forum.lex.bg

Здравейте! Да започна, че нямам правна подготовка. Пиша в счетоводен форум, където възникна въпрос. По съвет от участник реших да питам и тук. Моля за разбиране, ако не се изразявам с професионалния ви език!

Да предположим, че имаме договор сключен преди 5 години който към момента на сключването е изряден и не противоречи по никакъв начин на действащите към момента на подписване закони.
Какво става ако договорът е сключен при едни условия /действащи закони/ а впоследствие има промяна в законодателството, вследствие на което част от клаузите на договора влизат в противоречие с тези промени. Договор сключен в противоречие на правна норма е нищожен или поне в тази си част Но при заварено положение? Налага ли се преразглеждане в тази му част или се спазват клаузите му както са записани първоначално. Залагам на второто /разбира се ако при извършените нормативни промени няма някакви изрични разпоредби/.
Сещам се и за друг аспект. Направените впоследствие нормативни промени могат да засягат само двете страни по договора. Пример: договор за заем който при сключването не е необходимо да има задължително уговорена лихва и впоследствие промени в закон, които изискват това. И може да засягат и трети лица при договарянето. Пример: договор мужду аптека и здравна каса.
При сключването при получаване на рецепта с корекции по нея аптеката отказва изпълнение. Впоследствие излиза наредба според която лекарят може да прави корекция срещу подпис. Казах че залагам на второто по горе, но явно в този случай договорът трябва да се преразгледа, защото не би следвало да се нарушават права на трети лица в този случай.

Здравейте,
Казуса е представен прекалено обща, за да може да ви се отговори. Зависи промяната в закона дали е с императивна или диспозетевна норма, както и от много други обстоятелства. По принцип, промените в матералното право действат за в бъдеще и не засягат вече възникнали правоотношение. Зависи също какъв е характерът на правоотношението- еднократно или периодично. Посочете по-побробни данни за казуса, за да можем да дадем някакво мнение.

Да предположим че имаме договор за заем между търговци сключен в период при който няма нормативно изискване за задължително уговаряне на пазарна лихва. От 01,01,2007 г. влиза такова изискване или по точно може и да не е уговорена но ако не е направено финансовият резултат се увеличава със сумата която заемодателят би получил ако беше уговорена

Конкретно за случая с лихвата.
И сега няма изискване за лихва, както е казал и самият Върбанов.
Относно данъчните последици - за периода след влизане в сила на новия данъчен закон ще се прилага той. Страните ако искат, могат да изменят договора, както повече ги устройва, а ако не - пак няма да си дължат лихва, но ще плащат данъци.
Това всъщност е чисто "данъчна" промяна, а не такава относно условията на договора.
Същото е и например при дългосрочен наем. Ако се промени данъкът върху доходите от наем (примерно стане еднократен при източника с висока ставка) или се намалят нормативно признатите разходи - за получените наеми след промяната никой няма да те освободи от данък само защото договорът е сключен преди това.
Ако се вдигне данъкът по ЗКПО, за печалбата в резултат на сключени преди това дългосрочни договори няма да плащаш стария данък.

Благодаря за отговорите

Аз не виждам /но нали вижда този, който знае какво да гледа/ пречка, но дали е така. Когато се касае за ЕТ. Може ли да се заобиколи ЗКПО като заемът се слючи между две физ. лица. Попадаме под разпоредбите на чл 240 от ЗЗД а тъй като не може да се разграничи каква част от заема ще се ползва в дейността като ЕТ, особено ако се захранва на части на касата на ЕТ с лични средства и все още това не се третира като заем тъй като по ТЗ ЕТ е физическото лице... Абе не го написах много добре, но ме разбирате