forum.lex.bg

Един казус,за който не смея да дам съвет:

Мой приятел е дал заем на близки обезпечен с ипотека в/у НИ.Договора е склучен 2000г.,а падежа на вземанео е в края на същата 2000г.Вчера ме попита дали е изтекла давността и според мен -ДА(чл.110 ЗЗД),тъй като чл.172.(1)ЗЗД се отнася до вписването на ипотеката,а той не е предявил иск(понеже са близки)
Сега се чудя какъв съвет да му дам за излизане от това положение.Мисля за анекс към договора,който променя датата на падежа,но ако е с дата година след изтичане на давността,дали не може да се атакува в последствие.Друг вариант е отказ от давност-трябва ли да е пред Нотариус(не се знае дали те ще се съгласят).
Тук винаги съм намирал ценни съвети,за това ако може колеги с опит да дадат някой акъл!!!

Остава му чл.55 ЗЗД.

Анекс към ипотеката не е възможен. От момента на изтичането на общата давност за предявяване на иск обезпечението върху НИ остава да тежи и следва имота. Остава искът по чл.59 ЗЗД-"...всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването". Предпоставка за неговото предяваване е ищецът да няма възможност по друг ред да предяви иск. От тоя момент би следвало да започне да тече нова 5- год. давност- арг. от 110 ЗЗД и разпоредбите за менителницата и запис на заповед в ТЗ

Защо да не може да се сключи анекс към ипотека с който да се измени падежа на вземането,но трябва да се сключи в нот. форма.

Надявах се на полезен съвет....

Може да потърси някакво основание за прекъсване на давността - напр. признаване на вземането, за каквото се приема и извършването на частично плащане. Признаването може да има и други форми, вкл. устно пред свидетели.

gudio написа:Може да потърси някакво основание за прекъсване на давността - напр. признаване на вземането, за каквото се приема и извършването на частично плащане. Признаването може да има и други форми, вкл. устно пред свидетели.

Благодаря за съета,но мисля че в случая не е приложим,тъй като давността е изтекла и трябва да се оформи документ с дата от прди година,а не се знае дали няма да бъде оспорен евентуално след като няма как да се удостовери датата.Аз си мислех за отказ от давност,но не съм сигурен дали не трябва да се направи пред нотариус.Дали може в последствие да се оспори този отказ от давност?

gudio написа:Може да потърси някакво основание за прекъсване на давността - напр. признаване на вземането, за каквото се приема и извършването на частично плащане. Признаването може да има и други форми, вкл. устно пред свидетели.

Благодаря за съета,но мисля че в случая не е приложим,тъй като давността е изтекла и трябва да се оформи документ с дата от прди година,а не се знае дали няма да бъде оспорен евентуално след като няма как да се удостовери датата.Аз си мислех за отказ от давност,но не съм сигурен дали не трябва да се направи пред нотариус.Дали може в последствие да се оспори този отказ от давност?

как така отказ от давност? Отказът от давност е недействителен, ако е извършен преди изтичане на давността, а пък ако става въпрос за след това, то тогава щом длъжникът е склонен да се откаже от давността, нека си изпълни задължението. Не е проблем да изпълни и след изтичане на давностния срок.
А gudio е прав, помислете назад във времето дали не е имало някакво основание за прекъсване на давността - дали не е помолил писмено за отсрочване на задължението, дали все пак не е извършил някакво плащане, дори и след падежа и т.н., което прекъсване води до стартирането на нова давност.

v.alexandrova написа:как така отказ от давност? Отказът от давност е недействителен, ако е извършен преди изтичане на давността, а пък ако става въпрос за след това, то тогава щом длъжникът е склонен да се откаже от давността, нека си изпълни задължението. Не е проблем да изпълни и след изтичане на давностния срок.

Той не търси изпълнение сега(защото хората са в затруднено положение),просто търси легален начин за продължаване на давността по договора за заем,за да не им дойде все пак друг акъл след време.
Отказа от давност ми се струва подходящ вариант,само се чудя дали да го заверяват при Нотариус.Те са плащали по договора,но как да се докаже,а и не мисля,че разпоредбата на чл.116,а) е приложима в случая(има си договор,с падеж и т.н.)

