ЗАКОНЪ за горите
Обн., ДВ, бр. 68 от 1.04.1904 г., изм., бр. 47 от 1.03.1910 г., доп., бр. 76 от 6.04.1910 г.
Общи разпореждания.
Чл. 1. Горите въ Княжеството са:
а) частни;
б) общински, и
в) държавни.
Частни гори са ония, които съставляват собственость на частни или юридически лица.
Общинските гори са два вида: гори, които са или отстъпени отъ древно време на някой градъ или село за вечно ползуване (балталъци) и гори, които съставляватъ частни имущества на общините (чл. 26 отъ Закона за собственостьта).
Държавни гори са ония, които не принадлежатъ нито на частни лица, нито на общини.
Яйлаците се обявяватъ държавна собственость. Правителството отчуждава пправото на паша и водопой, което са имали старите имъ притежатели.
Обезщетението ще се определи отъ една комисия, назначена отъ Министерския Съветъ. Недоволната страна може да обтъжи решението на тая комисия по правилата, изложени въ Закона за отчужденията на обществена полза.
Чл. 2. Общинските гори, отстъпени отъ древно време за вечно ползуване, са неотчуждаеми.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г., бр. 76 от 1910 г.) Всеки лесничей е длъженъ да опише въ отделни протоколи границите на държавните и общински гори въ своето лесничейство така, както те фактически се владеятъ въ деня на описването.
При това описване лесничеятъ се ръководи отъ факта, кой въ момента на описването действително владее гората, т. е. пази я, ползува се отъ нея и пр.
Гори или граници, за които съществуватъ вече заведени дела въ съдилищата, както и тия, що са вече описани до сега - няма да се описватъ.
За деня на описване границите на една гора лесничеятъ е длъженъ най-малко 15 дена - по-рано да съобщи срещу разписка на окръжния управитель, като представитель на държавата, и на кмета или кметския наместникъ на селото или града, дето е гората, която се описва, съ цель да съобщатъ писменно на притежателите на частни гори, граничащи съ гората която ще се описва и чрезъ глашатай на населението за деня, когато лесничея ще извършва описването, та заинтересованите да могатъ да участвуватъ при описването.
Съставените така протоколи се публикуватъ въ "Държавенъ Вестникъ", най-късно три месеца отъ датата, която те носятъ.
Щомъ излезе публикацията на протоколите въ "Държавенъ Вестникъ", лесничеятъ съобщава за това срещу разписка на надлежния окръженъ управитель, като представитель на държавата, както и на общинския кметъ, респективно кметскиятъ наместникъ на надлежното село, за да разгласятъ между населението на общината или селото за публикуване на протокола.
Недоволните отъ съдържанието на протокола могатъ да запазятъ своите интереси чрезъ искъ предъ надлежния окръженъ съдъ най-късно 6 месеца отъ деня на публикуването му въ "Държавенъ Вестникъ". Единъ екземпляръ отъ исковата молба окръжния съдъ съобщава на лесничея, който е съставилъ протокола.
Когато спорътъ за гора е между частно лице и село, преписъ отъ исковата молба се съобщава и на окръжниятъ управитель, който може да встъпи като трето лице по делото, било съ самостоятеленъ искъ, било като помагачъ на селото.
Непоследва ли никакво обжалване, потоколътъ добива сила на документъ за фактическо владение на гората.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Възникналите спорове се разрешаватъ първоначално отъ гражданското отделение на окръжния съдъ, въ окръжието на който се намира спорниятъ имотъ.
Делото се завежда по преписката за определяне границите на спорния имътъ, съгласно чл. 3 отъ този законъ. Тая преписка се препраща отъ лесничея на окръжния съдъ въ месеченъ срокъ, отъ възвръщането на протоколите.
Лесничеятъ е длъженъ да представи на тая комисия делото, заедно съ всички доказателства и приложения, въ единъ срокъ отъ два месеца.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Решението на окръжния съдъ се обтъжва отъ недоволната страна предъ апелативния съдъ въ предвидения за това срокъ въ гражданското съдопроизводство.
Решението на апелативния съдъ се обтъжва предъ Върховния Касационенъ Съдъ също така въ предвидения въ гражданското съдопроизводство срокъ.
Частните определения се обжалватъ по реда, изложенъ въ гражданското съдопроизводство.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) По изложения по-горе редъ се разрешаватъ спорове, както за граници, така и за собственость на гори и пасища: а) между държавата и община; б) между държавата и частно лице; в) между община и община, и г) между община и частно лице.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Председательтъ на съда съ особна призовка известява на спорящите страни за постъпването на делото въ съда.
Въ едномесеченъ срокъ отъ получаването на тази призовка, страните са длъжни да представатъ въ съда писмено изложение на своите претенции съ означаване на всичките си доказателства за подкрепление но претенциите си, а така също и да представятъ всичките си документи. Това изложение, заедно съ приложенията му се представлява въ толкова екземпляра, колкото са спорящите страни.
Следъ изтичането на горния срокъ, председательтъ на съда назначава делото за разглеждане въ съдебно заседание съ призоваване само на страните, като същевременно се разпорежда, за да се съобщатъ преписи на страните отъ постъпилите писмени изложения, заедно съ приложенията имъ.
Въ първото си заседание, следъ доклада на делото и усните обяснения на страните и ако не успее да ги склони на спогодба, постановява определение за това: кои отъ посочените въ изложението доказателствени средства се допущатъ, по кой редъ и начинъ да се събератъ и има ли необходимость да ходи целия съставъ на съда на самото спорно място.
Ако съдътъ намери за необходимо, делото да се разгледа на самото място, определя какъвъ депозитъ въ какъвъ срокъ да внесатъ страните за разноски на съда, свидетелите и другите участвующи лица. Като отиде на самото място, съдътъ разглежда и решава делото безъ отлагане, на общо основание, а резолюцията си прочита въ седалището на съда.
