forum.lex.bg

Имаме търговска сделка , настъпва обстоятелство от рода на непреодолима сила , едната страна по договора тоест изпълнителя уведомява другата по телефона ,не писмено .
Възложителя пристига ,водят се разговори ,заснема се обекта в какво състояние е .
Тия дни пристига иск да му се заплати сума ,която възложителя е дал за материали ,но която е погинала благодарение на тоя форс мажор.
Случая е от преди 2г. и в момента се търси поне протокола на страните ,в който е установено състоянието на материала слред форс мажора .

Лошото ,е че има риск изпълнителя ответник по делото да не открие тоя протокол щото да речем ,че го е "оженил някъде" , лошото ,е че липсва писмено уведомение по 306 ал.3. Ищеца не претендира вреди поради неуведомяването ,а само стойността на погиналия материал с лихвите . Хубавото у че има свидетели , а за форсмажора дължащ се на климатичните условия ще го докажем,къде със справка от съответната държавна институция ,къде с експертизи относно състоянието на материала след тоя фосмажор и т.н. ,къде със свидетели .

Питането ми е писмената форма за уведомяване по чл.306 ал.3 от ТЗ форма за действителност ли ще е или за доказване ,все пак ищеца е бил умедомен устно ,дошъл е ,констатирал е .
Ако можете да ми посочите и някаква съдебна практика ,че нещо не открих ,то аз и нямах много време да потърся днес.

Колега, открих само едно съдебно решение с предмет на спора чл. 306 ТЗ. Според мен писмената форма е дадена единствено, за да може да се докаже уведомяването.

РЕШЕНИЕ № 255 ОТ 24.04.2002 Г. ПО ГР. Д. № 1079/2001 Г., V Г. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 3 от 2002 г.
АКО ПОРАДИ ВНЕЗАПНО, НЕПРЕДВИДЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НЕПРЕОДОЛИМО ПРЕПЯТСТВАЩО ТОЧНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ С ДОГОВОРА ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СТРАНИТЕ СА ПОСТИГНАЛИ НОВА ДОГОВОРЕНОСТ, ДЛЪЖНИКЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА ОТНОВО НА СЪЩОТО ОБСТОЯТЕЛСТВО ЗА ДА ИСКА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.
НЕ Е НАЛИЦЕ НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА, КОГАТО ИЗПЪЛНЕНИЕТО Е ВЪЗМОЖНО, НО ПОРАДИ ИЗМЕНЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА БИ ДОВЕЛО ДО НЕСПРАВЕДЛИВО ОЩЕТЯВАНЕ НА ЕДНАТА СТРАНА.
Чл. 306 ТЗ
Чл. 307 ТЗ


