- Дата и час: 10 Фев 2025, 23:43 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
упълномощаване на юрисконсулт
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
упълномощаване на юрисконсулт
Интересува ме дали някой може да ми отговори на следния въпрос:Когато юрисконсулт на фирма се явява в съда по наказателно дело, за да представлява фирмата в качеството й на пострадал от кражба, задължително ли е юрисконсулта да представи пълномощно от изпълнителния директор на фирмата за това, че е упълномощен да я преставлява.Ако не, тогава как следва той да се легитимира пред съда като юрисконсулт на фирмата.
- urist80
- Младши потребител
- Мнения: 57
- Регистриран на: 28 Дек 2006, 21:36
Julyan
Юрисконсултът се легитимира с трудов договор и пълномощно при наличие на съдебен състав, който стриктно следи за наличие на представшителна власт като процесуална предпоставка за участието на гражданския ищец в делото. Изискват се и се прилагат и двата документа, като пълномощното може да се съдържа и в трудовия договор, където може да е налице изрично клауза за съдебно представителство и регламентиране обема на представителната власт на пълномощника /юрисконсулт/. Трудовият договор е задължителен, недопустимо е съдебно представителство от страна на юрисконсулт по граждански договор. Освен това е необходимо и УАС на ищеца- юридическо лице, от което да е видно кой представлява и управлява този субект с оглед възможността да се прецени кой има правото да упълномощава юрисконсулта.
- Julyan
- Потребител
- Мнения: 556
- Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22
чл. 20, ал. 1, б. "в"; чл. 21 от ГПК. Но на мен (,тъй като не се водя юрисконсулт) ми поискаха в съда диплома за юрист и юр. правоспособност???!!!
- marter
- Потребител
- Мнения: 390
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 09:54
Аз съм юрисконсулт и представлявам фирмата си по съдилищата в цялата страна. Единственото което представям пред съда (и което са ми искали) е пълномощно за конкретното дело.
- Ramires1
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 07 Окт 2006, 20:33
Julyan
На мен лично никога не са ми искали диплом за завършено юридическо образование и удостоверение за правоспособност, но не виждам да има някаква забрана за съда да се увери, че процесуалният представител на страна по дело отговаря на изискванията да бъде такъв. Ако от мен поискат такива документи без да се замислям ще ги представя, за мен това не би било никаква пречка. В крайна сметка защо да си създавам излишни главоболия и да споря със съда за несъществени неща?! Като юрисконсулт обаче са ми искали трудов договор и пълномощно и то не в един съд.
- Julyan
- Потребител
- Мнения: 556
- Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22
На мен, въпреки представеното пълномощно, с което дружеството, което представлявах и на което съм юрисконсулт ме упълномощаваше да го представлявам, в съдебно заседание ми беше заданен въпроса дали имам диплома за юридическо оброзавание:)
Така, че колеги винаги може да бъде по-зле...
Така, че колеги винаги може да бъде по-зле...
- avrora
- Младши потребител
- Мнения: 69
- Регистриран на: 17 Мар 2006, 11:43
Според мен е достатъчно само пълномощно на юрисконсулта, дори и от УАС на фирмата няма нужда, защото по наказателните дела трябва да са събрани достатъчно данни за самия пострадал, т.е. за това, че фирмата съществува (но кой знае, всичко е възможно в практиката...). По-същественият за мен въпрос е друг и бих се радвал да чуя мненията Ви по него. А той опира до това: може ли въобще юрисконсулт (или експерт-юрист, или както и ще да се нарича) да участва в наказателния процес като повереник на гражданския ищец? Фигурата на повереника е уредена само в чл.100 от НПК, регламентиращ правото на някои от страните в съдебното производство да упълномощят повереник и възможността за служебно назначен повереник при определени предпоставки. Другото (в ал.3 на чл.100) е директното препращане към текстовете на чл.91-93 НПК (уреждащи въпросите кой може да участва като защитник, отвеждането му и упълномощаването на защитника). Следователно тези разпоредби се прилагат съответно и за повереника (на гр.ищец, гр. отв., частния обвинител или частния тъжител). Да, но в чл.91, ал.1 и 2 НПК са ИЗРИЧНО изброени лицата които могат да бъдат защитници респ. повереници (по силата на чл.100, ал.3 вр. чл.91, ал.1 и 2 НПК). И това са САМО лица, упражняващи адвокатска професия или съпруг, възходящ, низходящ роднина. По разбираеми причини ако пострадалият от деянието е ЮЛ ал.2 на чл.91 не е приложима, НО тогава остава да се приеме, че повереник на някоя страна в производството може да бъде само "лице, което упражнява адвокатска професия" (юрисконсултът безспорно не е такова лице). Тогава? Предвижда ли въобще НПК възможност за участие на повереник на ЮЛ (което е страна в съд. производство по делото напр. като гражд. ищец), който да не е адвокат? Аз не виждам такава възможност (ако тълкуваме нормите на кодекса буквално, а това в тази материя според мен е задължително!).