добре, има договор с падеж и т.н., но давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, т.е. в случая от датата на падежа.
А щом като са извършени някакви плащания, защо не пробвате варианта да им дадете на хората разписка със задна дата, когато са плащали (горе-долу), под предтекста :"Ето ви тази разписка, да можете да докажете, че сте плащали нещо". Така ще имате доказателство, че давността е прекъсната.

v.alexandrova написа:защо не пробвате варианта да им дадете на хората разписка със задна дата, когато са плащали (горе-долу), под предтекста :"Ето ви тази разписка, да можете да докажете, че сте плащали нещо". Така ще имате доказателство, че давността е прекъсната.

Е туй с разписките голям майтап ...каква доказателствена сила 6те имат,след като ще се държат от длъжниците.Вариянта с отказа от давност е адекватен,но мисля трябва де е нотариално заверен.

Колеги,

Дано съм разбрал дискусията правилно - става дума за изтичане на давността на задължението за връщане на даденото по договора за заем.
Ако е така, не разбирам какъв ви е проблимът да новирате договора (щом казвате, че хората все още се разбират и са склонни да договарят). Или правите анекс на договора за заем, с нов падеж и както е посочил друг колега, давността започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо.

nqgol написа:
Е туй с разписките голям майтап ...каква доказателствена сила 6те имат,след като ще се държат от длъжниците.

ама прав си да ми се смееш, като не се чувам какви ги говоря....добре, че има и хора, които мислят

sdp227 написа:Колеги,

Дано съм разбрал дискусията правилно - става дума за изтичане на давността на задължението за връщане на даденото по договора за заем.
Ако е така, не разбирам какъв ви е проблимът да новирате договора (щом казвате, че хората все още се разбират и са склонни да договарят). Или правите анекс на договора за заем, с нов падеж и както е посочил друг колега, давността започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо.

Ако анекса се сключи след изтеклата давност,то той няма да е основание за започване на нов давностен срок иоже да се атакува съдебно.За да не стане това в него едобре да се включи и клауза,че длъжника се отказва от давността и да се завери при нотариус(дали ще се съгласят...)

благодаря за отделеното внимание,но не получих това което тъсих.Ще кажа на приятеля,че не мога да му дам съвет,да иде при практикуващ адвокат,дано му дадат добър съвет.

manol написа:Един казус,за който не смея да дам съвет:

Мой приятел е дал заем на близки обезпечен с ипотека в/у НИ.Договора е склучен 2000г.,а падежа на вземанео е в края на същата 2000г.Вчера ме попита дали е изтекла давността и според мен -ДА(чл.110 ЗЗД),тъй като чл.172.(1)ЗЗД се отнася до вписването на ипотеката,а той не е предявил иск(понеже са близки)
Сега се чудя какъв съвет да му дам за излизане от това положение.Мисля за анекс към договора,който променя датата на падежа,но ако е с дата година след изтичане на давността,дали не може да се атакува в последствие.Друг вариант е отказ от давност-трябва ли да е пред Нотариус(не се знае дали те ще се съгласят).
Тук винаги съм намирал ценни съвети,за това ако може колеги с опит да дадат някой акъл!!!

