forum.lex.bg

Сключена е съдебна спогодба по дело за делба, с която 4 имота се оставят в дял на 2 от общото 4 съделители, а на другите двама се уговаря уравняване на дяловете за някаква парична сума, дължима в даден срок. След изтичане на този срок и до днес плащане няма. Сезирана е прокуратурата за образуване на наказателно производство по 293а НК - неизпълнение на осъдително решение. Постановен е отказ със мотив, че не е налице състав на престъпление, тъй като текста на чл. 293а НК визира случаите , в които е налице осъдително решение, а не спогодба. Като го жаля, какви мотиви бихте ми предложили. Чл. 125, ал.3 от ГПК придава на съдебната спогодба значението на влязло в сила решение.Открих обаче практика, която казва, че това е само по отношение на материалната законна сила, а инече не може да се иска отмяна по чл. 231от ГПК и т.н., защото във всички останали отношения, тя не може да бъде съдебно решение,.
Благодаря предварително

Защо не се ориентирате към осъдителен граждански иск по реда на ГПК за неизпълнени задължения по делбата ?Въз основа на осъдителното решение по делото ще си съберете необходимите вземания .
Обърнете се към адвокат за по-конкретна информация и съвет.

Гошо, съдебната спогодба е изпълнително основание (виж чл. 237, б. "а" ГПК) и съм се снабдила с изпълнителен лист, така че защо ми е осъдително решение. Целта е да бъдат притиснати с това наказателно дело. И съм адвокат

desidesi написа:Гошо, съдебната спогодба е изпълнително основание (виж чл. 237, б. "а" ГПК) и съм се снабдила с изпълнителен лист, така че защо ми е осъдително решение. Целта е да бъдат притиснати с това наказателно дело. И съм адвокат

Дано да успеете колежке в това начинание !При наличие на изпълнителен лист аз бих се ориентирал направо към събирането на вземанията от осъдените бивши съделители.И това според мен е "притискане",защото за събирането на изискуемите вземания изпълнителният процес борави с не дотам приятни мерки.....

Eто едно съдебно решение, което обаче май накланя везните в полза на прокуратурата......

РЕШЕНИЕ № 615 ОТ 14.01.2002 Г. ПО Н. Д. № 577/2001 Г., II Н. О. НА ВКС

ОБЕКТИВНИЯТ ПРИЗНАК ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 293А НК ОБХВАЩА САМО ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА ОСЪДИТЕЛНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, ПОСТАНОВЕНИ В ИСКОВ ПРОЦЕС, КОИТО ОСВЕН ЧЕ СА НЕОБЖАЛВАЕМИ, ПО СИЛАТА НА ПРЕСИЛЕНО НЕЩО СЪДЪРЖАТ ЗАБРАНА ЗА ВТОРИ ПРОЦЕС ОТНОСНО СЪЩИЯ СПОР, ИМАТ ОБВЪРЗВАЩА СИЛА ОТНОСНО ПРЕДМЕТА НА СПОРА И СЕ ПОЛЗВАТ С ИЗПЪЛНИТЕЛНА СИЛА.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА ПО ЧЛ. 244 ТПК ЗА ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ НЕ СЕ ПОЛЗВАТ СЪС СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО НИТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРАВО, НИТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОТО НА ИСК.