Като доказателствени средства, могатъ да служатъ приетите въ гражданското съдопроизводство и въ допустимите въ закона случаи.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Въ апелативния съдъ делата се разглеждатъ по реда, изложенъ въ предидущия членъ съ тази разлика, че не се съобщава за постъпването на делото.
Чл. 9. Страните се представляватъ отъ законните си пълномощници, които могатъ да преопълномощаватъ адвокати.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Делата, които се завеждатъ по силата на този законъ, както и висящите такива се освобождаватъ отъ внасяне на съдебно мито. Другите съдебни разноски, както и касацинния депозитъ, се изплащатъ по предвидените за това правила въ гражданското съдопроизводство.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Издадените отъ горските комисии решения, възъ основа на чл. 2 отъ Закона за горите отъ 1897 г. въ полза на общини, добиватъ законна сила и не подлежатъ на никакво обтъжване.
Висящите до сега дела въ горските комисии, предвидени въ Закона за горите отъ 1904 година, се изпращатъ за разглеждане и решаване по същество отъ надлежния окръженъ съдъ, ако са висящи въ първоначалната горска комисия, и отъ надлежния апелативенъ съдъ, ако по каква и да е била причина, са висящи въ Върховната горска комисия.
Решените отъ първоначалните комисии, по които постановените решения не са влезли въ законна сила, се обтъжватъ предъ надлежния апелативенъ съдъ до изтичане на срока, който законътъ имъ дава.
Решенията на Върховните комисии, които са издадени до влизането въ сила на този законъ, могатъ да се обтъжатъ предъ Върховния Касационенъ Съдъ и подлежатъ обязателно на касиране и връщане за ново разглеждане въ надлежния апелативенъ съдъ въ следните случаи:
1) когато издаденото решение не е съобразено съ данните на делото и законите;
2) когато е основано върху документи, неимеющи по закона силата, която имъ е дала Върховната комисия;
3) когато решението се съдържатъ разпореждания, които си противоречатъ едно на друго;
4) когато решението се отнася до предмети, вънъ отъ пределите на спора;
5) когато съ него е билъ разрешенъ споръ, който е билъ вече разрешаванъ съ влязло въ законна сила решение;
6) когато, въ споровете за гори, балталъци и пасища между общини и общини, Върховната комисия не е определила точно и определено границите;
7) когато въ решението не са взети въ внимание и оценени всичките доказателства по делото, и
когато се открие подлогъ въ актовете, върху които е основано решението.
Срокътъ за обтъжването е тримесеченъ, считанъ за изброените първи седемь случая, отъ деня на влизането въ сила на настоящия законъ, а въ случая на пунктъ 8 отъ деня на влизането въ законна сила пресъдата на углавния съдъ.
Чл. 12. Кои отъ днешните държавни, общински и частни гори, въ землището на всяко село трябва да останатъ занапредъ предметъ на горско стопанство, кои праздни места трябва да се залесятъ наново, кои места трябва да останатъ за постоянни пасища за местния добитъкъ, кои за работни земи и кои гори и места за охранителни и строго охранителни, определя една комисия състояща отъ: единъ лесничей за председатель, и за членове: инспекторътъ по земеделието, двама опитни земледелци, избрани отъ окръжния съветъ и одобрени отъ Министерството на Търговията и Земледелието и месния кметъ.
Забележка. Пътни и дневни пари на комисията, съ изключение на кмета, се плаща отъ страна на държавата.
Решенията на комисията влизатъ веднага въ сила, щомъ се утвърдятъ отъ Министерството Търговията и Земледелието.
Ползуването отъ определените отъ комисията места за пасища на местния добитъкъ отъ държавните и общински гори, става даромъ.
Изключените по горния начинъ места отъ държавните и общинските гори за работни земи се продаватъ само на местното население.
Комисията при горната работа трябва да има предъ видъ и определи за пасища и работни земи предимно закелавели гори, които няматъ никакво бъдеще, не охранителни, да са близу до селата и водопоите и да иматъ дълбока и плодородна почва.
Отъ изключените пространства гори могатъ да се изкоренятъ само ония местности, които са определени отъ комисията за преобръщане въ работни земи.
(Нова - ДВ, бр. 47 от 1906 г., изм., бр. 76 от 1910 г.) Комисиите, предвидени въ настоящия членъ, треба да привършатъ работата си до 1920 год.
(Нова - ДВ, бр. 76 от 1910 г.) Забележка. Окръжните съветници немогатъ да действуватъ като опитни лица въ околията, дето са избрани или гдето са заселени.
Чл. 13. При изпълнение на горния членъ, комисията трябва винаги да има предъ видъ следующето:
1) чисто горските села трябва да иматъ най-малко 45% отъ цялото си землище покрито съ гора;
2) горско-планинските най-малко 25% и
3) чисто-полските най-малко 6%.
Чл. 14. Ония земи и гори, които се намиратъ въ вътрешностьта на държавните или общински гори или се врезватъ въ тяхъ, та ги обезформяватъ, отчуждаватъ се за въ полза на стопаните имъ или се заменяватъ съ други земи отъ равно качество. Отчуждаването имъ става по доброволно съгласие или съгласно Закона за отчуждаване отъ обща полза.
Заменяването може да стане само съ съгласието на собствениците на тия ниви.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Въ продължение на шесть години отъ публикуване настоящия законъ всички частни, общински и държавни гори и пасища, трябва да бъдатъ ограничени съ гранични знакове.
