Теоретичен въпрос за трето лице в изпълнително дело

[tankovbg]

Имаме изпълнително дело със взискател и длъжник, по това време длъжника продава имота на трето лице. Въпросите са:
1. Тече ли придобивна давност за третото лице ?
2. Висящо ли е това дело спрямо третото лице ?
3. Прекъсва ли се давността с молба на взискателя респективно изпратена призовка за принудително изпълнение до третото лице или това става само с въвод във владение ?

[silvia]

Колега, не разбирам много добре въпроса, Ви тъй като не посочвате върху този имот имало ли е наложена възбрана или не. Ако предположим, че е нямало, то отговорите на трите Ви въпроса са следните:
1. Не, защото то е придобило собствеността на имота, въз основа правната сделка - договор за покупко-продажба с длъжника. Друг е въпросът, ако тази продажба бъде атакувана по реда на чл.135 от ЗЗД. Тогава третото лице би могло да защити правата си претендирайки продобивна давност, ако е изпълнило условията за това.
2.Не.
3.Не.

Ако предположим, че върху имота е имало валидно наложена възбрана в хода на изпълнителното дело и тя е вписана преди нотариалния акт за покупко-продажба, то положението е следното.
1. Тече, но третото лице е недобросъвестно и ще ползва по-дългия срок за придобиване на имота, а именно 10г.
2. Не.
3. Не се прекъсва, третото лице трябва фактически да изгуби владението върху имата.

Поздрави,
Силвия

[steli_na]

Надлежно вписаната възрбана не е пречка за придобиване на собствеността от третото лице по силата на договора. Същата обаче е предпоставка за евикция.

[silvia]

Стели -на, така е, но по силата на закона (чл.347 от ГПК) тази продажба е непротивопоставима на кредитора и съответно имота може да бъде изнесен на публична продажба. Не е необходима евикция.
Ако обаче третото лице е владяло имота (от придобиването му до публичната му продажба 10г.) може да претендира придобва давност и така да осуети изпълнението. Тази хипотеза, разбира се е по-скоро теоретична.

[steli_na]

Доколкото евикцията е съдебно отстраняване - да, в ракмите на изпълнителното производство, такова не е необходимо съгласно 347 от ГПК.
Обаче пък, как си представяш, колкото и да е само хипотетична ситуацията, в която изпълнителното дело е висящо цели 10 г., съдия - изпълнителят да се прозенесе по върпоса, че третото лице е придобило имота по давност и да откаже извършването на публична продан? Отказът му на това основание ще е незаконосъобразен и ще бъде отменен при жалба по чл. 332 и сл. от ГПК.
Ако третото лице се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, този въпрос трябва преди това да бъде разрешен в исково производство по чл. 336 от ГПК в положителния изход на което аз много се съмнявам.
Принципно положение е, че при наличието на титул за придобиване на собствеността на имота на деривативно основание не можеш да придобиеш имота и на оригинерно. Оригинерния способ е свързан със своене на имота срещу действителния собственик. След като самоото трето лице е собственик, тогава срещу кого владее?
Щом е придобил имота при наличието на вписана възбрана и 20 години (хипотетично) да продължава изпълнителното производство съгласно чл. 347 от ГПК правото на собственост на това трето лице е непротивопоставимо на взискателя и публичната продан ще трябва да се осъществи.
При това положение ще възникне спор за собстевност между лицето придобило имота чрез публична продан и третото лице, което го е закупило от длъжника след вписване на възбраната по изпълнителното дело, при което ще се тигне до евикция на лицето сключило договора за продажба с длъжника.
Подобен е и случаят по чл. 88 ал.2 от ЗЗД.
Ако придобия имота чрез сделка, сключена след вписването на исковата молба за разваляне на договора, с който моя праводател е придобил имота и 15 години да продължава делото, ако искът за разваляне бъде уважен моите права са непротивопоставими на ищеца, който надлежно си е вписал исковата молба.

