forum.lex.bg

Здравейте!Получи се противоречие при мен относно това дължи ли се д.такса при подаване на заявление за издаване заповед по 410 ГПК за вземания по трудово правоотношение.
Съвет от опит ще ми е по-ценен,тъй като теоретично обяснение имам,но на всичко съм благодарен.Има и друго интересно по тоя сучай,по късно може да го пусна и него.
Благодарства!

Не.
А ако ти е нужна практика, то ще се наложи да изчакаш до довечера, срещу една салата ...

poli_g написа:срещу една салата

Казваш ква я искаш и получаваш.Е,засега само ресцептата.По-н`татък може и нещо друго.

128 прочита и никакъв отговор? ( едва ти открих темата- затрупана)
Преобладаващо четящи. Взимам си салата и се настанявам и аз в тяхната група.
От утре.

Аз имам малко по-различно становище, някъде бях писала по този въпрос, но срещнах сериозна опозиция, като посочиха основен аргумент чл. 359 КТ. От друга страна по редица СР се приема, че общите правила на част първа от ГПК са приложими и при заповедното производство. Без изключения.
В разговор с колега, разбирам, че някои състави при вас си държат на таксата ( нямаш особен интерес да жалиш).
Ако не платиш, а състава смята за дължимо плащането на ДТ, ще имаш задължителни указания.

То, неплащане на ДТ си има и други хубавини... въртележка, въртележка, докато се стигне до желания съдебен състав.

п.п. Прочети диспозитива

poli_g написа:128 прочита и никакъв отговор? ( едва ти открих темата- затрупана)
Преобладаващо четящи.

Абе всички сме за купона, Поли! Следим темата в очакване да видим избора на питие към салатата, не за друго.

Мотиви:
...Заповедното производство еособен вид производство.По този ред съдът издава ЗИ като проверява редовността на заявлението от формална страна,без да изследва дължимостта и размера на претендираните суми.Настоящият съдебен състав намира,че разпоредбата на чл83,ал.1,т.1 ГПК не намира приложение в случая и касае само исковите производства,което е видно и от текста на закона( ),където законодателят борави само с термина "ищец".

Водим от горното,съдът..

Указания бяха дадени,но как да стане-таксата е 168 лв.,тъй като претенцията е голяма.Ако са 15-25 лв.-да ги внесеш,вместо Ч.Ж.

poli_g написа:То, неплащане на ДТ си има и други хубавини... въртележка, въртележка, докато се стигне до желания съдебен състав.

Да,да.А пък някой хора като се пищисат и завеждат по 5-6 дела едновременно(такивааа,заповеднички).Тоя път ме ядоса.Сега при всеки състав има ЧГД.Това не е злоупотреба с право.

Салатки има.От всичко става салата.

poli_g написа:Ако не платиш, а състава смята за дължимо плащането на ДТ, ще имаш задължителни указания.

Има практика в обратен смисъл,относно фактите,на които се основава претенцията.Не отговаря ли на условията-не се издава.Може би само за паричната сума е въпрос,при който се дават указания.Твърдените обстоятелства не могат да бъдат коригирани,нито въззивния съд може да вземе предвид някакви уточнения по фактите.
Ако правилата на исковия процес се прилагат наистина безусловно-трябва да се даде възможност.Но такава не се дава,освен когато става дума за невнесена Д.Т.
Тук защо да не дадем О,ще дадем,ще дадем,как няма да дадем.
Много е опасно в случаи когато например се касае за сложни гр.правни отношения,внесена е сериозна сума като Д.Т.-2% от претенцията.Съдът ти намира някоя дреболия-връща заявлението.Обжалваш-не се уважава.Защото по това производство не се давало възможност за такова нещо.Не съм изследвал практиката задълбочено,но макар и случайно,съм се натъквал на такива примери.
(ЕОН срещу клиенти).Режат ги като кисели краставици за берлинска салата(подобна на руската,с малко горчица и някой др. подробности).
Същевременно страната не разполага с никаква възможоност да санира
пропуска,неточността,неяснотата и т.н. Не е правилно според мен.Държ.такса не се връща.За това по-добре дело направо,при сложни правни и фактически въпроси,особено когато става дума за голям имотен интерес

svettoslav написа:Мотиви:
...Заповедното производство еособен вид производство.По този ред съдът издава ЗИ като проверява редовността на заявлението от формална страна,без да изследва дължимостта и размера на претендираните суми.Настоящият съдебен състав намира,че разпоредбата на чл83,ал.1,т.1 ГПК не намира приложение в случая и касае само исковите производства,което е видно и от текста на закона( ),където законодателят борави само с термина "ищец".

Водим от горното,съдът..

Аз, да ти призная, признавам тези мотиви за правилни ( да не четат и лекса?), но колегите ме салатираха набързо с 359 КТ и щом материално правна норма го указва, няма като как процесуална да противоречи, отделно част първа ГПК се прилагала изцяло без колебания и за заповедното. Трябва да намеря темата...

Е, за това отдавна изоставих заповедното- напомня ми за бързото производство преди две години- влачеше се по-бавно от исковото.
Ако не си платил- зарежи тази авантюра и си предявявай иск.

п.п. Виенското колело било модно при вас.

poli_g написа:Ако не си платил- зарежи тази авантюра и си предявявай иск.

Да.Лесно се предявява,но как се уважава?
Такава е тактиката в случая.Иск в случая - трудна работа.Такива са обстоятелствата.
Действително 359 КТ дава да се разбере,говорейки за "производството".Но си мисля,че дори и тази норма да не съществуваше,логиката е тази-Не може за по-голямото да не се иска такса,а за така да се каже,макар и условно,по-малкото, да се изисква.Самото дело,което всъщност е едно своеобразно продължение на това,което се случва,е безплатно,а неговата "основа" -не.Като говори и за довнасяне на д.такса при другите-все тая логика.
Така е наистина.Просто едно "бисерче".

