещу починалия Дл., така и спрямо неговите Наследници.

[Гост.]

В случая става въпрос за ПРОЦЕСУАЛНО правоприемство, а не за МАТЕРИАЛНОПРАВНО правоприемство при приемане на наследството дори по опис от Наследниците. Връчване на Вз на ЗНИ е в преносен смисъл - СИ следва да направи ОТКАЗ от извърш. изп. действия тъй като липсва СТРАНА на която да връчи ЗНИ - не може да възникне процесуално правоотношение както срещу починалия Дл., така и спрямо неговите Наследници.

Е, сам СИ като как да установи тея обстоятелства?
Ако СИ може да установи кога точно е починал длъжника по издадената ЗИ/ ИЛ, то по какъв начин ще установи, че заявлението, по което са издадени е депозирано след неговата смърт при тотално бездействие на наследниците? Не питам за взискателя, който си знае точната дата на депозиране на заявлението ( което пак е относително, защото ако е изпратено по поща и разликата е само в някакви си 3-5 дни... точната дата по 125 е неясна).
Горното в контекста, че в големите съдилища има депозирани заявление, по които минават месеци преди да се издаде ЗИ ( срокът по чл. 411, ал. 2 е инструктивен, а някъде тази инструкция стига до 3м. след депозиране на книжата) и липсва искане за акцесорни, от което да си направиш някакъв извод за каквито и да е срокове.
Не прави отказ, само защото се колебае- има си изп. основание и изпълнява ( предполагам прилага по аналогия чл. 230 ), като връчва на наследниците, а те вече имат различни пътища за защита.

Не разбирам накъде биеш , приемаш че няма нищо неправилно да се издаде ЗНИ срещу починало лице и тя направо да се връчи на наследниците?

1. Дори да е неправилно сам съдът, вкл. и заявителя, нямат знание за това към дата на издаването и. Самата заповед е едно твърдение, нищо повече.
2. Не знам, но според мен на втората част от питането ти, като да иска да подскаже, че тази заповед никога не може да влезе в сила, ерго срокът по 419 не е изтекъл ( за това писа и Балуев).
От друга страна напоследък все по-често се пише, че наследниците на починал длъжник преди дата на заявлението не са активно легитимирани да пускат жалби по издадени актове срещу наследодателя.

[ch3oh]

"Ами явно не е процес в нормалния случай(предполагам визираш исков) , което не значи че е възможно да се развие едностранно производство , нали така? " - ами...до издаването на ЗНИ, колко страни са /естествено не броим съда/?
Според мен не става въпрос за процесуално правоприемство, защото освен ЗНИ в хипотезата на чл. 417 се издава и ИЛ, който може да бъде изпълняван срещу наследниците, които са обвързани от неговите субективни предели. Това Калахан го е обяснил много по-добре от мен.
Идеята ми е, че в процесуално отношение наследниците са в идентично положение с починалия Дл.

[Гост.]

"Ами явно не е процес в нормалния случай(предполагам визираш исков) , което не значи че е възможно да се развие едностранно производство , нали така? " - ами...до издаването на ЗНИ, колко страни са /естествено не броим съда/?
Според мен не става въпрос за процесуално правоприемство, защото освен ЗНИ в хипотезата на чл. 417 се издава и ИЛ, който може да бъде изпълняван срещу наследниците, които са обвързани от неговите субективни предели. Това Калахан го е обяснил много по-добре от мен.

429 е очертал суб. предели и докато наследниците не приемат по опис или не установят, че са направили отказ от наследство, то не са и надлежна страна в изпълнителното производство.
Това обаче потвърждава тезата, че са трети за производството лица, което е в разрез с идеята ти за идентичност в положението.

[kalahan2008]

СИ следва да направи ОТКАЗ от извърш. изп. действия тъй като липсва СТРАНА на която да връчи ЗНИ - не може да възникне процесуално правоотношение както срещу починалия Дл., така и спрямо неговите Наследници.