Когато се прокарватъ граничните линии на общински и държавни гори, изключаватъ се всички изолирани парчета гори, или такива ивици отъ ограничаемата гора, които се вдаватъ и врязватъ въ съседни работни земи, когато тия изолирани парчета и ивици отъ гори не са по-големи отъ 100 декара. Въобще при тая работа се гледа гората да получи по възможность закръглена форма.
Съ изключените парчета гори се постъпва съгласно чл. чл. 12, 14 и 16.
Ограничението на горите трябва да захване следъ една година отъ публикуването на настоящия законъ и да свърши въ уречения срокъ, за която цель всяка година съразмерната часть трябва да бъде ограничена.
Забележка. Министерството на Търговията и Земледелието ще изработи нужните инструкции по ограничаването на горите и пасищата.
Частните горовладелци, които неограничаватъ всяка година припадающата се часть, се наказват годишно съ глоба до 100 л.
Чл. 16. Министерството на Търговията и Земледелието може да продаде, чрезъ публично наддаване за въ полза на хазната, ония държавни горички, които са по малки отъ 3000 декара, когато отгледването и стопанствуването имъ не се изплаща.
По същия начинъ се продаватъ и изолирани парчета общински гори до 100 декара.
Управление на горите.
Чл. 17. Общиятъ надзоръ на всички гори въ Княжеството принадлежи на Министерството на Търговията и Земледелието и на неговите подведомствени органи, които следятъ за привеждане въ изпълнение разпорежданията на настоящия законъ.
За тая цель при Министерството съществува отделение за горите съ следующия персоналъ, единъ началникъ на отделението, единъ главенъ инспекторъ (ревизоръ), единъ горски инженеръ и двама помощници на началника, всички съ висше образование.
Цялото Княжество се разделя на шесть горски района, а тия на четиредесетъ административни лесничейства и всяко едно лесничейство на няколко горски стопанства.
За пазене държавните гори, горскиятъ персоналъ - низшиятъ - се състои: отъ старши и младши конни и младши пеши горски стражари и стражари кантонери
Числото на "низшия горски" персоналъ се предвижда всяка година въ бюджета, като се има предъ видъ, щото на единъ стражаръ да се паднатъ за пазене най-малко 15.000 декара гори.
При всяко административно лесничейство се предвиждатъ отъ 3 - 7 старши горски стражари. Освенъ горния персоналъ споредъ нуждите, всяка година се предвиждатъ въ бюджета още и суми за помощници на лесничеите, за мерачи и за други технически персоналъ.
За районни горски инспектори, лесничеи и таксатори се назначаватъ лица, които иматъ висше или поне средно образование; първите, освенъ това, трябва да са прослужили най-малко 5 години на държавна служба по горите.
За помощници на лесничеите се назначаватъ лица и съ низше образование по горите, ако няма по-високо образование.
Горските стражари трябва да бъдатъ достатъчно грамотни и да са отбили военната си повинность, а старшите горски стражари трябва да са прослужили най-малко 5 години като младши; те се приематъ съ конкурсъ или ако иматъ специално образование по горите или земледелието.
Забележка. Въ случай на нужда Министерството на Търговията и Земледелието може да вземе на държавна служба за контрактъ и чужденци лесовъди за техническа служба, наемане лица съ специално образование, могатъ да бъдатъ назначавани и лица служили по горското дело.
Чл. 18. Правителствените горски старши и младши стражари се ползуватъ съ правата, които иматъ полицейските стражари, предвидени въ членъ 102 отъ Закона за полицията.
Чл. 19. Села, общини и частни лица, които притежаватъ повече отъ 50.000 декара гори, са длъжни да издържатъ специални "общински лесничеи". Работите въ ония общински гори, които мерятъ по-малко отъ горното пространство, както и общия надзоръ на тия гори се извършва непосредствено отъ държавните лесничеи.
Забележка. Позволено е обаче на някои съседни села и частни лица, които по отделно няматъ горното пространство, се сгрупиратъ и подържатъ единъ и повече общински лесничеи.
Споредъ пространството на горите, общините са длъжни да подържатъ нужното число горски старши и младши стражари и стражари кантонери, числото на които се определя споредъ нормата на държавната горска стража.
Когато горите на две или повече съседни села, на държавата или частни стопани са маломерни, то за по-евтино и практичното имъ пазене, се назначаватъ общи стражари, на които се плаща съразмерно споредъ пространството на горите.
Чл. 20. Висшиятъ държавенъ и общински горски персоналъ се назначава и уволнява отъ Министерството на Търговията и Земледелието, а низшиятъ - отъ районните горски инспектори по представление отъ респективните лесничеи.
Чл. 21. Заплатата на общинската горска стража се изплаща отъ общинските бюджети. Те се определятъ отъ окръжния управитель въ споразумение съ районния горски инспекторъ. Но те не могатъ да бъдатъ по-малки отъ 40 л. месечно за пешите стражари, 60 л. за конните и 75 л. за старшите.
Чл. 22. Държавните, общинските и частните горски стражари носятъ установената униформа и оръжие - държавните за сметка на държавата, а общинските за сметка на селото или града, чиято е гората.
Чл. 23. Частните горовладелци са длъжни тоже да поставятъ нуждно число горски пазачи.
Актовете на частните пазачи се взематъ въ внимание отъ съдилищата, само ако тяхното назначение е било одобрено отъ респективния лесничей и носятъ установената униформа.
Експлоатация на горите.
Чл. 24. Държавните и общинските гори се експлоатиратъ споредъ изработените стопански планове, отделно за всяка гора. Всеки стопански планъ трябва да има за цель да усигури цялостьта и запаса на гората и да гарантира трайность въ ползуването.
Забележка. Стопанските планове за държавните и общински гори се изработватъ отъ горската власть, а нужните разходи са за сметка на държавата.
