ИЗХОД ЗА ИЗМАМЕНИТЕ УЧИТЕЛИ - ВАРНЕНСКИ АДВОКАТ СЪДИ МОН

[Вълчев]

До : Всички заинтересовани

Варненски адвокат заведе жалба и образува дело срещу МОН пред Върховния административен съд, по въпросите за трудовите възнаграждения на учителите и персонала в средното образование
======================================
ОТВОРЕНО ПИСМО:

Уважаеми Господа,

След приключването на "преговорите" с МОН и стачните действия на служителите в средното образование, се прие палеативно "решение" на спора между страните, който включваше в себе си и "повишаване на учителските заплати с 4 %, считано от м. Януари, 2006г." Дори и това съгласие, не е скрепено в публикуван нормативен документ.

Всички разбираме, колко несъстоятелно е такова решение. Като най-достъпен пример за горното, бих дал гласуваното през декември увеличение на заплатите в обществения сектор с 5 %, считано от м. Януари, 2006г. Съгласно Закона за държавния служител, тези заплати започват от ниво – три пъти по-високо от минималната за страната работна заплата. С учителските заплати, нещата стоят по съвсем друг начин. Техният максимален размер е определен с наредба едва доближава прага от 290 лева.
Еднократното четири-процентното увеличение е недостатъчно, дори и за уплътняване на годишната инфлация за 2005-та година, а какво остава - за действително нарастване на обществения статус на прослойката?! Видно е, че липсва желание за разрешаване на висящия спор.
След като част от синдикалните ръководители бяха "обезвредени" (протестите бяха преустановени) и станаха ясни предварително уговорените резултати от „преговорите”, през м. Ноември заведох жалба пред ВАС, срещу Наредба No14/2005г. на МОН, с която се определя размера на заплатите в средното образование.
За завеждането на жалбата използвах само възможностите на закона. Образувал съм това дело по реда на чл.12, във вр. с чл.13 от ЗВАС. Следва развитието му.
Жалбата се основава изключително на правни доводи, вместо - на "преговори по въпросите на бюджета", като претендира противоконституционност, противоречие с целта на закона и др. Целта в това начинание е, да се обоснове една бъдеща промяна на статуквото, по ред и със средства, непозволяващи тривиално измъкване от ситуацията от страна на представителите на изпълнителната власт.
За значимостта за предмета, не е нужно да ви уведомявам нашироко. Само ще изложа, че според нашите схващания самовъзпроизводст- вото на Нацията е силно зависимо от качеството на тази обществена прослойка, а тя е оставена в изключително зависимо положение. Унижена. Деградираща. Безгласна.

В защитата си по делото, МОН ще трябва да защити разчетите си и действителните приоритети в своята политиката и да ги изложи още веднъж (или може би - за пръв път), при това - на показ.
Лично Ви гарантирам осведоменост за най-съществените точки във фактологията по случващото се в съда.
Ако открием разминаване в действията и думите на представителите на МОН – ще подкрепим с него още веднъж, както искането си в казаната жалба, така и ред други изводи за обществената, синдикалната и политическа действителност в страната.
Ако всичко се движи „по правилата” – просто ще спечелим една добра кауза.
При това – не на масата за преговори, а пред решаващия Върховен съдебен орган.
Становищата на всички заинтересовани инстанции ще бъдат казани и сложени открито. Основанията им – също.
Ние очакваме това да ангажира авторитетите с аргументи, а не – с повърхноснти разсъждения за „изискванията” на външни финансови организации.

Вече е в ход кореспонденция с г-н Янаки Стоилов – Председател на Комисята по правни въпроси към Народното събрание. В становищата си, г-н Стоилов е принуден, да заяви позицията си. Както своята, така и – тази на стоящите, редом с него авторитетни лица и организации.

Заявената от Г-н Стоилов в писмо първоначална позиция, е достатъчно екзотична и вече представлява, сама по себе си новина. Очакваме следващият отговор от Комисията. Налице е пълно мълчание от страна на Комисията по образованието и науката, както и от Законодателната комисия.

Видно е, че така изложените становища, ще бъдат показателни за истинските цели и политически възможности на всеки, който бъде принуден по силата на положението си, да вземе участие в образуваното съдбно производство. В това производство, те не могат да се крият зад разтегливи понятия, защото така бързо ще загубят спора. Обявят ли истински аргументи – ще ги чуем за пръв път!

Считам, че за успеха на това начинание би спомогнало наличието на съзнание у решаващите органи (Върховните съдии) и на другите участници (Държавни органи и политици), за това че случаят не остава без обществено внимание.
Това би ги задължило много повече, поради естествената грижа за собственото им добро име. Оставането ни в мълчание, би помогнало на „разтегливите понятия”, да постигнат целта си.