Отказът да се извършват изпълнителни действия всъщност представлява спиране на изпълнението Когато отказът касае конкретно изпълнително действие, това не е спиране, но когато касае отказ по отношение на всички изпълнителни действия, по своята същност е спиране на производството (арг. чл. 435, ал. 1 ГПК).
Спиране обаче може да има само на основанията по чл. 432 ГПК (Решение № 182 от 22.03.1994г. по гр.д № 723/1993г., ВС, IV г.о.), а нищожността/недопустимостта на съдебното решение не е сред тях (това е основание за прекратяване на изп. дело, но чак след обезсилване на ИЛ (чл. 433, ал. 1, т. 3) или след като с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист (чл. 433, ал. 1, т. 4).

Е, сам СИ като как да установи тея обстоятелства?

Всъщност при заповедното производство смъртта на длъжника към датата на издаване на ЗНИ се проверява от съда - чл. 418, ал. 2 - "Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника."

[neutralen]

Не ми е ясно защо трябва да повтаряме неща, които вече ги обсъждахме - СИ изпраща ЗНИ заедно с Пок.Добр.Изп. на Дл., които се връщат на СИ с отбелязване, че Дл. е ПОЧИНАЛ. Какво трябва да направи СИ - уведомява Вз. че Дл. е починал. Вз. ако иска Изп. произв. да продължи, трябва да подаде Молба до СИ за конституиране на Насл. на Дл. като страна в Изп. процес с оглед чл.429 ал.2 от ГПК. Към тази Молба Вз. Е ДЛЪЖЕН да приложи Удост. за наследници, в което изрично е записано освен имената на Насл. и датата на която Дл. е починал. Когато тази дата е преди издаване на ЗНИ, очевидно е че СИ няма основание да конституира Насл. катто страна в Изп. производство - чл. 429 ал. 2 от ГПК има предвид САМО случаите, когато Дл. е починал СЛЕД като е получил ЗНИ и Поканата за доброволно изпълнение - само в тези случаи е налице процесуално правоприемство с оглед чл.429 ал.2 от ГПК. Когато Дл. е починал преди издаване на ЗНИ, той НЕ Е СТРАНА в Зап. производство, поради което няма процесуално правоотношение в което неговите наследници да бъдат конституирани по силата на чл.429, ал.2 от ГПК.

[kalahan2008]

Когато тази дата е преди издаване на ЗНИ, очевидно е че СИ няма основание да конституира Насл. катто страна в Изп. производство - чл. 429 ал. 2 от ГПК има предвид САМО случаите, когато Дл. е починал СЛЕД като е получил ЗНИ и Поканата за доброволно изпълнение - само в тези случаи е налице процесуално правоприемство с оглед чл.429 ал.2 от ГПК. Когато Дл. е починал преди издаване на ЗНИ, той НЕ Е СТРАНА в Зап. производство, поради което няма процесуално правоотношение в което неговите наследници да бъдат конституирани по силата на чл.429, ал.2 от ГПК.

А ако:
1. Длъжникът е починал след издаване на ЗНИ, но преди образуване на изп. дело?
2. Длъжникът е починал след образуване на изп. дело, но преди връчване на ПДИ (с приложени ИЛ и ЗНИ)?

Чл.229-231 ГПК урежда въпросът когато страната е починала по време на процеса , но при образуването му е била жива , така че не се отнася за обсъждания случай.

А как следва да постъпи съдът, ако в хода на процеса установи, че ответникът е починал преди завеждане на иска, щом не може да спре производството? Да прекрати производството или да отхвърли иска? Чл. 227 говори, че производството продължава срещу правоприемника (наследника), като никъде не става дума, че се касае само за случаите, когато лицето е починало след завеждане на иска. ТР 1/2001 г. говори за прекратяване на делото, но само в случаите на смърт на страната по строго лични искове (intuitu perasonae), при които е изключено процесуалното приемство.

[neutralen]

Правилно - съгласен съм с kalahan2008, относно посочените от него 2 хипотези - Видно от чл.429 ал.2 от ГПК меродавния момент е денят на издаване на ИЛ. Що се отнася до чл.227 от ГПК, той има предвид случаите когато лицето умре след образуване на делото.