Докладчик съдия Кина Чутуркова
Установената с обжалваното решение фактическа обстановка е безспорна и в касационната жалба не се съдържат оплаквания за неправилни фактически констатации. Доказано е, че между страните на 1.12.1998 г. са сключени договори за инвестиционно посредничество, като касаторът ­ инвестиционен посредник е поел задължение за сметка на Агенция за приватизация ­ доверител и срещу заплащане на посредническо възнаграждение, да продаде при условията на публично предлагане ценни книжа, собственост на държавата, издадени от четири търговски дружества, по реда и при условията на Правилника на Българска фондова борса (БФБ), на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД), както и на сключените договори. Установено е също, че след писма на дружеството от 19.01.1999 г. и от 9.02.1999 г., и по повод на направени през м. декември (по твърдение на касатора ­ на 4 декември 1998 г.) изменение в Правилника на БФБ, към всички договори между страните на 4.03.1999г. са подписани анекси за удължаване на срока за продажбата на акциите от първоначално определената дата 1.03.1999г. ­ на 31.03.1999 г. Не се спори също, че на 20.05.1999 г. дружеството е получило писмо от Агенция за приватизация, че дължи плащане на уговорената неустойка в размер на 1% от минималната стойност на непродадените до 31.03.1999 г. акции, както е безспорно и че за два от договорите ­ тези относно акциите от "Млечна промишленост" АД - гр. П. и "Фохар" АД ­ С., дължимата неустойка не е платена след поканата и съответно се претендира сега плащане на сумата 2830,76 лева за продажбата на акции на първото приватизирано дружество и 1482,56 лева за второто, или общо ­ 4 313,32 лева.
При така установените по делото факти, въззивният съд е направил извода, че при допуснатата забава от страна на инвестиционния посредник, на доверителя се дължи плащане на уговорената неустойка за забава. Отхвърлено е като неоснователно възражението, че неизпълнението се дължи на обективна невъзможност, а именно ­ извършени промени в Правилника на БФБ. Съдът отбелязал, че това обстоятелство е взето предвид от страните при подписване на анексите и че не е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, а освен това дружеството-посредник е имало възможност, но не се е възползвало от разпоредбата на чл. 307 ТЗ да иска от съда да измени или прекрати договора поради така наречената "стопанска непоносимост".
В касационната жалба ФК "ИМ Груп" АД отново прави довода, че именно предвидените в договора минимални продажни цени на акциите и определен срок, както и препращането към реда и условията на Правилника на БФБ са условия, които са довели до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на посредника, защото изменението на Правилника на БФБ е извършено след подписване на договора и не е зависело от волята на страната.
Доводът е неоснователен, защото, от една страна, той се основава на неточно позоваване на фактите, а от друга, се мотивира от неправилно тълкуване на закона.
Касаторът пропуска да отбележи, че изменението на Правилника на БФБ е от м. декември 1998 г., а именно във връзка с него на 4.03.1999 г. са подписани анексите към договорите за удължаване на срока за изпълнение, т. е. страните са уговорили срок за изпълнение при отчитане на станалото изменение. С оглед тези данни по делото не може да се говори за случайно по характер събитие, което не е могло да бъде предвидено от страните и за тях е било обективно невъзможно да съобразят отражението му върху договорените клаузи към момента на подписване на договора. Не е налице случай на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ ­ непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Напротив, всяка от страните е могла и е следвало да прецени обстоятелството от гледна точка на своите задължения. По този повод е разменена между тях кореспонденция относно намаляване на минималната цена на акциите и удължаване на срока за продажбата им. В тази връзка са подписани анексите към договорите, което означава, че договорът в неговия окончателен вид, в който е следвало да се изпълни от посредника, е бил сключен след въпросното изменение на Правилника. Следователно не се касае до възникнало внезапно след сключване на договора и извънредно по характер събитие, което обективно да не е било възможно да се предвиди и съобрази от страните, за да се преодолеят успешно негативните му последици върху изпълнението на задълженията на касатора. Ето защо, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и длъжникът не може да иска да бъде освободен от отговорност за забавеното си изпълнение, въззивният съд правилно е приложил материалния закон.
Във връзка с изложеното неправилно касаторът се позовава и на наличие на хипотезата на чл. 306, ал. 3 ТЗ, според която длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страня в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора, като само при неуведомяване дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Разменените между страните писма по повод измененията на Правилника на БФБ и свързаните с тях затруднения на длъжника в случая са довели до изменение на договора, т. е. страните в крайна сметка са сключили договора при вече изменена обстановка, която е била съобразена от тях и поради това не е била налице непреодолима сила, нито необходимост от последващо договора уведомление. Впрочем след 4.03.1999г. ­ уговарянето на новия срок, касаторът не е уведомявал Агенцията за приватизация за възникнала непреодолима пречка за изпълнение на поетото задължение.
Не може да се възприеме и доводът на касатора, че с изменението на договорите и продължаване на срока за изпълнение бил направен безуспешен опит за преодоляване на пречките за изпълнение, защото се налагало ново изменение на Правилника на БФБ или извършване на други сделки с акциите, конто да ги направят продаваеми. Всъщност касаторът не е доказал в процеса какво конкретно след измененията от 4.12.1998 г. в Правилника той от своя страна е предприел, за да опита да преодолее възникнали пречки, както не е доказал след измененията да е проявил активност, за да повиши интереса на евентуалните купувачи към придобиване на предлаганите от него съобразно договорите акции.
Основателен е доводът в касационната жалба, че неправилно въззивната инстанция е обсъждала спорния въпрос за отговорността на инвестиционния посредник във връзка с разпоредбата на чл. 307 ТЗ. Според посоченият текст на закона съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Цитираната разпоредба има предвид случаите, когато след сключване на договора настъпват такива непредвидени и непреодолими обстоятелства, които поначало не правят невъзможно изпълнението, но самото изпълнение би довело до несправедливо и в противоречие с добросъвестността състояние за длъжника. Има се предвид съществено изменение на икономическата конюнктура, при която е бил сключен договорът и при която всяка една от страните е формирала волята си, преценявайки интереса си да се обвърже и условията при които да го стори. Ако настъпилите обстоятелства обективно не правят изпълнението невъзможно, но водят до несправедлив и социално неоправдан резултат, страната, която би се оказала ощетена при изпълнение, има право да поиска изменение или прекратяване на договора чрез конститутивния иск по чл. 307 ТЗ. В настоящия случай с оглед твърденията на касатора и установените по делото факти без съмнение не се поставя въпросът за наличие на такива обстоятелства и неправилно въззивната инстанция е черпила аргументи от обсъдената разпоредба. Тази грешка на съда обаче не се отразява на правилността на крайните изводи на решението, поради което не представлява отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. 1 ГПК.

