forum.lex.bg

Допустим ли е отрицателен установителен иск за установяването на това че определено правно отношение не е съществувало към минал момент

Защо не, ако има интерес от него.

Принципно си прав....но мисля че за установяване на факти и правоотношения към минал момент това е изключено. Принципа би следвало да е че интереса от установяване е към настоящия оммент, а към минал момент трабяв да е възможно само в изрично посочените случаи- напр. както е с чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ
В случаая ми е необходимо да мотивирам лисата на интерес от установяване на един отрицателен факт към минал момент, а не към настоящия

Възможно е. Няма пречки. Сам чл.97 ГПК го сочи като правна възможност. Един пример " [i] Има издаден изпълнителен лист за определена сума пари, въз основа на извън съдебно изпълнително оснвание. Съгласно чл. 252 ГПК Вие предявявате отрицателен установителен иск, с който целите да се приеме за установено, че не дължите тези пари, понеже тази облигационна връзка / въз основа на която сте осъден да заплатите определена парична сума / не е съществувала, проади и което изп. производство следва да бъде прекратено. ".

УСПЕХ ! [/i]

по чл. 254 ГПК искът е не за установяване, че дадено правоотношение не е съществувало, а че притезанието, изпълняемото право НЕ СЪЩЕСТВУВА при образуване на принудителната изпълнение или при неговата висящност.
А инак, струва ми се, че конкретен правен интерес от такъв отрицателен установителен иск трудно ще може да се обоснове, тъй като най-вероятно този спор ще бъде преюдициален по отношение на главния правен спор, поради което ще бъде недопустимо да се предявява такъв ОУИ, а този преюдициален спор ще се обсъдиинцидентно, в мотивите! Но теоретично, всичко е възможно

като най-вероятно този спор ще бъде преюдициален по отношение на главния правен спор, поради което ще бъде недопустимо да се предявява такъв ОУИ

Защо недопустимо?!

Ето ти и конкретния пример - иск по чл. 254 ГПК. За да установиш, че не съществува твърдяното от ответника притезание, липсва правен интерес да предявиш и установителен иск, напр. че договът, въз осонва на който е "възникнало" тово изпълняемо право, е нищожен. Това ще постигнеш и с иска по чл. 254 ГПК, като ще се установи, че поради нищожност на този договор не е възникнало твърдянато притезание.

Чакай сега.
Искът по 254 е точно установителен иск. Отрицателен установителен. Той не е отделен вид иск.
Едно и също е да предявя иск за прогласяване на нищожност на договора и да предявя иск, с който искам да се установи, че нищо не се дължи по него, защото е нищожен.
Нищожността не е преюдициално правоотношение, тя е факт, от който ти следва твърдението, че не дължиш.

Колкото до преюдициалните правоотношения, за тях винаги е допустим установителен иск - в същия процес (инцидентен установителен иск) или в отделен процес.

Точно това и очаквах да чуя! Виж обаче чл. 254 ГПК и каква е неговата цел - да се установи, че притезанието не съществува, а това може да се дължи на най-различни пичини - нищожност, унищожаемост, разваляне на договора, погасяване поради изпълнение и пр. И както виждаш всички правопогасителните права (унищожаемост и развалянето) се предявяват чрез конститутивни искове. Така че по чл. 254 ГПК пряката цел е да се ястанови, че не се дължи това вземане. И ако с един установителен иск целиш същия резултат, както с този по чл. 254 ГП, то първият би бил недопустим поради липса на правен интерес. Но казах, че теоретично би могло да се мисли и в тази насока, макар че чисто практически хиротезите биха били твърде малко. Наистина, би могло да се съедени иск за нищожност на договор с иск по чл. 254 ГПК, само че ищецът трябва да докаже правен интерес от обявяването на нищожността извън целта, към която се е насочил с предявяването на иска по чл. 254 ГПК.
Така че винаги при установителните искове трябва да се обосновава правния интерес.

Виж обаче чл. 254 ГПК и каква е неговата цел - да се установи, че притезанието не съществува, а това може да се дължи на най-различни причини - нищожност, унищожаемост, разваляне на договора, погасяване поради изпълнение и пр.

Разбира се. Но нищожността, унищожаемостта, изпълнението и развалянето не са преюдициални правоотношения - те са факти, основания на иска.
Да искаш прогласяване на нищожността на един договор означава да искаш да се установи, че не съществува едно правоотношение, защото липсва пораждащият го факт.
Какво ти пречи и извън изпълнителния процес да предявиш иск като този, който описваш - нищо. Никой не те кара да се ограничаваш само с едно основание - нищожност.
Както и обратно - никой не те кара в иска по чл. 254 да се позовеш на всичките възможни причини за недължимостта. Ако искаш, ще твърдиш само нищожност. Твоя воля.

При иска по 254 не се налага да доказваш интерес само защото той е повече от ясен - заплашва те изпълнение.

