forum.lex.bg

Иск без материален интерес е наполовина уважен и наполовина отхвърлен на първа инстанция, но съдът присъжда изцяло разноските в полза на ищеца. Ответникът обжалва иска както по същество (за уважената му част), така и в частта за разноските. Във въззивната жалба иска на ищеца да се присъдят само половината от раноските и развива тезата, че и на ответника следва да се присъдят половината от направените от него разноски, но без да отправи изрично искане за това (технически пропуск).
На втора инстанция съдът потвърждава решението на първата инстанция по същество, но казва, че разноските са разпределени неправилно и е правилна тезата на ответника по тях (т. е., че е трябвало да се присъдят по 1/2 за всяка от страните). И намалява присъдените на ищеца разноски наполовина, но не присъжда разноски на ответника.
Правилно ли е това решение? На първа инстанция ответникът е претендирал присъждането на разноски, във въззивната жалба е очевидно, че е искал да го направи, но е пропуснал изрично да го стори. Има ли някакъв шанс за успех, ако пусне молба за изменение на решението в частта за разноските? Може ли противната страна да възрази примерно: "да, по принцип са прави, ама като не са си ги поискали изрично, съда би се происнесъл по непредявен иск, ако ги присъди. Така че и сега нямат право да искат изменение на репението".

mamarinov написа:Иск без материален интерес е наполовина уважен и наполовина отхвърлен на първа инстанция, но съдът присъжда изцяло разноските в полза на ищеца. Ответникът обжалва иска както по същество (за уважената му част), така и в частта за разноските. Във въззивната жалба иска на ищеца да се присъдят само половината от разноските и развива тезата, че и на ответника следва да се присъдят половината от направените от него разноски, но без да отправи изрично искане за това (технически пропуск).
На втора инстанция съдът потвърждава решението на първата инстанция по същество, но казва, че разноските са разпределени неправилно и е правилна тезата на ответника по тях (т. е., че е трябвало да се присъдят по 1/2 за всяка от страните). И намалява присъдените на ищеца разноски наполовина, но не присъжда разноски на ответника.
Правилно ли е това решение?

Абсолютно правилно.
Без значение фактите, не сте ли направили в срока за обжалване съответното искане- преклузия ( тази хубава българска дума ) и се затваря вратата.

п.п. имам някакво странно усещане, че си водите делата чрез този форум. Както вече ви написах в друга тема за най-добрия учител в живота... уроците, които получавате си струват, макар цената да е висока.