Желаете ли, да бъдетете информирани за хода на делото, становищата на страните и решаващият съд?
Желаете ли, да подпомогнете осъществяването на общи действия в подкрепа на повдигнатия въпрос?
Лично аз считам, че сегашното състояние на средното ни образование е твърде сериозна тема, за да оставим на г-н Фликенщайн разиграването на изпадналата до просия на незаконни подаяния прослойка, формираща бъдещето на нашата нация.

Обръщам се към Вас, като към граждани и колеги, представляващи ней-предизвикателната част от българската публика.

С най-добри поздрави,
адв. Тони Вълчев , ВАК
за връзка:
сл.тел.:052 630 030, мобилен:0877 061 442
ICQ:216 960 210

[biala vrana]

Няма хляб в твоя проблем.
З какво да се занимават с това адвокатите.
Колко може да плати един учител.
Чудно как не са го цензурирали още тоз въпрос тук.

Лично на теб ти свалям шапка че си се хванал с нещо подобно. Само дано да не е някакъв полетически водевил или разчистване на сметки.

[Entusiast]

Благодаря ти, за мнението.
Оповестих писмото си в три форума. Твоето мнение единственото.

Никой не ми плаща. Просто - децата ми ходят на училище. А, аз самият живея сред: Мишо Шамара, Маргина и Кондьо, Илия Павлов (вече - не), Милиционери, полицаи, свраки и всякаква твар, които също са ходили.

Странно, нали?

А, дали адвокати следва , да се занимават с това? - Аз заведох жалбата, като гражданин. Ползвам знанията си. Не представлявам никого. Никой от синдикатите не се е заинересувал досега.
За сметки? - С кого?

[Гост]

И моите ходят на училище и затова смятам, че не заслужават и половината от това, което вземат сега, камо ли повече. По наше време учителите не поставяха въпроса за заплатите си, които пак не бяха високи, но въпреки това преподаваха и не се налагаше на родителите да преподават в къщи вместо тях и да плащат на частни учители както е сега. Това е горчивата истина - просто не им се работи на учителите, не им се занимава с децата, а плачат за пари. Пари - да, но срещу резултати.

[biala vrana]

Благодаря ти, за мнението.
Оповестих писмото си в три форума. Твоето мнение единственото.

Никой не ми плаща. Просто - децата ми ходят на училище. А, аз самият живея сред: Мишо Шамара, Маргина и Кондьо, Илия Павлов (вече - не), Милиционери, полицаи, свраки и всякаква твар, които също са ходили.

Странно, нали?

А, дали адвокати следва , да се занимават с това? - Аз заведох жалбата, като гражданин. Ползвам знанията си. Не представлявам никого. Никой от синдикатите не се е заинересувал досега.
За сметки? - С кого?

Несъм адвокат, просто отреагирах на цензурата на форума в първия ми постинг към твойта тема. Съпругата ми е учителка в една от елитните софийски гимназии. В момента усилено я убеждавам да напусне и да спре да уби децата на разни безочливи "величия". Ама какво да я правя - идеалистка. Ама скоро мисля че ще успея да я убедя.

Та бялата врана беше за теб - за първи път срещам адвокат който не мисли само за джоба си.

Далеч съм от идеята че човек не трябва да мисли за джоба си, но е препоръчително да не е мега късоглед.

Който иска ще ме разбере, другите просто да ме напсуват или цензурират - за да им олекне поне.

[Бре бре]

И моите ходят на училище и затова смятам, че не заслужават и половината от това, което вземат сега, камо ли повече. По наше време учителите не поставяха въпроса за заплатите си, които пак не бяха високи, но въпреки това преподаваха и не се налагаше на родителите да преподават в къщи вместо тях и да плащат на частни учители както е сега. Това е горчивата истина - просто не им се работи на учителите, не им се занимава с децата, а плачат за пари. Пари - да, но срещу резултати.

барато, ако на теб ти плащат по 10 кинта на ден кажи колко ще работиш. Всеки, който се счита за кадърен и способен веднага ще избяга. Остават само тарикатчетата, които отбиват номера и си правят стаж, хора без амбиции, без желание за вършене на работа.
Така, че резултата е очакван и не се сърди за него.
Точно за такива късогледци говорих преди малко.

един пример ще ти дам, когато баща ми е почвал работа по комунистическо време е получавал еквивалента на 950 лв днешни пари. Бих казал, че и това е малко, както и, че комунизма си беше един отврат ама това е друга тема.

[Вълчев]

Точно това е и моето схващане:

Аз никъде не твърдя, че учителското съсловие е съставено от съвършени ангели!!!
Аз твърдя, че с привлекателните 250-290 лева, месечно, САМО НАЙ-ИЗЛИШНИТЕ ИЛИ НАЙ-НЕЗЕМНИТЕ човешки създания буха останали на тази работа!

А, точно там трябват качествени хора! - Каква по-силна инвестиция за една нация?!

Успех!

[да ама не]

Точно това е и моето схващане:

Аз никъде не твърдя, че учителското съсловие е съставено от съвършени ангели!!!
Аз твърдя, че с привлекателните 250-290 лева, месечно, САМО НАЙ-ИЗЛИШНИТЕ ИЛИ НАЙ-НЕЗЕМНИТЕ човешки създания буха останали на тази работа!

