forum.lex.bg

Здравейте, казусът е следния:

Банка съди наследник на починало лице и го осъжда да изплати задълженията на покойника. ЧСИ праща покана за доброволно изпълнение (ГПК чл. 428 ал. 1). След обжалване на съдебното решение, от страна на длъжника съдът обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист (ГПК чл. 415 ал.2). След време ЧСИ въз основа на ОБЕЗИЛЕНИЯ лист и заповед за изпълнение налага запор върху заплатата на наследника.

Какво може да се направя? Има ли вариант ЧСИ да не е разбрал за решението? Това проблем на длъжника ли е? Второ дело така или иначе от банката не е завеждано. Половината заплата вече втори месец е запорирана. Може ли да се съди ЧСИ за това? Благодаря Ви предварително.

Имате право на Иск за непозволено увреждане по чл.441 от ГПК срещу ЧСИ.

Боя се, че нямате все още иска по 441 ГПК. Не бързайте, че бебетата не са така здрави, както едно време.

one_vision написа:Здравейте, казусът е следния:
Банка съди наследник на починало лице и го осъжда да изплати задълженията на покойника. ЧСИ праща покана за доброволно изпълнение (ГПК чл. 428 ал. 1). След обжалване на съдебното решение, от страна на длъжника съдът обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист (ГПК чл. 415 ал.2). След време ЧСИ въз основа на ОБЕЗИЛЕНИЯ лист и заповед за изпълнение налага запор върху заплатата на наследника.

Какво може да се направя? Има ли вариант ЧСИ да не е разбрал за решението? Това проблем на длъжника ли е? Второ дело така или иначе от банката не е завеждано. Половината заплата вече втори месец е запорирана. Може ли да се съди ЧСИ за това? Благодаря Ви предварително.

Уведомихте ли ЧСИ за случващото се? - не ми отговаряйте, защото отговорът е ясен и категорично отрицателен.
По ГПК, сега действащото недоносче, така са устроени правилата, че ако не сте искали спиране на изпълнителното производство, а вие не сте, то е ясно!, СИ продължава изпълнителните действия по образуваното дело.

ЧСИ, може и да е разбрал по някакви негови вътрешни канали ( имала съм и такива случаи), а може и да не е - няма норма, която да го задължава да следи съдебните производства. Единственото му задължение е законосъобразност на принудителното изпълнение. Във вашия случай е действал, и ще продължи да го прави, докато не го уведомите, законосъобразно и ще секвестира, каквото намери в патримониума и не е под защита.

1. Уведомете ЧСИ с нарочна молба към която прилагате заверен препис от влязлото в сила СР. Едва след това, ако продължи да изпълнява- имате иск за вреди.
2. Искате копие от изп. дело, вкл. да ви издаде у-ние какви суми е секвестирал до момента. С тези данни се обръщате към адвокат, който ви съдейства, за да ви снабди с ОБРАТЕН изпълнителен лист.
....... и продължавате нататък по членовете и алинеите, но със специалист.

poli_g написа:По ГПК, сега действащото недоносче, така са устроени правилата, че ако не сте искали спиране на изпълнителното производство, а вие не сте, то е ясно!, СИ продължава изпълнителните действия по образуваното дело.

Добре какво значи " ако не сте искали спиране на изпълнителното производство", в определението на съда пише: ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение от еди кога си и изпълнителния лист от еди кога си? За едно и също ли говорим?

Не, не говорим за едно и също, както и не говорим на един и същ език( а мисля достъпно го обясних- не само за чл. 420 ГПК, а и за последващи действия, които да предприемете, защото съм го правила неведнъж).

poli_g написа:Не, не говорим за едно и също, както и не говорим на един и същ език( а мисля достъпно го обясних- не само за чл. 420 ГПК, а и за последващи действия, които да предприемете, защото съм го правила неведнъж).

Ок, благодаря много

Според мен правото на иск по чл.441 от ГПК би следвало вече да е налице, ако производството се е развило както трябва - Жалбата срещу ЗИ и ИЛ се подава чрез ЧСИ с искане за спиране на изпълнението до произнасяне на Съда.
Именно ЧСИ изпраща Жалбата до съда, от което следва, че е уведомен за възникналия правен спор и докато не получи документ от съда (съответното определение или решение) не би следвало да извършва изпълнителни действия.
Самият съд служебно уведомява страните и ЧСИ за постановеното решение. Това че ЧСИ се прави на гугушчук и продължава изп. действия е основание за иска по чл.441 от ГПК.

neutralen написа:Според мен правото на иск по чл.441 от ГПК би следвало вече да е налице, ако производството се е развило както трябва - Жалбата срещу ЗИ и ИЛ се подава чрез ЧСИ с искане за спиране на изпълнението до произнасяне на Съда.
Именно ЧСИ изпраща Жалбата до съда, от което следва, че е уведомен за възникналия правен спор и докато не получи документ от съда (съответното определение или решение) не би следвало да извършва изпълнителни действия.

