ДИСКРИМИНАЦИЯ

[monteskio]

Днес преглеждайки началната страница на lex.bg намерих нещо интересно. Според мен това е " поредната доза " дискриминация приложена по отношение на желаещите да започнат работа. За какво става въпрос...
Тук се предлага работа http://lex.bg/news.php?lang=bg&id=6224.
Едно от изискванията е завършено висше образование " Право " в СУ " Климент Охридски ". ..

В Закона за защита от дискриминация е постановено:

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.


Съгласно чл.7 определено действие не представлява дискриминация когато е налице:

1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;
2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1 , когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;
5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
7. специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, освен ако бременната жена или майката не желае да се ползва от тази закрила и е уведомила писмено за това работодателя;
8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
9. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;
10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;
12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
13. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
14. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
15. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
16. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими.
(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя със:
1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;
2. наредба на министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при кадровата военна служба във въоръжените сили.



Въз основа на горното за мен се налага изводът, че е нарушена равнопоставеността, обективността, възможността един изпълнен с желание човек да се учи / практика / и работи, това за което е полагал усилия в продължение на повече от 5, 5 години.

С изискването кандидатът да е възпитаник на СУ не се установява неговата подготовка. Същестуват редица способи за да се прецени това, но не и с поставяне на такова изискване.


Спорен ден на всички!

[gosho72]

Колегата е напълно прав !Независимо,че не проявявам интерес към офертата за кандидатстване бих желал да се запозная с аргументите на адвокатите Стамболов и Димитрова относно първото /и според тях най-важно/ изискване кандидатът да е завършил само и единствено правния факултет на СУ "Св.Климент Охридски".

И как биха процедирали ако при тях кандидатствува възпитаник на чуждестранен юридически факултет !

[valeva]

Учудвам се, че все още има работодатели, които си позволяват да обявяват публично подобни изисквания. Да не коментирам факта, че те сами по себе си са юристи. Колега, ако си нямате по принцип работа, имате време, занимава ви се и ви се трупа практика, винаги можете да се обърнете към съда. Даже в практиката на Пловдивския съд има вече прецедент по този повод. Агенцията за приватизация ако не ме лъже паметта беше обавила конкурс за юрисконсулт и едно от изикванията беше именно кандидатът да е завършил СУ. Както и да е Асоцията за Европейска интеграция и човешки права заведе иск срещу въпросното учреждение и делото беше спечелено. Ако не се лъжа това е първото спечелено делоо такъв тип на дискриминационна основа.
Аз се обявявам "за" и напълно подкрепям подобна инициатива.

[bulgar]

Такива работодатели ще има до тогава, докато засегнатите не започнат реално да си търсят правата. Когато съм имал възможност да говоря със засегнати от такива "изисквания", те просто казват "Не ми се занимава, а и колко ще ми присъдят..."
Това е положението.
Ако бях на мястото на някой колега, който си търси работа, щях да отида с някой свидетел на място и да кандидатствам, за да мога после да си ги осъдя, пък колкото взема все ще е кяр Имаме чудесно законодателство, а пък не се използва, чудя се защо?!

[mishi_83]

Аз се питах, дали не е възможно, подобен род обяви, след като се фиксират, да се изпрати сигнал до Комисията за защита от дискриминация, за да се установи има ли извършено нарушение по някой признак и съотв. да се наложат санкции

Но дали не е нужно сигналите да се подават от лица имащи правен интерес или това важи само за жалбите

[bulgar]

Само за жалбите важи. Но това не е изход. Не може за всяко такова нарушенийце да се сезира комисията. Та тя ще се затрупа от жалби. Колко и е административния капацитет? Такива случаи в страната са хиляди на ден.
Но си мисля, че има много по-добър и по-доходен начин за адвокатите и за пострадалите да защитят правата си - пред съда!!!!!!!!!!!!!!!