Хмм.. попаднах на още едно, което ми се стори интересно и май ще обори тезата ми

РЕШЕНИЕ № 141 ОТ 30.04.2003 Г. ПО ВАД

УВЕДОМЛЕНИЕТО ЗА НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА И НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРА ПРЕДПОЛАГА НАСТЪПВАНЕТО Й.

Чл. 81, ал. 1 ЗЗД
Чл. 89 ЗЗД
Чл. 306 ТЗ


По делото няма спор, че страните са сключили договор за продажба на разсад за бял риган, както и че е платено капаро. Няма спор също така, че сключеният договор не е изпълнен уговорения срок - не по-рано от 25.09. и не по-късно от 15.10.2002 г. При това положение ищецът настоява да си получи обратно платеното капаро и да му бъде платена уговорената в договора неустойка за неизпълнение. Ответникът от своя страна сочи, че причина за неизпълнението са неблагоприятните климатични условия - проливни дъждове, които са препятствали развитието на разсада и са унищожили засетите количества от бял риган. Представената по делото агрономическа експертиза посочва, че падналите валежи са били извънредно интензивни: за периода 11 - 30.09.2002 г. те са били 288 % в повече от падналите валежи за този период в района, а за времето между 1 - 15.10.2002 г. валежите са били 315 % в повече от месечната норма на валежите за периода в този район. Вследствие "силното преовлажняване на почвата", сочи експертизата, върху повърхностния почвен слой се е образувала кора, която не е позволила нормалното поникване на семената от бял риган, а поникналите семена в следствие получилото се затлачване и отвличане на почвения слой са изсъхнали. Вещото лице уточнява, че валежът между 11-30.09.2002 г. сам по себе си не е могъл да предизвика унищожаване на разсада, но пагубни са били валежите в периода 1 - 15.10.2001 г. При първия валеж се е образувала кора, а вторият е покрил разсада от бял риган с воден пласт, поради което семената въобще не са могли да се развият. Посочените данни за месечната сума на валежите са получени от Хидрометеорологическата обсерватория, гр. Ямбол, към Националния институт по метеорология и хидрология. Вещото лице на място е констатирало какви са били пораженията, тъй като една леха с разсада за бял риган е била оставена "както е била".
Въз основа на експертизата и данните, на които тя се позовава, Решаващият орган приема, че падналите дъждове в периода 11.09. - 15.10.2002 г. имат извънреден характер, защото те се отклоняват в значителна степен от обичайните метеорологични условия за същия период в този район. Вещото лице дори ги определя в своите допълнителни обяснения като наводнение, силен пороен дъжд, който не може да се поеме от почвата.
Въпросът обаче, който се поставя, е дали падналите в периода 11.09. - 15.10.2002 г. валежи притежават характеристики на непреодолима сила, които са посочени в чл. 396, ал. 2 ТЗ и чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Според Решаващия орган отговорът трябва да бъде положителен. Ответникът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди влошената метеорологична обстановка, нито е могъл да предотврати нейните последици. Установените по делото факти говорят, че той не е могъл да предвиди последиците от валежа, който продължава около месец, нито пък е допуснал някакви грешки в организацията и технологията при засяването и отглеждането на разсада за бял риган.
В заседанието по съществото на делото и в писменото си становище представителят на ищеца посочва, че разсадът за бял риган не е бил засят на подходящо място, поради което именно той е пострадал вследствие падналите валежи. От агрономическата експертиза и от разпита на свидетеля по делото се установи, че разсадът е бил засят в дворни места при голяма денивелация. Вещото лице в своята експертиза сочи, че почвата е била добре обработена. Според него ответникът се е съобразил с особеностите на терена и е направил подходящи за отглеждането на културата лехи, т. нар. издигнати лехи. Вещото лице, следователно, не намира, че мястото е непригодно или неподходящо за засяване и отглеждане на разсад за бял риган и счита, че е било предприето необходимото, за да може той да се отглежда. Още повече на същото място е бил засаден разсад за бял риган не само за нуждите на ищеца, а и за други клиенти на ответника. Следователно, това е мястото, което е било отредено за осъществяване въобще на дейността по отглеждане въобще на дейността по отглеждане на разсад за бял риган за пазара. Така че, що се отнася до избора на място, където да се отглежда разсадът за бял риган, отношението на ответника е било еднакво към различните клиенти, той еднакво се е погрижил да задоволи техните нужди. Основавайки се на изложените факти, Решаващият орган прави заключението, че ответникът се е отнесъл към своите задължения във връзка с мястото за засаждане и отглеждане на разсада за бял риган с необходимото внимание и грижа, за да може да изпълни задължението си.