Ти по кой ГПК коментираш този казус? Длъжникът подава възражението директно в съда, не чрез ЧСИ, ако и последния да го уведомява за отпочналото производство, правото му на възражение и прочее.
Но! Дори да беше така, както го описваш- помисли- СИ има изпълнителен тутил, който не е обезсилен, има молба от В, какво му пречи да предприеме ПИ след изтичане на 14дневен срок, считано от дата на получаване на ЗНИ, ведно с приложен образец на възражение, че не ми е ясно?!? Норма, моля.

neutralen написа:Самият съд служебно уведомява страните и ЧСИ за постановеното решение. Това че ЧСИ се прави на гугушчук и продължава изп. действия е основание за иска по чл.441 от ГПК.

Вече съм убедена, че не е по сега действащия ( не, че в предишния имаше такова задължение за уведомяване и на ЧСИ, ама дума да става).
Съдът уведомява страните, ама ЧСИ от кога се сдоби с качеството "страна в процеса"?

п.п. Предяви ли иск по чл. 441 вр. чл. 74 от ЗЧСИ е обречен да понесе разноските, след сигурната загуба на делото, защото искът му ще бъде отхвърлен като неоснователен. Това е моето мнение- не ангажирам никого с него, а и няма да споря с когото и да е по този въпрос. Или който и да е друг. На мен лично все ми е тази, кой, какво знае, прави и прочее.

neutralen написа:Жалбата срещу ЗИ и ИЛ се подава чрез ЧСИ с искане за спиране на изпълнението до произнасяне на Съда.
Именно ЧСИ изпраща Жалбата до съда, от което следва, че е уведомен за възникналия правен спор и докато не получи документ от съда (съответното определение или решение) не би следвало да извършва изпълнителни действия.

Ама ти сериозно ли

Производството е по чл.419 от ГПК - обжалва се Разпореждането за издаване на връчена от ЧСИ по реда на чл.418, ал.5 от ГПК ЗНИ/заповед за незабавно изпълнение/. Частната жалба срещу Разпореждането за издаване на ЗНИ се подава чрез ЧСИ до съда, издал ЗНИ.

neutralen написа:Производството е по чл.419 от ГПК - обжалва се Разпореждането за издаване на връчена от ЧСИ по реда на чл.418, ал.5 от ГПК ЗНИ/заповед за незабавно изпълнение/. Частната жалба срещу Разпореждането за издаване на ЗНИ се подава чрез ЧСИ до съда, издал ЗНИ.

Точно това не е вярно - в закона не пише, че разпореждането за издаване на ЗНИ се подава чрез ЧСИ. Правилото винаги е било, че обжалваният акт се обжалва чрез органа, който го е издал (арг. чл. 259 ГПК, чл. 436 ГПК, същото е и по АПК и ДОПК). Причината е, че при този орган се намира делото и преписката, по която се намира актът, който се обжалва. Делото се изпраща в цялост от органа, постановил обжалвания акт. ЧСИ не разполага с документите по заповедното дело, затова би било лишено от всякаква логика такова тълкуване, което вменява на ЧСИ задължението да админситрира преписка, с която той няма нищо общо, вместо това да се осъществи чрез РС.
В случая разпореждането е издадено от РС, а не от ЧСИ. ЧСИ само връчва ЗНИ и нищо повече. Навсякъде в главата за заповедното производство се говори за съд (като компетентен орган), а не за съдебен изпълнител. Правомощието на ЧСИ да връчва заповедта за изпълнение е предвидено не в главата за заповедното производство, а в тази за изпълнителното (чл. 428 ГПК). Това правомощие е с оглед процесуална икономия и то не създава допълнителни права и задължения на ЧСИ във връзка с администрирането на жалби и възражения срещу заповедите за изпълнение.
Ако жалбата се подаде чрез ЧСИ, той може да направи две неща:
1. Да я администрира до компетентния орган - РС (въпреки че не е задължен);
2. Да не прави нищо и тогава жалбата ще бъде просрочена.
Считам, че ако бъде подадена чрез ЧСИ, съществува реална опасност тя да не бъде администрирана от ЧСИ в срок (тъй като такова задължение не му е изрично вменено от закона) и тогава същата, дори и да бъде подадена наново, ще бъде просрочена.

poli_g написа:Макар, в конкретния случай да не е депозирана ЧЖ, така щото

one_vision написа:След обжалване на съдебното решение, от страна на длъжника съдът обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист (ГПК чл. 415 ал.2)

-пуснали са възражение в срока по чл. 414, което е повлякло указание на съда до заявителя да предяви иск по чл. 422. Последното не се е случило и ето ти обезсилване на осн. чл. 415, ал.2 ГПК.
Както и да е- възможно и питащият да не се е изразил коректно.
И въпреки горното- от кога съдът изпраща резултатът от произнасянето си по ЧЖ на СИ?

Обезсилено е първото решение на съда за изпълнителния лист и т.н., поради това че осъдения е починал преди да го осъдят и не е страна по делото.Пуснати са и частни жалби, но съдът ги връща.