доказателствени искания в бързото произв. по ГПК

[tetradka]

колеги, до кой момент могат да се правят доказателствени искания по 310 ГПК, в чл. 315 се казва "съдът събира предоставените доказателства", означава ли това, че доказателствени искания на заседание за разглеждане на делото не могат да се правят, ако не си ги направил в едноседмичния срок за отговор след определението за насрочване, в което се съдържа и доклада и указание за вземане на становище, като оставяме настрана хипотезата непредвидени и особени обстоятелства.... Сигурно за вас въпросът е много общ и лесен, но за начиаещите е голяма главоблъсканица

[Гост.]

Ранна преклузия това е правилото ( и се спазва), ако не сте в хипотезата на чл. 313- непредвидени обстоятелства.
Там, само и единствено, можете да искате възстановяване на срока.
Бързото производство по ГПК нов е наистина бързо- едно с.з., второ е рядкост.

[krasitodorov]

На колежката tetradka мога да дам съвет, който може би вече е закъснял, да провери внимателно дали съдът не е дал указания за представяне на доказателства за факти, за които подобни не са представени. Смятам, че преклузията във връзка с тези доказателства настъпва само в случай, че съдът на основание чл. 312, ал. 2 ГПК е дал указания за представяне на такива доказателства и те не са изпълнени (в този случай единственият вариант за представяне на такива остава доказването на особени непредвидими обстоятелства). Така че, ако примерно сте пропуснали да представите такива доказателства в исковата молба или отговора на исковата молба (в зависимост от Вашата процесуална позиция), бихте могли да отстоявате тезата, че чл. 313 ГПК изключва приложимостта на основното исково производство, т.е. съответните процесуални права на страните в бързото производство се преклудират едва при условията на чл. 313.
Ще ми бъде интересно, ако ми пишете дали сте имали успех, естествено, ако се доверите на моята теза, тъй като аз изучавам в движение ГПК.

[Гост.]

.....
Нещо служебното начало прекалено разтегливо според вас. А защо не, съдът да си ги събира служебно доказателствата?
Съдът указва- страните носят доказателствена тежест за твърдяните факти( или подобна е формулировката, че не ми се отварят повече дела за тази година) и това е.

Весели празници.

[krasitodorov]

Благодаря за пожеланието, празниците си бяха наистина весели.
По отношение на темата, ми се иска да споделя, че има огромна разлика между указания на съда за посочване на доказателства и служебното събиране на такива доказателства от съда. Във връзка с тези указания има една много практична позиция в Коментар на новия ГПК на ИК "Труд и право", която споделям. Там се казва например, че "новият ГПК не предпоставя, че страните са "малограмотни", но няма основание и да ги третира като всестранно правно осведомени. Защото пълнотата и яснотата на фактическите твърдения предпоставя единен критерии, и той е правната норма". Тук си позволявам да направя едно козметично допълнение, че в съдебния процес съдът следва да знае закона, а не страните. Та коментарът продължава така:"Съдът обаче само указва на страните, като изхожда от предварителната правна квалификация, приета в подготвителното заседание (каквото има и в бързото производство според мен). От тях зависи дали ще изпълнят указанията на съда. Ако не го направят, законът има пълното основание да ги счита за небрежни при изпълнение на задължението им да сътрудничат от своя страна за пълното изясняване на фактическата страна на спора и отделяне на спорното от безспорното (което допълвам, се прави в доклада по делото в устната фаза). Едва след като съдът е изпълнил задължението си за указания , вече е оправдано законът да санкционира напълно "осведомената", но небрежна страна ".
Мисля, че само по този начин съдът ще изпълни задължението си по чл. 7 ГПК за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Не е издържано в 21 век да се придържаме към сентенцияна на Максимилиян "да се приложи законът, па макар да погине светът" във връзка с ранната преклузия на доказателствените искания. Затова според мен такава преклузия има, само ако съдът е дал указания за представяне на доказателства и те не са изпълнени.
Разбира се мнението ми не е ангажиращо. За мен е удоволствие да го сътворя, не и да го налагам.

[Гост.]