Затова смятам, че ако в гражданския процес е ясно и безспорно, че юрисконсултите участват като процесуални представители на страните по силата на изричната разпоредба на чл.20, ал.1, т.3 от ГПК, то в наказателния процес аналогичен текст няма и тук нещата стоят по-различно.
Ще се радвам да чуя и други мнения по въпроса!
Затова смятам, че ако в гражданския процес е ясно и безспорно, че юрисконсултите участват като процесуални представители на страните по силата на изричната разпоредба на чл.20, ал.1, т.3 от ГПК, то в наказателния процес аналогичен текст няма и тук нещата стоят по-различно.
Ще се радвам да чуя и други мнения по въпроса!
- fetisov
- Потребител
- Мнения: 146
- Регистриран на: 31 Май 2006, 17:40
Нямам практика по сега действащият НПК, имам явявания до 2006 г. като юрисконсулт и представител на гр. ищец без проблеми в това отношение. Нямам представа как съдът ще приложи текстът на чл. 91/НПК по отношение изискването за упражняване на "адвокатска професия".
От една страна вероятно това е посочено, тъй като текстът се отнася за представителството на обвинаемия, който е ФЛ, а при него няма друга възможност, освен представляване от адвокат /изключая останалите възможности, посочени в ал.2/. По отношение повереника същият текст се прилага въз основа препращането на чл. 100/ГПК.
От друга страна ми е интересно дали "адвокат" и "адвокаска професия" са идентични понятия и защо в НПК, ако са имали предвид задължително преддставителство само от страна на адвокат не са посочили това, а са употребили друг термин? В крайна сметка не би ли могло по отношение именно на повереника да се приложи друго тълкуване на понятието "адвокатска професия". В ЗА има понятие за упражняване на адвокатска дейност без вписване като адвокат, което съставлява нарушение. От тук си правя извода, че адвокатската дейност и може би адвокаската професия не са понятия, равнозначни с понятието "адвокат".
В края на крайщата ако ЮЛ има юрисконсулт, напр. една община или търговско дружество, не виждам поради каква причина и не виждам каквато и да било логика да се изисква назначаването на адвокат, външен за ЮЛ субект все пак, на когото да се плаща допълнително за работа, която може да се извърши и от назначените и получаващи заплата за това правни съветници /да ги нарека по- общо/.
Не твърдя, че съм "законът", само разсъждавам, тъй като нямам лично практика, както споменах по- горе, по този въпрос.
От една страна вероятно това е посочено, тъй като текстът се отнася за представителството на обвинаемия, който е ФЛ, а при него няма друга възможност, освен представляване от адвокат /изключая останалите възможности, посочени в ал.2/. По отношение повереника същият текст се прилага въз основа препращането на чл. 100/ГПК.
От друга страна ми е интересно дали "адвокат" и "адвокаска професия" са идентични понятия и защо в НПК, ако са имали предвид задължително преддставителство само от страна на адвокат не са посочили това, а са употребили друг термин? В крайна сметка не би ли могло по отношение именно на повереника да се приложи друго тълкуване на понятието "адвокатска професия". В ЗА има понятие за упражняване на адвокатска дейност без вписване като адвокат, което съставлява нарушение. От тук си правя извода, че адвокатската дейност и може би адвокаската професия не са понятия, равнозначни с понятието "адвокат".
В края на крайщата ако ЮЛ има юрисконсулт, напр. една община или търговско дружество, не виждам поради каква причина и не виждам каквато и да било логика да се изисква назначаването на адвокат, външен за ЮЛ субект все пак, на когото да се плаща допълнително за работа, която може да се извърши и от назначените и получаващи заплата за това правни съветници /да ги нарека по- общо/.
