Колеги,
Предстои ми завеждане жалба срещу новите ДТ по съдебното изпълнение, в частта касаеща държавните съдии–изпълнители, поради което в момента проучвам практиката.
Доколкото си спомням, преди време също бяха увеличили размера им, но някой ги атакува пред ВАС и паднаха.
За съжаление, нямам спомен нито от № на дело, нито кой беше жалбоподател.Някой ми спомена, че май делото е водено от колегата М.Екимджиев, но не е сигурно.
Ще бъда благодарна на всякакви насочващи данни, или препратки към дела.
Предварително благодаря на всеки отзовал се.
- Дата и час: 05 Фев 2025, 00:01 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ЗА ATAKУВАНЕ НОВИТЕ ДТ ПО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
Това, за което си спомням е:
Тарифа № 1
към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
(Одобрена с ПМС № 167 от 28.08.1992 г.)
(Допълнение на заглавието, ДВ, бр. 15 от 1996 г., бр. 2 от 1997 г.; изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г.)
(Обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; доп., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1993 г., бр. 45 от 1994 г.; доп., бр. 61 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1996 г., бр. 53 от 1996 г., бр. 2 от 1997 г.; доп., бр. 28 от 1997 г.; изм., бр. 36 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1998 г.; попр., бр. 24 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 95 от 1998 г.; изм. бр. 56 от 1999 г., бр. 14 от 2000 г.; бр. 19 от 2001 г. - Решение № 798 на ВАС по адм. дело № 8295 от 2000 г.; доп., бр. 89 от 2001 г., бр. 83 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2003 г.; бр. 6 от 2004 г. – Решение № 295 на ВАС по адм. дело № 7738 от 2003 г.; изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 94/2005 г., бр. 35/2006 г.)
РЕШЕНИЕ
№ 295
София, 16.01.2004
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и трета година в състав:
Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС. Образувано е по жалба на "Съюз за подпомагане на малките и средните предприятия" със седалище гр. Варна, ул. "Дръзки" № 13 против § 1 на Постановление № 154 от 15 юли 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.), с който се правят изменения и допълнения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси /ЗДТ/ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.). Поддържа се, че постановлението е издадено при липса на материална компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Изложени са доводи, че Министерският съвет е определил таксите, без да се съобрази с доходите и имуществото на гражданите. С постановлението е уредена материя, която съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България се урежда само със закон. Министерският съвет е наложил прости такси, които не са в съответствие с материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата, така както изисква чл. 2, ал. 2 от ЗДТ. Съгласно официалните данни на Националния статистически институт реалното увеличение на доходите за периода 1998 - 2002 г. е под 30 %, а увеличението на таксите е в пъти, с което по същество се нарушават правата и се засягат законните интереси на гражданите и юридическите лица на съдебна защита, признати и гарантирани от чл. 6, чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Като е разделил делата на граждански и търговски, Министерският съвет е решил въпроси извън правомощията си, а въвеждайки долни граници на простите такси е нарушил закона. Точка 2 от тарифата, с която е определен размер на таксите за неоценяемите искове, противоречи на чл. 55, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Мотивите за приемането на обжалваното постановление са изложени в доклада до Министерския съвет от Министерството на правосъдието. Тази тарифа е приета с ПМС от 1992 г. и досега е изменяна 16 пъти. В правомощията на Министерския съвет е да извърши и последното изменение в тарифата. Законът за държавните такси определя в кои случаи се събират държавни такси от органите на съдебната власт и с това е изпълнено изискването на чл. 60 от Конституцията. Министерският съвет има право само да одобрява тарифите и размера на таксите.
Заинтересованата страна - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че тарифата е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби за издаването й и е съобразена с целта на закона. Възражението на жалбоподателя за конкретния размер на таксите е по целесъобразност и не може да се разглежда в това производство, което е за законосъобразността на акта.
Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
По допустимостта на жалбата.