Чл. 293а НК
Чл. 244 ГПК


Докладчик съдията Гроздан Илиев

С протестираната присъда № 136/7.06.2001 г., постановена по в. н. о. х. д. № 278/2001 г., Р. окръжен съд е отменил присъда № 2/18.01.2001 г. по н. о. х. д. № 1828/2000 г. на Р. районен съд, с която поде. Г. С. Е. е бил признат за виновен и осъден по чл. 293а вр. чл. 54 НК на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, и вместо нея е постановил друга присъда, с която е признал същия подсъдим за невинен в това - през периода 20.04.1998 г. - 20.04.1999 г. в гр. Р., след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 514/1998 г. по описа на Р. районен съд - 2 с., в продължение на една година от влизане на решението в сила не изпълнил задължението си към кредитора Н. Г. И. въпреки наличието на имущество за това - идеални части от апартамент в гр. Р, поради което и на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 302 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 293а НК.
С протеста се мотивира отменителното основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се, че при установената фактическа обстановка съдът незаконосъобразно е приел, че определенията по чл. 244 ГПК, с които е постановено издаването на изпълнителен лист на извънсъдебно основание по чл. 237 ГПК, са извън групата на съдебните актове, чието неизпълнение е свързано с ангажиране на наказателната отговорност по чл. 293а НК. Като се позовава на систематично тълкуване на посочената разпоредба, прокуратурата счита, че с нея са криминализирани деянията, свързани с неспазване на всеки съдебен акт, по който длъжникът е осъден да изпълни парично задължение към своя кредитор.
Защитата на подсъдимия поддържа съображения, че фактическият състав на деянието, за което е обвинен подсъдимият, не съдържа от обективна и субективна страна признаците на чл. 293а НК, поради което Въззивният съд законосъобразно е отменил осъдителната присъда. Поддържа се, че след като е налице несъставомерност на деянието, постановената оправдателна присъда следва да остане в сила Върховният касационен съд разгледа протеста, провери присъдата с оглед поддържаното отменително основание и съобразно правомощията си по чл. 350 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното.
От фактическа страна е прието, че подсъдимият Г. Е. на 17.12.1997 г. срещу получени 8000 щатски долара издал запис на заповед, с която се задължил неотменимо и безусловно на 4.03.1998 г. да заплати 14 250 400 лв. по фиксинга на БНБ на св. Н. И. Понеже на падежа поде. Г. Е. не престарал дължимата сума, св. Н. И. подал молба до Р. районен съд да се снабди с изпълнителен лист. По гр. д. № 514/98 на Р. районен съд с решение от 11.03.1998 г., постановено в закрито заседание, и на основание чл. 237, б. "д" ГПК подс. Г. Е. бил осъден да заплати на св. Н. И. главницата със законните последици, за което му бил издаден изпълнителен лист. На 13.04.1998 г. подсъдимият получил призовка за доброволно изпълнение. В дадения му седемдневен срок не упражнил правата си по чл. 250 ГПК, поради което изпълнителното производство продължило. По искане на взискателя на 21.05.1998 г. съдия-изпълнителят извършил опис на имуществото и наложил възбрана върху семейното жилище на длъжника, находящо се в ф. Р. По жалба на последния с решение № 220/25.06.1998 г., постановено по гр. д. № 1457/98, Р. районен съд, 5 с., отменил действията на съдия-изпълнителя относно извършване на опис и налагане на възбрана върху единственото семейно жилище на длъжника Г. Е. След отмяната на възбраната подсъдимият Г. Е. и неговата съпруга чрез дарение прехвърлили собствеността върху семейното жилище на своята дъщеря, като си запазили правото на ползване на жилището.
До 20.04.1999 г., когато след срока по чл. 250 ГПК изтекъл едногодишният срок, подсъдимият не изпълнил паричното си задължение.
При така установените фактически положения въззивният съд, за да оправдае подсъдимия, е приел, че определенията по чл. 244 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, каквото е несъмнено и записът на заповед (чл. 237, б. "д" ГПК), не се обхващат от понятието "влязло в сила решение" по чл. 293а НК.
Върховният касационен съд счита, че това становище, изразено в съдебния акт, предмет на настоящата проверка, е законосъобразно. Подробните съображения, с които съдът е обосновал несъставомерността на деянието от обективна страна, се споделят от настоящия състав и не се налага да бъдат преповтаряни. Освен това следва да се има предвид,
че в случаите, когато законодателят е имал за цел да осигури наказателноправна защита на по-широка категория обществени отношения, които даден вид деяния застрашават или увреждат и които се явяват техен обект, той е изразявал това недвусмислено, като е използвал родовото понятие "съдебно решение", включващо както влезлите в сила съдебни решения, за които наред с формалната е налице и материална законна сила с присъщата за последната сила на пресъдено нещо, така и останалите съдебни решения, подлежащи на изпълнение, които съдът постановява. В тази насока ОСНК е имало възможност да се произнесе с Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г. по н. д. № 23/1983 г. относно понятието "съдебно решение". Вярно е, че тълкуването е дадено по повод съдържанието на обективен признак от разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК, но не са налице основания за неприложимост на възприетите критерии за разграничаване на съдебните актове и в останалите случаи, където като обективен признак от състава на престъплението е използвано родовото или видовото понятие за съдебно решение.
При положение че при определяне на съдържанието и на други престъпни състави е използвано освен понятието "съдебно решение" (чл. 296 НК) и "влязло в сила съдебно решение" (чл. 172, ал. 2 НК и др.), става ясно, че законодателят прави точно разграничение между видовете съдебни решения, когато при криминализирането на даден вид деяния включва съдебния акт като признак от обективния състав на престъплението.
Следователно разпоредбата на чл. 293а НК не може да бъде изключение от възприетото и очертано вече разграничение. Обективният признак от състава на посочената разпоредба обхваща само влезлите в сила осъдителни съдебни решения, постановени в исков процес, които освен че са необжалваеми, по силата на пресъдено нещо съдържат забрана за втори процес относно същия спор, имат обвързваща сила относно предмета на спора и се ползват с изпълнителна сила. Определенията по чл. 244 ГПК за издаване на изпълнителен лист не се ползват със сила на пресъдено нещо нито по отношение на изпълнителното право, нито по отношение на правото на иск. Затова, ако е пропуснал да се защити по реда на чл. 250 ГПК, длъжникът разполага с правната възможност да предяви отрицателен установителен иск (чл. 254 ГПК), за да установи, че вземането не съществува. Разликата между двата вида съдебни решения е съществена и не позволява по пътя на тълкуването, каквото разбиране се поддържа в протеста, да се разшири съдържанието на понятието "влязло в сила осъдително съдебно решение за парично задължение" по чл. 293а НК, за да се включат и определенията по чл. 244 ГПК за издаване на изпълнителен лист за такова задължение. Това е така, защото чл. 293а НК, като норма на материалното наказателно право, има санкционен характер и съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове следва да се тълкува ограничително.
Ето защо, наказателната отговорност на неизправния длъжник не може да се обосновава с разширяване на обхвата на разглеждания обективен признак по отношение на видовете съдебни решения. Щом като в случая деянието на подсъдимия Г. Е. е несъставомерно поради отсъствие на решаващ признак от обективния състав на чл. 293а НК, липсва основание да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието. Разглеждането на останалите въпроси, поставени в протеста, също не се налага, защото би довело до обсъждане на проблеми, несвързани пряко с предмета на касационната проверка, част от които и с теоретично значение, неотносими към конкретния фактически състав.
По изложените съображения и като съобрази отсъствие на поддържаното с протеста отменително основание, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 НПК счита, че присъдата следва да бъде оставена в сила.