[tankovbg]

Наистина съм поставил въпроса много постно, за да ми бъде отговорено, но все пак от съображения за икономичност - ето:

Кратко и ясно казано - длъжникът тегли кредит, не го връща, осъден, взискателя си вади изпълнителен лист, образува изп. дело, насрочва се публична продан, няма купувачи и имота възложен на взискателя, същият бездейства и не иска въвод във владение, през това време длъжника продава имота с нот. акт на това трето лице. Следователно това трето лице не е станало собственик защото праводателя му не е бил такъв. Мисля то си е добросъвестен владелец, но въпросите са свързани с намерението му да иска установяване на собственост по чл.97 ал.1 алт.2 ГПК във връзка с изтекла кратка придобивна давност чл. 79 ал.2 ЗС и конкретно кое може да му попречи.

Преди всичко куриоз е, че няма вписана възбрана при образуване на изп. дело по чл. чл. 343 ал. 2 от ГПК.
Другото е, че по имотната партида на длъжника не е вписано постановлението за възлагане, не следва ли да бъде вписано ??
По поставените въпроси:
1,2 . Тече ли придобивна давност за третото лице - има се предвид Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. №3/80 г. Пленум на ВС където е казано, че при висящност на изпълнителния процес давност не тече - това касае ли третото лице, налице ли е висящо дело за него след като не е страна ?
3. Прекъсва ли се давността с молба на взискателя респективно изпратена призовка за принудително изпълнение до третото лице или това става само с въвод във владение - има се предвид че в периода на давностния срок взискателя е искал въвод, но не е осъществен и това че съдебния изпълнител му е пращал призовки - тези действия прекъснали ли са давността на това трето лице или това може да стане само с ефективен въвод?
Поне в ГПК не виждам разпоредби по изпълнението касаещи трети лица освен тези в чл. 386 ал. 2, чл. 416 - 418 от ГПК, а това е само въвод и нищо друго.
Пиша това защото има заиграване със СИ и взискателя да прекъснат давността на това трето лице, но дали не са си вкарали автогол ??
Петиторен иск за собственост няма, другите условия за давностно владение са налице.

[portokal]

Щом е придобил имота при наличието на вписана възбрана и 20 години (хипотетично) да продължава изпълнителното производство съгласно чл. 347 от ГПК правото на собственост на това трето лице е непротивопоставимо на взискателя и публичната продан ще трябва да се осъществи.

Не съм никак сигурна в това, което мисля, но ето какво е то:
По отношение на кредитора третото лице не е собственик.
Третото лице обаче владее имота.
Тогава не тече ли за третото лице придобивна давност в отношенията му с кредитора? Т.е. след изтичане на 10 години третото лице не може ли да се позове на придобивна давност срещу кредитора?
За собственици давност не тече, да - но в отношенията си с кредитора третото лице не е собственик.

Все пак - вероятно не. Ако тече такава давност, кредиторът не би могъл да я прекъсне, ако изпълнителното производство по някаква причина се забави 10 години или повече. Той не може да предяви иск срещу третото лице, нито да започне срещу него изпълнително производство. А и май наистина давност тече или срещу действителния собственик, или срещу никой.

[tankovbg]

Благодаря на отзовалите се за коментар.

Аз съм изложил по подробно казуса, моля да го видите по-горе.

1. Защо се счита, че това трето лице ще е недобросъвестно ако има наложена възбрана /действително обаче няма/. При придобиването право на собственост по оригинерен способ имота се придобива свободен от всякакви тежести, така поне е в съдебната практика. По изчерпателни аргументи на чл. 70 от ЗС ако лицето има нот. акт и не знае за права на други лица върху имота е добросъвестно, това се предполага до доказване на противното. Какво може да е противното аджеба??
Де факто третото лице закупува възложения имот с нот. акт, след което взискателят-купувач на публична продан се сеща да впише възбрана, мисля тя няма действие по реда на вписването. КАКВИ ПРАВА черпи това лице от този факт ??