Предвид приложените към делото доказателства Решаващият орган приема, че засадените семена за разсад за бял риган са имали необходимите качества и годност, за да се развие съответната култура. Според агрономическата експертиза, засяването е станало в най-подходящото време и е било съобразено със сроковете за изпълнение на договора. Семената са засети в периода 17 - 22.08.2002 г., и като се вземе предвид обичайния срок за развитие на разсад за бял риган, който е между един месец и половина идва месеца, трябва да се приеме, че при нормални условия разсадът би поникнал. Според вещото лице разсадът най-вероятно е трябвало да бъде готов в началото на м. октомври 2002 г. Очевидно е по-нататък, че валежите са паднали в момент, в който семената са започнали тъкмо да се развиват, около три седмици след тяхното засяване, и са продължили през целия период, в който разсадът е трябвало да се развие. Те са започнали малко повече от месец преди крайния срок за изпълнение на договора и са продължил и до момента, в който договорът е трябвало да бъде изпълнен. По този начин е била елиминирана възможността да се вземат предохранителни мерки за опазване на засетите площи.
Ето защо, на основание приложените доказателства, Решаващият орган намира, че неизпълнението на договора за продажба на бял риган е пряка последица от падналите валежи и не може да се свърже с някакви организационни проблеми и неуредици на ответника. Той е направил необходимото, за да може да изпълни задължението си по договора в срок, но по независещи от него причини това не е могло да стане. Неизпълнението на задължението по договора се дължи изключително на паднали валежи. Те са пряката и непосредствена причина за неизпълнението. Дъждовете, които са започнали да валят непрестанно около месец преди срока на изпълнение, са направили невъзможно осъществяването на дължимата от ответника престация.
Представителят на ищеца се позовава на обстоятелството, че предмет на договора е родово определена вещ и тъй като може да се набави от друго място, ответникът няма основание да се позовава на непреодолима сила. От сключения договор обаче става ясно, че ответникът поема задължението да продаде на ищеца разсад за бял риган, който е негова собствена продукция. В договора изрично се указва, че продавачът ще издаде на купувача сертификат за произхода и качеството на произведения от него разсад. На това основание Решаващият орган приема, че предмет на договора е родово определена вещ, но страните са имали предвид, че тя трябва да бъде произведена от продавача. По този начин те са конкретизирали предмета на договора и са ограничили действието на правилото "Родът не погива". Ето защо няма пречка да се приложат правилата на чл. 306 ТЗ и чл. 81, ал. 1 ЗЗД, щом погине цялото произведено от продавача количество разсад за бял риган.
Въз основа на изложеното Решаващият орган приема, че неизпълнението на задължението за предаване на разсад за бял риган се дължи на непреодолими сила, поради което на основание чл. 89 ЗЗД договорът трябва да се счита за прекратен по право. Тъй като неизпълнението не се дължи на причина, която може да се вмени във вина на ответника, той трябва да се освободи от задължението си да плаща неустойка, понеже плащането на неустойката е последица от собственото му виновно поведение. Същевременно след като договорът е прекратен по право, всяка отстраните трябва да възстановима другата всичко, което е получила по него. Ето защо, платеното от купувача капаро трябва да му бъде върнато. Понеже той е отправил покана за връщане на тази сума с предявяването на исковата молба, от този момент се дължи законна лихва за забава, съгласно чл. 86 ЗЗД.
Решаващият орган счита, че уведомяването на ищеца от ответника за непреодолимата сила и нейните последици не е неин елемент. Този извод следва от разпоредбата на чл. 306, ал. 3 ТЗ. Той ясно дава да се разбере, че уведомлението за непреодолима сила и нейните последици за изпълнение на договора предполага настъпването й. От представените поделото доказателства става ясно, че писмено уведомление, както изисква чл. 306, ал. 3 ТЗ, за падналите валежи и техните последици, ответникът е изпратил на ищеца на 9.11.2002 г. Според Решаващия орган това уведомление не е било изпратено в подходящ срок, а значително по-късно от момента, в който е станало ясно, че изпълнението на задължението за предаване на съответното количество разсад за бял риган е невъзможно. Ответникът твърди, че уведомяването е било извършено по-рано, но дори и това да е станало, то не е било писмено, както изисква чл. 306, ал. 3 ТЗ. При това положение ищецът може да претендира обезщетение за претърпените от несвоевременното уведомление вреди. Но той не е предявил иск за тях.
Във връзка с неуведомяването на ищеца от ответника може да се постави въпросът дали уговорената договора неустойка не покрива и неизпълнението на задължението за уведомяване в подходящ срок за непреодолимата сила и нейните последици. С договора е уговорена неустойка общо за всички форми на неизпълнение, но тъй като тя се отнася само до неизпълнение на "условията на договора", Решаващият орган приема, че със сключения договор страните не са имали намерение да обезпечат с неустойка изпълнението на други, извън посочените в договора, задължения.