[mishi_83]

Не мисля така, зашото това й е работата на комисията.....дори би следвало да извършва собствени проверки и да се самосезира. Пък и като гледах доклада за миналата година - не са се претоварили особено много

[dgeorgiev]

Не виждам нищо лошо в това работодателя да си постави такова изискване в обявата за работа. Ако беше Държавно или Общинско учреждение, тогава би било проблем, но тук става дума за адвокатска кантора. Все пак говорим за свободен пазар на труда и съответно пазара трябва да определи какви изисквания ще има към наеманите на работа.
Струва ми се,че повечето предходно писали се чувстват по-скоро лично засегнати от това че на места се предпочитат завършили СУ, а те самите не са възпитаници на това учебно заведение. Но нали пак пазара на труда ще покаже дали това изискване е основателно.
Желая успех на всички колеги!

[bulgar]

Георгиев, става въпрос за утвърждаване на принципа на правовата държава, на законността. Щом има закон, трябва да се спазва. Не може работодателят да се поставя ограничение, че търси продавачка до 30 г. както и че търси завършили в дадено учебно заведение. Това е.
В Пловдив са доста активни по този въпрос. На Екимджиев кантората работят по закона и създават практика по закона. Ще се повторя, но е жалко, че това не се е превърнало в практика в страната. Защото МИШИ 83 не можеш да очакваш някой друг да ти свърши работата, която трябва сам да си свършиш. Най-малко може да разчиташ на държавата да ти защити личния интерес.

[mishi_83]

Колега, bulgar, доста странен начин на разсъждаване
По Вашата логика, държавата трябва да абдикира и да остане безучастна при подобни противозаконни прояви? Комисията за защита от дискриминация е специализиран орган, чиито функции и правомощия са дефинирани отчетливо и тя трябва да ги изпълнява. Държавата трябва да се грижи за свободното и норнално съществуване на своите граждани, защото последните имат не само задължения, но и права, които всеки трябва да зачита в една съвременна демократична държава.
Колкото до апела Ви за съдебно разрешаване на подобни спорове, то струва ми се, че това е доста меркантилна позиция!

А относно мнението от колегата dgeorgiev - то е абсурдно, а още по-абсурдно би било да коментираме подобни безсмислени твърдения, които са меко казано смешни дори за лаика, а какво остава за нас-юристите!

Успех на всички!!!

[bulgar]

Скъпа Миши 83! Явно още си малка и не можеш да разбереш някои неща , в което няма нищо лошо. Затова ще се опитам на кратко да ти ги обясня. Дори държавата да се намеси и да глоби нарушителя, което е много малко вероятно, поради липсата на административен капацитет, това с нищо не "топли" увредения. От това деяние възниква както административна, така и гражданска отговорност, деликтна отговорност. Така че увредения трябва да си търси правата в съда. Аз друг начин не се сещам и не виждам нищо меркантилно в това...

[potrebitel]

За съжаление трябва да се съглася с bulgar, колега mishi_83!
Имам опит с друга комисия - тази за защита на личните данни и там бе демонстрирано пълно безразличие от служителите, чиито заплати осигуряваме всички ние.
Така че да чакаме държавата / разбирай коя и да е подобна комисия / да се намеси, е ... да речем, непрофесионално!
Не става дума за " меркантилност " / цитат /, а за отстояване на права, което е приоритет единствено на засегнатия, но не и на държавата, в която има безчет " работещи " за тази кауза комисии.

Приятни почивни дни!

[a_kostadinov]

Георгиев, мислете преди да се изказвате. Никъде в нормативните актове, било то в ЕКПЧ или в нашия антидискриминационен закон или където и да било, не е казано, че дискриминацията зависи от това кой поставя изискването - държавно учреждение или частно лице. След като изискването е посочено като дискриминационно от закона, който и да го постави, винаги се стига до дискриминация.
Колкото до качеството на образованието в СУ /предполагам, че учите там/, самото Ви исказване говори достатъчно за него. От собствен опит знам, че мястото където си учил, не определя колко добър юрист си. Всеки може да стане добър юрист, стига да положи усилия за това. Все пак да не забравяме, че навсякъде в България преподават едни и същи хора /с малки разлики/.