2. Да считам ли, че няма висящност на изп. призводство спрямо третото лице и давност е текла независимо че има молби на взискателя-купувач за изп. действия и са му пращани призовки, но ефективен въвод е извършен година и половина след изтичане на 5 години.

3. И специален въпрос за ВПИСВАНИЯТА - там си е голяма каша. Постановлението за възлагане не е вписано по имотната партида на праводателя/длъжник по и.д./ това именно и липсата на вписана възбрана е основната причина това трето лице да бъде измамено. Не следва ли постановлението да се впише по имотните партиди на взискателя-купувач и длъжника, нали това е целта на вписванията да се даде гласност на подлежащите за вписване по закон актове и с цел те да бъдат противопоставими ??

ОТ КЪДЕ това трето лице може да разбере за права на собственост от други лица върху имота, ако това не е вписано по имотната книга на праводателя му, след като не знае за взискател, осъдително решение, изпълнително дело, купувач на публична продан, възлагане и прочие действия?? Ипотеката сама по себе си, дори да се знае за нея, не е вещно право на собственост, всеки може да придобие ипотекиран имот и тази тежест си следва имота. Мисля знанието за ипотека, не означава знание за право на собственост върху имота, това са две различни неща.
КАКВИ ПРАВА може да черпи това трето лице от този факт, ако възлагането е задължително да се впише и по имотната партида на праводателя му /длъжник по изп. дело/, но все пак сме установили по-късно че е вписано само по партидата на взискателя-купувач ????.

Благодаря предварително за компетентни мнения.

[steli_na]

Ееее, ама то това е вече съвсем различно!
Накратко:
Третото лице е доросъвестен владелец, защото съгласно 384 ал.2 ГПК взискателят придобива всички права, които длъжникът е имал към деня на постановлението за възлагане.
Добросъвестен е, защото е нямало вписана възбрана и постановлението също не е било вписано - може би не е било влязло в сила и пр. Противното, което изключва добросъвестното владение са всякакви обстоятелства свързани със субективната представа на третото лице - купувач, че към деня на изповядване на сделката имотът не е принадлежал на длъжника. Друг въпрос е, че трудно ще се докаже.
По аргумент на чл. 386 ал.2 от ГПК (въвода се извърша срещу всяко лице, което се намира вав владение на имота) смятам, че давностния срок за придобиване на имота от третото лице се прекъсва с подаване на молбата от взискателя до съдия - изпълнителя за извършване на въвод.
Ако въвода е извършен 5 години след сделката между длъжника и третото лице, то третото лице може да брани правата си с ревандикационен иск. (владелчески е достатъчен, само при условията на чл. 332 ал.3, в който случай третото лице би имало и право на жалба, но случая не е такъв) Напрактика ще е налице конкуренция между оригинерни способи за придобиване и от двамата - третото лице и взискателя.

[tankovbg]

Доколкото сме информирани постановлението за възлагане е вписано само по партидната книга на взискателя, без да го има вписано по партидата на праводателя /длъжник/. Ето тук е едната тънкост, но какви са последствията. Не следва ли да се впише и по партидата на длъжника, иначе няма логика.