А, точно там трябват качествени хора! - Каква по-силна инвестиция за една нация?!

Успех!

Силна нация, малко рушвет.
Неможе да накараш един чиновник сам да направи нещо против интересите си.
Но в природата празно няма. Каквото не се цени се губи.

[Вълчев]

Очевидно темата не е занимателна за мнозина..


Аз искам, да подаря еднин инструмент на всички будни колеги, но не регистрирам отношение..

Темата, всъщност, съвсем не се отнася само до учителските заплати. Тя се отнася, до начина по който живеем живота си. До късогледството на нацията. До правните инструмени за въздействие. До пропуските на системата, укрепила се в самата себе си. До възможността да "гласуваме" за нещо, което винаги е било мярка за успех - интелекта.

Моята тема е: Искаме ли да живеем сред простаци, обучени от простаци???

А, Вие?

[Гост]

Тъй, като стана дума за възнаграждениеята:

Нали се вижда с просто око, че никой отвън не дава и стотинка за решаване на ИСТИНСКИТЕ ни проблеми?

Но, за незначителни или за значими, но не - стратегически за нас - рогът на изобилието.. Както и за вложения в земята - Бъдещата тяхна земя (не само купуване на имоти, а например - за укрепване на бреговете, строене на пътища...които предстои да завладеят, след постигането на целите си. Като винаги са постъпвали колонистите).

За всичко, което би ни направило БЕЗЛИЧНИ - ДА!
За всичко, което ще ни направи СЕБЕ СИ - Никога!

А, за замазване на положението - дават по някоя стотинка и за хората в неравнопостойно положение, покрай хилядите за мечките и милионите, за ...... (няма да го напиша)..


За това което убиват у нас - принципа е: "Нито лев, нито дума!"

[Автора]

Последното изказване е неясно.

[Гост-учител]

Господин Вълчев,
Вие сте един от малкото бащи, които ще научат децата си на истински ценностти, защото децата подражават на родителите си. Истина е (както във всички професии), че не всички, които преподават в българските училища действително имат педагогически способности, нито са достатъчно начетени. Истина е също така, че е много трудно да накараш едно дете да прочете книга, когато то никога не е виждало родителите си да го правят. Благодаря Ви за благородното дело и УСПЕХ!

[Valchev]

Уважаеми съмишленици,
Прилагам по-долу примерен текст на молба, съдържаща в себе си и деккларация, с подаването на която, желаещите могат да се присъединят към вече заведената жалба.
Целта е да се подкрепи активната легитимация на жалбата (ако тя бъде подадена и от пряко засегнати лица - напр. учители, родители и т.н.), както и да се търси по-широк отзвук сред органите.
Засега темата е засенчена от ужасните новини, случили се през последната седмица в страната.
Имайки в предвид, че това е все пак продължавана новина, а не - сензация, медиите във Варна, проявяват сериозен интерес.
Към юристите: в практиката на ВАС има "отрязани глави" на гл. прокурор и председател на ВСС, по отношение на подобни жалби, свързани с бюджета..
Мислите ли, че с позоваване на КРБ и ЗНА за примата на международните норми, на които се основава жалбата, може да се преодолеее успешно преградата на чл.7, т.3 от ЗВАС?
==============================================


ДО: ВИСШИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, I- КОЛЕГИЯ
ПО: ЖАЛБА No 1044/2006г. СРЕЩУ НАРЕДБА No 14/2005
НА МОН


КОПИЕ ДО : МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
КОПИЕ ДО: СИНДИКАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ
КОПИЕ ДО: НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ,
НА ВНИМАНИЕТО НА:
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ И КОМИСИЯТА ПО
ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА И ЗАКОНОДАТЕЛНА КОМИСИЯ

М О Л Б А

ОТ:
1. .......................................................................................
АДРЕС: .................................................................................
........................................................................................................ ЕГН ........................................., ПРОФЕСИЯ: .............................
2. ......................................................................................................
АДРЕС: .........................................................................................
........................................................................................................ ЕГН ........................................., ПРОФЕСИЯ: .............................
3. ......................................................................................................
АДРЕС: .........................................................................................
........................................................................................................ ЕГН ........................................., ПРОФЕСИЯ: .............................
4. ......................................................................................................
АДРЕС: .........................................................................................
........................................................................................................ ЕГН ........................................., ПРОФЕСИЯ: .............................
5. ......................................................................................................
АДРЕС: .........................................................................................
........................................................................................................ ЕГН ........................................., ПРОФЕСИЯ: ............................
6. ......................................................................................................
АДРЕС: .........................................................................................
........................................................................................................ ЕГН ........................................., ПРОФЕСИЯ: ..............................
--------------------------------------------------------------------------------
Адрес и лице за връзка упълномомщено с настоящата Жалба, да получава и изпраща съобщения, жалби и молби в тази връзка, да извършва процесуални действия и да се явява в съдебно заседание по настоящата жалба:
...........................................................................................................
...........................................................................................................
...........................................................................................................

