Затова обичам да влизам в залата поне половин час преди заседанието - така може да се наслушваш на литературно четене на закони и учебници. Винаги съм казвал на адвокатите, особено на по-младите, да не дразнят съда и да не ми губят времето с четене на текстове от закона, защото съдът го знае по необорима презумпция, а аз не го знам и никога не ме е интересувал закона, а фактите по делото.
По делото имаме, по скоро нямаме, един прост факт - предаването на веща, затова в "правния мир", както обичат да казват някой, договора го има, предмета го няма. Казано с прости думи - имаме договор в който единственото за което сме се договори е кой каква неустойка да плати, ако предмета е хванал гората.
Написал съм, като за форум:
"Ако трябва да прецизирам изказа ще кажа, че единственото, което влиза в сила при подписване на договор за наем е клаузата за неустойка", в залата обаче ще съкратя това дълго изречение до: "Моля да ми присъдите предвидената по договор неустойка при непредаване на веща и заповядайте на чаша ракия докато процесуалния представител на ответника чете закона и теорията".
Сега, малко по-надълго, ще ви обясня как седят нещата с наемите.
Наемното правоотношение започва с предаването на веща и приключва с връщането й. Наемният договор определя параметрите на наемното правоотношение, той няма самостоятелна функция. Ако липсва договор параметрите подлежат на доказване, като в тежест на наемодателя е да докаже предаването на веща и евентуално противопоставяне, както и цената на наема и обезщетението, които ще се определят от експертиза. В тежест на наемателя е да докаже връщането на веща. Останалото, ремонти, консумативи, данъци, такси - по закона.
С това се изчерпва всичко, което трябва да знаете за наемните договори.