Ето че сам си отговори - с иска за прогласяване на нищожност се цели да се установи, че е недействителен правопораждащият юридически факт, т. е. че не съществува материално правоотношение! А искът по чл. 254 ГПК цели да се установи, че не съществува изпълняемо ПРАВО, облигационно парично или непарично ВЗЕМАНЕ. И за да установиш това, можеш преюдициално да искаш в мотивите да се установи нищожност, но нямаш правен интерес да предявиш установителен иск за нищожност, за да постигнеш същата цел по чл. 254 ГПК. Затова последният иск е ОТРИЦАТЕЛЕН установителен иск, а искът за нищожност е всякога ПОЛОЖИТЕЛЕН установителен иск.

с иска за прогласяване на нищожност се цели да се установи, че е недействителен правопораждащият юридически факт ... А искът по чл. 254 ГПК цели да се установи, че не съществува изпълняемо ПРАВО

Не е така. И в двата случая установяваш несъществуване на право (правоотношение), а не на факт. Нищожността не е предвидена да се установява самостоятелно като факт. А искове за факти могат да се предявяват само когато в закон това е изрично посочено.

Затова последният иск е ОТРИЦАТЕЛЕН установителен иск, а искът за нищожност е всякога ПОЛОЖИТЕЛЕН установителен иск.

Не мисля така. Отрицателен е. Установява, че липсва право (или задължение). Поради липса на пораждащия го юридически факт.

можеш преюдициално да искаш в мотивите да се установи нищожност

Нищожността като факт е основание на иска ти и ще се установи от съда, за да може той да ти уважи иска, и това съдът ще го посочи в мотивите (има си хас!). Тя е като всяко друго основание на всеки друг иск. Но не става дума за преюдициално правоотношение.

По -горе да се чете " чл. 254 ГПК ". Милсля, че колегите ме разбраха, но следва да се поправя.


MONTESKIO

Ти когато предявяваш иск за нищожност какво искаш да бъде обявено за нищожно - договорът или "правоотношението", което не е и без друго възникнало. А договорът като двустранна правна сделка е ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ, а не просто факт с правно значение, за което е допустим иск в изрично предвидените случаи. Явно ти трябва малко време да го преосмислиш, аз няма какво повече да добавя по тази тема, засега...

Аз обаче имам какво да добавя.
Мисля, че го казах вече около два пъти: при предядяване на такъв иск, макар че го наричаме "иск за прогласяване на нищожност", се иска да се установи, че правата и задълженията по договора не съществуват, а нищожността на договора е само основание на иска.

А договорът като двустранна правна сделка е ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ, а не просто факт с правно значение

Добре, ЮРИДИЧЕСКИТЕ ФАКТИ били нещо различно от фактите с правно значение, а ще ми обясниш ли разликата?
И в случай, че разлика има (явно още не съм я осмислила), ще ми посочиш ли правното основание на иска за установяване на юридическия факт нищожност на договор, различен от иска за установяване на несъществуване на правоотношение? Иначе казано, ще ми посочиш ли текста в закона, където пише, че такива самостоятелни искове могат да се предявяват? Защото в чл. 97 от ГПК виждам само за съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, както и за съществуването или несъществуването на факти с правно значение в случаите, изрично предвидени в закона.

Ето, че ти самата си даваш отговор в твоя въпрос за разликата между юридическия факт и факта с правно значение

Така ли?

Много красив спор, но практически не ми помага...а и аз зададох въпроса твърде общо ....затова ще го повторя отново, по конкретно и в НОВА ТЕМА

istinska написа:Много красив спор, но практически не ми помага...а и аз зададох въпроса твърде общо ....затова ще го повторя отново, по конкретно и в НОВА ТЕМА

Ако сте колега изложете повече факти, за да можем да ви дадем определен анасока, а не да гадаем.

УСПЕХ !

oho_boho написа:по чл. 254 ГПК искът е не за установяване, че дадено правоотношение не е съществувало, а че притезанието, изпълняемото право НЕ СЪЩЕСТВУВА при образуване на принудителната изпълнение или при неговата висящност.
А инак, струва ми се, че конкретен правен интерес от такъв отрицателен установителен иск трудно ще може да се обоснове, тъй като най-вероятно този спор ще бъде преюдициален по отношение на главния правен спор, поради което ще бъде недопустимо да се предявява такъв ОУИ, а този преюдициален спор ще се обсъдиинцидентно, в мотивите! Но теоретично, всичко е възможно

В примера даден по-горе от мен е възможно, но не е задължително да се иска установяване, че сумата не се дължи, поради обстоятелството, че договора е недействителен и от там следващото се непораждане на рпава и задължения. Във всеки случай, когато се изложат твърдения за недейтвителност на договора, съдът следва сам да изследва дали е налице това обстоятестлво и без да е налице нарочно искане от страната.

Правилно е и вашето становище, че недължимостта на сумата, може да е резултат от липсата на изпълняемо право, което обаче може да е налице и при валидно сключен и към момента на оспорването договор.

УСПЕХ !