Защо твърдиш, че едното решение оборва другото? Смятам, че двете решения се базират на различна фактическа обстановка нищо че основанието им е едно и също, като при второто погиването на предмета се дължи определено на непреодолима сила.

Благодаря

nikoy написа:Защо твърдиш, че едното решение оборва другото? Смятам, че двете решения се базират на различна фактическа обстановка нищо че основанието им е едно и също, като при второто погиването на предмета се дължи определено на непреодолима сила.

Явно не сте ме разбрали
Имах предвид, че от решението по арбитражното дело, става ясно, че писмената формата е задължителна, за да може заинтересуваното лице да се позове на непреодолимата сила и по този начин да се освободи от задължението си.

donna написа:Благодаря

Моля
Удоволствието е изцяло мое

А така може.

Второто решение ми върши отлична работа и слава богу нямаме капаро и не се претендира обезщетение за претърпените от несвоевременното уведомление вреди

Успех:)
Според мен тънката нишка тук се изразява в разграничението между разваляне и прекратяване на договора. Докато при първата хипотеза, в повечето случаи то има обратно действие, при прекратяването действието е за напред. Разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ визира именно прекратяване на договорните отношения и за да бъде валидно, то уведомяването трябва да се извърши в писмена форма. Или самотото уведомяване за форсмажорните обстоятелства представлява основание за прекратяване на правоотношението, респективно за дезангажиране отговорността на позовалото се на тях лице.

Незнам дали мисълта ми тече в правилна посока, но стигам до такива изводи