Е, как се уважава?!? При главно и пълно доказване... не че не знаеш!

Ако наистина нещо по доказването ти е от особена трудност, а не искаш да платиш ДТ- бездействай. Последиците ясни, и ще харесаш предложението, стига да не ти се завива свят от височините. ( четох Ванко, извини ме, но така ми въздейства).
Направи и ти едно добро на съда, че ако не са ЧГД, страда статистиката.

Това не е мой опит, а на състудент.

poli_g написа:Направи и ти едно добро на съда, че ако не са ЧГД, страда статистиката.

Ми че аз само добрини правя,така или иначе.И пак някой недоволен.
Като стана дума за ЧГД се замислих и за тия квалификации,понякога ги карат "малко през просото".Имам казус,където хем като търговско се определя,хем като гражданско.Става дума за неизпълнение на договор за аренда.При предявяване на заявление по чл.410 ГПК-съдът го определя като ЧТД.Същият случай по-късно,при същия Дл-търговец,имаме ЧГД според съда.Важни неща са по принцип.

Според мен не се дължи ДТ в заповедното производство /по чл.410 от ГПК/ за вземания на работника/служителя, произтичащи от трудовото правоотношение, а работодателят следва да бъде осъден да я заплати. Така разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК казва, че ....ДОВНЕСЕ дължимата ДТ, или не е логично в заповедното да внесе, а после, като трябва да довнася, ищецът да е освободен от заплащането й. Ако постъпи възражение, образува се исково производство и в крайна сметка се отхвърли иска, работникът/служителят ще си остане набутан с 2 % ДТ?!?! Добрият юрист трябва да вникне в смисъла на закона и да го прилага справедливо и съобразно духа му, а не да се хваща за буквата. И в тази връзка напълно споделям становището, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да се оставя без движение като на заявителя се даде възможност да отстрани нередовностите му, разбира се в случите, когато това може да се направи - по аналогия от исковото производство. Докато заявлението е БД тридневният срок за издаване на заповед не тече. По отношение на вземанията на работника/служителя, произтичащи от трудовото правоотношение, може да възникне и друг интересен въпрос - за компетентния съд да разгледа заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. за съотношението между разпоредбите на чл.411, ал.1 от ГПК и чл.114 от ГПК.

Да не отварям нова тема,тъй като няма смисъл.Прави ми впечатление,че продължението на заповедното(предявен иск по чл.415 ГПК),макар и намиращо основание в чл.310 ГПК(бързо производство),си го карат по общия ред.
Заслужва си да го прекратиш и да си пусне човек направо бързото(освен ако и там го подкарат през просото ),макар че в конкретния случай трябва да бъдат наказани и с разноските по заповедното,но това е друг въпрос.

Не ми се струва много законно,но за втори път ми се случва.

Май трябва да пишем до Арменския поп.
Що до арменския?
Ами щото само той не е бил агент на ДС


Един колега ми разказа преди време една смешка с арменския поп.

През 60-те години на миналия век. Отива един господин в общината да се оплаче по даден въпрос.Няма обаче разрешение по проблема.Когато си получава документите и информацията по случая,той се обръща към служителката с въпроса : Ами сега,какво да правя, на кого да се оплача?

-Ами,оплачи се на арменския поп,отвръща-къде шеговито,къде-не - служителката !
-Еееех,бе другарко,ами аз съм арменския поп,бе другарко!

Има го и смесения вариант.Всичко е ОК по бързото производство.Действаме в срок на фурия.Минава делото,а решението ти излиза след два месеца.Просто конкретния съдия така си ги пише решенията-по реда на приключилите дела.

Затова сега,като дойде с.з.,усул-усул,щеш-не щеш,..моля да се таковатаа...,уважаема г-це съдия,..произнесете в срока по чл.316 ГПК... ку можи.Ку ни можиии,здрави да е...

Тоест,минаваме на другия смесен вариант-процедурата-общата-решението -бързото.
А,бе,както са казали хората-"Бързайте бавно"

Те,че делата ги омешаха-омешаха ги,обаче рапър да денса чалга не бех виждАл,и тука много яко май са се омешали, у таа мешавица...

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... Ug&cad=rja

Но пък парчето си го бива. Пък и баба Тони не е за изхвърляне..,макар че следва май да се погрижи баба Тони относно своите балкони

И като иде реч за тия "смесени" производствоа се сетих,че преди време ми обезсилиха ЗИ,въпреки предявения иск по чл.415 в срока. Делото бе в друго населено място,и за да не движим излишно,направих искането си в ИМ да се приложи заповедното дело с оглед спазването на месечния срок. Такова приложение не е направено,което разбрах когато получих съобщ/то за прекратяване на заповедното и обезсилване на ЗИ(интересното бе,че бяха на един и същ състав).
И какво да правя,каква да я къдря,нямаше как,преминахме от УИ по чл.415 към осъдителен(да не си седи така,че може да се сети съдията или някой друг ,че е недопустим и иди обжалвай прекратяванки после) И при тия наблюдаващи се "смесени" производства не следва ли вече измененото да се преквалифицира като бързо по чл.310 и следв.? /стига да не е прекалено късно естествено;да не е изпратен проекто-доклада, а да си напише доклада и да им укаже вече последиците по бързото/.Или кой щи се занимава с тия подробности Ясно е,че сам съдията хич му не дреме,но ако си направиш и искането наред с молбата по чл.214,би било нарушение гледането по общия(и после щи се върне делото от въззивен,че да се гледа законно по бързото ).