Относно добросъвестното владение считам това се покрива с нормата на Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Безспорно годното правно основание да го направи собственик е нот. акт на третото лице, без да знае че праводателят му не е собственик.
-----------------------------------------------------------------------------------
Други коментираха, че молбите на взискателя за принудително изпълнение въвод и призовките към третото лице не прекъсват давността. То все пак не е страна по правоотношението, в закона никъде не е казано друго действие освен ефективен въвод по чл. 386 ал.2, чл. 416 ГПК, най малко СИ има правомощия да му праща призовки.
----------------------------------------------------------------------------------
Защо пък третото лице може да брани правата си с ревандикационен иск, действителния собственик си е взискателя /стига с вписването на постановлението да няма фал/, третото лице е владелец. А ревандикационния иск е за невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Аз мисля за третото лице е установителен иск по чл. 97 ал.1 алт.2 ГПК връзка чл. 79 ал.2 ЗС тъй като давността не се прилага служебно, ако и да е изтекла. То трябва да се позове на нея.
----------------------------------------------------------------------------------
" Напрактика ще е налице конкуренция между оригинерни способи за придобиване и от двамата - третото лице и взискателя." - не виждам защо взискателя ще придобива на оригинерен способ, ако всичко е в ред с вписванията той СИ Е СОБСТВЕНИК още с влизането в сила на постановлението за възлагане, това че няма въвод не го прави несобственик, третото лице е владелец до извършване на въвода.

[steli_na]

Малко отзад напред.

Защо пък третото лице може да брани правата си с ревандикационен иск, действителния собственик си е взискателя /стига с вписването на постановлението да няма фал/, третото лице е владелец. А ревандикационния иск е за невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Аз мисля за третото лице е установителен иск по чл. 97 ал.1 алт.2 ГПК връзка чл. 79 ал.2 ЗС тъй като давността не се прилага служебно, ако и да е изтекла. То трябва да се позове на нея.

Ще предяви ревандикационен иск, АКО от сключването на сделката до извършването на въвода са изтекли 5 години, за да защити своето право на собственост придобито по давност срещу взискателя.
Посочих, че третото лице ще трябва да брани правата си с ревандикационен иск, АКО възискателят бъде въведен във владение, а не с установителен, защото няма интерес от такъв иск и разполага с осъдителен.
При самия въвод третото лице не може да прави възражения за изтекла в негова полза придобивна давност, а съдия - изпълнителят въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане е ДЛЪЖЕН да въведе вискателя срещу всяко трето лице, независимо на какво основание имота се владее от третото лице, щом се касае за изпълнение за парично задължение. Изрично е посочено, че третото лице може да защити правата си САМО чрез иск.
В нормалния случай не виждам как взискателят ще подаде молба за въвод, а същия ще бъде извършен чак след 5 години. В крайна сметка срокът по чл. 330, ал.1 б."д" от ГПК е преклузивен. Третото лице не би могло след извършен въвод да брани правата си с отрицателен установителен иск по реда на чл. 336 от ГПК, т.к. с извършването на въвода процесът по изпълнителното дело вече няма да е висящ. Или би могъл да се защити по реда на чл. 336, ако въвода все още не е осъществен, при което след като заяви пред СИ правата си третот лице трябва да поиска спиране на поизводството.
При поискване от взискателя за извършване на въвод, независимо че третото лице не е страна в изпълнителното производство придобивната давност за него се прекъсва, ако не е изтекла, именно заради разпоредбата на чл. 386 ал.2 от ГПК тъй като с действията по извършване на въвод вискателят в качеството си на собственик съгласно постановлението за възлагане отрича правата не само на длъжника, но и на всяко друго лице, което владее имота.
Придобиването на имота чрез публична продан в рамките на принудителното изпълнение е оригинерен способ, в който смисъл съм сигурна, че имаше конкретно решение, което сега не мога да открия, но, ако разполагаш с "Апис - практика" ще го откриеш в "Обжалване действията на публичния изпълнител по ДПК".
В този случай взискателят придобива имота не чрез сделка със собственика на имота, а по силата на постановлението за възлагане.
В този смисъл и съм подчертала, че ще е налице конкуренция между оригинерни способи по силата на постановлението за възлагане от взискателя, а чрез давностно владение от третото лице.