Експлоатирането на държавните гори става:
а) по стопански начинъ, отъ самата държава;
б) чрезъ концесия, и
в) чрезъ търгъ.
Дървениятъ материлъ, добитъ при стопанската експлоатация на държавните гори, се продава или срещу държавни горски мерки, по цени предвидени въ тарифите или на търгъ. Отъ тоя материалъ най-напредъ се продава на местното население до 15 кубически метра на домакинство.
Чл. 25. Общинските гори се експлоатиратъ по същия редъ както и държавните, изключение правятъ само горите, упоменати въ първата алинея на чл. 37 отъ настоящия законъ.
Освенъ по горните начини експлоатацията на сечищата въ общинските гори може да стане още и отъ самото население. Въ такъвъ случай определените сечища се изсичатъ наведнажъ или най-много на два пъти презъ сезона за сеченето. Материалътъ се изнася и се разпредели по-равно отъ общинскя съветъ между населението по домакинство.
(Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Сеченето и сортирането на материала не може да трае повече отъ три месеца за всеки пътъ. Само при лошо време или по други уважителни причини тоя срокъ може да се продължи отъ лесничея съ още единъ месецъ. Когато сечения материалъ е за гориво, изчислението му не става на кубически метъръ, а на кола, като се пресметне споредъ местните условия, колко кола съставляватъ единъ кубически метъръ. Въ местности, въ които това е необходимо, по местни условия, вместо сортировка на горливия материалъ, може всеки житель на общината да си го пренесе въ село щомъ го изсече.
Най-късно десеть деня преди да захване сеченето, кметътъ уведомява за това лесничея.
Повалянето на дърветата става само денемъ.
Чл. 26. Като се раздели добитиятъ материалъ отъ сечището на общинските гори, всеки е свободенъ да вдигне своя дялъ, като заплати предварително следуемата се по тарифата такса.
Ако някой откаже да приеме припадающия ме се дялъ, той остава на разположение на общината, която го продава на търгъ или по другъ по износенъ начинъ.
Чл. 27. Когато някое село или градъ не изсече определеното сечище въ общинската гора или ако двадесетъ дена преди изтичането на сезона за сеченето, сечището не бъде намерено редовно, лесничеятъ извършва нужното за сметка на общината съ наети работници или чрезъ търгъ, като нужната сума за тази цель се вписва въ общинския бюджетъ.
Чл. 28. Въ случай че въ държавните и общински гори се появятъ някои стихийни повреди (пожари, ветроломи, инсекти и други) и изработването и изнасянето на повредените дървета е належащо, то, съ съгласието на Министерския Съветъ, Министерсвото на Търговията и Земледелието може да намали таксата и да промени условията на предплащането - въ смисълъ да се плаща отпосле.
Ако опасностьта за горите е много голяма, Министерството на Търговията и Земледелието може да подпомогне и парично за бързото изнасяне на материала и изчистването на гората.
Чл. 29. Частните горовладелци на неохранителни гори до 500 декара, могатъ да изсичатъ горите си наведнажъ или на сечища съ предварително разрешение отъ лесничея. По-големи гори отъ 500 декара трябва да се секатъ съгласно изработени планове за сечене.
И въ двата случая стопаните са длъжни най-късно до три години отъ изсичането да възобновятъ гората въ сечищата, въ противенъ случай виновните се наказватъ съ глоба до 5 л. на декар за първата година и за всяка последующа съ 2 повече отъ последната глоба.
Чл. 30. Въ гори, чиито и да били те, за които няма изработени специални планове за сечене годишните сечища определя лесничея отъ 1 май до 15 августъ и се утвърдяватъ отъ районния горски инспекторъ.
Частните лица, които не заяватъ презъ това време да имъ се определятъ сечища, могатъ за тая цель да се отнесатъ до лесничея и отпосле, но за направения огледъ на гората длъжни са да заплатятъ на лесничея следуемите се пътни и дневни.
Чл. 31. Иглолистните гори се секатъ презъ цялата година, а широколистните - отъ 15 септемврий до 1 априлъ. До тази дата всичкиятъ отсеченъ материалъ трябва да бъде изнесенъ вънъ отъ сечището, или край сечището.
Изчистването на гората отъ паднали и сухи дървета може да става презъ цялата година по строго определенъ редъ отъ лесничея и одобренъ отъ районния горски инспекторъ.
Непристъпните зиме гори могатъ да се секатъ и въ запретено време, по разрешение на районния инспекторъ.
Сеченето издънкови гори за кори за аргосване и лика и за чардаци за овце става до 1 юний и за листници (шума) за храна на добитъка отъ 1 августъ.
Сеченето пръте за градене, фасулници, обрачи и други подобни се позволява и презъ забранено време, но само отъ леска, келавъ габеръ, разни търни, върби и тополи и то по редъ указанъ отъ лесничея.
На частните горовладелци се позволява презъ забраненото време за сечене, да отсекатъ отъ своите си гори, нуждния материалъ за постройки въ случай че пострадатъ отъ пожаръ, наводнение или други беди, а отъ държавните и общинските гори за тази цель може да се отсече само такъвъ материалъ, който не се намира на пазара и е отъ сечището за следующата година.
Чл. 32. Тарифите, за които е речь въ чл. 21 се приготовляватъ за държавните гори отъ лесничеите, а за общинските гори - отъ общинския съветъ. И въ двата случая тарифите се утвърдяватъ отъ районния горски инспекторъ.
Когато се определи стойностьта на горските продукти, въ тарифата винаги се поставя най-малко действителната стойность на стоящите дървета в гората.
Тарифите се изработватъ за единъ срокъ не по-дългъ отъ 3 години.
За основа при преценяване материала ще се взима кубическия метъръ.
Чл. 33. Приходите отъ държавните и общински гори се събиратъ срещу ценни държавни и общински горски марки.
Горските марки се депозиратъ въ ковчежничеството. Ковчежничествата по списъкъ представенъ отъ лесничея, авансиратъ горски марки на името на кмета, който, като ги изразходва, внася сумата в ковчежничеството и взима други марки въ авансъ, и съ съгласието на лесничея.
Въ правилника по приложение настоящия членъ да се дадатъ обширни наставления по служенето съ марките.
Чл. 34. За лесно и ефтино пренасяне на дървения материалъ изъ горите на всякъде, където се окаже нужда, се строятъ горски пътища, железници, водни запушалки, мазии и други.
Отчуждаването на местата, нужни за горната цель, става съгласно закона.
Чл. 35. За прекарване обработенъ и необработенъ дървенъ материаль отъ горите до пазарните пунктове, било по сухо или вода, презъ землищата на други села не се плаща никаква такса. Изключение правятъ частните вади и пътища и въ случая упоменатъ въ алинея първа на чл. 36 отъ настоящия законъ.
Чл. 36. Държавата и общините могатъ да дадатъ на концесия построяването на известни горски пътища, железници, уреголирване на реки и пр. Общините по стопански начинъ могатъ да построятъ нужните горски пътища изъ своите гори, за тая цель те могатъ да правятъ заеми, за посрещане на които ще взематъ известно право на горските продукти, прекарани по тези пътища, следъ утвърждение отъ надлежната административна власть.
Чл. 37. Експлоатирането общинските гори по стопански начинъ се извършва подъ премия надзоръ на държавата.
До 5 години отъ публикуването на настоящия законъ, общинските чамови гори въ Родопите и Рилската планина се секатъ само по стопански начинъ и чрезъ търгъ.
Чл. 38. При експлоатиране държавните и общински гори, било на търгъ или по стопански начинъ, винаги трябва да се предпочитатъ работници и кираджии отъ местното население. Въ случай на недостигъ на такива или когато местното население не се съгласява да работи при същите условия, както чуждите работници, тогава се взиматъ работници и кираджии отъ други места.
Развъждане на горите.
Чл. 39. Най-малко половината отъ държавните гори и 1/3 отъ общинските трябва да се стопанствува високостъблено.
Частните гори, както и общинските, които съставляватъ частно имущество, могатъ да се стопанствуватъ и преобръщатъ въ каквато форма стопаните имъ искатъ, но само ако не са охранителни.
Чл. 40. Високостъблените гори, чиято собственость и да са те, не могатъ да се секатъ при малъкъ турнусъ отъ 60 години, а низкостъблените гори се секатъ при не по-малъкъ отъ 10-годишенъ турнусъ, изключая върбите, тополите, крена, акацията, келявиятъ габеръ, разните видове търне, както и онези низкостъблени гори, предназначени за добиване кори за аргосване, лико и насаждения стопанствувани главно- и клоно-сечно, по предварително разрешение на лесничея.
Чл. 41. Празните места, определени съгласно чл. 12 , се залесяватъ както следва:
а) места до 100 декара, най-късно до 4 години;
б) до 500 декара - въ разстояние на 7 години;
в) до 1000 декара - въ разстояние на 10 години;
г) до 5000 декара - въ разстояние на 15 години;
д) повече отъ 5000 декара - въ разстояние на 30 години.
Всяка година припадающата се часть трябва да бъде залесена.
Следуемата се часть за залесяване, за всеки следующи две години се запазватъ отъ паша на добитъка.
Тия места се ограждатъ отъ стопаните имъ съ зидове, окопи, плетища и други.
Чл. 42. Новозалесените места, чиито и да били те, се освобождаватъ до 20 години отъ всякакъвъ данъкъ.
Чл. 43. Нуждните семена и фиданки за залесяване праздните места, съгласно предидущиятъ членъ, се даватъ даромъ отъ държавата.
Изкопаване на дупките, ограждане на местата, пренасяне на семената и фиданките по самите места, докарване пръсть или камъне отъ друго място, се извършва отъ самите стопани.
Засяването и засаждането се извършва отъ стопаните подъ надзора на горската власть.
Чл. 44. Онези общински и частни гори, които въобще отъ неправилно стопанствуване са станали съвсемъ редки или закелавели, трябва да се възобновятъ по реда указанъ въ чл. 41.
Чл. 45. Частните стопани, които откажатъ да залесятъ или възобновятъ припадающата се часть съгласно чл. чл. 41 и 44, наказватъ се съгласно чл. 29 отъ настоящия законъ.
Ако цялото село или часть отъ него откаже да изпълни задълженията си въ алинея първа отъ чл. 43, горската власть извършва работата за тяхна сметка, като за тази цель, нуждните суми се отпускатъ въ авансъ отъ земледелческата банка. Този авансъ, заедно съ лихвите, се събира още същата година отъ респективните лица по административенъ редъ и се внася обратно въ банката.
Чл. 46. Пашата въ възрастните гори се разрешава отъ лесничея, съ утвърждение на районния инспекторъ. Тя се безусловно запрещава въ невъзрастните, охранителните и строго-охранителните гори.
Забележка. Добитъкъ, едъръ и дребенъ, предназначенъ за износъ, при преминаване се ползува съ права на паша въ горите въ продължение на 24 часа. Редътъ за това ще се определи въ правилника.
Охранителни гори.
Чл. 47. Подъ особена защита се подвеждатъ горите и празните места:
а) които се намиратъ по изложените на измиване отъ пороите стръмнини и които служатъ за запазване работни земи и населени места отъ наводнение или засипване съ камъне, пясъкъ, снегове и други;
б) които запазватъ изворите, притоците на реките, бреговете и ронливите почви на долините и реките, и
в) разположените по бреговете на моретата и въ ближните до тяхъ равнини, необходими за защита отъ вредителните влияния на ветровете и запазване почвата отъ измиване и отцепване.