Коментарът на колектива не си струва парите.
Коментарът на Влахов - чисто практически ориентиран, на мен лично- повече полезен.
И по темата- 146- 2. Това е. Служебно- само в 4 хипотези.
Често, защото в нормата е записано може, но не задължително- докладът се чете в с.з. и приключва с репликата - Становище по доклада, колеги. Изключвам визираните в 310 хипотези.
Практически, ала съм ужасно уморена, дори да споря...отварям първите папки попаднали ми
трудов спор- съобщение с определение- 131( ал.1-3),133 ( пропуснат е 212, 219) забележка по 46,2.
След отговора- разпореждане ( 312, 2)- но не е по различно от 146,2 указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, без да конкретизира какви доказателства да се представят . Седмичен срок за становище.

развод ( семейство, жена, деца, както се пее в една руска песен) - нямам нищо повече от съобщение, разбира се 131, 133 с дребен шрифт, както е в програмата. Ще го чуя доклада в зала.

Някакъв облигационен - разпореждане- кой какво иска, и отново се повтаря копи пейст на съдържанието на нормата на 131, 133- Указва на страните....пак се повтаря съдържанието на 131, 133.

Съжалявам, че нямам дело за издръжка под ръка, но липсва задължение от страна на съда да ви указва, какви доказателства следва да представите. Просто се прилага нормата на 146,2- указва за кои факти не сочите такива.

Та- така. На питането на тетрадчица ( при изложените факти в поста и), съм дала отговор още в първият си пост.
Останалото, което правим двамата с вас, колега, е наддумване.

[krasitodorov]

Не мисля, че практиката на някои (някои, не всички) районни съдии, които предпочитат да работят на принципа на едит - копи - едит - пейст, както сама се изразявате, и да люпят семки, може да бъде показател за развитието на гражданския процес. Тези изолирани случаи на които се позовавате, са плод на правоприлагане от съдии, които изглежда са пропуснали да прочетат Коментара на колектива, които се състои от доказани преподаватели по граждански процес и съдия в КС на Република България, които първи се осмелиха да публикуват нещо такова. За мен коментарът си струва не само парите, но и времето за неговия внимателен прочит.
По отношение на "наддумването" мисля, че има огромна разлика между " задължението на съда, да даде указания за представяне на доказателства за сочените от страните факти" и "указания какви точно доказателства да бъдат представени". Второто, естествено, не е задължение на съда.
Впрочем, в същия смисъл се изразява и Кр.Влахов в Актуални проблеми на новия ГПК, които също чета с огромно удоволствие, но не се опитвам да го сравнявам с нещо друго, защото всяка теория си има своята индивидуалност, което привлича. На стр. 149 от тази книжка може да се прочете: "Разпоредбата на чл. 313 установява ранна преклузия на процесуалните действия, които страните могат да извършват в изпълнение на указанията на съда - т.е. за посочване и представяне на доказателства. След изтичане на този срок те губят тази възможност, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства (тогава може да се иска възстановяване на срок по общия ред на чл. 64)".
Колежката tetradka може да опита подобно процесуално поведение.

[Гост.]

Простете, но ще пропусна лекцията ви.

[razli4na]

Поли, не ми се сърди, но напълно споделям мнението на krasitodorov. Не знам защо, нещо съм пропуснала до сега присъствието на колегата, поради което сега го поздравявам с "Добре дошъл!".
Споделям, във връзка със съотношението служебно начало- преклузия. Ами, като гледам, това са основните два стълба на новия ГПК. Тези два стълба са толкова свързани, че ако не е налице единия, не може да се приложи другия или пък, ако се е вече приложил, имаме съществено нарушение на процесуалните правила.

[Гост.]

Различна, няма място за сърдене.
Отказах се от дискусията с колегата, защото той определено е от ордена на йезуитите ( това с добри чувства - не искам полемики ) и манипулира думите.

Отново ще се повторя- с оглед изнесената фактология в поста на тетрадка, мисля съм дала отговор. Ако смятате, че не съм права- моля, конкретизирайте погрешното ми трактовка.
Питането схванах така- има задължителни указания за становище по доклада, който апропо- в бързото производство е задължителен!( в този доклад нали има указания?!? ) - не е изпълнила в срок ( по причини незнайни, но сега, след срока, се сеща да прави искания в тази връзка)- може ли да прави искания по доказателствата? Еми- не може, освен в хипотезата на 313.

