Баща ми води дело срещу МЗ и РЦЗ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ

[xektor]

Баща ми води дело срещу Министерството на здравеопазването и РЦЗ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ. Касае се за морални вреди, причинени на баща ми, вследствие нарушенията извършени от МБАЛ - изписване на животоспасяващи лекарства и проведено насилствено лечение от лекарите. В крайна сметка с проведеното насилствено лечение (против волята й, което е документирано) майка ми почина. В яда си на институциите в лицето на МЗ и РЦЗ, които са абдикирали от контролните си функции и разбира се не наказаха никого за нарушенията, а и по настояване на предишния ни адвокат искът е по ЗОДВПГ. След консултации с различни адвокати разбрахме, че заведено по този начин делото няма да издържи. Сменихме адвоката и новият адвокат направи безуспешен опит да вкара делото в някакви релси, като пусна молба в която поиска третото лице помагач - МБАЛ да бъде конституирано като ответник по делото, с което автоматически да последва и изменение основанието на делото и то да се води по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД (МБАЛ е юридическо лице).
Съдията докладва така постъпилата молба.
Прокурорът в становището си предостави възможността на съда да вземе отношение по постъпилата молба.
На въпроса на съдията какво става с исковете, адвокатът отговори: "Поддържаме исковете за солидарна отговорност."
Съдията: "Съдът намира искането за изменение на иска за замяна на страни и основание, при положение, че ищецът не се отказва от първоначално заявените претенции към първите двама ответници за недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 117 ГПК съдът определи: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изменение на иска чрез привличане на ответник, заличаване на трето лице помагач и изменение на фактическото основание на което се води иска. Определението не подлежи на обжалване."

Исковете:
Претендираните неимуществени вреди в размер на 9500 лв. са за подкрепата на закононарушенията и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – гр. Варна и силния психоемоционален стрес, който преживях, на който съм подложен и до днес а именно:
„1.Когато лекарите от Спешно приемно отделение въпреки, че са разполагали с кръвоспиращи медикаменти с аналогично действие, отказаха да ги приложат и ме изпратиха да закупя в 03:40 ч. сутринта кръвоспиращия и животоспасяващ медикамент Remestyp, в момент в който кръвта на съпругата ми изтичаше. Аз трябваше да хвана такси за да се прибера до дома си. Вземайки последните налични пари, с които разполагаше семейството ми изпълних прищевките на лекарите и закупих исканото количество от скъпоструващия медикамент. За всичко това се загуби време от близо час и аз бях под непрекъснато напрежение и стрес какво ще заваря, когато успея да намеря този медикамент толкова рано сутринта и се върна в болницата за да го предам – дали вече няма да е твърде късно?!! За подкрепата на нарушението и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам за обезщетение в размер на 3000 лв.
2. В момента на повторния кръвоизлив на съпругата ми, когато лекуващият лекар изгони мен и другите пациентки от стаята, а съпругата ми бе насилена против волята си, за да й бъде приложено лечение – поставяне сонда на Блякмор, което тя многократно отказа и за което многократно се подписа. Стоях в шок в коридора, слушах зловещите й стенания, но нищо не можех да направя, а само да изчакам повече от час, за да науча, че вече е мъртва. За подкрепата на нарушението и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам за обезщетение в размер на 3000 лв.
3. За смъртта на съпругата ми, заради политиката провеждана от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
4. За оскърбителното, подигравателно и обидно отношение от страна на Министерството на здравеопазването, което в писмото с изх. №97-Г-28/13.06.2005г., с изложените факти напрактика признава извършените нарушения, но стига толкова далече в стремежа си да защити подчинените си, че придава нов смисъл в текстовете на Закона за здравето, такъв, какъвто му е угодно и какъвто законодателят не е предвидил. Министерството отказва да изпълни задълженията си и да наложи санкции на МБАЛ “Св. Анна”, но в същото време иронично и подигравателно съветва мен и семейството ми: “Имате възможност, след представяне на съответните разходни документи да поискате от Съвета на директорите на МБАЛ “Св. Анна”АД да възстанови сумата за купените лекарствени продукти”. За деянието претендирам неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
5. Заради чувството за безнаказаност, което ме мъчи непрестанно, от отказа на всички институции, упражняващи държавен контрол върху дейността на тази болница - Министерството на здравеопазването и РЦЗ – гр. Варна - да изпълнят задълженията си и наложат санкции на нарушителите. Претендирам неимуществени вреди в размер на 500 лв.”