Не твърдя, че съм "законът", само разсъждавам, тъй като нямам лично практика, както споменах по- горе, по този въпрос.
- Julyan
- Потребител
- Мнения: 556
- Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22
Благодаря за интереса и отзивчивостта, колега!
Честно казано не бях се замислял за тълкуване на понятията "адвокат" и "адвокатска професия", но според мен адвокатска професия може да упражнява само вписан в съответната колегия адвокат. В този смисъл едва ли НПК има предвид нещо по-различно, но .... и аз не твърдя, че съм законът
Иначе и аз съм бил свидетел на случаи, в които юрисконсулт си представлява съответното ЮЛ като повереник и не искам да кажа, че не трябва да бъде така! Може би, както и Вие казвате, чл.91 се отнася до обвиняемия, който може да бъде само ФЛ и затова там въпросът за юрисконсулт въобще не стои, но по-нататък законодателят автоматично е въвел препратката на чл.100 (така беше и в стария НПК), без да отчете, че повереникът може да представлява и ЮЛ. Т.е. според мен има някакъв пропуск в закона, който с новия НПК не е поправен, освен ако не тълкуваме малко по-разширително думичката "съответно" (в симсъл, че щом е повереник, той може да представлява и ЮЛ и затова няма пречка да е и юрисконсулт). Знам ли...
Честно казано не бях се замислял за тълкуване на понятията "адвокат" и "адвокатска професия", но според мен адвокатска професия може да упражнява само вписан в съответната колегия адвокат. В този смисъл едва ли НПК има предвид нещо по-различно, но .... и аз не твърдя, че съм законът
![Laughing :lol:](./images/smilies/icon_lol.gif)
Иначе и аз съм бил свидетел на случаи, в които юрисконсулт си представлява съответното ЮЛ като повереник и не искам да кажа, че не трябва да бъде така! Може би, както и Вие казвате, чл.91 се отнася до обвиняемия, който може да бъде само ФЛ и затова там въпросът за юрисконсулт въобще не стои, но по-нататък законодателят автоматично е въвел препратката на чл.100 (така беше и в стария НПК), без да отчете, че повереникът може да представлява и ЮЛ. Т.е. според мен има някакъв пропуск в закона, който с новия НПК не е поправен, освен ако не тълкуваме малко по-разширително думичката "съответно" (в симсъл, че щом е повереник, той може да представлява и ЮЛ и затова няма пречка да е и юрисконсулт). Знам ли...
- fetisov
- Потребител
- Мнения: 146
- Регистриран на: 31 Май 2006, 17:40
В НПК няма празнота. В случая се прилага чл. 88 НПК: "Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс." От тук на общо основание ЮЛ може да бъде представлявано от юрисконсулт.
- a_kostadinov
- Младши потребител
- Мнения: 39
- Регистриран на: 04 Окт 2005, 09:21
Напълно Ви покрепям а- Костадинов и се надявам проблеми да не възникват в практиката за в бъдеще. За всеки случай поговорих с колеги по темата и до момента никой не е чувал да не допуснат в съда като представител на ЮЛ, граждански ищец по НОХД, юрисконсулт. Реално е напълно възможно позоваването и буквалното тълкуване на горепосочения текст на НПК, въз основа на който да не бъде допуснат юрисконсулта да представлява ЮЛ.
- Julyan
- Потребител
- Мнения: 556
- Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22
Юрисконсулът има процесуална представителност по сфера определена от упълномощителя - работодателя. При явяването по наказателни дела и защита интересите на ЮЛ като пострадало , но само за материални вреди , юрискосулът представя пълномощно, в което изрично е посочено № на делото , пред кой съд. Той може да се конституира само като гр.ищец, като повереник на работодателя(чл.76 ал.1 НПК). Разпоредбана на чл.67 от НПК касае защитата на обвиняемият и подсъдимият.
Няма никаква законова пречка да не Ви допуснат като повереник на фирмата при която сте юрисконсулт.
Няма никаква законова пречка да не Ви допуснат като повереник на фирмата при която сте юрисконсулт.
- gdobrev
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 30 Май 2006, 12:23
12 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта