forum.lex.bg

Здравейте,

бих искал малко помощ за един казус

Случаят е следният Две дела за делба: условно ги обозначаване с №1 от 2010 г и с № 2 от 2011 г. И двете са по описа на един и същ съд, един същ състав. Предмета на делбата и по двете дела е ЕДИН И СЪЩ. Първото дело е образувано от А против Б, В, Г и Д. Второ е образувано от В против Б, Г, Д, Х и У, но без А, като на мястото на А са Х и У. Какво да искам от съда - да спре или да прекрати № 2. Може ли да се приложи разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК или 229, ал. 1 т. 4. или нито една от двете (понеже не с налице всички предпоставки нито по едната, нито по другата норма) Изглежда елемнтарно, но е като се замисли човек по сериозно не е.

Благодаря Ви предварително!

Предлагам да искаш прекратяване на 2 дело, поне така както го излагаш- второто дело е образувано от ответник по първото дело, чиито ищец е починал, което не променя нещата- ответниците могат да са малко по дейни, по ягодите, ако съдът не е изпълнил императива на 227( което е наистина служебно задължение , пък и в тази насока гласуваха достъпа до НБД Население в Наредба 14).
Всъщност по първото дело нямаш ли О по чл. 229, ал.1 т.2 ГПК?

Това второто дело е някаква нелепа хрумка на някого, защото в делбените дела всяка от страните е едновременно и ищец, и ответник.

п.п. Докато не ме поправи някой смятам, че не е особено сложно, защото смъртта на ищеца не променя ситуацията. Предмет на делото е делба на едни и същи имоти, ще има промяна в квотите( евентуално, не е задължително!), като една от страните е заместена от наследниците си.

Според изложението на Law_master, казусът изглежда елементарен, защото той НАИСТИНА Е ЕЛЕМЕНТАРЕН - в случая Съдът следва да приложи разпоредбата на чл.213 от ГПК.

Следва, но не е задължен, защото чл. 213 е диспозитивна норма, за разлика от императивните по 229 т.2 или пък 230, ал.2( последната е и израз на служебното начало).
Всъщност- може и да сте прав,( това че на мен не се е случвало нищо не означава), само се питам какво ли би било даденото тълкувание в досегашната съдебна практика по този въпрос

Разпоредбата на чл. 120 ГПК намира приложение в производството за делба, когато в течение на делото някой съделител почине. Той се замества от своите правоприемници и те продължават делото, като са обвързани от положението, в което то се намира по време на смъртта.

във връзка с обвързаността и процесуалната преклузия ( относително за част от възраженията досежно наследствената маса, защото има ТР, които дават възможност да се правят и последващи такива от наследниците дори във втора фаза), която е настъпила поне по първото дело ( едното е от 2010 а второто е от 2011г.).
Общо взето присъединяването на второто дело към първото си е като втора възможност за поправка на вече предприети, и извършени, процесуални действия.

Уважаема poli_g, моля да вземете предвид условията на казуса, а именно, че двете дела се разглеждат от един и същи съдебен СЪСТАВ на съда, за това следва да се иска Съдът да приложи чл.213 от ГПК и ако Съдът откаже следва да се иска Спиране на едно от двете дела на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. За кое от двете дела да се иска спиране е въпрос на конкретна преценка по целесъобразност.

Здравейте,

да кажа какво е развитието, подадохме отговора на исковата молба, в която направихме възражение за спиране. От деловодтсвото на съда разбрах, че делото е спряно, но не знам какво точно е възприел съда. Определението ни е пратено, като го получим, ще пиша пак.