И още едно, което е в логическа връзка с настоящия казус.....

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 22 ОТ 20.04.1983 Г. ПО Н. Д. № 23/1983 Г., ОСНК

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 195, пор. № 66

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД "СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ" ПО ЧЛ. 182, АЛ. 2 НК?
Чл. 182 НК
Чл. 261 ГПК
Чл. 60 СК


Председателят на Върховният съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182, ал. 2 НК включва ли и съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или личните контакти с деца. В предложението се изтъква, че съдебната практика е противоречива. Някои от съдилищата приемат, че съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други - че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на родителските права или личните контакти с деца съставлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието съдебно решение по смисъла на този текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила решения на съда, така и с определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 2 ГПК. Възможността за постановяването на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително привременните мерки не се ползуват със сила на пресъдено нещо, имат действие до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с упражняването на родителските права, и могат да бъдат изменявани или отменявани от съда, който ги е постановил Но те се ползуват с изпълнителна сила и при изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава съществуващият правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може да продължи и дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за упражняване на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава основание да се счете, че понятието съдебно решение по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове освен влезлите в сила решения на съда са определенията, с които се вземат привременни мерки по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1 СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК

РЕШИ:

Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти между родители и деца.

Според мен аргументите на ВКС са доста убедителни в тази насока!

Изисква се влязло в сила осъдително съдебно решение.
Колкото до спогодбата, не са изпълнени две предпоставки от това изискване:
1.тя се одобрява с определение т.е. липсва съдебно решение;
2.нейното действие не е осъдително, а конститутивно!

И накрая спогодбата не е решение и не може да се обжалва, а остава по същността си договор (при съдебната спогодба имаме смесен фактически състав - договор отразен в протокола и определение на съда), като за нейната действителност, изпълнение, респ. неизпълнение, важат правилата на ЗЗД.

Повелята на чл.125, ал.3, че "съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд" определено е подвеждаща, тъй като се има предвид нейната необжалваемост, а не директното приравняване на съдено решение!

Освен посочената в предишните постинги възможност за извън седебното изпълнително основание на съдебната спогодба, то като алтернатива можете да развалите спогодбата по съдебен ред, след като дадете допълнителен разумен срок за изпълнение (примерно с нотариална покана). Това също е доста стряскащо, а от своя страна и по-бързо и евтино за разлика от принудителното изпълнение!


Успех!!!

Благодаря много Миши. А Гошо, има образувано изпълнително дело, разбира се, но имота, който е изкаран на публична продан е забутан в 1 Пернишко село и и е много възможно никой да не прояви интерес към него. Още повече, че сме виждали отдавна обяви по вестниците от длъжниците за него. Няма друго имущество за продан. Така, че ми се иска да мога да ги притисна с всички средства.

Принципно си прав/а Миши, само за едно нещо не съм съгласна - не мога така лесно да я разваля, защото е за недвижим имот и ще стане само по съдебен път. Клиентите ми за нищо на света не биха се впуснали в ново дело. И отново, много ти благодаря.

Прав съм - не права
Ами да - аз посочих, че развалянето е по съдеен ред, което разбира се ще усложни нещата

Все пак опитайте с даване на 7 дневен срок за доброволно изпълнение посредством нот. покана или в противен случай ще развалите спогодбата - може и да има ефект...човек никога не знае

Радвам се, че успях да ти помогна!
Успех