СРЕЩУ: НАРЕДБА № 14 ОТ 19 ЮЛИ 2005 Г. ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ МЕСЕЧНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ НА ПЕРСОНАЛА В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА В сила от 01.07.2005 г.
Обн. ДВ. бр.62 от 29 Юли 2005г.

===================================================
НА ОСНОВАНИЕ: ЧЛ.171 ОТ ГПК, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.11 ОТ ЗВАС

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Известно ми е, че за разглеждане пред Върховния Административен Съд е заведена жалба с вх. No 1044/2006г. от български граждани, с която се иска отмяната на Наредба No14/2005 на МОН. По жалбата следва, да бъде образувано дело.
Като дееспособен български гражданин, считам, че по предмета на жалбата, възгледите ми съвпадат с тези на жалбоподателя и моля, да бъда конституиран като участник в производството на неговата страна.

Заявявам писменото си становище в следния смисъл:

Подържам жалбата и моля, след разглеждане на приетите доказателства, тя да бъде уважена.
Моля, да отмените обжалваната Наредба на МОН, като противоречаща на нормативни актове от по-висок ред, както и поради несъответствието й с целта на закона.
Противоречието с висшите актове се състои в това, че опредеделните с наредбата „индивидуални месечни работни заплати” не съответстват на размерите и изискванията, поставени в:
- Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А III на ОС на ООН, 10.12.1948г. – чл.23, ал.3 “право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и на неговото семейство съществуване, съответстващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо с други средства за социална защита”;
- Международен пакт за икономически, социални и културни права, обн. ДВ бр.43/28.05.1976г. – чл.6 “правото на всеки човек, да има възможността, да изкарва прехраната си чрез труд..” и чл.7 “правото на всяко лице, да се ползува от справедливи и благоприятни условия на труд, които да му осигурят по-специално: такова възнаграждение, което да обезпечи на всички работници, като минимум: .... сносен живот за тях и семействата им, съгласно разпоредбите на този пакт и еднаква възможност за всекиго, да бъде повишаван в своята работа, в съответна по-висока категория по никакви други съображения, освен по старшинство и компетентност ...” ;
- КРБ, чл.48, ал.5 – твърдя нарушаване на правото на “минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа .... определено със закон”;
Второ основание за отмяна е твърдяната от жалбоподателя “нецелесъобразна” на наредбата. Подържам, че наредбата не е в състояние, да постигне целта на закона, поради това, че определените в нея ред и размер на месечните трудови възнаграждения не мотивират качествено отношение към процеса на обучение в средното образование и/или не осигуряват на работещите в него, чиито възнаграждения се формират с обжалвания акт необходимия физически, душевен и житейски комфорт, за да бъдат те в състояние да развиват в себе си нужните качества и на свой ред, да предават тези качества на обучаемите.
Твърдим, че всички качествени и старателни преподаватели в средното образование, които изпълняват съвестно задълженията си и постигат на места високите си резултати, с които нерядко се гордеем, правят това за собствена и на семействата си сметка. Това е така, поради факта, че с определените им възнаграждения, те не могат да се издържат пълноценно. От последното следва, че държавата не е изпълнила задължението си за осигуряване на безплатно средно образование, както и конституционното си задължение, да „насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация”, според изискването на чл.53, ал.6 от КРБ.
В допълнение, считам че наредбата не съответства на обявената политика на МОН и правителството в областта на образованието.
Моля, да се произнесете по допълнителните искания, направени с първоначалната жалба и с последващите молби.

В случай, че искането ми за присъединяване, като страна по делото бъде уважено, моля да бъда призоваван и уведомяван на следния адрес:

Гр. .........................................................., ул./кв. ..............................................................., бл........, вх........, ет. ..........., ап......., Телефон за връзка: .........................................................................................................

С настоящото, заявявам, че съм български гражданин и мога да бъда страна по делото.
Завеждайки настоящата молба, заявявам че зная и приемам за известен факта, че трудово възнаграждение в размер на 300 лева, получавано за пълен работен ден и определено лимитативно (ограничително) с обжалваната наредба, е НЕДОСТАТЪЧНО за достоен живот в страната, както и за задоволяване нуждите на лице, което получаващият възнаграждението издържа.

Прилагам:

1. Преписи от молбата и приложенията й за ответника;
2. ...............................................................................................................................................


Дата: ...... ....06г.
гр. .............................
С уважение:
1. ............................... / .................................... /
2. ............................... / .................................... /
3. ............................... / .................................... /
4. ............................... / .................................... /
5. ............................... / .................................... /
6. ............................... / .................................... /

==============================================

Поздрави!

