Е, не, ако Иван - или папата - се подпише отдолу, той се подписва като автор на изявлението. Като казвам по-горе "напише" имам предвид точно да се е подписал под текста, който гласи "аз, Иван (или папата), дължа", не непременно физически да го е писал.
Колкото до неподписаната салфетка - зависи. Не е вярно, както често се твърди, че неподписаният документ изобщо не е документ, но неподписани текстове най-често се изписват очевидно без намерение за сериозно признание, така че най-често за нищо не служат. Неподписаният текст обикновено не е ясно чие изявление е, дори да е ясно кой го е писал физически - може да е проект, може да съм си драскал просто, може да съм го писал за някой друг. В ГПК пише, че документи, "подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица". Общо взето, подписът не само доказва, ами практически направо прави документа да е твое изявление. Изявление без подпис е практически все едно изявление без автор, демек все едно няма такова. Макар че
зависи от случая. Примери в учебниците за документ без подпис бяха дневник на някое лице или пък неподписано писмо (то може да е и с известен автор, не непременно анонимно). И те могат понякога да доказват нещо.
Договорите винаги се подписват. Писмените, де. Общо житейско правило, не знам да го пише някъде изрично.
Разписките също. Ако напиша: "Аз, Портокал, получих от Чинчила 1000 лева на заем" и не се подпиша, но е ясно, че аз съм го изписала физически, сигурно ще падне голям спор разписка ли е това, или не, искала ли съм наистина да удостоверя получаване на 1000 лева на заем. И сигурно ще се приеме, че не, понеже ако съм искала, съм щяла да се подпиша.