От установения в чл. 4, ал. 1 на Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност произтича изискването всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да са конституционосъобразни и законосъобразни. Гаранция за спазването на този принцип е регламентираната с чл. 120, ал. 2 КРБ правна възможност гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че актът противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват наличието на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права. Подаването на жалба срещу нормативен акт съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС не е ограничено със срок, с оглед на което жалбата е допустима.
По основателността на жалбата.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗДТ от 1951 г. на Министерския съвет е делегирано правомощие да одобрява тарифи, с които да определя размера на държавните такси, събирани от органите на съдебната власт и други държавни органи и бюджетни организации. Тази делегация е запазена и при последвалите по време на действащата Конституция две изменения на закона от 1991 и 1996 г. С решение № 10 от 26.06.2003 г., постановено по к.д. № 12/2003 г., Конституционният съд прие, че установените със закон държавни такси, които гражданите и организациите следва да заплащат срещу извършена услуга, са частни държавни вземания, поради което делегираното правомощие на Министерския съвет да определя техния размер не противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Това решение е задължително за правоприлагащите органи по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Следователно Министерският съвет е издал обжалвания подзаконов нормативен акт въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената му компетентност, поради което възражението за нищожност на акта е неоснователно.
От заявените с жалбата основания за незаконосъобразност на § 1 от ПМС № 154 от 2003 г. Върховният административен съд - петчленен състав, намира за основателни следните:
Относно твърдението за нарушаване на конституционния принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите.
По силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията "гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". С § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. Министерският съвет е увеличил размера на таксите по Тарифа № 1 към ЗДТ, събирани от съдилищата за услугите по т. 1 до т. 24 вкл. и таксите, събирани от Министерство на правосъдието за услугите по т. 55 до т. 62ж вкл. без да се съобрази с този конституционен принцип. При съпоставката на размера на държавните такси до и след изменението им с ПМС № 154 се установява, че увеличението им за различните услуги е от 2 до 30 пъти. То не съответства на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. Становища в този смисъл са изразили и министърът на финансите, министърът на транспорта и директорът на Дирекция "Икономическа политика" на Министерския съвет при съгласуване на проекта за постановление. Това обстоятелство се установява и от представената по делото официална статистическа информация на Националния статистически институт, от която е видно, че за периода 1998 - 2002 г. увеличението на общия доход средно на лице в левове е в размер на 72.14%, а инфлацията е 50.8 %, т.е. реалното увеличение на доходите за периода е под 30%. Следователно, независимо от увеличението на доходите на гражданите в резултат на предприетите от правителството действия в тази насока, направеното рязко увеличение на таксите не съответства на доходите на гражданите и е в пряко противоречие с изискването на чл. 60, ал. 1 от Конституцията.
Относно твърдението за нарушение на принципа за съответствие на държавните такси с направените разходи.
При определяне размерите на таксите за съдебна защита Министерският съвет е нарушил и законоустановения принцип за съответствието им с направените разходи за осъществяването на дейността. Съгласно чл. 2 от ЗДТ държавните такси са прости и пропорционални, като простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, а пропорционалните такси върху цената на документа или услугата. Ето защо таксата, като парично задължение към държавата, дължима в лицето на компетентен държавен орган при извършването на определена дейност от страна на този орган, следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована. Определените с обжалваното постановление държавни такси не са обосновани нито с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, нито с реалното увеличение на доходите на гражданите.
Относно твърдението за ограничаване достъпа до съдебна защита.