[Гост]

Говорите за късогледство, а какво е вашето отношение? Ето, че някой отстоява интересите си, а кой го подкрепя? Никой! По време на стачката голяма част от хората с които контактувах бяха против учителите. Защо? Било има добре, какво искат. Чувах най-често: "По наше време нямаше такива неща. Учителите не бяха такива...и т.н." Да ама смееше ли някой да псува в час или да се гримира или да извади телефон? Не!
Майка ми е учителка и много добре знам за какво става дума. Всичко тръгва от дома, от родителите. Ако детето не е научено в къщи не очаквайте учителят да го превъзпитава. Не оставяйте родителското отношение на заден план. Това е и грешката на много хора, прехвърлят вината и задълженията си на друг. Ако може някой друг да е виновен. И това много ме дразни. Защо прехвърляте вината за простащината на вашите деца на другите? Не веднъж, извикан родител в училище заради лошото държане на детето си се държи още по-невъзпитано и арогантно. Все пак задължение на учителят е да си предаде урока и до тук му свършват задълженията. Това не е занималня или забавачница. И те имат личен живот и семейства, за които трябва да се грижат, като вас. Не забравяйте това.
Много е важно вашето отношение, за да се формира такова и у децата ви. Не прехвърляйте цялата вина на друг и не слагайте всичко под общ знаменател. Има хора, които наистина си вършат съвестно работата. И стачката не беше толкова за заплатите, колкото за отношението на държавата към учителите. Но синдикатите не поставиха правилно въпроса.
Каквито и реакции да предизвика гореписаното, това е моето мнение и няма да се промени.
P.S.
Рибата се вмирисва откъм главата, т.е. първо цялата система трябва се оправи...

[zvezda]

Колега, поздравявам ви за благородното начинание и моля да бъда извинена, ако се стори, че не съм прочела в дълбочина материалите, предоставени от вас. Но, искам да ви кажа какво ми иде първо на ум, след като прочетох постинга ви - никой съд в България няма да уважи така поставения проблем и подобна жалба. Просто защото след учителите ще се наредят на опашка всички останали, които смятат че възнаграждението им е несправедливо ниско. Нали разбирате, че това няма да бъде допуснато? Има хляб обаче в начинанието ви, ако акцентирате не толкова на това, че получаващият 300 лева не може да издържа семейство (защото това в Б-я е масово явление), а по-скоро на техниката на формиране на възнаграждението на учителя и дали тя е съобразена с огромното психическо натоварване и отговорност, характерни за тази професия. Има ли нещо като "вредни", както е при другите професии и и по какъв критерий се определя техния размер? Може да се направи нещо като проучване - психологическо, социологическо, медицинско(в глобални размери) за това, кога един учител в България е вече на границите на възможносттите си да упражнява учителската професия и следва да се пенсионира (аз смятам, че това трябва да е по-рано). Не е лошо да се представят данни за същия въпрос, как е уреден в страните от ЕС. Не знам, дали на учителите дават безплатно облекло или средства за закупуването му, но мисля, че това е абсолютно задължително, предвид запазване на достойнството на човека, който всеки ден се изправя пред тълпа деца, облечени в скъпи дрешки. Опитвам се да изместя центъра на тежестта към нещо в духа на "учителят трябва да получава повече, за да изпълнява изобщо професионалните си задължения и да дава качествено образование" (оттук да се обвърже с поетите ангажименти на правителството в областта на подобряване качеството на образованието), а не "учителят трябва да получава повече, за да може да живее нормално и да изхранва семейство".
Извинявам се, ако не съм ви била в помощ, но обещавам да отделя време, за да помисля заедно с вас за нещата, които ще доведат до успех начинанието ви.
Има и друго, за което всички трябва да сме ви благодарни, дори и да не се спечели делото - това дело ще размърда властта и ще доведе до реални действия в посока подобряване положението на българския учител.

[Ученик]

Съвсем необвързващ въпрос - колко от хората, получаващи 300 лв., могат да си позволят, без риск да си загубят работата, да стачкуват вместо да я вършат качествено и остава ли им свободно време за такива идеи. Доколко при нас се оценява именно добре свършената работа, поддържането на знанията, къде се заплаща извънредния труд, в колко други области има такъв стрес, но и такова работно време и годишен отпуск? Научени ли сме да работим и да възнаграждаваме добре труда? Вярно е , че всичко идва от семейството, но човек уважава, когато види насреща си по-добри и нужни за него знания. Все пак на всички се плаща именно за свършена работа, а не за части уроци, кабинети, ползване на служебните материали и др. под.
Съжалявам, че се намесих, но мисля че въпросът стои в това доколко системата и обществото позволяват "кръшкането". А май почти всички гледат да "минат метър", особена ако знаят, че така или иначе няма да им платят повече.

[Продължение]

Мин. Вълчев посети варненско училище.
За посещението му, можете да се осведомите на:

http://www.darik.net/index.php?p=article&cid=4&id=44254
http://bulgaria.indymedia.org/newswire/ ... /index.php

Министърът е решавал задачи с ученици, срешнал се е с някогашната си учителка. И прави дарение на училището.

