За примерен казус конкретиката идва в повече.
Дайте парите, така щото сте решил(а), ако не плати в срока, който сте уговорили- депозирайте заявление по 410(417) ГПК, ако не възрази- снабдете се с ИЛ ( ако възрази ще дойде времето да доказвате основанието, реалното предаване на парите, и всякакви признания на страните по този въпрос обективирани във всякакви листЯ), образувайте изпълнително дело при (Ч) СИ, изчакайте да мине време ( опитайте някъде преди 2г. бездействие по това дело да си намерите вече и адвокат) и едва тогава ще дойде на преден план темата с процесуалните възможности.
През това време се снабдете с поне още толкова финансови средства, колкото сте дала в заем( искате да дадете), защото съда не работи про боно.
Някога, навярно, ще ви възстанови длъжника цялата сума. Във време, когато вече сте забравил(а), че реално сте ги имала тези пари, респективно същите са се обезценили.
Хайде, спокойна нощ, че времето лети и стана късно.
п.п. Не знам как да ви обясня, че във времена смутни никой-никому пари в заем не дава, брат на сестра дори не си позволяват тази авантюра, а вие- не, ягодово сладко.
А, ако сте длъжника по тази фактология- разбирам, ама още не е приет закон за фалитите. Отделно, че ако имате подозрения за 5-те години трябва да си наемете адвокат ( каквото и да говоря все до него стигам, но всеки е специалист в собствената си област- презумпция, оборима), който да провери коректно фактите и да направи нужното. Въпреки това, доколкото ми е известно ВКС приема, че по време на изп. дело давност не тече, ерго- оставаш си вечен крепостен селянин с дълг, чиято лихва цъка, като часовник, освен при определени обстоятелства ( процесуално бездействие ( защото не всяко действие по изп. дело е релевантно към свежестта)

перемиране- проц. срок,

прекратяване екс леге,

и едва тогава идва материалния срок)- за тях, обаче, на място, по делото, с оглед конкретиката.