[Kormoran]

Ако публикувам обява с изискването кандидатите да са завършили Варненския свободен университет с 5 годишен юридически стаж, това също ще е дискриминация по отношение на тези, които са завършили този прочут униврситет, но за съжаление нямат изискуемия стаж. Е това ако не е незаконно установен ценз, не виждам какво е. То направо си е дискриминация.

[infiniti]

За съжаление в тази държава дискриминацията е навсякъде и е узаконена. Съдът няма да признае дискриминация упражнявана от страна на държавата.. Евентуално може да бъде осъден някакъв собственик на квартално кафене за дискриминация спрямо циганина и това е!
Като например в ЗЧРБ, а по-точно в Тарифа №4 таксите са дискримининационни спрямо чужденците, които нямат български произход. Дискриминацията е по признак- национален произход. Което означава, че чужденец от български произход за получаване на разрешение за продължително и постоянно пребиваване трябва да заплати 200 !!! пъти по-евтино от чужденец, който е от друг произход. И ВАС не признава това за дискриминация.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ВАНЯ ПУНЕВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
при секретар Григоринка Любенова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията ВАНЯ ПУНЕВА
по адм. дело № ххх/2004.


Производството по делото е по реда на чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по жалба, подадена от ....................... срещу Постановление № 53 на Министерския съвет от 26.02.1998 г., с което е одобрена Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, и по-конкретно срещу разпоредбите на чл. 10 и 12 от тарифата. В жалбата се поддържат отменителни основания по чл. 12, т. 4 от ЗВАС с искане за отмяна на посочения нормативен акт в обжалваната му част. Обосновават се с факта, че продължително време живеят в страната, завършват образованието си тук, не са осигурени финансово, а следва да плащат такси за продължаване на срока за пребиваване в страната. Поддържат, че са нарушени правата им по ЕКЗПЧ, по Закона за защита срещу дискриминация по национален признак, тъй като за чужденци от български произход в чл. 18 от същата тарифа е предвидено намаление на таксите.
Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител - юрк. Тодорова, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваните разпоредби не са дискриминационни, а са съобразени с инфлационните процеси в страната и разходите, необходими за извършване на исканите услуги.
Заинтересованата страна - Министерството на вътрешните работи, в писмено становище моли да се отхвърли жалбата. Поддържа, че изложените в жалбата доводи за дискриминационност в имуществено и социално положение в чл. 10 и 12 от Тарифа № 4 са неоснователни.
Върховният административен съд - 5-членен състав, след като прецени предпоставките за подсъдност, допустимост и основателност на подадената жалба и за да се произнесе, съобрази следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалвани са разпоредби, съдържащи се в подзаконов нормативен акт - Постановление № 53 на Министерския съвет от 26.02.1998 г., с което е одобрена Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси (за краткост наречена по-нататък Тарифа № 4). Подзаконовите нормативни актове са с неограничен кръг адресати и в интерес на обществото е всеки правен субект да може да ги атакува относно тяхната законосъобразност. Те създават общи правила за поведение, следователно подлежат на обжалване пред съд. На второ място, Конституцията на Република България в своя чл. 120 възприема принципа за обжалване на всички административни актове, т.е. гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички актове на администрацията, които ги засягат, освен изрично изключените със закон. По силата на тази конституционна разпоредба нормативните административни актове като вид административни актове, с които се засягат права и интереси на гражданите на Република България, подлежат на съдебен контрол.
В конкретния случай постановлението на Министерския съвет, с което е одобрена Тарифа № 4 от 1998 г., е издадено от орган на централ- ната изпълнителна власт - Министерския съвет, на основание чл. 1 от Закона за държавните такси. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) тарифата представлява подзаконов нормативен акт и обжалването й не е изключено със закон. Следователно този нормативен акт подлежи на обжалване пред съд.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗВАС жалба или протест срещу нормативен акт се подават без ограничение във времето, поради което няма изискване за подаване на жалбата срещу него в определен преклузивен срок.
Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 1 от Закона за държавните такси държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет. В конкретния случай в изпълнение на закона Министерският съвет на Република България е одобрил Тарифа № 4 от 1998 г., т.е. тя е приета от компетентен орган, в установената форма, в кръга на правомощията му и в съответствие с административнопроизводствените правила и актове от по-горна степен.
Не са основателни доводите на жалбоподателите за дискриминационност на разпоредбите на чл. 10 и 12 от тарифата.
В атакуваните текстове са предвидени такси, които се събират при продължаване на срока за пребиваване на чужденец в Република България, както и за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ) определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат страната ни, както и техните права и задължения. По смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ "чужденец" е всяко лице, което не е български гражданин. Обстоятелството, че жалбоподателите продължително време живеят в страната, завършват образованието си тук и не са осигурени финансово не означава промяна в статута им на чужденци. Те не са и не могат да бъдат български граждани, а като чужденци са длъжни да спазват законите на страната, в която пребивават, и установения в нея правов ред. Такова задължение имат и българските граждани. Ето защо чужденците, пребиваващи на територията на страната ни, са длъжни и следва да заплащат таксите за исканите от тях услуги, установени от органите на изпълнителната власт.В тази връзка неоснователни са доводите, че жалбоподателите се явяват дискриминирани по отношение на лицата от български произход, за които в чл. 18 от Тарифа № 4 е предвидено намаление на същите такси с 5 на сто. По смисъла на ЗЧРБ "лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин. Когато такова лице не притежава българско гражданство и не живее постоянно на територията на страната, съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ), ползва облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на неговото пребиваване или установяване в Република България, именно защото е лице от български произход. За лицата, които по смисъла на закона не са "лица от български произход", не важат и конкретно посочените в закона облекчения. Тъй като този закон е специален по отношение на Закона за държавните такси, то неговите разпоредби не биха могли да му противоречат, съответно и тарифата би следвало, а в конкретния случай и е съобразена с действащото законодателство.Второто отменително основание, посочено в жалбата, е за дължимостта на съответните такси. Установените в закона такси се събират от държавата за извършени от нейните органи услуги. Задължението да се платят тези такси е обусловено от волята на съответното лице да ги ползва. В случая срещу предвидените в чл. 10 и 12 от тарифата такси държаните органи извършват и предоставят насрещна услуга. За извършването на всяка конкретна услуга се правят и конкретни разходи, които държавата следва да компенсира с установените от нея такси. Тези такси се събират еднократно. С решение № 10 от 2003 г. на Конституционния съд по к. д. № 12 от 2003 г. е прието, че този, на когото се дължат таксите, може най-добре да прецени какви са направените за услугата разходи в даден момент. В случая тези такси са разходоориентирани и икономически обосновани с разходите по издаване на разрешения за краткосрочно или дългосрочно пребиваване в страната. Независимо от динамичното развитие на обществения и стопанския живот от приемането на Тарифа № 4 определените в нея такси не са променяни.В самия Закон за чужденците в Република България, в § 2 от допълнителните разпоредби, е посочено, че за издаване на визи, разрешения за пребиваване и други документи по този закон се събират такси, определени с акт на Министерския съвет. Тези такси са определени именно с процесните чл. 10 и 12 от тарифата. Ето защо не може да се приеме аргументът, че Министерският съвет е излязъл извън кръга на своята компетентност.
Предвид изложеното и на основание чл. 26 във връзка с чл. 23 от ЗВАС Върховният административен съд - 5-членен състав,


РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на..........................., срещу Постановление № 53 на Министерския съвет от 26.02.1998 г., с което е одобрена Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, в частта му относно разпоредбите на чл. 10 и 12 от тарифата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Венета Марковска
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Веселин Ангелов
/п/ Веселина Тенева
/п/ Ваня Пунева
/п/ Милка Панчева


Ето как дискриминацията се определя като облегчение! Вероятно съдиите от ВАС са неграмотни и не могат да смятат. След като 0,5% от 1000лв прави 5 лева и никак не може да става въпрос за "намаление на същите такси с 5 на сто" Ако е намаление 5 на сто означава, че чужденците от български произход трябва да заплатят такса в размер 950лв, докато чужденци от друг произход-1000лв. Но според тарифа №4
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.43, 86 от 2000 г.) Чужденците от български произход и българите, живеещи извън Република България, заплащат 0,5 на сто от таксите по чл.10, ал.1 и чл.12, ал.1, 2 и 3.

Може да се каже честито на съдиите от ВАС. Ще видим как ще се произнесе Страсбург по дадения въпрос.

[mishi_83]

Но си мисля, че има много по-добър и по-доходен начин за адвокатите и за пострадалите да защитят правата си - пред съда!!!!!!!!!!!!!!!

И това ако не е меркантилно

П.П. Не пледирам за многознайство и дългогодишен ошпит, но смея да твърдя че съм наясно с някои неща и това е едно от тях

П.П. Момче съм Явно в nick-a ми има нещо сбъркано

[bulgar]

П.П. Момче съм Явно в nick-a ми има нещо сбъркано

Не беше нарочно!

[mishi_83]

П.П. Момче съм Явно в nick-a ми има нещо сбъркано

Не беше нарочно!

Няма проблем
Не си първият, който ми го казва, но ако и другите колеги продължат в този дух вече ще започна да се замислям сериозно върху същността си

Честит празник

[esthetique]

Като продължение на темата за Върховния административне съд, ето две напълно противоположни решения на съда по един и същ въпрос. С определение 5066 от 2 юни 2005 г. петчленен състав на ВАС оставя без разглеждане жалбата на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" срещу чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното производство. Според тази норма ,,Свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.’’
Върховният административен съд констатира, че не е компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като обжалваната Инструкция е издадена съвместно от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба, а ВАС не осъществява съдебен контрол върху подзаконови нормативни актове, издадени съвместно от органи на съдебната и изпълнителната власт.
Няколко месеца по-късно същата жалба, с променено графично оформление на страниците, е подписана от секретарката на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” и е подадена до Върховния административен съд.
С Решение № 8201 от 20 юли 2006г. ВАС заема провиположната позиция, приемайки, че подзаконовите актове, които са издадени от органите на изпълнителната власт, съвместно с друг орган, не са изключени от съдебен контрол.
Съдът приема, че атакуваната разпоредба от Инструкция №1 противоречи на чл.57, ал.1 от Конституцията на РБ, тъй като лишава гражданите от право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството си на свидетели. Освен това чл.113, ал.2 от Инструкция №1 противоречи и на чл.122, ал.2 НПК, според който свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако счете, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му. Ето защо Върховният административен съд, приема, че разпоредбата на чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ето и самите решения:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5066
София, 02.06.2005


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
при секретар Григоринка Любенова и с участието
на прокурора Ангел Ангелов изслуша докладваното
от съдията ЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело № 1507/2005.