На срещата от репортери му бе зададен въпрос, относно отношението му по жалбата.
Доколкото не съм присъствал, репортерите ми предадоха следният му отговор:
- не съм чел жалбата, но тя е неоснователна.
- ако трябва, ще му покажем на този адвокат, за какво става дума..
Помествам отговор, в който се постарах да бъда кратък:
-----------------------------------------------------------------------------------

ДОБРО! МНОГО ДОБРО ПОСЕЩЕНИЕ!
(в отговор на насмешката на един министър)

На трети февруари, министър Вълчев посети централно училище във Варна. Всичко премина, блестящо и варненци са горди от факта, че техен съгражданин, постигнал високи държавни постове, не е забравил корена си. При посещението си, г-н Вълчев решавал математически задачи с ученици и се е срещнал и с някогашната си учителка. Нещо повече, в израз на своята синовна признателност, г-н Вълчев подарява и скромно материално изражение на чувствата си, в полза на училището, което е подготвило високият му старт в живота.
Дотук, всичко е добро! Дори, много добро! Щастлива страна! Щастлив град!
Как нямаме повече такива министри! И, защо едва сега се появиха от тях?!
Лично за мен, остава възможността, да разсъждавам върху простичката тематика на деня: Дали и сегашните варненски учители на свой ред, ще дочакат някога радостта на своята по-възрастна колежка?
Или още по-простичката: какво ще дочакат сегашните варненски учители довечера?
Довечера, след часовете, например - в магазина. Или на опашката в залата за клиенти на БТК. Или в тази – на “Енергоснабдяване”... Или където и да е извън светлината на прожектора...
Господин министър. Те няма да дочакат Вашето снизхождение. Те ще намерят изход за себе си. Те ще търсят тихо и ненатрапчиво хляба, обувките, светлината за своите деца. (Защото и те имат такива.)
Но Варненските учители няма да забравят и насмешката, с която отвърнахте на неуместният им въпрос за някакви възнаграждения.Те може би ще премълчат. Защото не са научени да настояват, когато става дума са собствените им интереси. Те само взискват от децата ни: старание, внимание, усърдие, присъствие в час, успехи... и им се радват. Те, учителите на нашите деца, няма да Ви крещят. Те може би, няма да Ви досаждат и пред сградата на “Дондуков”. Те нямат сили за това. Те се срамуват от нашето отношение, към труда им. Те не искат всички ние да знаем, колко са унизени. Те се радват на цветята, поднесени на 15-ти... Такива хора са учителите. Учителите, които ще запомним с добро. А, за другите...
Господин министър, пътят към успеха, понякога е много дълъг. Вие вероятно, сте извървял този път с упорити стъпки, последователни действия, изграден характер. Вие сте там, където мечтите, усилията, душата на Вашите някогашни възпитатели са Ви подготвили да бъдете. Но Вие не сте при тях! “Стълбата” е много, много особено нещо!
Именно насмешката, с която е напоен отговорът Ви при посещението във Варна открива непреходността на вложената от “овехтелия” Смирненски метафора. Познато, по структура изречение? – Навярно и Вие сте писали подобни.
И, след като сега сте на толкова стъпала далеч от тях, моля не ги унижавайте с показните си кампании!
Те няма да Ви видят на подарения телевизор!
Това няма да ги нахрани. Това ще отмине, по-бързо от стъпките на учениците в междучасията.
Аз, намерих по-лесно решение, от което не боли:
Господин министър, като съгражданин, аз Ви моля – не обръщайте внимание на заведената от мен жалба пред ВАС! Тя е лоша, обречена, неподходяща! Трудна е за разбиране. Някак – излишна, между другото... Тя предизвиква неприятни усещания у стомасите на министрите при посещенията им по места.

Затова, Господин министър, нека излезем с финес от положението: аз Ви моля не ползвайте Български език! – Той е труден език. Неподходящ. Този език ни разминава. Някак несигурен е. Може би – непригоден за официални цели, за документи, за министри...
Оставете го за нас. Които ходим по улиците на Вашият град. Ние си го ползваме за прости неща. За пожелания, на Коледа... За поздрави със съседите...
Ето, с жалбата вижте, например – какво обидно разминаване се получи: аз Ви посочих текстове от закона, в които се говори за “достойнство” и “сносен живот”, за “съответствие”, “права”, “насърчаване” ... Все остарели думи. На Вас те вече не са Ви потребни!
Те са смешни!
По грешка използвах и няколко вносни съществителни: “Международен пакт”, “Конвенция”, “Конституция”, “Декларация” ... Вероятно, в нещо съм се объркал. Не съм разбрал. Сторило ми се е.
Ето, как този език е някак двусмислен. Оттук изглежда по друг начин... При Вас - иначе....
Това е молбата ми. И, разбира се, се покайвам!
Впрочем, има и още нещо: Моля, не ползвайте “аритметика” пред децата! – Някак не е удобно! Трябва да уточним първо някои аритметични действия, за пред себе си. Да уеднаквим мисленето на нацията...
Или вижте, може би аз съм се объркал, отново ... Триста лева е съвсем приличен доход! (Като страничен, разбира се!) Кому не е известно, това?! Как можах да повдигна въпроса?!
Нека сметнем отново: хляб, ток, парно, телефон, обувки, ски.. (Грешка – без ски!).. Така: дрехи за четирима...(то, защо пък са народили толкова деца?!), мобилен телефон (излишен лукс за учителя)... А, да – месечна вноска за апартамент (какъвто и да е), такава и за изплащане на кола, бензин, почивка за лятото, .... малко за частни уроци на децата ... (Хоп – не така! Господин министърът не е правил така!)... Да – разбира се! – Ами остават и няколко стотинки за котето.. И то, мляко иска!
Пък и, какво да ги занимаваме учителите с бюджетни теми? За тях ли е тази работа?!
Да, Господин Вълчев,
Вие сте прав! Грешно са ме научили! Не може така!