Съдът е длъжен да указва на страните, че за определени факти не сочат доказателства- и това съм написала. Че, няма задължение да конкретизират какви точно доказателства - това също. Че са налице само 4 хипотези за служебно събиране на доказателства.
Не виждам къде е толкова спорният момент, че да се изнася лекция по въпроса, еле и цитати от два труда.
Фините и не до там намеци да се чете внимателно, и написаното в последният му пост.... ще подмина.

Не теоретично, а на практика се случава следното( произволно избрано)

С разпореждане от 27.07.2009 г. е изготвен доклад по делото, дадени
са указания на страните и им е предоставен 1-седмичен срок за становища.
В срока не са депозирани становища. Адв. Д. е депозирала писмен отговор,
в който сочи, че е узнала за упълномощен от ответницата адвокат и затова
не е представила отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът И.Ю.Ю., действащ като баща и законен
представител на децата А.И.А., Е.И.Ю. и Ю.И.Ю., редовно призована, се
явява лично и се представлява от адв. М.С. – назначена като служебен
адвокат по чл. 95 от ГПК и Закона за правната помощ.
Ответницата З.Е.С., редовно призована чрез назначения й особен
представител адв. Д.Д., не се явява. Представлява от адв. Д.Д. и от адв. И.
И., с пълномощно, представено в днешно съдебно заседание. Видно от
пълномощното същото е с дата 05.06.2009 г.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Писменият отговор е подаден след законоустановения срок.
Ответницата към периода, в който е течал срока за отговор е имала не
един, а двама пълномощници – адвокати. Нито един от тях не сочи
особени непредвидени обстоятелства, на които се дължи пропуска. На
основание чл. 313 от ГПК и чл. 133 от ГПК съдът е счел, че срокът за
извършване на действието е бил преклудиран, а действието - неизвършено.

[krasitodorov]

Благодаря на колежката razli4na, на която мога да отвърна с "Добре заварила".Аз съм тук едва от 20 дни по едни причини, дето тук не ми се коментират. Когато имам възможност винаги ще влизам с удоволствие във форума.
На poli_g мога да кажа само, че главата ми не побира как с "добри чувства" ще кажеш на някого, че е лицемерен и коварен човек, че и манипулатор на всичко отгоре, само защото си е позволил да сподели мнение тук, но свят шарен, хора всякакви е казал народът. Без да се правя на сърдит Петко, мога да кажа, че не обичам да чета такива неща по мой адрес, така че с написаното тук смятам да приключа всякакъв вид коментари с нея.

[razli4na]

Да, Поли, възможно е и да не съм те разбрала на първо четене. С последното уточнение съм съгласна.
Тука спора, до колкото го схванах е, преклузията настъпва ли по закон автоматично или задължително условие е преди това на страната да са дадени указания? Моето мнение е, че при недадени от съда указания, както и при неправилни такива, не може да настъпи преклузията, защото не са налице предпоставките в закона. Тук даже няма значение дали страната е имала или не възражения по доклада, защото това е задължение на съда. Възраженията или липсата им не могат да санират порока и той става съществено процесуално нарушение.
А при положение, че са дадени указания на страната и тя е имала възможност да ги изпълни, преклузията си настъпва.
Ееееех, първи работен ден...

[svettoslav]

Попаднах на темата директно от търсачката, а тя си е актуална все още.
И едно решение във връзка с нея.Доста интересно.
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... ow&cad=rja

Като иде реч за преклузията,според мен обаче е неправилно в частта относно уважените искове по чл.225 КТ,макар да е бил в чужбина през време на срока по разпореждането.

Някакви мнения?

[svettoslav]

Налице били "особени непредвидени обстоятелства"
Какво ли ми трябва изобщо ,пък и при тия факти,но дори и да ти се случи нещо(изключваме връчването на адвокат,както и последиците от непосочване на адрес при напускане на страната),при липса на пречка в първото с.з. да представиш док/ва за уважителните ти причини,поради които не си могъл да влезеш в 7-дн. срок,за какво говорим? Как така,без да си доказал от друга страна,невъзможност това удостоверение да го депозираш пред РС,приехме го пред въззивния


То пък и едни мотиви "... възражението е неоснователно...ама е основателно.."
Айде и 2 илядо лева адвокатски хонорариум и честито.

[svettoslav]

http://legalacts.justice.bg/ActDetail.aspx?actId=521364

ВКС обаче ицяло потвърждава. Този ищец преклузия го не лови.Има имунитет явно.То и аз като цепна сега две ракийки и язе че се сдобием с имунитето.