Всички такива гори и праздни места се наричатъ охранителни и се стопанствуватъ като такива.
Охранителните гори се секатъ изборно или въ тесни пояси до голо, споредъ стопанския планъ отъ лесничея; те не могатъ да бъдатъ никога изкоренявани или разоравани.
Чл. 48. Ония планински земи, които са изложени на голяма опасность отъ пороите или заплашватъ да засипатъ по-ближни или далечни работни земи, села, индустриални заведения и други подобни се обявяватъ отъ горската власть за строго охранителни.
Такива земи, чиито и да били те, се представятъ на горската власть за укрепяване чрезъ залесяване, урегулиране пороищата, дивите потоци, реките и пр.
Ако тия земи са общински или частна собственость и стопаните не пристъпятъ къмъ мерките за тяхното укрепяване, указани отъ горската власть, следъ като бъдатъ поканени, държавата ги отчуждава и укрепява на своя сметка.
Подобни земи, когато се укрепяватъ отъ общини или частни лица, се освобождаватъ отъ всякакъвъ данъкъ.
Чл. 49. При извънредна нужда горската власть въ планинските места има право да обяви едно място за строго охранително и преди произнасянето на комисията веднага щомъ види, че то е такова.
В границите на строго охранителните места (въ периметра), могатъ да се включатъ и някои работни земи, щомъ това се налага отъ нуждата за по-лесното и сполучливо укрепяване.
Наказателни разпореждания.
Чл. 50. Нарушенията на Закона за горите се констатиратъ, преследватъ и съдатъ споредъ долуизложения редъ.
За всяко нарушение се съставлява актъ само отъ органите на горската власть. За нарушения, открити отъ кметове, общински съветници, военни, полицейски и други длъжностни лица, се съобщава на най-ближната горска власть, която, следъ като провери факта, съставлява нужния актъ. Актътъ трябва да съдържа:
а) времето, мястото на съставляването му, както и времето и мястото на самото нарушение и хванатъ ли е нарушительтъ на самото местонарушение или на друго място и къде;
б) името, презимето и званието на лицето, което съставлява акта;
в) името, презимето, званието, възрастьта и местожителството на нарушителя;
г) вида, размера и обстоятелствата на нарушението;
д) отговора на обясненията на нарушителя;
е) вида на задържаните материали, оръдия, вещи и други;
ж) имената и показанията на свидетелите.
Актътъ се подписва отъ съставителя, отъ обвиняема, и най-малко отъ единъ свидетель при откриване на нарушението или съставляването акта.
Въ случай, че нарушительтъ не се яви на покана отъ страна на съставителя на акта и откаже да подпише акта, както и да укаже на свидетели, съ които отсетне ще се иска да обори състояталностьта на акта, то това се удостоверява отъ кмета или кметския наместникъ.
Горските, полицейските, митническите, акцизните и всички длъжностни лица се приематъ за свидетели на равно съ частните лица.
Актовете се съставляватъ по възможность въ същия денъ, когато се е открило нарушението, но те могатъ да бъдатъ съставени и по-късно съ цель за събиране на пълни доказателства за извършеното нарушение.
Така съставените актове се изпращатъ най-късно до 20 дена на надлежните лесничеи.
Чл. 51. Лесничеятъ въ продължение на 20 дена отъ получаване на акта, издава постановление и налага на нарушителя предвидените въ закона глоби и обезщетения.
Преписъ отъ това постановление се съобщава на нарушителя, срещу разписка чрезъ надлежния кметъ, най-късно до 20 дена отъ издаването му.
Въ случай, че нарушительтъ отсъствува, постановлението се предава на къщните му, или на оногова, който му гледа имуществата или къщата.
Въ продължение на 14 дена отъ връчване постановлението, нарушительтъ може да обжалва постановлението чрезъ лесничея по апелативенъ редъ предъ мировия съдия, ако глобата безъ обезщетението не надминава 300 л., и предъ окръжния съдъ, когато тя е по-голяма отъ 300 л.; въ противенъ случай постановлението влиза въ законна сила и по него се издава изпълнителенъ листъ.
Нарушительтъ е длъженъ въ 20-дневенъ срокъ отъ връчването на постановлението, ако не обжалва това последното, да внесе наложеното му обезщетение на стопанина на гората, а глобата въ хазната въ противенъ случай глобата и обезщетението се събиратъ по екзкутивенъ редъ, като се издава на името на окръжния управитель или на стопанина възъ основа на влязлото въ законна сила постановление, изпълнителенъ листъ отъ надлежния съдъ.
Въ случай на повторение нарушението, глобите се удвояватъ. Повторение се счита само ако до 6 месеца следъ претърпяване наказанието известенъ нарушитель извърши друго нарушение на този законъ.
Въ случай че нарушительтъ е несъстоятеленъ, глобата се заменява съ затворъ на общо основание.
Съдилищата са дължни да даватъ спешность на делата по нарушение Закона за горите.
Чл. 52. Актовете по нарушение на Закона за горите съставляватъ пълно доказателство предъ съдилищата, но на обвиняемите не се запрещава да доказватъ тяхната неистинность; обаче, проверката на актовете предъ съдилищата става само чрезъ свидетели, които са подписали актовете при съставянето, или чрезъ ония, които обвиняемиятъ указалъ съ обтъжването на постановлението.