Поздрави,
Т. Вълчев

[Гост]

[Вълчев]

Добър въпрос.

Но, след като бъдат предложени условията за работа, ще бъдат привлечени и необходимите кадри.
Обратното беше при социализма.

В отговор на:

Съвсем необвързващ въпрос - колко от хората, получаващи 300 лв., могат да си позволят, без риск да си загубят работата, да стачкуват вместо да я вършат качествено и остава ли им свободно време за такива идеи. Доколко при нас се оценява именно добре свършената работа, поддържането на знанията, къде се заплаща извънредния труд, в колко други области има такъв стрес, но и такова работно време и годишен отпуск? Научени ли сме да работим и да възнаграждаваме добре труда? Вярно е , че всичко идва от семейството, но човек уважава, когато види насреща си по-добри и нужни за него знания. Все пак на всички се плаща именно за свършена работа, а не за части уроци, кабинети, ползване на служебните материали и др. под.
Съжалявам, че се намесих, но мисля че въпросът стои в това доколко системата и обществото позволяват "кръшкането". А май почти всички гледат да "минат метър", особена ако знаят, че така или иначе няма да им платят повече.

В.

[Вълчев]

Цитат от страницата:

http://www.cvetnica.net


Някога , някъде бях чел една интересна история.
Имало едно време едно малко и бедно селце в Египет. Жителите му били християни, копти - потомци на древните египтяни . Живота им бил труден, селото било в страни от големите търговски пътища, с много малко земя за обработка. Заплашени от постоянния недоимък, през една особено сушава година, всички се събрали да решат заедно какво да предприемат, за да се измъкнат от недоимъка.
След неколкодневни спорове, разисквания и умуване, решили следното:
От сега нататък единствена цел на всички жители била доброто възпитание и образование на техните деца. А когато тези деца пораснат, ще работят някъде другаде, където, заради своето добро възпитание и образование ще могат да спечелят повече пари.
Селото още съществува. Образованието е издигнато в култ, а неграмотността е нулева. От тогава до сега, това малко място насред пустинята, постоянно захранва цялата страна с умни хора, които преуспяват в живота. В началото на двадесети век, един дори става министър-председател на Египет. Казвал се е Бутрос Гали. Един негов потомък, със същото име - Бутрос Бутрос Гали, беше Генерален Секретар на ООН, през 90-те години на същия век.
Тази история ми се стори поучителна заради сходното положение в което се намира България в момента. Без особени ресурси, пред големи предизвикателства, с не големи шансове за оцеляване. Изглежда, че единственото, което може да предпази страната от изчезване е образованието на децата.
Съвременното българско образование е носител на най-добрите традиции на нашето възрожденски школа. И на някои не толкова добри.
Когато се позаинтерисувах, какво се прави по този въпрос в страната, се натъкнах на една, според мен интересна инициатива.
Тя е на "Българския Великден", които са я нарекли ПРАГ ( ПРоект на Активни Граждани за по-добро образования).
Идеята е проста, допитване до всички нас. Всеки, който пожелае може да направи своето конкретно предложение за подобряване на сегашното положение. Така събраните стотици мнения, ще бъдат събрани и подредени в нарочна книга. И впоследствие - предоставени на вниманието на МОН.
Можете да си кажете - голяма работа, нищо няма да стане.
Не съм съгласен. Нещо ще стане. А може би, вече става.
Досега винаги сме твърдяли, че никой за нищо не ни пита. Е, ето питат ни. Кажете, как да стане по-добре?
В последните седмици се наблюдават много окуражителни сигнали от Просветното министерство, а някои от вече направените предложения дори са вкарани в Програмата на вицепремиера, наречена : "Документа Вълчев".
Ако сте учител, родител или просто страничен наблюдател, Вие също можете да направите своето предложение. На сайта на "Българския Великден", лесно можете да го откриете.
А ако не Ви се занимава да се регистрирате, да попълвате разни досадни формуляри, направете го сега, тук, в този форум. Аз ще имам грижата да го доведа до знанието на инициаторите на допитването.
За да Ви окуража, ще дам личен пример и ще направя своите предложения пред Вас. Ето ги:
1. Става въпрос за отношенията учител-ученик.
Системата е с феодален характер по своята същност. Ученика е "закрепостен" към своя учител по даден предмет. В случай на възникнал проблем в личните отношения, учителя винаги е прав. Правата на ученика са сведени до избора на своето училище, където е въпрос на късмет кой ще му е учителя. Ако избора е неудачен, винаги може да се замени едно училище с друго. Но отношенията си остават същите-"крепостни".
