forum.lex.bg

Във връзка със съдебно-изпълнителния процес в ГПК е уреден въпросът със събираемостта на задължения от трудовото възнаграждение на осъден длъжник( чл.341 ГПК).
Но ако длъжникът прекрати трудовото си правоотношение и работодателят трябва да му изплати обезщетения за прекратяване на договора и за неизползван платен отпуск,дали тези обезщетения подлежат на събиране от съдия-изпълнителя?И ако подлежат,тогава ще важат ли разпоредбите на чл.341 за часта,която може да се удържа(1/5,1/4 или 1/2 например)

чл. 341 говори за трудови възнаграждения, а в случая говорим за обезщетения, т.е. те подлежат на изпълнение.Нещо повече-за тях не важи ограничението на чл.341 ГПК.

Но тези обезщетения са суми,произлизащи от трудово правоотношение,т.е. не се ли разглеждат като "друго каквото и да е възнаграждение за труд",за което става въпрос във чл.341 от ГПК.
Защо длъжникът да не се ползва от закрилата,която е дадена в тази разпоредба?