Безспорен факт е, че цената на дадена услуга определя нейната достъпност. Когато едно лице, за да защити правата си по съдебен ред, следва да заплати в полза на държавата парична сума, надвишаваща значително средномесечния му доход, то това реално ще ограничи конституционно гарантираното му право по чл. 56 и 120, ал. 2 от Конституцията за достъп до правосъдие. Ограничаването на достъпа на гражданите и юридическите лица до съдебна защита фактически ограничава и контрола за законност върху актовете и действията на административните органи, който съдебната власт, съгласно чл. 120, ал. 1 от Конституцията, е длъжна да осъществява след като бъде сезирана. Основната функция на правораздаването да защити гражданите и юридическите лица при нарушаване на правата им може да бъде реализирана единствено чрез гарантиране на действителен достъп до правосъдие. Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Следователно съдебните такси не следва да са пречка за реализиране на конституционното право на съдебна защита поради липса на финансови възможности. Освен с посочените конституционни разпоредби правото на достъп до съд е гарантирано и с чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр.80 от 02.10.1992 г. в сила за България от 07.09.1992 г. Съдържанието на това право многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Не може да се приеме като законна цел икономически необоснованото съображение за увеличение на стандарта на живот и доходите на населението. Необосновано високите и несъобразени с доходите на населението държавни такси, определени с § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. са практическа пречка за упражняване на правото на достъп до съд на значителна част от гражданите и юридическите лица.
По изложените съображения се налага изводът, че постановлението в обжалваната част е издадено в нарушение на посочените материалноправни разпоредби и целта на закона. Това налага отмяната на § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. на основание чл. 12, т. 4 и 5 ЗВАС като незаконосъобразен.
На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като искането е направено след обявяване на делото за решаване.
Водим от горното и на основание чл. 27, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбите на § 1 на ПМС № 154 от 15 юли 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.), с който се правят изменения и допълнения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.).
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Ама от прочетеното се съмнявам, че Ви трябва това.
Тарифа № 1
към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
(Одобрена с ПМС № 167 от 28.08.1992 г.)
(Допълнение на заглавието, ДВ, бр. 15 от 1996 г., бр. 2 от 1997 г.; изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г.)
(Обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; доп., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1993 г., бр. 45 от 1994 г.; доп., бр. 61 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1996 г., бр. 53 от 1996 г., бр. 2 от 1997 г.; доп., бр. 28 от 1997 г.; изм., бр. 36 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1998 г.; попр., бр. 24 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 95 от 1998 г.; изм. бр. 56 от 1999 г., бр. 14 от 2000 г.; бр. 19 от 2001 г. - Решение № 798 на ВАС по адм. дело № 8295 от 2000 г.; доп., бр. 89 от 2001 г., бр. 83 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2003 г.; бр. 6 от 2004 г. – Решение № 295 на ВАС по адм. дело № 7738 от 2003 г.; изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 94/2005 г., бр. 35/2006 г.)
РЕШЕНИЕ
№ 295
София, 16.01.2004
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и трета година в състав:
Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС. Образувано е по жалба на "Съюз за подпомагане на малките и средните предприятия" със седалище гр. Варна, ул. "Дръзки" № 13 против § 1 на Постановление № 154 от 15 юли 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.), с който се правят изменения и допълнения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси /ЗДТ/ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.). Поддържа се, че постановлението е издадено при липса на материална компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Изложени са доводи, че Министерският съвет е определил таксите, без да се съобрази с доходите и имуществото на гражданите. С постановлението е уредена материя, която съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България се урежда само със закон. Министерският съвет е наложил прости такси, които не са в съответствие с материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата, така както изисква чл. 2, ал. 2 от ЗДТ. Съгласно официалните данни на Националния статистически институт реалното увеличение на доходите за периода 1998 - 2002 г. е под 30 %, а увеличението на таксите е в пъти, с което по същество се нарушават правата и се засягат законните интереси на гражданите и юридическите лица на съдебна защита, признати и гарантирани от чл. 6, чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Като е разделил делата на граждански и търговски, Министерският съвет е решил въпроси извън правомощията си, а въвеждайки долни граници на простите такси е нарушил закона. Точка 2 от тарифата, с която е определен размер на таксите за неоценяемите искове, противоречи на чл. 55, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Мотивите за приемането на обжалваното постановление са изложени в доклада до Министерския съвет от Министерството на правосъдието. Тази тарифа е приета с ПМС от 1992 г. и досега е изменяна 16 пъти. В правомощията на Министерския съвет е да извърши и последното изменение в тарифата. Законът за държавните такси определя в кои случаи се събират държавни такси от органите на съдебната власт и с това е изпълнено изискването на чл. 60 от Конституцията. Министерският съвет има право само да одобрява тарифите и размера на таксите.