Междувременно пристигна писмо от ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, подписано от директора на „Дирекция Здравеопазване и оценка на риска”, във връзка с наш сигнал по случая.
В писмото е записано: „ В писмото си засягате няколко въпроса като принудително медицинско лечение, достъп до лекарствени средства и информация относно пациентите. Повечето от проблемите, които описвате се отнасят до организацията на медицинското обслужване в България, което означава, че отговорност за тях носят властите в България. Съгласно законодателството на ЕС всяка от държавите членки носи своята отговорност за организацията на медицинското обслужване и грижи в съответната държава. Това е залегнало в Договора (консолидирана версия на договора с който се образува ЕС, С325/33, Официален журнал на европейската общност от 24.12.2002 г.) глава XII „Здравеопазване”, чл. 152, т. 5: „Дейността на Общността в здравната сфера се съобразява изцяло с отговорността на всяка от държавите членки за организацията и предоставянето на здравно обслужване и медицински грижи в съответната страна”.
Въпреки, че Европейската комисия не носи отговорност за организацията на системата по здравеопазване в отделните страни членки или тези в период на пред-присъединяване, положението в тези страни се следи внимателно. Сферата на здравеопазването попада в категорията на сферите в които „трябва да се вложат повече усилия” преди България да бъде приета за равноправен член на ЕС. ЕК продължава да следи отблизо ситуацията там и ще изготви нов доклад през пролетта на 2006 г.
Повдигате въпроса за нарушаване на човешките права. Съветът на Европа прие Конвенция за опазване на човешките права и достойнството на човека във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: „Конвенция за човешките права и биомедицината”. Трябва да подчертая, обаче, че Съветът на Европа е напълно самостоятелна организация, независима от Европейския съюз. ЕС няма право да налага свои конвенции на Съвета на Европа...”
По нататък в писмото директорът на „Дирекция Здравеопазване и оценка на риска” към ЕС ме информира, че бихме могли да търсим правата си в Европейския съд по правата на човека, след като изчерпим всички средства за възстановяването им в България.
Иска ми се да приложим към делото това писмо, но адвокатът ми казва, че то няма връзка към делото и само ще раздразним съда. Аз не искам да бъда симпатичен на никого и изобщо не ме интересува това кой ще се раздразни писмото и кой не. И без това делото отива по дяволите...
Болниците са такава мизерия, че да не попада никой в ръчичките на лекарите, недай си Боже по спешност, както бе случая при нас!!! Не пожелавам и не искам никой да преживее ужаса който преживя семейството ми! Затова съм готов да се боря с всякакви възможни средства с НЕВЕРОЯТНАТА МИЗЕРИЯ в системата на болничната помощ и на здравеопазването!
Как да подходим в тази ситуация? Удачно ли е да се приложи писмото от Европейската комисия към делото? Какво да направим, че то все пак да бъде вкарано в някакви релси и доведено до успешен край?
МБАЛ все пак би следвало да бъде привлечена като ответник по делото...

Предварително Ви БЛАГОДАРЯ за съветите!!!

[steli_na]

Можете да предявите иск против МБАЛ и след образуване на поризводството по този иск да поискате обединяване на делата по реда на чл. 123 от ГПК, което е и смисъла на чл. 117 ал.4 от ГПК за привличане на нов ответник наред с първоначалните.
Колкото до писмото то има значение повече по съществото на делото и бихте могли да го приложите по - късно с писмена защита.

Не ми се иска да коментирам определението на съда, с което е отказано привличането на нов ответник по реда на чл. 117, но ми прави впечатление, че в цитата, който сте посочили съдът е коментирал искане за "заменяване" на страните.
От друга

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изменение на иска чрез привличане на ответник, заличаване на трето лице помагач и изменение на фактическото основание на което се води иска.

Доколкото разбирам първоначалните искове са предявени по ЗОДВПГ и...

[xektor]

Можете да предявите иск против МБАЛ и след образуване на поризводството по този иск да поискате обединяване на делата по реда на чл. 123 от ГПК, което е и смисъла на чл. 117 ал.4 от ГПК за привличане на нов ответник наред с първоначалните.
Колкото до писмото то има значение повече по съществото на делото и бихте могли да го приложите по - късно с писмена защита.

Не ми се иска да коментирам определението на съда, с което е отказано привличането на нов ответник по реда на чл. 117, но ми прави впечатление, че в цитата, който сте посочили съдът е коментирал искане за "заменяване" на страните.
От друга

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изменение на иска чрез привличане на ответник, заличаване на трето лице помагач и изменение на фактическото основание на което се води иска.

Доколкото разбирам първоначалните искове са предявени по ЗОДВПГ и...

Благодаря Ви!
Да - струва ми се, че съдията желае да прецака делото и затова прави описаните действия...
Никъде в нешите искания, вкл. и към молбата не е ставало въпрос за "замяна" на страни, а за привличане на нов ответник, като другите ответници се запазват. За мен като лаик замяна и привличане на нов ответник са различни неща. Не знам защо съдията си коментира така объркано нещата, или поне не искам да се досещам...

Въпросът е ние как да реагираме, без да се предаваме!

[kasidi]

Искът е заведен по ЗОДВПГ доколкото разбрах от прочетеното.След
вало е много прецизно да се изясни преди предявяване на иска кое е юридическото лице ,чиито служители и техните действия са пряко свързани с настъпилите вредни последици-смъртта на съответното лице,дали това юридическо лице е изцяло държавно,в смисъл дали не е търговец по реда на Търговския закон.Доколкото съм запозната с въпросния закон за отговорността на държавата за вреди,причинени на граждани,в него е очертан кръга на държавните инститиуции,които могат да бъдат пасивно легитимирани по такива искове.Тъй като става въпрос за отговорност на държавата,смятам че място за солидарна отговорност няма.Такава има само при исковете по чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД.А вие намесвате и давата закона.Според мен ако сте тръгнали с иск по специален закон какъвто е ЗОДВПГ не би могло да се премине към иск с правно основание чл.45ЗЗД,макар че последния стои в основата на ЗОДВПГ,тъй като се стига до изменение както по отношение на страните така и по отношение на петитума и на основанието на иска.