forum.lex.bg

Здравейте, мой близък наскоро получи запор върху заплатата от ЧСИ, причината - кредит към Банка.
Веднага след като се осъществи запора, в сметката, където се превежда работната заплата имаше около 2000 лева, които също бяха запорирани - пари от заплата! ( По закон имат право да теглят около 150-180 лв от там на месец- но тези пари бяха в заварено положение!) Молбата ми към вас е да ми дадете съвет как да постъпя в случая и да докажа, че парите са от работна заплата, как да формулирам жалбата и към кого да изпратя?Има ли някакъв срок, в който трябва да се жали?
Надявам се обясних казуса разбираемо, имам нужда от вашите знания.
Благодаря ви!

hayo321 написа:По закон имат право да теглят около 150-180 лв от там на месец- но тези пари бяха в заварено положение!

Струва ми се нещо бъркате- има разлика между несеквестируема част от месечно трудово възнаграждение по чл. 446 и спестяванията, каквито се явяват тези 2000.

Парите са от постъпило работно възнаграждение за предходни месеци, по закон имат право да вземат 1/3, а в случая са запорирали целият размер, не противоречи ли на законовите разпоредби ?

Ако сте ми длъжник и се наложи да обосновавам теза, ще посоча, че несеквестируемостта ( поправям лапсус ) е институт, който гарантира екзистенц минимум за покриване на месечните ви нужди за съответния месец. След като не сте похарчили онези средства, па макар и от трудово възнаграждение да са, а сте ги оставили на влог по посочената банкова сметка ( не е задължително да е лихвоносен), то смятам, че същите са секвестируеми на общо основание. Отделно, че когато сте пестили не сте бил и длъжник, ерго- чл. 446 е неприложим за тези средства.
Пестеливостта, в този случай, смятам, че не ви ползва.

За всеки следващ месец, обаче, следва да се прави преценката по чл. 446 ГПК.

Това е личното ми мнение. Който не е съгласен е свободен да ме поправи.

Спестяванията, натрупани от начислени и изплатени в минал период трудови възнаграждения, не са несеквестируеми. Това не би било съобразно логиката на закона, чиято цел е да осигури екзистенц минимума, физическото оцеляване на длъжника, а не да му предостави възможност да не изпълнява задълженията си. Ако мога да се изразя иначе - законът охранява "екистенциалния", а не имуществения интерес на длъжника, защото измежду имуществения интерес на длъжника и този на кредитора, по-важен е кредиторовият.