Когато представител назначен по чл. 50 ал.2 от ГПК...

[steli_na]

... обжалва по въззивен ред решение на първоинстанционния съд, без да е внесена държавната такса за обжалване според определение № 191 от 21.05.2004г. по ч.т.д. № 120 от 2004г. на ВКС на РБ, І г.о. жалбата следва да се остави без движение с указания таксата да се внесе и, ако указанията не бъдат изпълнени, жалбата следва да се върне.



След като от смисъла на назначаването на особения представител по чл. 50 ал.2 от ГПК следва, че той няма връзка с представлявания, който е субекта на това задължение, то не може да се вмени в задължение на особения представител да заплати таксата и самият закон излиза, че прегражда пътя за обжалване на решението.
Ако все пак този представител я заплати, съществува ли облекчен ред за събиране на платената такса срещу представлявания?

Същевременно, ако съдът разгледа жалбата в нарушение на закона, без да е събрал следващата се държавна такса, това нарушене според други определения и решения в практиката на ВКС и ВАС може да се отстрани с определение по чл. 60 от ГПК.
Може ли да се приеме предвид тази възможност, че е налице непълнота на закона, при което въз основа на чл. 4 ал.1 от ГПК съдът да е длъжен да използва възможността за постановяване на определение по чл. 60 от ГПК или такова процедиране ще е впротиворечие с разпоредбата на чл. 4 ал.2 от ГПК за еднаквото и точно приложение на закона спрямо всички?

[enigma]

А може ли изобщо особеният представител да обжалва решението и да подмени така волята на страната - нищо, че тя не се явява. Тази фигура е една пълна недомислица.

[nikilex]

А може ли изобщо особеният представител да обжалва решението и да подмени така волята на страната - нищо, че тя не се явява. Тази фигура е една пълна недомислица.

Разбира се, особения представител има право и може да обжалва решения, определения и т. н... съд. актове...

[ana_maria]

Няма ограничения в процесуалните правомощия на особения представител- т.е. може да обжалва. Но няма изключение при плащането на таксите / т. е./ трябва да внесе такса и след това да обжалва.
Искам да попитам от своя страна има ли ограничения за назначаване на особен представител при искове за промяна на родителските права?

[enigma]

И на какво основание може? Някой да му е писал пълномощно?

Ами ако страната изобщо не я интересува решението по делото и затова не желае да бъде намерена?

[monteskio]

... обжалва по въззивен ред решение на първоинстанционния съд, без да е внесена държавната такса за обжалване според определение № 191 от 21.05.2004г. по ч.т.д. № 120 от 2004г. на ВКС на РБ, І г.о. жалбата следва да се остави без движение с указания таксата да се внесе и, ако указанията не бъдат изпълнени, жалбата следва да се върне.



След като от смисъла на назначаването на особения представител по чл. 50 ал.2 от ГПК следва, че той няма връзка с представлявания, който е субекта на това задължение, то не може да се вмени в задължение на особения представител да заплати таксата и самият закон излиза, че прегражда пътя за обжалване на решението.
Ако все пак този представител я заплати, съществува ли облекчен ред за събиране на платената такса срещу представлявания?

Същевременно, ако съдът разгледа жалбата в нарушение на закона, без да е събрал следващата се държавна такса, това нарушене според други определения и решения в практиката на ВКС и ВАС може да се отстрани с определение по чл. 60 от ГПК.
Може ли да се приеме предвид тази възможност, че е налице непълнота на закона, при което въз основа на чл. 4 ал.1 от ГПК съдът да е длъжен да използва възможността за постановяване на определение по чл. 60 от ГПК или такова процедиране ще е впротиворечие с разпоредбата на чл. 4 ал.2 от ГПК за еднаквото и точно приложение на закона спрямо всички?

Колега steli_na,

На първо място считам, че законът ' НЕ ПРЕГРАЖДА ПЪТЯ ' за оспорване ан решението, в случаите когато е назначен особен представител. Това е така, понеже правото да се обжалва е само една възможност за страната по делото, тя е негово право, а не задължение.
Наистина, в случай когато ответникът е бил представляван от особен представил, то не може да се проведе пълноценна защита. Но тази " тежест " се понася от него поради обстоятелството, че не е уведомил конкретните служи за промяната на адреса си. В повечето случаи доказателствения материал е само този представен от ищеца. Именно поради спазване на принципа на равенство и състезателсност на страните закона е предвидил, че ответник който не може да бъде призован се представлява от особен представител. Правомощията на особения представител са тези като на адвоката.Този извод може да се извлече по тълкувателен път от следните разпоредби.
Чл. 22. (1) ГПК Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
съдът назначава особен представител.
Чл. 17. ГПК Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото


Според мен няма и не може да има облекчен ред за събиране на таксата, в случаите когато особеният представител я е платил и в последствие решението е постановено в полза на лицето което е представлявал. Тогава следва да се приложат разпоредбите за неоснователно обогатяване.

Не считам, че е налице непълнота на закона относно хипотезата която визирате. Според мен, по аналогия на чл.60 ГПК след извършено логическо тълкуване може да се направи обоснован извод, че тази разпоредба се прилага само в случаите когато е налице пропуск на съда да събере своевременно дължимата д.такса. Т.е. това е дадена възможност за съда да поправи " грешката си ", в случаите когато не е изискал заплащането на дължащата се такса. В тази връзка след като е е била подадена жалба от изричния представил и същата е била разгледана, то съдът правилно е постановил определение по чл. 60 ГПК.
Това съждение следа от обстоятелството, че в ГПК са уредени правилата за гражданското съдопроизводство. Веднъж подадена, жалба е форма на волеизявлението на конкретно лице да породи определени правни последици. С неплащането на следващата се д.такса не може да се направи обоснован извод, че това лице не я поддържа вече.
Това може да се осъществи само с последващо изрично волеизявление в срока за обжалване, в случая когато не е заплатена д.такса / аналогия от чл.119 ГПК. /. Именно по този начин страната която не желае да бъде разгледано делото поподадена от нея жалба, би се защитила срещу евентуална грешка на съда да дае ход на елото. Това е тогава когато ,решението не е в нейна полза - да бъде осъдена да заплати д.такса понякога и в не-малък размер.

УСПЕХ !