Казус моля помогнете
Публикувано на: 19 Дек 2013, 15:36Моля, ако някой има представа как да реша този казус да ми пише. Не мога да се справя 
Благодаря предварително!
Производство по реда на чл.218а, б. „а” ГПК е образувано по касационна жалба на ЦКБ „АД” – гр.С. срещу въззивно решение от 10.01.2002 г. по гражд.дело 766/2002 г. на апелативния съд – гр.В.. Оплакванията са – незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбата е подадена в срок по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдебно е установено следното:
1) Предявен е от „Х.”ЕООД отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК, с който иска да се признае за установяване по отношение на касатора, че не дължи лихва за забава по изпълнителен лист от 16.05.1994 г., издаден по ч.гражд.дело 879/1994 г. на Районен съд –гр.Д. върху сумата 58 445, 28 лв.;
2) Въззивният съд с решението, чиято отмяна се иска, е признал за установено по отношение на касатора, че ищецът не дължи законна лихва върху сумата 25 698,95 лв.. В останалата част на претенцията е прието, че не се дължи лихва за забава за горницата над 25 698,95 лв. до 58 445,28 лв. в размер на разликата над законната лихва до определения по-голям размер, уговорен като добавка в договора за банков кредит.
3) Размерът по лихвите по договора за банков кредит (ДБК) и дължимата се мораторна лихва върху тези възнаградителни лихви е установен от изслушаната и приета по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото.
4) Основното оплакване на касатора, релевирано в касационната жалба, се свежда до това, че освен законната лихва върху главницата и лихвата при просрочие на задължението те да бъдат върнати от заемателя по договора за банков кредит (ДБК) се дължи и договорената надбавка върху лихвата по ДБК .
Въпрос: какво трябва да бъде решението на ВКС?
Нормативен материал: чл.432, ал.1, т.1-4 ТЗ
Благодаря предварително!Производство по реда на чл.218а, б. „а” ГПК е образувано по касационна жалба на ЦКБ „АД” – гр.С. срещу въззивно решение от 10.01.2002 г. по гражд.дело 766/2002 г. на апелативния съд – гр.В.. Оплакванията са – незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбата е подадена в срок по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдебно е установено следното:
1) Предявен е от „Х.”ЕООД отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК, с който иска да се признае за установяване по отношение на касатора, че не дължи лихва за забава по изпълнителен лист от 16.05.1994 г., издаден по ч.гражд.дело 879/1994 г. на Районен съд –гр.Д. върху сумата 58 445, 28 лв.;
2) Въззивният съд с решението, чиято отмяна се иска, е признал за установено по отношение на касатора, че ищецът не дължи законна лихва върху сумата 25 698,95 лв.. В останалата част на претенцията е прието, че не се дължи лихва за забава за горницата над 25 698,95 лв. до 58 445,28 лв. в размер на разликата над законната лихва до определения по-голям размер, уговорен като добавка в договора за банков кредит.
3) Размерът по лихвите по договора за банков кредит (ДБК) и дължимата се мораторна лихва върху тези възнаградителни лихви е установен от изслушаната и приета по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото.
4) Основното оплакване на касатора, релевирано в касационната жалба, се свежда до това, че освен законната лихва върху главницата и лихвата при просрочие на задължението те да бъдат върнати от заемателя по договора за банков кредит (ДБК) се дължи и договорената надбавка върху лихвата по ДБК .
Въпрос: какво трябва да бъде решението на ВКС?
Нормативен материал: чл.432, ал.1, т.1-4 ТЗ