[tankovbg]

Цитат
""Ще предяви ревандикационен иск, АКО от сключването на сделката до извършването на въвода са изтекли 5 години, за да защити своето право на собственост придобито по давност срещу взискателя.
Посочих, че третото лице ще трябва да брани правата си с ревандикационен иск, АКО възискателят бъде въведен във владение, а не с установителен, защото няма интерес от такъв иск и разполага с осъдителен.""
Даааа наистина взискателят е въведен във владение, а хипотетично третото лице е станало собственик по давност преди въвода, но това не е установено, давността не се прилага служебно. Значи имате предвид иск по чл.108 ЗС, допустимо ли е в това производство да се установява и изтекла придобивна давност в полза на третото лице?
Ползвам Апис но точно такава практика поне не видях.
-------------------------------------------------------------------------------------
Да при въвода трето лице разполага само с иск за собственост. Така е с въвода, има няколко молби на взискателя за въвод от 1999 г. насам, но не са се провели в този 7 годишен срок не знам защо. Като споменахте чл. 330 ал.1 б. "д" ГПК то в делото действително съществува една "дупка" от липса на изпълнителни действия над 3.5 год и това е преди третото лице да купи имота, но няма постановление за прекратяване от СИ АКО и това прекратяване да е по силата на закона, той си продължава делото, приема си молби, върши въвод след 11 год. от образуване на делото и м. януари 2006 г. праща на третото лице съобщение че е прекратил делото по чл. 330 без алинея, буква, от там третото лице разбра че е извършен въвод миналата година. Явно си е заиграване със СИ, ясно как и защо - да се прекъсне давността. Третото лице обаче не е могло да иска прекратяване по чл. 330 - то може да се брани само с иск за собственост. Въводът е осъществен, има протокол в делото.

В резюме, за периода на давността има искания на взискателя за въвод, но самият въвод е извършен след изтичане на тази давност.

Обаче може ли да се позове в иска по чл. 108 ЗС, на прекратено по силата на Закона изп. дело настъпило ПРЕДИ ДА ЗАКУПИ ИМОТА, с което да иска обезсилване на всички действия спрямо него, с което няма да стои въпрос за прекъсване на давността с тези молби, призовки, защото изп. действия са опорочени ??? Дали това ще го огрее зависи от съда. Практиката е безспорна по чл.330 ал.1 ГПК, но съдията може да каже, че в неговия ГПК пише друго.
--------------------------------------------------------------------------------------

[tankovbg]

Опаааааа открихме още нещо по това изп. дело, голяма кашотина. Оказа се, че лицето което е въведено във владение не е действителния взискател, а негов правоприемник конституирано по изп. дело с решение на СИ. Демек взискателят /банка/ е продал с нот. акт на физическо лице имота и то е въведено.
Е тук мисля няма оригинерно основание. Така че за ревандикационен иск ?????

[portokal]

Според мен продажбата на недвижима вещ на публична продан е деривативен способ за придобиване, а не оригинерен.
Характеристиките на оригинерните способи бяха: вещта се придобива без оглед на това, кой е досегашният собственик, и се придобива чиста от всякакви тежести.
И двете условия не са налице при публична продан на недвижим имот.
Истинският собственик може да си ревандикира имота и тогава купувачът има право да си иска платеното от съдия-изпълнителя, взискателите и длъжника (чл. 387 от ГПК).
Тежестите (вещни права на ползване и на строеж; наеми) не се погасяват след публичната продан. Имотът се продава "заедно" с бабата на длъжника, която има право на ползване - има такива случаи, да! Погасяват се единствено ипотеките и възбраните - те така или иначе се установяват единствено с оглед публична продан.

Само публичната продан на движими вещи е оригинерен способ - чл. 372 от ГПК. Впрочем - това съответства и на идеята на на чл. 78 от ЗС.