Заинтересованата страна - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че тарифата е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби за издаването й и е съобразена с целта на закона. Възражението на жалбоподателя за конкретния размер на таксите е по целесъобразност и не може да се разглежда в това производство, което е за законосъобразността на акта.
Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
По допустимостта на жалбата.
От установения в чл. 4, ал. 1 на Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност произтича изискването всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да са конституционосъобразни и законосъобразни. Гаранция за спазването на този принцип е регламентираната с чл. 120, ал. 2 КРБ правна възможност гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че актът противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват наличието на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права. Подаването на жалба срещу нормативен акт съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС не е ограничено със срок, с оглед на което жалбата е допустима.
По основателността на жалбата.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗДТ от 1951 г. на Министерския съвет е делегирано правомощие да одобрява тарифи, с които да определя размера на държавните такси, събирани от органите на съдебната власт и други държавни органи и бюджетни организации. Тази делегация е запазена и при последвалите по време на действащата Конституция две изменения на закона от 1991 и 1996 г. С решение № 10 от 26.06.2003 г., постановено по к.д. № 12/2003 г., Конституционният съд прие, че установените със закон държавни такси, които гражданите и организациите следва да заплащат срещу извършена услуга, са частни държавни вземания, поради което делегираното правомощие на Министерския съвет да определя техния размер не противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Това решение е задължително за правоприлагащите органи по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Следователно Министерският съвет е издал обжалвания подзаконов нормативен акт въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената му компетентност, поради което възражението за нищожност на акта е неоснователно.
От заявените с жалбата основания за незаконосъобразност на § 1 от ПМС № 154 от 2003 г. Върховният административен съд - петчленен състав, намира за основателни следните:
Относно твърдението за нарушаване на конституционния принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите.
По силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията "гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". С § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. Министерският съвет е увеличил размера на таксите по Тарифа № 1 към ЗДТ, събирани от съдилищата за услугите по т. 1 до т. 24 вкл. и таксите, събирани от Министерство на правосъдието за услугите по т. 55 до т. 62ж вкл. без да се съобрази с този конституционен принцип. При съпоставката на размера на държавните такси до и след изменението им с ПМС № 154 се установява, че увеличението им за различните услуги е от 2 до 30 пъти. То не съответства на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. Становища в този смисъл са изразили и министърът на финансите, министърът на транспорта и директорът на Дирекция "Икономическа политика" на Министерския съвет при съгласуване на проекта за постановление. Това обстоятелство се установява и от представената по делото официална статистическа информация на Националния статистически институт, от която е видно, че за периода 1998 - 2002 г. увеличението на общия доход средно на лице в левове е в размер на 72.14%, а инфлацията е 50.8 %, т.е. реалното увеличение на доходите за периода е под 30%. Следователно, независимо от увеличението на доходите на гражданите в резултат на предприетите от правителството действия в тази насока, направеното рязко увеличение на таксите не съответства на доходите на гражданите и е в пряко противоречие с изискването на чл. 60, ал. 1 от Конституцията.
Относно твърдението за нарушение на принципа за съответствие на държавните такси с направените разходи.
При определяне размерите на таксите за съдебна защита Министерският съвет е нарушил и законоустановения принцип за съответствието им с направените разходи за осъществяването на дейността. Съгласно чл. 2 от ЗДТ държавните такси са прости и пропорционални, като простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, а пропорционалните такси върху цената на документа или услугата. Ето защо таксата, като парично задължение към държавата, дължима в лицето на компетентен държавен орган при извършването на определена дейност от страна на този орган, следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована. Определените с обжалваното постановление държавни такси не са обосновани нито с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, нито с реалното увеличение на доходите на гражданите.