[REVOLUTION]

Когато тази дата е преди издаване на ЗНИ, очевидно е че СИ няма основание да конституира Насл. катто страна в Изп. производство - чл. 429 ал. 2 от ГПК има предвид САМО случаите, когато Дл. е починал СЛЕД като е получил ЗНИ и Поканата за доброволно изпълнение - само в тези случаи е налице процесуално правоприемство с оглед чл.429 ал.2 от ГПК. Когато Дл. е починал преди издаване на ЗНИ, той НЕ Е СТРАНА в Зап. производство, поради което няма процесуално правоотношение в което неговите наследници да бъдат конституирани по силата на чл.429, ал.2 от ГПК.

А ако:
1. Длъжникът е починал след издаване на ЗНИ, но преди образуване на изп. дело?
2. Длъжникът е починал след образуване на изп. дело, но преди връчване на ПДИ (с приложени ИЛ и ЗНИ)?

Чл.229-231 ГПК урежда въпросът когато страната е починала по време на процеса , но при образуването му е била жива , така че не се отнася за обсъждания случай.

А как следва да постъпи съдът, ако в хода на процеса установи, че ответникът е починал преди завеждане на иска, щом не може да спре производството? Да прекрати производството или да отхвърли иска? Чл. 227 говори, че производството продължава срещу правоприемника (наследника), като никъде не става дума, че се касае само за случаите, когато лицето е починало след завеждане на иска. ТР 1/2001 г. говори за прекратяване на делото, но само в случаите на смърт на страната по строго лични искове (intuitu perasonae), при които е изключено процесуалното приемство.

Само че чл.227 ГПК казва когато страната умре. За да стане едно лице страна в процеса трябва да има правоспособност поне към момента на завеждане на ИМ.
Трайната практика е ако има постановено решение да се отменя като недопустимо и да се връща на 1инст. съд, който да оставя без движение с възможност искова молба да се насочи към наследниците.Ако разбира се ищецът желае.

Ако Длъжникът е починал след издаване на ЗНИ няма никакъв проблем да се връчи на наследниците , защото правоприемството настъпва без проблем.

[kalahan2008]

Видно от чл.429 ал.2 от ГПК меродавния момент е денят на издаване на ИЛ.

И тъй като този момент винаги предхожда образуването на изпълнителното дело, то при смърт на длъжника след издаване на ИЛ, но преди образуване на изп. дело, ще е налице напълно законно конституиране на наследниците, нали така?
Но това влиза в противоречие с тезата за "недопустимия" изпълнителен процес (видях, че този термин идва от учебника на Ж.Ст.). Образува се изп. дело срещу лице, което към датата на образуване на делото е било починало. Липсва процесуална легитимация на длъжника да бъде страна в изп. процес, тъй като същият е починал и изпълнително-процесуалното правоотношение въобще не е възникнало. Това как го обяснявате?

Що се отнася до чл.227 от ГПК, той има предвид случаите когато лицето умре след образуване на делото.

Това обаче от къде следва? Може ли да посочите някаква практика?
С риск да бъда обвинен в "изместване" на темата, ще попитам: ако ИЛ е издаден срещу починал преди издаване на ИЛ/образване на изп. дело ЕТ и един от наследниците със съгласие на останалите поеме предприятието (чл. 60, ал. 2 ТЗ) и това бива вписано в ТР, следва ли да бъде конституиран този наследник като длъжник съгл. 429, ал. 2 ГПК? И ако се предприемат изп. действия спрямо поелия ЕТ наследник, те незаконосъобразни ли ще бъдат?

[kalahan2008]

Трайната практика е ако има постановено решение да се отменя като недопустимо и да се връща на 1инст. съд, който да оставя без движение с възможност искова молба да се насочи към наследниците.Ако разбира се ищецът желае.

Да, но не прекратява производството, а оставя без движение, нали? Което значи, че процесуално правоотношение все пак е възникнало

Ако Длъжникът е починал след издаване на ЗНИ няма никакъв проблем да се връчи на наследниците , защото правоприемството настъпва без проблем.