Производството е по реда на чл. 23 от ЗВАС.
Образувано е по жалбите на Мария Генчева Иванова, Диана Атанасова Даначева, адвокати при Габровската адвокатска колегия и "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", гр.Пловдив, срещу чл. 113, ал. 2 от Инструкция №1/ 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното производство / обн., ДВ, бр. 30/13.04.2004 г./. Жалбоподателите твърдят, че разпоредбата противоречи на чл. 56 от Конституцията на Република България, чл. 98, ал. 7 вр.с чл. 87, ал. 1 от НПК и следва да бъде отменена. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като той може да се явява в държавни учреждения и със защитник. Свидетелят в наказателния процес има съгласно чл. 96, ал. 1 от НПК определени права, които осигуряват защитата му срещу прекомерна и незаконосъобразна намеса в личната сфера, гарантират и специалната му защита при възникване на опасност за него или близките му - чл. 97а от НПК. Поради това законодателят е предоставил възможност на свидетеля да поиска присъствие на защитник при разпита му в досъдебната фаза, а разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Инструкция №1 лишава свидетеля от възможността да иска даване на показания в присъствие на адвокат.
Ответната страна- главният прокурор на Република България, чрез процесуалния представител, дава становище за недопустимост на жалбите, защото инструкцията е издадена на основание чл. 111, ал. 3 от ЗСВ, а прокуратурата е орган на съдебната власт и не е ведомство, подчинено на Министерския съвет по смисъла на чл. 5, т. 1, т. 1 от ЗВАС. По същество развива съображения за неоснователност на жалбите, защото чл. 98, ал. 7 от НПК предвижда "съответно " прилагане на чл. 87, ал.1 от НПК при разпит на свидетел и след като процесуалните качества "обвиняем" и "свидетел" са различни, препращането има за цел да регламентира даването на показания да става устно и непосредствено пред съответния орган. Разпоредбите относно правата на свидетеля не са променяни или допълвани в периода на промените на НПК от 1990 г., касаещи правата на обвиняемия, и е налице непрецизност на законодателя, оставил чл. 98, ал. 7 от НПК в старата редакция. Право на защитник има само обвиняемият- чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България, но не и свидетелят. С чл. 56 от Конституцията е гарантирано право на защита на гражданите, когато са нарушени или застрашени техни права и законни интереси, а призоваването на свидетел с цел разпит нито накърнява, нито застрашава неговите интереси и правно установени възможности.
Директорът на Националната следствена служба намира жалбата за недопустима, а по същество за неоснователна, защото свидетелят не е страна в наказателния процес и производството не засяга негови права и законни интереси.
Ответникът- министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, дава становище за недопустимост на жалбите, защото главният прокурор и директорът на Националната следствена служба не попадат в кръга на органите по чл. 5 от ЗВАС , а чл. 111, ал. 3 и чл. 122, ал. 5, т. 4 и т. 8 от ЗСВ регламентират правомощия за издаване на инструкции, осъществяване на методическо ръководство и координиране дейността на окръжните следствени служби. След като инструкцията представлява съвместно издаден акт от органите на съдебната и на изпълнителната власт, тя не е подсъдна на Върховния административен съд. По същество развива съображения за неоснователност на жалбите, защото чл. 56 от Конституцията установява право на защита на всеки гражданин, без да очертае неговия обем и проявни форми. Затова в наказателното производство то трябва да се схваща като възможност за активно участие в процеса в защита на собствени права и законни интереси, а свидетелят не отстоява свои или чужди права и законни интереси. Препращането към чл. 87, ал.1 от НПК не трябва да се възприема абсолютно, а да се взема предвид различното положение на обвиняемия и свидетеля.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за недопустимост на жалбите, защото се атакува акт, който по чл. 7, т. 3 от ЗВАС създава задължения за органи, подчинени на органите, издали акта, а компетентността на ВАС, очертана с чл. 5 от ЗВАС, не включва контрол върху актовете на главния прокурор и директора на Националната следствена служба. Контролът за законосъобразност на актовете на органи на съдебната власт става по инстанционния ред, предвиден в НПК, ГПК и др. По същество намира жалбите за неоснователни, защото свидетелят не реализира свои права в наказателното производство, а препращането на чл. 98, ал. 7 към чл. 87, ал. 1 от НПК, проследено в исторически аспект, сочи за непрецизност на законодателя , който не е отчел промените в НПК през 1990 г.
Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доводите на страните и на представителя на Върховната административна прокуратура, намира жалбите за недопустими по следните съображения:
Инструкция №1/ 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване /обн., ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г., попр. бр. 37 от 4.05.2004 г./ е издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба на основание чл. 111, ал. 3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и т. 8 от ЗСВ и чл. 23, т. 2 и т. 11 от ЗМВР и чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВСРБ. В раздел ХІХ "Свидетели и свидетелски показания" на Инструкция №1 с правните норми на чл.112 -122 е регламентиран редът за провеждане на разпит на свидетели. Разпоредбата на чл. 113, ал. 2, чиято отмяна се иска, гласи следното: "Свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат".
Съгласно чл. 133 от Конституцията на Република България организацията и дейността на съдилищата, на прокурорските и следствените органи се уреждат със закон. Правораздавателната дейност на Върховния административен съд е регламентирана с чл. 125 от Конституцията, чл. 3 и чл. 5 от ЗВАС. Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, произнася се по спорове за законността на актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закон. Разглежда и жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет, актове на БНБ, касационни жалби и протести срещу съдебни решения по административни дела и молби за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Правораздавателната дейност на съда не може да се осъществява извън очертаните със закона рамки. Затова е недопустимо да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд актове, които не подлежат на съдебен контрол за законност от този съд.
Инструкцията представлява по дефиницията на чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове подзаконов нормативен акт и с нея висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да обезпечи. Законодателят е посочил с разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗНА, че нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или от указ. С разпоредбите на чл. 111, ал. 3 от Закона за съдебната власт и чл. 23, т. 11 от ЗМВР законодателят е предоставил на главния прокурор и на министъра на вътрешните работи възможности да издават инструкции, съответно относно дейността на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи. Директорът на Националната следствена служба няма правомощие да издава инструкции, а осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от НСС и окръжните следствени служби и координира дейността им при разследването с други държавни органи- чл. 122, ал. 5, т. 4 и т. 8 от ЗСВ. Инструкция №1/ 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване представлява подзаконов нормативен акт, издаден съвместно от органи на съдебната власт, каквито са главният прокурор и директорът на НСС, и от министъра на вътрешните работи като орган на изпълнителната власт. Върховният административен съд не осъществява съдебен контрол върху подзаконови нормативни актове, издадени съвместно от органи на съдебната и изпълнителната власт. След като обжалваният подзаконов нормативен акт не е издаден от органите, изчерпателно посочени в чл. 5 от ЗВАС, нито е акт, чието обжалване пред ВАС е посочено в закон, е недопустимо осъществяването на контрол за законосъобразност в съдебно-административното производство. И това е така, защото Върховният административен съд не осъществява контрол за законосъобразност върху нормативни актове въобще, а само върху нормативни административни актове издадени от органите на изпълнителната власт, както и върху други актове, чието обжалване е допустимо по закон. Дали разследването в досъдебната фаза е извършено в съответствие с процесуалноправните норми на НПК, е въпрос от компетентността на наказателния съд.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, на основание чл. 20, т. 1 от ЗВАС


ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение от 21.04.2005 г. по адм.д.№ 1507/ 2005 г. по описа на Върховния административен съд, с което е даден ход по съществото на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Мария Генчева Иванова, Диана Атанасова Даначева и "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", гр.Пловдив, против чл. 113, ал. 2 от Инструкция №1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, обн. в ДВ, бр.30/13.04.2004 г., попр. ДВ, бр.37/4.05.2004 г., издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1507/2005 г. по описа на Върховния административен съд .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Цветанка Табанджова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Панайот Генков
/п/ Здравка Шуменска
/п/ Йовка Дражева
/п/ Йордан Константинов

Й.Д.



РЕШЕНИЕ

№ 8201
София, 20.07.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМА ЙОРДАНОВА
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА
при секретар Милка Ангелова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от председателя СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
по адм. дело № 3254/2006.


Марина Давидова Мусова обжалва чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г.).
Жалбоподателката моли посочената разпоредба да бъде отменена поради противоречието й с Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл.56 от Конституцията на РБ.
Ответниците по жалбата - главният прокурор на РБ и директорът на Националната следствена служба са на становище,че жалбата е процесуално недопустима и молят същата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на производството по делото.
Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи не е взел становище.
Върховният административен съд , петчленен състав, обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Инструкция №1/ 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г., попр. бр. 37 от 4.05.2004 г.) е издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба на основание чл. 111, ал. 3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и т. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 23, т. 2 и т. 11 от Закона за МВР (ЗМВР) и чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВСРБ. Посочените норми установяват правото на главния прокурор на РБ и на министъра на вътрешните работи да издават инструкции. Директорът на Националната следствена служба няма такива правомощия.Той осъществяна организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите на Националната следствена служба и окръжните следствени служби.
Инструкцията е подзаконов нормативен акт съгласно чл.7, ал.3 от Закона за нормативните актове. С нея висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение следва да обезпечи.
Инструкция №1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е подзаконов нормативен акт, издаден съвместно от органи на изпълнителната и съдебната власт - главния прокурор на РБ и мнистъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 5, т.1 във вр. с чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) Върховният административен съд разглежда подзаконови нормативни актове на министри. Не са изключени от съдебен контрол подзаконовите актове, които министър е издал съвместно с друг орган. На това основание жалбата срещу Инструкция №1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е допустима.
Подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт, не са посочени изрично в чл. 5 ЗВАС, но това не означава, че е недопустимо Върховният административен съд да разгледа жалбите срещу тях. След като Върховният административен съд разглежда жалби срещу подзаконовите нормативни актове на изпълнителната власт и на общинските съвети (чл.6 ЗВАС), то следва да се приеме, че е налице непълнота в закона по отношение на жалбите срещу подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт. По силата на чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативен акт е непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. Разпоредбите на чл. 5 и 23 ЗВАС следва да намерят приложение и по отношение на подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт.
Съобразно чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-всока степен създава опасност от засягане на конкретни права и задължения на гражданите или юридическите лица. При обжалването на подзаконовите нормативни актове не е необходимо жалбоподателят да доказва пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт. По силата на чл.13 ЗВАС жалбата срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според чл.113, ал.2 от Инструкция №1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.
Правото на защита е едно от основните права на гражданите. Регламентирано е в чл.56 от Конституцията на РБ, според който всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник. Част от основното право на защита е и правото на гражданите на адвокатска защита пред органите на съдебната власт. Основните права на гражданите не могат да бъдат дерогирани по законодателен път.Те са неотменими съгласно чл.57, ал.1 от Конституцията на РБ. Атакуваната разпоредба от Инструкция №1 противоречи на посочените норми на основния закон на държавата, тъй като лишава гражданите от право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството си на свидетели. Свидетелят в наказателния процес има определени права, които осигуряват защитата му срещу незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Такива са правата му по чл.121 и 123 НПК. Ползването на адвокатска защита от свидетел пред органите на предварителното разследване е гаранция за спазване на конституционното право на защита на гражданите на РБ.
Чл.113, ал.2 от Инструкция №1 противоречи на чл.122, ал.2 НПК (обн., ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), според който свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако счете, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл.121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че следва да бъде отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване.
По изложените съображения и на основание чл.12,т.4 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,` `




РЕШИ:




ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. на главния прокурор на РБ, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г.попр.,бр.37 от 4.05.2004 г.).
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлана Йонкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Дима Йорданова
/п/ Веселина Тенева
/п/ Славка Найденова
/п/ Елена Златинова

С.Й.

[mishi_83]

Страхотно - правото възтържествува

П.П. Никаква обаче не е гаранцията, че ако се яви някой "небогопомазан" (т.е. незавършил СУ), то той няма да бъде деликатно отхвърлен