Относно твърдението за ограничаване достъпа до съдебна защита.
Безспорен факт е, че цената на дадена услуга определя нейната достъпност. Когато едно лице, за да защити правата си по съдебен ред, следва да заплати в полза на държавата парична сума, надвишаваща значително средномесечния му доход, то това реално ще ограничи конституционно гарантираното му право по чл. 56 и 120, ал. 2 от Конституцията за достъп до правосъдие. Ограничаването на достъпа на гражданите и юридическите лица до съдебна защита фактически ограничава и контрола за законност върху актовете и действията на административните органи, който съдебната власт, съгласно чл. 120, ал. 1 от Конституцията, е длъжна да осъществява след като бъде сезирана. Основната функция на правораздаването да защити гражданите и юридическите лица при нарушаване на правата им може да бъде реализирана единствено чрез гарантиране на действителен достъп до правосъдие. Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Следователно съдебните такси не следва да са пречка за реализиране на конституционното право на съдебна защита поради липса на финансови възможности. Освен с посочените конституционни разпоредби правото на достъп до съд е гарантирано и с чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр.80 от 02.10.1992 г. в сила за България от 07.09.1992 г. Съдържанието на това право многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Не може да се приеме като законна цел икономически необоснованото съображение за увеличение на стандарта на живот и доходите на населението. Необосновано високите и несъобразени с доходите на населението държавни такси, определени с § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. са практическа пречка за упражняване на правото на достъп до съд на значителна част от гражданите и юридическите лица.
По изложените съображения се налага изводът, че постановлението в обжалваната част е издадено в нарушение на посочените материалноправни разпоредби и целта на закона. Това налага отмяната на § 1 на ПМС № 154 от 2003 г. на основание чл. 12, т. 4 и 5 ЗВАС като незаконосъобразен.
На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като искането е направено след обявяване на делото за решаване.
Водим от горното и на основание чл. 27, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбите на § 1 на ПМС № 154 от 15 юли 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.), с който се правят изменения и допълнения в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.).
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Ама от прочетеното се съмнявам, че Ви трябва това.
- kontrol
- Активен потребител
- Мнения: 1109
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:49
Благодаря, колега kontrol, може и малко да свърши работа, но сте спестил № на делото пред ВАС.
Ако не Ви е проблем, дайте и него.
Продължавам да се надявам на помощ и от други колеги.
Благодаря
Ако не Ви е проблем, дайте и него.
Продължавам да се надявам на помощ и от други колеги.
Благодаря
- justus
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
- Местоположение: София
Здравейте, колеги! И на мен днес ми поискаха д.т за съдебно изпълнение по новата тарифа. Когато, обаче попитах в деловодството защо са променени таксите, ми дадоха да чета едно решение на /министъра на правосъдието, май че беше/, но в което видях, че става въпрос за такси събирани от частните съдебни изпълнители. Не можаха да ми намерят текст, в който да се визират държавните съдебни изпълнители. Знае ли някой нещо по въпроса? В смисъл знае ли в какъв нормативен акт са изменени тарифите за държавно съдебно изпълнение ? Благодаря!
- vega
- Потребител
- Мнения: 154
- Регистриран на: 03 Яну 2006, 20:18
- Местоположение: Варна
Мисля, че беше в постановлението за приемане тарифата на частните СИ изрично са вписали, че същите се прилагат и за държавните СИ, следствие на което вижте ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО изм. ДВ. бр.35 от 28 Април 2006г.
Във всеки случай е в съпровождащите частните СИ нормативни документи.
Във всеки случай е в съпровождащите частните СИ нормативни документи.
- justus
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
- Местоположение: София
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 70 госта