forum.lex.bg

Кой трябва да издаде справка за дължимата законна лихва? Адвокатката каза, че трябвало да е дипломиран експерт счетоводител и да има неговия печат, но д.е.с. каза, че печат се слага само на фин.отчети и може да си напише номера на дипломата. Ще свърши ли работа това или трябва някое вещо лице да издаде тази справка?

Лелееееее... то няма лошо да занимавате д.е.с. с такива въпроси ))) Я си хвани първия счетоводител, който ти падне, той ще ти я завери.
Ако случайно колегата не знае как се смята, препоръчайте му да отвори тази страница Изчисляване на законна лихва и да ви отпечата страницата
Между другото за какво ви трябва това чудо?
А ако толкова се съмнява съда на тази справка - ми да си назначи съдебен експерт да я направи същата

Аз самата съм счетоводител. Имам и този линк от клуб, в който четем явно заедно, и точно там съм ги сметнала. Адвокатът обаче каза, че не стига да е счетоводител, който може да завери годишен отчет, а "оторизиран счетодовител, който има печат" или банка. Вижда ми се безумно да е банка като изрично в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД-то пише, че се дължи законната лихва за забава, а банката най-много да ми издаде за тяхната си лихва, че като и ги знам как събират такса от по 50 евро за заверка на салдо, представям си колко ще е сложно. Говорих с нашия одитор и той ми обясни, че е правил такова нещо с неговия си подпис и номер на диплома. Пак говорих с адвоката, но предпочитала да е банка.

Според мен, подписа на одитора ви стига, и номера на дипломата. Незнам за какво става дума. Но ако стигнете до съд, предполагам там съдията ще си назначи експерт, който да му разпечата същата справка )) Ако искате потърсете и от списъка на съдебно-счетоводните експерти да ви направят заверка, но си мисля че цялата история е излишна.

Нека да видим какво ще кажат и юристите. Уж ще действаме да извадим изпълнителен лист и не се очаква дело. Можем би затова тя иска да е всичко заверено, но да не гадая напразно. Очаквам мнения на юристите!:)

Ако не "очаквате" дело, което може би означава, че ще се снабдите с изп.лист на несъдебно основание, не Ви е необходима подобна справка. Всъщност не е необходимо да посочвате точния размер на претендираната лихва и съответно не е необходимо да внасяте държавна такса върху вече изтеклата лихва /вж. Определение № 132 от 30.05.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 123/2001/

coreli, не ми се сърди, но може колежката да го няма. Все пак не ни е работа това. Благодаря за насоката


Определение № 132 от 30.05.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 123/2001 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков

Бюлетин на ВКС, бр. 11/2001 г., стр. 20

чл. 243, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД

При издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, законната лихва се присъжда от деня на изискуемостта.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Обжалвано е въззивно определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционен съд за връщане на молба за издаване на изпълнителен лист в частта за законната лихва.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд и по този начин го направи свое, въззивният съд е приел, че непосочването на размера на претендираната законна лихва до деня на предявяването на молбата е основание за оставянето й без движение и съответно - връщането й по аналогия на чл. 98 и чл. 99 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на II гр. отделение намира, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че изискването на чл. 98, ал. 1, б. "в" ГПК може да се приложи по аналогия при молбите за издаване на изпълнителен лист. В исковото производство необходимостта от посочването на размера на изтекли лихви произтича от обстоятелството, че искът за лихва е самостоятелен обективно кумулативно съединен иск, който следва да има цена към момента, към който размерът на лихвата е определен. Върху този размер се внася държавна такса, независимо от това дали искът за лихва е предявен в отделено производство или като обективно съединен с иска за главницата. За иска за лихви след постъпването на исковата молба държавна такса не се внася и добавянето на този иск не се счита за изменение на първоначално предявения.
Производството за издаване на изпълнителен лист не е исково, то е част от изпълнителния процес. В него се проверява дали предявеното изпълнително основание удостоверява наличието на изпълняемо право, като материализира правото на принудително изпълнение. Ако в резултат на проверката по чл. 243 ГПК съдът установи, че предявеният документ съставлява изпълнителното основание, редовен е от външна страна и удостоверява изпълняемо право, той постановява да се издаде изпълнителни лист като възпроизвежда изпълнителното основание в осъдителен диспозитив. Съгласно чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът може да съобразява факти, вън от изпълнителното основание, само за установяване на изискуемостта въз основа на официален или изходящ от длъжника документ. Ако изискуемостта на изпълняемото право се установява от изпълнителното основание и се дължи законна лихва, съдът я присъжда от момента на изискуемостта. Съдът не събира държавна такса върху изтеклата лихва, ако нейният абсолютен размер не е посочен в изпълнителното основание.