[steli_na]

Ама предявяванетона ревандикационен иск - ОСЪДИТЕЛЕН ЗА СОБСТВЕНОСТ е наложително с оглед правния интерес на третото лице като собственик с оглед осъщественото владение - чрез извършения въвод, той е лишен от владението на имота, за който претендира, че е станал собственик, а не заради това, че способът за придобиване на собствеността от взискателя също е оригинерен.
Установителен иск за собственост в случай, че по един или друг начин е лишен от владението ще е НЕДОПУСТИМ. За това и защитата по реда на чл. 336 от ГПК е допустима само в случай, че не е осъществен въвод във владение на недвижимия имот.
Това, че въвода по СЪЩОТО изпълнителното дело е осъществен в полза на частен правоприемник, колкото и да не е законосъобрзано като действие по изпълнението много не променя нещата.
Освен, ако по делото по иска за собственост се стигне до извода, че правото на собственост е прехвърлено от взискателя, след като е изтекъл срокът на придобивна давност в полза на третото лице сключило договор за продажба с длъжника Тогава частния правоприемник няма да е станал собственик на имота по силата на сключения договор с взискателя, понеже последния пр исключването на договора не е притежавал това право . Обстоятелството, че е въведен във владение обосновава в негова полза само начало на придобивна давност.

[portokal]

Ако предходното мнение е към мен - нищо не оспорвам, освен думата "оригинерен".

ще е налице конкуренция между оригинерни способи по силата на постановлението за възлагане от взискателя, а чрез давностно владение от третото лице

Затова и посочих, че мнението ми е малко оф топик.

[steli_na]

Portikal, твоето мнение не го бях видяла.
Колкото до това дали способът е е оригинерен или деривативен, аз съм сколнна повече да приема, че е оригинерен. Ако открия съответните решения, че ги посоча.
Ще добавя в подкрепа на това, че е оригинерен, обстоятелството, че вещно транслативния ефект не е последица от волеизявлението на притежателя на вещното право. В този смисъл взискателят го придобива не по силата на разпореждане с това право.
Колкото до тежестите... сега, трябва да се изнасям.

[tankovbg]

Въпросът не опира толкова до въвода, дали го има или не е без значение, при наличие на два нот. акта за собственост на един и същи имот възниква спор за собственост между третото лице, претендиращо за собственост по давност и приобретателят на взискателя. Така че за иск по 108 ЗС абсолютна процесуална предпоставка е ищецът-третото лице да е собственик на имота а ответника да го владее без основание. Самият текст на нормата казва - СОБСТВЕНИКА може да иска вещта от всяко лице което я владее без да има основание за това. Нито третото лице е собственик, нито приобретателя не е без основание. По презумция на това, че давността не се прилага служебно и собствеността трябва да бъде установена от съда, едва ли това е допустимо да бъде установено в същото това производство. Аз мисля, че иск по 108 ЗС няма да бъде уважен, защото в случая се оспорва правото на собственост, а не акта на владение макар и да се тръгва от там. Ревандикационния иск има за предмет собственика да отстрани владелеца несобственик от имота, а след като никой никъде не е установил че третото лице е собственик по давност как да стане това ????.
---------------------------------------------------------------------------
Така, че аз мисля установителен иск за собственост е приложим в случая /чл.97 ал.1 алт.2 ГПК връзка чл. 79 ал.2 ЗС. Вярно след това, ако иска е уважен може да се наложи иск по 108 от ЗС ако приобретателя не напусне доброволно имота.
Все пак може да греша.
Възможно е и това:
""Освен, ако по делото по иска за собственост се стигне до извода, че правото на собственост е прехвърлено от взискателя, след като е изтекъл срокът на придобивна давност в полза на третото лице сключило договор за продажба с длъжника. Тогава частния правоприемник няма да е станал собственик на имота по силата на сключения договор с взискателя, понеже последния при сключването на договора не е притежавал това право . Обстоятелството, че е въведен във владение обосновава в негова полза само начало на придобивна давност.""
-------------------------------------------------------------------------
Аз разсъждавам така, третото лице предявява иск по 108 ЗС, представя нот. си акт за собственост което е доказателство, ответникът също представя нот. акт и оспорва правото на третото лице - със сигурност ще изходи от фактологията по изпълнителното дело, придобило е имота от собственик комуто имота е възложен на публична продан, а третото лице е придобило имота от несобственик, това ще го докаже безспорно. Тогава третото лице ще трябва да се обосновава на собственост по давност и тя да се докаже в същото това производство ИЛИ ще трябва още в исковата си молба наред с нот. акт да представи доказателства за изтекла в негова полза придобивна давност, което означава че нот. му акт е доказателство само за качеството му на добросъвестен владелец. Ето това допустимо ли е ??
--------------------------------------------------------------------------------
Сложното в казуса е, че е налице правоприемник на взискателя придобил права по силата на нот. акт. който е ВПИСАН СЛЕД АКТА на третото лице (Нещо ми се върти в главата с поредността на вписванията). Взискателят вече не притежава правата. Значи ответник може да бъде само правоприемникът, конституиран в изп. дело по силата на чл.326 ал.1 ГПК като частен правоприемник, иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, тук не виждам противоречие със законовата норма.
""Това, че въвода по СЪЩОТО изпълнителното дело е осъществен в полза на частен правоприемник, колкото и да не е законосъобрзано като действие по изпълнението много не променя нещата."" какво имате предвид steli_na.