Чл. 53. Когато органите на горската власть ловятъ някой нарушитель на настоящия законъ, задържатъ брадвата, триона и други веществени доказателства, освенъ добитъка и колата и ги предаватъ на най-близките полицейски или общински власти подъ разписка на хранение до поискването имъ отъ надлежния съдъ или до встъпването въ законна сила на постановлението или присъдата. Веществените доказателства се повръщатъ на стопаните имъ само въ случай на оправдание. Дървата и други горски продукти, когато се заловятъ при констатиране на някое нарушение, се продаватъ отъ горската власть на публиченъ търгъ, и добитата сума се внася въ съкровището на хранение до свършването на делото. Тая сума се повръща на нарушителя само въ случай на оправдание; въ противенъ случай тя се внася на приходъ въ хазната.
Когато нарушительтъ е край-граниченъ, отъ чужда държава, то му се взима залогъ срещу глобата и причинената повреда, на която подлежи, за което се споменува и въ акта. Въ случай че няма залогъ задържа се добитъкътъ му или други веществени доказателства. Ако до 10 дена, отъ като се констатира нарушението, нарушительтъ не внесе залогъ, добитъкътъ му или задържаните вещи се продаватъ чрезъ търгъ, и отъ получената сума се задържа глобата и обзщетението; ако излишъкътъ не се подири до 6 месеца отъ нарушителя, внася се въ полза на съкровището.
Чл. 54. Служащите по горите иматъ право да влизатъ въ дворовете, фабриките, бичкийниците, парните мелници и пр., ако иматъ основателни подозрения, че има незаконно сеченъ материалъ, фиданки и пр. отъ гората и, ако подозрението имъ се укаже вярно, конфискуватъ тоя материалъ и съставляватъ актъ. При всички тия действия служащите трябва да се придружаватъ отъ надлежния кметъ, неговиятъ помощникъ, или изпратенъ отъ тяхна страна общински съветникъ.
Общинскиятъ кметъ или неговиятъ заместникъ са длъжни веднага да дадатъ нуждното съдействие, за да се направи обиска. Въ случай на отказъ, наказватъ се по следующия членъ (55).
Чл. 55. Длъжностни лица, отъ което ведомство и да би били те, които откажатъ да дадатъ на горските власти съдействие при изпълнение на техните служебни обязаности, или сами не изпълнятъ обязаностите, които имъ вменява настоящиятъ законъ, наказватъ се съ заповедъ отъ надлежния министъръ съ глоба, отъ 10 до 100 л., както и да заплатятъ последвалите отъ това щети на стопанина на гората.
Ако, обаче, последвалите щети са тъй-големи, че заедно съ глобата надминаватъ сумата 100 л., то нарушительтъ може да обтъжи по апелативенъ редъ заповедьта на министра предъ надлежния окръженъ съдъ. Обтъжването става въ единъ срокъ отъ 14 дена, сметанъ отъ деня на връчване на нарушителя преписъ отъ издадената заповедъ.
Заповедите на надлежния министъръ, съ които е наложено заплащане на глоба и щета до 100 л. както и ония, въ които наложената глоба и определената щета са по-големи отъ 100 л., срещу които нарушителите не са подали въ определения срокъ апелативна жалба, биватъ окончателни и възъ основа на тяхъ се издаватъ отъ надлежните съдилища изпълнителни листове на името на окръжните управители, за събиране както на глобите, така и на щетите. Първите се внасятъ на приходъ въ държавното съкровище, а последните се предаватъ на стопанина на гората.
Чл. 56. Който безъ разрешение на районния горски инспекторъ, строи, или е построилъ въ вътрешностьта на горите, отъ която категория и да са те, или вънъ отъ тяхъ - на растояние по-близо отъ 100 метра пещь за варь, въглища, катранъ, тухли или керемиди, бичкиджийници или други индустриални заведения, наказва се съ глоба до 300 л.
Такива постройки се развалятъ по разпореждане на горската власть по административенъ редъ.
Чл. 57. Запретено е да се копае въ държавните и общинските гори пясъкъ, глина, плочи, камъни и други подобни безъ позволение на лесничея. Нарушителите се наказватъ съ глоба до 10 л., както и да заплатятъ стойностьта на причинената повреда.
Въ държавните и общински гори е свободно да се бератъ гъби, ягоди, малини и други подобни плодове безплатно, по само когато ходенето изъ горите не е запретено, съгласно чл. 64 отъ настоящия законъ.
Чл. 58. Който пуща добитъкъ на паша въ гори, въ които пашата е запретена и безъ разрешение на стопанина, чиито и да били те, осъжда се да плати на стопаните констатираната щета и една глоба: за конь, волъ, биволъ, катъръ и коза по 50 стотинки, за овца, свиня и магаре по 20 стотинки.
Частните стопани, които пускатъ добитъкъ на паша въ своите си гори, въ които пашата е запретена, наказватъ се съ глоба въ двоенъ размеръ.
Глобата се удвоява, когато гората е охранителна или млада култура и се утроява, когато гората е строго-охранителна.
Въ случай че намерениятъ добитъкъ въ гората се окаже безъ стопанинъ или пастиръ, той се откарва и предава на хранение на кмета или заместника, и ако до 10 дена не се потърси отъ стопанина му, такъвъ добитъкъ се счита за нова и се постъпва съ него съгласно специалния въ случая законъ.
Чл. 59. Който безъ разрешение сече дървета, отъ каквато и да са порода, отъ чиито и да било гори - частни, общински или държавни или открадне отсечени или събирани дървета или сече, ако и съ позволение, но други дървета, а не ония, които са показани или маркирани отъ горската власть, или пъкъ сече вънъ отъ определените сечища, или повреди по какъвто и да е начинъ дърветата, било въ горите или пепиниерите, осъжда се да заплати стопанину на гората стойностьта на причинената повреда и една глоба равна съ стойностьта на повредата. Ако нарушительтъ е самия стопанинъ на гората, стойностьта на щетата се събира за въ полза на хазната. Отсечените при извършеното нарушение дървета, били те сечени даже отъ собствена на нарушителя гора, се конфискуватъ и продаватъ за въ полза на хазната; въ случай че липсватъ, нарушительтъ плаща двойна глоба.
