forum.lex.bg

С определение по чл.140 ГПК съдът съобщи проекта си за доклад, като на страните е дал седмичен срок да вземат становище по указанията и проекта на доклада. По направено от ответника с отговора искане ищецът е задължен да представи оригиналите на приложени към исковата молба доказателства, в три дневен срок от връчване на определението. Оригиналите са представени в седмичния срок със становището по доклада и възраженията на ответника. В с.з. съдът изключи от доказателствата писмените документи приложени към исковата молба. Съгл.чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото с.з. ищецът може да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника. Настъпила ли е преклузия за ищеца? Колеги, ако разполагате със съдебна практика по въпроса моля да я публикувате!!!

В случая няма преклузия - дадения от съдията 3 дневен срок е инструктивен. Преклузивните срокове са определени от закона - те не могат да се скъсяват/удължават от съда. Чл.143 ал.2 от ГПК има предвид доказателства, които не са представени с ИМ и Становището по Отговора на ИМ и Проекта на доклада на съда.

И аз съм на същото мнение като Неутрален. Може да греша, не съм имала повод да мисля върху въпроса, нито пък да чуя чужди мисли (практика), нямам и много опит, но според мен е прекалено да се дава срок, още повече тридневен, преди първото заседание, и да се изключват от доказателствата документите, оригиналите на които са представени, само че извън дадения срок. Делото не бива да се протака неоправдано заради единия непредставен оригинал, но не ми се вижда правилно страните да търпят подобни неблагоприятни последици само защото не са действали светкавично. Първото заседание така или иначе служи за доизясняване на становищата и допредставяне на доказателства.
Вярно, че след като въпросът с представянето не е уреден категорично, или поне аз не виждам да е, май има място за различни мнения.

Няма никаква пречка според мен и преклузивен срок да се определя от съда - какъв е проблемът законът да уреди последиците и да остави продължителността да я определя съдът... Разликата преклузивен / инструктивен не е в начина на определяне, не е впрочем и до задължителност / незадължителност (и двата вида са си съвсем задължителни, инструктивният срок не е само препоръка), а в последиците - в единия случай се губи възможността да се извърши действието, за което се отнася срокът, в другия възможността се запазва, но може да има други санкции.

Всеки определен от закона срок, дори да е от т.нар. решителни, всъщност може да се "удължава" от съда чрез погрешно указване на по-дълъг срок - чл. 62, ал. 3 от ГПК.
А този седмичен срок сигурно е по чл. 312, ал. 2. Пак с уговорката, че може идеята ми да не е особено умна - на мен ми се струва практично да се дават указания действията по чл. 312, ал. 2 да се извършат не в седмичен срок, а до първото заседание. Пъклената цел е, ако поради инерция на страната или друга не твърде уважителна причина срокът се пропусне и становище и пр. се изрази едва в заседанието, да не възниква проблем или спор (другата страна ще `земе да се позовава на разни преклузии).