antzi написа:- При условие, че това е вярно, не се ли суспендира Конституцията като върховен закон? Тя определя вида и устройството на държавата, но на теория, в правото на ЕС може да бъдат приети норми които ги променят, независимо от написаното в нея?
На този етап - не. Приниципно идеята на евроинтеграцията е да е един непрекъснат процес, който да доведе до единен политически субект, ще рече - единна федеративна държава. Това е записано още в учредителните договори на ЕИО/ЕОВС/Евроатом. Евроинтеграцията минава през различни етапи - икономически съюз, митнически съюз, валутен съюз, банков съюз, обща външна политика, обща армия и т.н., като един момент ще се създаде и единна държава. Всяка една ревизия на учредителните договори представлява по-висока степен на интеграция. Дори имаше проект на европейска конституция, който беше отхвърлен с референдумите във Франция и и Нидерландия поради опасенията, че това вече на практика ще превърне ЕС в единна федерация. Неслучайно беше и Брекзит - Обединеното кралство не искаше да стане част от единна европейска федерация.
С други думи, ако един ден се стигне до такова изменение в учредителните договори (които са нещо като конституция на ЕС), тогава със сигурност ще се изисква промяна и в Конституцията на РБ. Но все още не сме достигнали до този етап на евроинтеграция, а процесът върви много бавно - вече почти 60 г.
antzi написа:
При условие, че няма собствен върховен закон с абсолютна валидност, България е ли независима (суверенна) държава?
Не напълно. Идеята на ЕС е, че страните-членки прехвърлят част от своя суверенитет на ЕС, като си запазват основната част от суверенитета. Но с напредване на евроинтеграцията областите на делегирана /прехърлена/ компетентност се увеличават, съответно намаляват областите, в които държавите си запазват суверенитета. Например напоследък се говори за обща европейска армия - идея, която е развита още преди половин век, но тогава Франция и в частност Шарл дьо Гол са отхвърлили. А днес точно Франция е пръв радетел за тази идея.
antzi написа:
При условие, че легитимността на всички органи на управление на държавата произтичат от Конституцията, включително Народното събрание, но тя е подвластна на ратифицираните международни договори, това не дава ли възможност на Народното събрание да се постави над Конституцията и да я подменя чрез сключването на международни договори с желаните клаузи в противоречие с нея?
Не, защото Конституционният съд разполага с правомощия да обявява международните договори за противоконституционни. КС не може да бъде заобиколен, освен ако не се измени конституцията чрез Велико Народно събрание.
antzi написа:
Възможността действието на правни норми, записани в Конституцията, да бъде суспендирано или изменено чрез международен договор, не противоречи ли на изискването за свикване на Велико народно събрание от Чл. 158?
Правото на ЕС не е международен договор, нещо постоянно бъркате нещата.
antzi написа:Въобще, ако предимството на правото на ЕС над националните закони включва и Конституцията, възниква интересен казус - ако в него се включи норма от типа
Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, НЕ са част от вътрешното право на страната. Те НЯМАТ предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
то ще се получи нерешим конфликт с Чл.5 (4) от Конституцията - ако правото на ЕС има предимство, то то няма предимство.
Същия конфликт би могъл да се получи и по отношение правото на Народното събрание за сключване на международни договори. То може да бъде денонсирано в правото на ЕС, но това ще обезсили неговия и приоритет и така отново имаме нерешим конфликт.
Нямам намерение да коментирам хипотетични ситуации. Хипотези много, важно е какво е тук и сега.
antzi написа:И още нещо - какво се случва, ако България сключи международен договор, който влиза в конфликт с правото на ЕС, но също има предимство над останалите ни закони? Чие право ще има приоритет в такъв случай?
Правото на ЕС ще има приоритет. Но в този случай противоречието се установява от СЕС.
antzi написа:Това, както и въпросите по-горе не би било възможно, ако се приеме, че правото на ЕС и другите ни международни договори имат предимство пред националното законодателство, с изключение на Конституцията, както е и логично да бъде.
Чл. 5, ал. 4 от КРБ не се отнася до ПЕС, а само до международните договори. Пак повтарям, ПЕС не е международен договор, то е самостоятелен правопорядък, нещо като законодателство на квазидържава, каквато е ЕС. На практика ЕС е конфедерация в момента с тенденция в далечното бъдеще евентуално да се превърне във федерация.
antzi написа:Отново благодаря за отделеното време и се надявам че въпросите ми представляват интерес и ще получат отговор или поне ще предизвикат дискусия.
За мен не представляват особен интерес, защото тези неща се изучават по Право на ЕС. Ако сте студент по право, ще го изучавате в университета, ако не сте юрист - не ми е работа да водя обучение по цяла дисциплина тук.
За да няма излишни въпроси, ще нахвърлям най-общо йерархията на правните актове:
подзаконови нормативни актове (наредби, правилници)
международни договори, нератифицирани от Народното събрание
закони
международни договори, ратифицирани от Народното събрание
Конституция
Право на ЕС.
Правото на ЕС също си има йерархия, ще цитирам по памет неговите източници:
Учредителни договори - принципи - съдебна практика на СЕС - международни договори, сключени от ЕС - вторично право (регламенти, директиви, решения) - регламенти по изпълнние.
Имаше и други, но не си ги спомням в момента.