Когато нарушението е извършено въ новоразвъдени гори по изкуственъ начинъ, въ разсадниците или охранителните гори, глобата се удвоява.
Забележка. Стойностьта на повредата се определя по тарифата; но увредените притежатели на частни гори иматъ право да искатъ нова оценка отъ вещи лица.
Чл. 60. За чоплене борина, белене кори, засичане дърветата и клоните, пръскане листата на дърветата съ солена вода и сечене бръстина, се налага същото наказание, както и за сечене на цели дървета.
Който би отсекалъ отъ резервните дървета оставени въ сечищата и пожарищата за семе и сянка, глобява се отъ 5 до 40 л. за всяко дърво и дърветата се конфискуватъ за въ полза на хазната.
Чл. 61. Ако до определения срокъ за сеченето горите не се вдигне отсечения материалъ изъ сечището, нарушителите се глобяватъ до 50 л. и материала се конфискува и продава за въ полза на хазната.
Чл. 62. На служащите по горите, подъ страхъ на глоба отъ 50 до 500 л. и уволнение отъ длъжность, строго се забранява за се занимаватъ съ търговия на дървенъ материалъ.
Чл. 63. Никому не е позволено да кладе огънь вътре въ горите или наоколо тяхъ на разстояние по-близу отъ 20 метра въ листните гори и на 50 метра въ иглолистни презъ времето отъ 1 май до 1 октомврий, безъ разрешение на горската власть. Нарушителите се наказватъ по чл. 528 отъ Наказателния законъ . Въ случай на пожаръ, нарушительтъ се осъжда да заплати и констатираните щети на стопанина на гората.
Работници, кираджии и пастири въ иглолистните гори, които, като видятъ изоставенъ огънь, и не го угасятъ наказватъ се съ глоба до 10 л.
Чл. 64. Презъ продължителни суши, районниятъ горски инспекторъ, съ съгласието на Министерството на Търговията и Земледелието, може да забрани за известно време да се сече, изработва и транспортира дървенъ материалъ, въобще да се влиза и минава въ известни гори. Нарушителите се наказватъ съ глоба до 100 л.
Чл. 65. Въ случай на пожаръ въ горите, отъ близусъседните села и общини са длъжни веднага да отидатъ да гасятъ; за тая цель надлежните кметове и техните наместници нареждатъ само писмено нуждното число гасачи, които не могатъ да бъдатъ по-млади отъ 18 години и по-стари от 50 години.
Ако някое отъ определените лица откаже да се яви въ определеното време на самото място да гаси, наказва се съ глоба по 5 л. на денъ, до дето трае пожара. Ако ли кметътъ или неговиятъ заместникъ или членъ на общинския съветъ, откажатъ да наредятъ гасачи, наказватъ се съ глоба до 200 л.
Всеки гасачъ е длъженъ да вземе съ себе си брадва, мотика или лопата.
Когато някой при гасенето на пожара претърпи телесна повреда или изгуби живота си, такъвъ или семейството му се ползува съ право на пенсия, която се предвижда въ Закона на полицейските стражари.
Чл. 66. Който безъ разрешение изкорени или въобще унищожи гора, чиято и да била тя, осъжда се на глоба до 100 л., освенъ обезщетението, което се плаща за нанесената вреда на стопанина на гората, пресметната до 50 л. на декаръ; изкорененото място се залесява отъ лесничейството за сметка на нарушители. Разноските за това залесяване се предвиждатъ въ присъдата, отъ 20 - 50 л. на декаръ или часть отъ декаръ. Ако нарушительтъ е самиятъ стопанинъ на гората вместо обезщетение се събира глобата въ двоенъ размеръ.
Ако гората и празните места въ и около нея са охранителни, глобата се удвоява, ако са строго охранителни, глобата се утроява.
Чл. 67. Който поврежда откритите горски пътища, отваря нови, разваля преградите на закритите пътища и горските бараки, наказва се съ глоба до 50 л., като заплати и повредата.
За разваляне, преместване горските вътрешни и погранични знакове, виновните се наказватъ по чл. 366 отъ Наказателния законъ и заплащатъ причинената повреда.
Чл. 68. За всяко нарушение на предписанията на настоящия законъ, извършено отъ лица малолетни и непълнолетни, както и за нарушения, извършени отъ слугите, отговорни са за повредата родителите, настойниците или господарите имъ.
Когато повредата е извършена въ гората на самия родитель, настойникъ или господаръ, тя се събира за въ полза на хазната.
Чл. 69. Всички други нарушения, които не се предвиждатъ въ настоящия законъ, се преследватъ и наказватъ по общиятъ Наказателенъ законъ .
Чл. 70. Министерството на Търговията и Земледелието ще изработи единъ правилникъ за прилагане настоящия законъ.
Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1906 г.) Споровете за пасища бранища между села и общини, предвидени въ закона отъ 10 февруарий 1897 г., се разрешаватъ по установения по-горе редъ за разрешаване спорове за гори и пасища.
Делата по тия спорове се възбуждатъ отъ заинтересованата страна чрезъ окръжния управитель, който изпраща книжата въ надлежния окръженъ съдъ, следъ като съобщи преписъ отъ молбата на противната страна.
Чл. 72. Настоящиятъ законъ отменява, Закона за горите отъ 21 мартъ 1897 год. , както и всички закони и разпоредби, които му противоречатъ.
Публикувано на: 27 Сеп 2006, 16:03