Това не мога да разбера - от къде идва разликата между исковия и изпълнителния процес? Напълно е възможно, а и нерядко се случва длъжникът да почине след издаване на ЗНИ, банката да се замота да образува изп. дело и към датата на образуване на изп. дело длъжникът да не е жив. Няма правосубектност - значи и изп. дело трябва да се прекрати, нали така?

[REVOLUTION]

Трайната практика е ако има постановено решение да се отменя като недопустимо и да се връща на 1инст. съд, който да оставя без движение с възможност искова молба да се насочи към наследниците.Ако разбира се ищецът желае.

Да, но не прекратява производството, а оставя без движение, нали? Което значи, че процесуално правоотношение все пак е възникнало

Ако Длъжникът е починал след издаване на ЗНИ няма никакъв проблем да се връчи на наследниците , защото правоприемството настъпва без проблем.

Това не мога да разбера - от къде идва разликата между исковия и изпълнителния процес? Напълно е възможно, а и нерядко се случва длъжникът да почине след издаване на ЗНИ, банката да се замота да образува изп. дело и към датата на образуване на изп. дело длъжникът да не е жив. Няма правосубектност - значи и изп. дело трябва да се прекрати, нали така?

Ако предявя иск против кучето на съседа , дето ме е ухапало и съдията остави ИМ без движение, означава ли че е възникнало процесуално отношение с кучето? Няма как да е възникнало процесуално правоотношение.
Аз не виждам разлика между исковия и изпълнителния процес.След като ДЛ е починал след като е издадена ЗНИ вече има възникнало процесуално отношение между него и Кр.Следователно настъпва и правоприемство с наследника.
Ако е умрял преди няма процесуално отношение , няма и правоприемство.

[marti_gor]

Ако предявя иск против кучето на съседа , дето ме е ухапало и съдията остави ИМ без движение, означава ли че е възникнало процесуално отношение с кучето? Няма как да е възникнало процесуално правоотношение.
Аз не виждам разлика между исковия и изпълнителния процес.След като ДЛ е починал след като е издадена ЗНИ вече има възникнало процесуално отношение между него и Кр.Следователно настъпва и правоприемство с наследника.
Ако е умрял преди няма процесуално отношение , няма и правоприемство.

+1

PS: Tрябва обаче да се прави разлика между СР и ЗНИ. ЗНИ абсолютно никога не може да влезе в сила, тъй като не може да се връчи на починало лице преди подаване на заявлението. Тя не е само нищожна, а е и без каквато и да била изпълнителна сила!

[kalahan2008]

Бъркаш страните по материалното и процесуалното правоотношение. Цялата трудност с тезата на neutralen и rourke идва от там, че се бърка тази разлика. Според този възглед за да е налице процесуално правоотношение, трябва да има жива страна. За да е налице процесуално правоотношение по заповедното производство, трябва да е налице жив ответник към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (а не както nautralen твърди - към датата на издаване на ЗНИ). За да е налице процесуално правоотношение по изпълнителното производство, длъжникът трябва да е жив към датата на образуване на изп. дело. И тъй, ако кредиторът се е замотал или просто е имал лошия късмет длъжникът му да почине веднага след издаване на ЗНИ и преди образуване на изп. дело, изп. дело срещу починалия наследодател ще трябва да се прекрати (на какво ли пък основание?), но изп. лист няма да може да се обезсили. Трябва да се води ново заповедно производство, нова такса 2%, и то само заради лошия му късмет. И на всичкото отгоре - ще имаме две отделни ЗНИ и ИЛ, за едно и също вземане - срещу починалия наследодател и срещу наследниците (които пък все още не се знае дали ще приемат наследството...). На наследниците в производството по издаване на ЗНИ по чл. 417 не може да бъде определян срокът по чл. 51 ЗН и да се дава възможност да се откажат от наследството, това могат да го направят едва в изп. производство. Липсва логика в цялата тази схема.
Моята теза е проста: чл. 230 и чл. 429, ал. 2 ГПК са предвидени с цел процесуална икономия. Вместо да се прекратява производството и да се завежда нов иск срещу наследниците, същото да става в хода на порочно възникналия, но подлежащ на саниране процес. Поне на мен тази конструкция ми се вижда по-логична.