Според мен, при така изложените обстоятелства, е възможно следното развитие:
1. Вземането, породено от договор за заем в размер на .....лева е погасено по давност / арг.110 ЗЗД /
2. Ипотеката учредена като обезпечение за вземането вече не може да се използва от кредитора, поради факта, че вече такова вземане не същестува, т.е. нямаме материално пправо нуждаещо се от предпочтително удовлетворяване. Самото вписване на ипотеката остава / докато не бъде заличено по установения ред/, но не може да породи правните последици изгодни за кредитора.
3. Както каза по-горе колегата ceconb, следа да се предяви иск по чл. 59 ЗЗД. Кто обезпечение по този иск / предварително или в едно с подаването на исковата молба / може да се поиска налагане на обезпечителна мярка върху същия този имот /. Вярно е, че нямя да има ефекта на ипотеката, но от друга страна ще се запази имота в патримониума на длужниците. Това от своя страна ще е изгоден резултат за кредитора, предвид, че за него ще е открита правната възможност, след постановяване на осъдително решение да си удовлетвори претенцията.
4. Предложеният вариант с отказ от давност от страна на длъжника по мое мнение в случая не е приложим. Мотивите ми за това са следните:
В чл. 113, предл. 2 ЗЗД е казано, че отказ от давност, преди да е изтекла е недествително. Най вероятно, по-аргумент от обратното, вие си рпавите извод, че отказ от давност след като е изтекла е възможно. Но нека да видим първото предложение на чл.113. Същото сочи, че е недействително всяко съглашение, с което се скъсяват или удължават установените законови давностни срокове. От друга страна чл.110 ЗЗД ни указва, че с изтичане ан 5 год.давност се погасява всяко вземане. В тази връзка, с отказа от давност ще се " удължи установената 5 год. обща давност, което в случая е недопустимо.
5. От друга страна задължението не може да се новира. Последното е допустимо при валидно същестуващо задължение, което се погасява, като на негово място се поема едно ново задължение/чл.107 ЗЗД/. В конкретния казус по-горе задължението е погасено по силата на закона / чл.110 ЗЗД/. В тази връзка, липсва валидно задължение, какво да се подновява.

Ето защо, според мен единственото правилно развитие е това, по т.3.

УСПЕХ!

Благодаря Монтескьо,(пействам го и тук от форума за юристи)
като винаги си много точен и обстоятелствен.
Струва ми се обаче,че тълкуването на чл.113 ЗЗД не е много коректно.

Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла

Акозаконодателят имаше в предвид това което казваш нямаше да я има втората част на второто предложение "преди тя да е изтекла",не мислиш ли?
Според моето тълкуване(което в случая не е важно) смисълът е,че не могат да се скъсяват или удължават установените давностни срокове,но е възможен отказа от давност след изтичането и,защото в този случай длъжника все едно че осъществява доброволно плащане след изтеклата давност.
Това е мое мнение и ще е много добре,ако някой може да посочи практика.Не може да няма и други такива "заплеси"

А по въпроса дали е възможно предатиране на договора,наистина е така,но въпроса опира до доказване на достоверна дата на анекса,нали.
А вариант 3 в случая не еприложим,защото жилището е е динствено-несеквестируемо и възбрана не може да се наложи,за жалост.

moteskio napisa: "От друга страна задължението не може да се новира. Последното е допустимо при валидно същестуващо задължение, което се погасява, като на негово място се поема едно ново задължение/чл.107 ЗЗД/. В конкретния казус по-горе задължението е погасено по силата на закона / чл.110 ЗЗД/. В тази връзка, липсва валидно задължение, какво да се подновява."

monteskio, това твърдение не ви отива много. Аз пък твърдя обратното. Погасеното задължение може да се новира. Това, че задължението е погасено не означава, че то не съществува. Просто се превръща в естествено задължение. С погасяването на едно вземане то не може да се осъществи принудително. Затова пък може да се изпълни доброволно, виж чл. 118 от ЗЗД:
"Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла." А щом едно погасено задължение може да се изпълни, толкова повече то може да се новира. Това положение се извежда по аргумент за по-силното основание.
Всъщност дори и да не съм прав няма значение. Тези дни съм един от най-щастливите хора на земята.

[quote="monteskio"]
2. Ипотеката учредена като обезпечение за вземането вече не може да се използва от кредитора, поради факта, че вече такова вземане не същестува, т.е. нямаме материално пправо нуждаещо се от предпочтително удовлетворяване. Самото вписване на ипотеката остава / докато не бъде заличено по установения ред/, но не може да породи правните последици изгодни за кредитора.

Правиш ли разлика между давностен и преклузивен срок, как вземането да не съществува???? Ако длъжникът плати доброволно, ще има ли недължимо платено. Просто изтеклата давност е превърнала дълга в т.нар. "естествено задължение".
Бих посъветвал колегата първо да предложи кредиторът да покани с нотариална покана длъжника.