Това поражда личностна зависимост на ученика от неговия учител. Оценката на труда и знанията на ученика са в голяма степен зависими от личната преценка на преподавателя. Ако ученика не е послушен, говори в час, разваля дисциплината в класа, то той не получава добра оценка по дадения предмет. И това няма никаква връзка с неговите знания. Приема се че по-буйния и непослушен ученик е по-глупав и лош ученик. "Поведението" му е намалено, "успеха"-развален и "да дойдеш утре с майка си при директорката".
Според мен проблема се състои в това, че не сме изяснили каква е ролята на учителя. Дали той е експерт по даден предмет или е човек, който трябва да взема решения. Сега ние сме го натоварили с двете роли и там ни е грешката.
Екперта, въз основа на своите знания, прави едно заключение, което може да е "вярно" или "грешно". Ако учителя е добър експерт, то той ще направи правилния извод.
А вземането на решение е съвсем друг процес. Решенията не се делят на "верни" и "грешни", те биват "добри" или "лоши". Вземането на едно решение е субективно, всеки от нас взема своите решения според личностните си приоритети. И всички се стремим нашите решения да са "добри" или поне "по-малкото зло". За нас, разбира се. Но не винаги това което е добро за нас е добро за другите. И ако ние сме учители, ние вземаме решение за оценката на ученика, според впечатленията си. Ако някой ни е тровил живота цял срок, едва ли ще му поставим "отличен". И това е така, защото учителя, освен че е "преподавател", е и изпитващ. Дотолкова сме свикнали с това, че не ни прави впечатление.
Според мен трябва да се раздели преподаването от изпитването. Когато един ученик получава слаба оценка, сега не е ясно защо е това. Дали е небрежен и не се подготвя добре или материала не му е поднесен по подходящ начин? Със сигурност ги има и двата случая, но сегашната система не ни позволява да ги различим един от друг, и така да се справим с проблема.
Предлагам преподавателите да се занимават само с преподаване. Изпитването да не е в никакъв случай тяхна грижа. Тяхната грижа да е само и единствено да успеят да намерят правилния път към съзнанието на всеки свой ученик.
Изпитването трябва да се извършва от други учители. Те да не са преподаватели, те са само изпитващи. И да не са на работа в това училище изобщо. Това да са контролни инспектори на общинско или областно ниво, които обикалят училищата.
Изпитите да са ежемесечни, писмени и анонимни. Изпитващия да не знае кой е изпитвания. Работата да се оценя от трима независимо един от друг.


2. Учителите нямат врема да усвояват новостите в областта, която преподават. Имам две предложения по този въпрос.
Първото е стандартно - да се задължат да посетят поне два семинара годишно. Семинарите трябва да се организират от МОН през лятната и особенно зимната ваканция.
Второто е нестандартно - да се въведе за някои професии, в случая за учителската, термина "задължителна безработица" или "предварително пенсиониране".
Най-общо става въпрос за следното: ако приемем, че един човек се пенсионира на 65 години, то държавата му дава право да използва няколко години пенсия предварително, преди да е навършил годините. Целта е да има известен период от време - 6 или 12 месеца, през които той да получава пенсията си, и да се преквалифицира или доусавършенства във своята област. Този срок му се отнема от пенсията, отлага я със същото време.
Това е особено важно за учителите. Работата им е трудна, те не се справят със стреса и нямат време да осъвременят знанията си. Понякога са по-незнаещи от учениците.
Предлагам държавата да ги задължава да използват т.н. "предварително Пенсиониране" в годината, в която навършват следната възраст -
33г., 40г., 50г.,60г..
Тези 4 години ще отложат тяхното пенсиониране със същия срок, но ще им позволят да преосмислят нещата. В професионален и чисто личностен план. Трябва да си починат, да се доизучат или - да си сменят работата.
В Израел това е задължително - на всеки седем години учителите ползват една почивна.

Пречките за това предложение са огромни, поне на пръв поглед.
Финансовата система ще бъде натоварена допълнително.
Всичко опира до пари.
Ние обаче трябва най-сетне да проумеем, че евтиното образование не е достатъчно качествено. И ако започнем да пестим от парите, вложени там, скоро ще берем ядове, и то големи.
Просто трябва да си изясним обществените приоритети.
И когато знаем че образованието е номер 1, тогава парите няма да ни свидят.