Когато представител назначен по чл. 50 ал.2 от ГПК...
Публикувано на: 31 Мар 2006, 16:33
... обжалва по въззивен ред решение на първоинстанционния съд, без да е внесена държавната такса за обжалване според определение № 191 от 21.05.2004г. по ч.т.д. № 120 от 2004г. на ВКС на РБ, І г.о. жалбата следва да се остави без движение с указания таксата да се внесе и, ако указанията не бъдат изпълнени, жалбата следва да се върне.
След като от смисъла на назначаването на особения представител по чл. 50 ал.2 от ГПК следва, че той няма връзка с представлявания, който е субекта на това задължение, то не може да се вмени в задължение на особения представител да заплати таксата и самият закон излиза, че прегражда пътя за обжалване на решението.
Ако все пак този представител я заплати, съществува ли облекчен ред за събиране на платената такса срещу представлявания?
Същевременно, ако съдът разгледа жалбата в нарушение на закона, без да е събрал следващата се държавна такса, това нарушене според други определения и решения в практиката на ВКС и ВАС може да се отстрани с определение по чл. 60 от ГПК.
Може ли да се приеме предвид тази възможност, че е налице непълнота на закона, при което въз основа на чл. 4 ал.1 от ГПК съдът да е длъжен да използва възможността за постановяване на определение по чл. 60 от ГПК или такова процедиране ще е впротиворечие с разпоредбата на чл. 4 ал.2 от ГПК за еднаквото и точно приложение на закона спрямо всички?
След като от смисъла на назначаването на особения представител по чл. 50 ал.2 от ГПК следва, че той няма връзка с представлявания, който е субекта на това задължение, то не може да се вмени в задължение на особения представител да заплати таксата и самият закон излиза, че прегражда пътя за обжалване на решението.
Ако все пак този представител я заплати, съществува ли облекчен ред за събиране на платената такса срещу представлявания?
Същевременно, ако съдът разгледа жалбата в нарушение на закона, без да е събрал следващата се държавна такса, това нарушене според други определения и решения в практиката на ВКС и ВАС може да се отстрани с определение по чл. 60 от ГПК.
Може ли да се приеме предвид тази възможност, че е налице непълнота на закона, при което въз основа на чл. 4 ал.1 от ГПК съдът да е длъжен да използва възможността за постановяване на определение по чл. 60 от ГПК или такова процедиране ще е впротиворечие с разпоредбата на чл. 4 ал.2 от ГПК за еднаквото и точно приложение на закона спрямо всички?