от barabar » 18 Сеп 2006, 17:24
Решение № 1119 от 11.02.2004 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2003 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов
чл. 97, чл. 106, ал. 1, т. 2 (отм.) ЗОВС
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по касационна жалба на Орхан Неждетов Чакъров от гр. Русе, против Решение № 146/07.07.2003 г. постановено по адм. дело № 88/2003 г. по описа на Русенския окръжен съд (РОС).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното Решение състав на РОС е отхвърлил жалбата на Чакъров против повиквателна Заповед № К-3204-Б/11.06.2002 г. на началника на Военно окръжие - ВО, гр. Русе. Приел е, че тя е законосъобразна и не страда от пороците, изложени от жалбоподателя.
Недоволен от Решението, касаторът го обжалва. Счита, че то е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Моли да се отмени Решението и се постанови друго, с което се уважи първоначалната жалба на Чакъров.
Ответникът - началникът на ВО Русе, не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът счита, че жалбата е основателна.
Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно неоспореното твърдение на Чакъров, той е бил призован да се яви на Наборна комисия във ВО гр. Русе на 13.08.2001 г. С Решение на комисията е отложен от наборна военна служба на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 (отм.) от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ поради обучението му като студент. През м. януари 2002 г. жалбоподателят е прекъснал това обучение. През м. март 2002 г. той е подал във ВО гр. Русе молба за замяна на воинските му задължения с алтернативна служба по лични причини. Поради просрочие на подадената молба, тя не е била приета и заведена в окръжието. Чакъров е отправил молба до Комисията по алтернативната служба (КАС) към Министерство на труда и социалната политика, датирана от него на 8.05.2002 г. в която, излагайки същите лични причини, е поискал да бъде заменена наборната му военна служба с алтернативна такава. Същевременно той изпратил писмо с подобно съдържание до Министерство на отбраната (МО). От МО му е отговорено с писмо изх. № Л-3002/22.05.2002 г. на началник Управление "Личен състав" (УЛС) - ГЩ, съгласно което действията на началника на ВО гр. Русе са законосъобразни. С обжалваната Заповед № К-3204- Б/11.06.2002 г. на началника на ВО гр. Русе, Чакъров е призован да се яви за изслужване на наборната си военна служба на 26.06.2002 г. На 25.06.2002 г. той е подал жалба чрез ВО гр. Русе до РОС против тази Заповед. Съгласно изявленията на процесуалния представител на касатора, направени в съдебното заседание на 04.02.2004 г. по делото, Чакъров е отслужил изцяло наборната си военна служба.
По делото, освен горепосочените доказателства, са приложени писмо изх. № 0408/41 от 05.08.2002 г. на председателя на КАС до военен прокурор от Плевенската военна прокуратура и писмо изх. № 1047/09.12.2002 г. на началник ВО гр. Русе до р-к Чакъров. В първото от тях се излагат данни за поведението на Чакъров във връзка с искането му за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, изразява се становище по подадената от него молба и се заявява, че тя е известна, но не е разгледана от комисията.
При така установеното от фактическа страна касационната жалба се явява основателна.
Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователен. Той, според Чакъров се изразява в наличието на противоречиви мотиви на съда по въпроса за допустимостта на жалбата му. Твърдението е вярно, но настоящият съдебен състав счита, че с произнасянето по съществото на жалбата, съдът фактически е дал правилен отговор на въпроса за допустимостта й. РОС в мотивите към Решението си на стр. 2, р. 8 отдолу е заявил, че актът на началника на ВО е необжалваем на основание чл. 34, т. 1 от ЗАП, че се обжалва по реда на чл. 177 от ЗОВС (т. е. само по административен такъв) и "... въпреки текста на чл. 132 ... " от с. з. (уреждащ съдебното обжалване на Заповеди за освобождаване от служба). От друга страна макар и декларативно, но съдът заявява, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Посоченото противоречие, с оглед разглеждането на жалбата по същество се явява формално и според настоящия състав - несъществено нарушение на процесуалните правила. Вероятно съдът е приел, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, въвеждаща непълната клауза за обжалваемост на административните актове. В случая липсва изрична законова разпоредба, изключваща обжалването на Заповеди за явяване на наборна военна служба по съдебен ред. Сам по себе си този факт е основание да се приеме, че Заповедта на началника на ВО подлежи на обжалване и по съдебен ред. Очевидно е прието, че текстът от Конституцията е с приоритет пред законовия такъв на чл. 34, т. 1 от ЗАП, поради нейното върховенство. Вероятно е също съдът да е направил разлика между предмета на решенията, издавани на основание чл. 176 от ЗОВС по посочените там въпроси от Наборните комисии и Заповедите, издавани от началниците на ВО на основание чл. 97 от ЗОВС с които се определя началото на наборната служба. Съобразил е може би, че чл. 177 от ЗОВС е неприложим по отношение на вторите от тях, тъй като той въвежда ред за обжалване само на решения на комисиите, произнесли се по въпросите на годността, отлагането и освобождаването от наборна служба. Като неприложим за случая е преценен и чл. 132 от ЗОВС, касаещ освобождаването от кадрова военна служба.