Цялата работа обаче опира до доказване и установяване на собственост по давност на третото лице. Ако това не се докаже другото е без значение. Там акцентираме. Търсим пробойни в изпълнителното дело, а там ги има, налице е чл.330 ал.1 б."д" още преди третото лице да закупи имота, макар че СИ въобще не му е пукало от изтичане на преклузивните срокове, продължил си е изп. действия до въвода през 2005 год. Ето това ще наложи да се иска обезсилване на тези действия, ако съдът е читав. Дори и да ги обезсили, може да каже Да ама Не - с молбите на взискателя за въвод
давността е прекъсната и мортус на всичко. Божа работа какво ще се случи, но може да се опита. Иначе ще ни е съвестно след като съществува теоретично възможност за успех.

Другото което се сещам са вписванията - постановлението за възлагане не е вписано по партидата на длъжника - не следва ли да е вписано ако и да е оригинерен способа??. Няма вписана и възбрана при образуване на изп. дело. Третото лице е нямало от къде да види права на собственост от други лица нито противопоставими възбрани - за какво са тогава тези вписвания. Тези дни ще вадим справка да видим какво е вписано по партидата на третото лице /сигурно е че партидата му е чиста/ и приобретателя на взискателя - може там да има интересни работи

[tankovbg]

А това как ще тълкувате във връзка с казуса:
Чл. 326. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
Правоприемникът на взискателя е конституиран по този член в изп. дело.
Нормата казва, че частният правоприемник може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Това означава ли изпълнението да продължи по същото изп. дело или следва да се образува ново такова защото:
--------------------------------------------------------------------------------------
Решение № 2499 от 28.XI.1958 г. по гр. д. № 7447/58 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1958 г., С., Наука и изкуство, 1959 г.
чл. 121, чл. 326 ГПК
Признатото с влязло в сила решение на взискателя изпълняемо право не може да се упражни от него, когато то е преминало върху универсалните и частните правоприемници и когато не съществува, вследствие на което се е погасило и изпълнителното правоотношение.
--------------------------------------------------------------------------------------
Значи изпълняемото право не съществува вече в патрониума на взискателя, не съществува и в изпълнителното правоотношение и то се е погасило. Тогава как приобретателят ще е конституиран в погасено, несъществуващо правотоношение, там вече няма годен за изпълнение предмет било то имот или вещ - и още повече да се проведе въвод по него.
Аз мисля в такава ситуация е необходимо да се иска образуване на ново изпълнително дело с изп. лист на взискателя. Текста на нормата е неясно дефиниран- "може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист " но не е казано че може да продължи изп. действия.
Вие как мислите ???