dogovorna lihva

[mi6i]

Zdraveite Kak mislite 6te priznae li sada dogovorna lihva za zabava 10%na mesec sled padeja na ipoteka mejdu fizi4eski lica

[АД]

ако се напри възражение за прекомерност на неустойката /стига тази лихва за забава де се приеме от съда като неустойка/ - да! Ще присъди само законната лихва. В случая лицата не трябва да са търговци.

[mi6i]

lihvata e formulirana taka: do palnoto izdaljavane na sumata mejdu FL e ipotekata no nali e zaverena ot notarius 6te otpadne li lihvata sas sigurnost izdaden e i izpalnitelen list koito e objalvan za6toto v nego e poso4ena sumata ot glavnicata+10% na mesec do palnoto izdaljavane na sumata

[АД]

отговорът е същия - не, тъй като така уговорената лихва е в противоречие на чл.86 от ЗЗД /императивна разпоредба/

[mi6i]

4etoh 4e 4l.86 e dispozitiven az ne sam iyrist:) i se priema 4e 4l.86 vaji ako drugo ne e ugovoreno mejdu stranite/Ana Staikova-talkuvaniq/ 6te badete li taka lyubezni da mi obqsnite 4etoh ZZD/4l.9, 4l.10, 4l. 86/ i dr. za neosnovatelno zabogatqvane,za dobrite nravi ili moje bi za6toto ipotekata e mejdu fiz. lica v talkuvaniqta koito 4etoh pi6e 4e 4l.86 zastrahova stranite da ne bi da propusnat da ugovorqt neustoika za zabaveno pla6tane ima li sadebna praktika az jiveq v malak grad i advokatite tuk ne mogat da otgovorqt nqmali sa takiva dela

[АД]

виж чл.92 ал.2 ЗЗД относно прекомерността на неустойката. Мисля, че може да ти свъши работа.

[Същият]

В най-новия учебник по Облигационно право на Методи Марков се цитира ПМС от 1994 г., според което си има установена мораторна лихва за забава десет пункта над основния лихвен на БНБ.Освен това, по чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожен договор поради неспазване на добрите нрави- вслучай установената практика за 10% лихва.Защото в практиката има и договори предлагани от алчни адвокати по 0,5% лихва на ден върху цялата сума, което прави 182,5% годишна лихва.Едно такова дело против адвокат ще се гледа съвсем наскоро.

[enigma]

Кой е тоя Методи Марков и за първи път ли чува за разликата между уговорено обезщетение за забава и обезщетение за забава в размер на законната лихва по 86 ЗЗД!? Ако не знае, има огромна разлика между законна лихва и обезщетение за забава в нейния размер.

Нормата на чл. 86 ЗЗД е диспозитивна. Иначе не ли следвало изобщо да има неустойка, която пак е обезщетение за забава и може да се уговаря свободно. А това обезсмисля императивността на 86 ЗЗД, който остава субсидиарен за неуговорените случаи.

Дали уговорената сума е неморална е съвсем друг въпрос.

А за делото срещу адвокат предложил прекомерна неустойка - това е пълна смешка.

[mi6i]

Как е съдебната практика за 10% месечна лихва за забава.Възможно ли е съдът да приеме че не противоречи на добрите нрави.Все пак е в договорна ипотека не е запис на заповед.

[enigma]

Ами трудно е да се отговори, защото за жалост всеки съд си прави каквото иска. Не би следвало обаче автоматично да се приема, че е прекомерна. Зависи много от размера на главницата.

[gega]

Чл. 10 (2) Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Това е ОЛП, установен от БНБ.

[enigma]

Това е лихва по банков влог или кредит, не обезщетение за неплащане - там вредите може да се по-големи от размера на законната лихва. Или БНБ има правомощие да урежда съдържанието на граждански и търговски договори, при които не става въпрос за отношения банка-клиент!? Ами тогава да махаме ЗЗДто и другите закони.

[Che]

Няма акт на МС който да определя максимален размер на лихвите!Принципно обаче би могло да се издаде такъв акт.Но след като няма, няма и определен максимален размер на лихвата, т.е. всеки може да си договаря лихва каквата сметне за добре.И тя може да се намали единствено от съда поради прекомерност и то ако лицата не са търговци.

[enigma]

86 ЗЗД изрично подчертава, че става въпрос за обезщетение за забава, каквото е и неустойка, а не за банкови лихви - те са подчинени на държваните регулаторни инстременти поради огромното им значение за правилното функциониране на икономиката. Размерът на законната лихва е само сумата, чиято дължимост не се доказва, ако друго не е уговорено.

[enigma]

И между търговци може. Има практика на АС при БТПП и мисля, че и на ВКС.

[същият]

Чл.86, ал.2 е императивно правило.няма диспозитивна норма, както си мислиш.
Кой бил Методи Марков. Ами най-обикновен доцент по облигационно право.Учебникът му е под наслова "Модус студенди" и досега има издадени три броя-по гражданско право и по семейно и наследствено право.Плюс тук цитирания по облигационно право.така че, не го е казал Филанкишията, а виден учен!

[същият]

Както се вижда, Гега Ви удари в земята, като цитира чл.10. На приктика съдилищата искат да се назначи експертиза, за да определи лихвата за три години назад от депозирането на иска.Няма смисъл то подобна процедура, още и защото този обикновен лихвен процент на БНБ се публикава в ДВ, после по другите вестници. Може да се предложи на ответника, да приеме най-ниския процент за тези три последователни години и така да се начисвли мораторната лихва. За сега по тази методика имаме 12, 36 умножено по три години равно на 37,08% за три години е размерът на мораторната лихва.

[същият]

Има акт на МС от 1994 г., ПМС № 72.

[enigma]

Така и не разбрах към кой точно университет!? Второ - с един доцент не можеш ме уплаши, още-повече, чеси имам собствени критерии за виден учен. Трето - учебници много - в този на Калайджиев и във статиите на Ана Станева можеш да прочетеш точно обратното на твърдяното от теб - или те не са видни, а само учени. Четвърто - ако изследваш по-скорошната практика на ВКС и на АС при БТПП ще прочетеш пак обратното на твърдяното от теб и особено при арбитража тя е постоянна - а там от видни учени и практици да се побъркаш. Пето - посочих ти юридически аргументи, а не зазубрено в някое учебник и не видях отговор. Шесто - надявам се да си някой недоразбрал студент, а не самия въпросен доцент.

Със здраве

[enigma]

А сега "същия", защо не провериш относно кои отношения БНБ има право да издава актове, както и да разучиш що е това банкова лихва и дали е тя вид възнаградителна лихва, както и какво е това мораторва такава и дали двете имат много общо помежду си освен начина на изчисляване на процентите.

Чл. 86, ал. 1 ЗЗД беше императивна норма до към 90 година. По лесно обясними причини - да се пресекат нетрудовите доходи. Сега го минахме това време.