Основателен е обаче доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон. Съдът не е изяснил в цялост релевантните към спора обстоятелства. На първо място това е въпроса за датата на Решението на наборната комисия, произнесла се по годността на Чакъров за военна служба. Тълкувайки обжалваното Решението може да се извлече, че за такава си приема 13.08.2001 г. Съдът обаче си противоречи, тъй като посочва, че това Решение е издадено на основание чл. 176, ал. 1, т. 4 от ЗОВС - правно основание, уреждащо компетентността на комисите да отлагат от наборна военна служба.
РОС е приел, че подадената от Чакъров през м. март 2002 г. молба за замяна на воинските му задължения с алтернативна служба до ВО гр. Русе, правилно е била върната от началника на окръжието. Тъй като липсва позоваване на нормативен акт, вероятно това съждение се основава на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 (отм.) от Правилника за прилагане на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба (ППЗЗВЗАС). В същото време обаче то не е съобразено с чл. 5, ал. 1, чл. 10, т. 3 и чл. 14, ал. 5 от ЗЗВЗАС. Единственият компетентен административен орган, оторизиран от закона да заменя воинските задължения на подлежащите на наборна военна служба граждани на РБ е КАС. Това означава, че до произнасянето й по подадени молби за замяна, никой друг не е овластен да препятства развитието на административно производство, инициирано по този повод и с действията си фактически да се произнася и решава отправените до нея искания. Очевидно е, че разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и 3 от ППЗЗВЗАС са в противоречие с чл. 5, ал. 1 и чл. 10, т. 3 от закона. Съдът, по силата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове е бил длъжен да констатира посоченото противоречие и да приложи разпоредбата на акта от по-висока степен. Това е следвало да стане още преди отмяната на тези разпоредби от ВАС с Решение № 6/05.01.2004 г. по адм. д. № 7821/2003 г., обн. в ДВ бр. 3/2004 г.
Изложеното се явява основателно и по силата на общите разпоредби за издаването на административните актове. Чл. 6, ал. 1 от ЗАП разпорежда акта да се издаде от овластения за това орган съобразно предоставената му компетентност, а чл. 8 нарежда на органа започнал производство когато установи, че акта следва да се издаде от друг такъв, да му изпрати незабавно цялата преписка. Недопустимо и незаконосъобразно е предоставянето на който и да е орган правото да препятства по каквито и да са причини развитието на административно производство, ако той самия не е овластен да извърши действия по подготовка издаването на акта. В случая молбата на Чакъров не е достигнала до КАС. При безспорните доказателства, че такава е подадена през м. март 2002 г., единствено комисията е овластена да се произнесе по нея, вкл. и да прекрати производството ако установи, че молбата е просрочена. Налице е едно започнало през м. март 2002 г. административно производство, което и до настоящия момент не е завършило. От своя страна чл. 14, ал. 5 от ЗЗВЗАС разпорежда, че до влизането в сила на решенията на КАС гражданите не се повикват за отбиване на наборна военна служба. В случая изразеното становище в писмо изх. № № 0408/41 от 05.08.2002 г. на председателя на КАС до военен прокурор от Плевенската военна прокуратура се явява негово лично такова и не ангажира КАС като колективен орган. Изцяло ирелевантни са становищата на началника на УЛС - ГЩ, изразено с писмо изх. № Л-3002 от 22.05.2002 г. и това на началник ВО гр. Русе с писмо изх. № 1047/9.12.2002 г.
По изложените съображения обжалваната Заповед на началника на ВО гр. Русе се явява преждевременно издадена и в противоречие с чл. 14, ал. 5 от ЗЗВЗАС, което е отменително основание по смисъла на чл. 12, т. 4 от ЗВАС.
Предвид горното, обжалваното Решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго с което се отмени като незаконосъобразен обжалвания административен акт и се върне делото като преписка на ВО гр. Русе за приключване на административното производство чрез препращане на подадената от Чакъров молба за замяна на воинските му задължения с алтернативна служба на КАС. При произнасянето си последната следва да се съобрази и факта, че междувременно касаторът е изслужил наборната си служба и се прецени наличието или липсата на правен интерес от издаването на акта.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
Отменя Решение № 146/07.07.2003 г. постановено по адм. дело № 88/2003 г. по описа на Русенския окръжен съд и вместо него постановява:
Отменя като незаконосъобразна повиквателна Заповед № К-3204-Б от 11.06.2002 г. на началника на Военно окръжие, гр. Русе с която е заповядано касатора Орхан Неждетов Чакъров от гр. Русе, ЕГН .......... да се яви на 26.06.2002 г. на наборна военна служба.
Връща делото като административна преписка на началника на Военно окръжие гр. Русе, за извършване на необходимите действия по придвижване на молбата на Чакъров от м. март 2002 г. за замяна на воинските му задължения с алтернативна служба до Комисията по алтернативната служба при Министерство на труда и социалната политика.
Решението е окончателно