Баща ми води дело срещу МЗ и РЦЗ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ
Публикувано на: 27 Мар 2006, 01:53Баща ми води дело срещу Министерството на здравеопазването и РЦЗ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ. Касае се за морални вреди, причинени на баща ми, вследствие нарушенията извършени от МБАЛ - изписване на животоспасяващи лекарства и проведено насилствено лечение от лекарите. В крайна сметка с проведеното насилствено лечение (против волята й, което е документирано) майка ми почина. В яда си на институциите в лицето на МЗ и РЦЗ, които са абдикирали от контролните си функции и разбира се не наказаха никого за нарушенията, а и по настояване на предишния ни адвокат искът е по ЗОДВПГ. След консултации с различни адвокати разбрахме, че заведено по този начин делото няма да издържи. Сменихме адвоката и новият адвокат направи безуспешен опит да вкара делото в някакви релси, като пусна молба в която поиска третото лице помагач - МБАЛ да бъде конституирано като ответник по делото, с което автоматически да последва и изменение основанието на делото и то да се води по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД (МБАЛ е юридическо лице).
Съдията докладва така постъпилата молба.
Прокурорът в становището си предостави възможността на съда да вземе отношение по постъпилата молба.
На въпроса на съдията какво става с исковете, адвокатът отговори: "Поддържаме исковете за солидарна отговорност."
Съдията: "Съдът намира искането за изменение на иска за замяна на страни и основание, при положение, че ищецът не се отказва от първоначално заявените претенции към първите двама ответници за недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 117 ГПК съдът определи: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изменение на иска чрез привличане на ответник, заличаване на трето лице помагач и изменение на фактическото основание на което се води иска. Определението не подлежи на обжалване."
Исковете:
Претендираните неимуществени вреди в размер на 9500 лв. са за подкрепата на закононарушенията и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – гр. Варна и силния психоемоционален стрес, който преживях, на който съм подложен и до днес а именно:
„1.Когато лекарите от Спешно приемно отделение въпреки, че са разполагали с кръвоспиращи медикаменти с аналогично действие, отказаха да ги приложат и ме изпратиха да закупя в 03:40 ч. сутринта кръвоспиращия и животоспасяващ медикамент Remestyp, в момент в който кръвта на съпругата ми изтичаше. Аз трябваше да хвана такси за да се прибера до дома си. Вземайки последните налични пари, с които разполагаше семейството ми изпълних прищевките на лекарите и закупих исканото количество от скъпоструващия медикамент. За всичко това се загуби време от близо час и аз бях под непрекъснато напрежение и стрес какво ще заваря, когато успея да намеря този медикамент толкова рано сутринта и се върна в болницата за да го предам – дали вече няма да е твърде късно?!! За подкрепата на нарушението и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам за обезщетение в размер на 3000 лв.
2. В момента на повторния кръвоизлив на съпругата ми, когато лекуващият лекар изгони мен и другите пациентки от стаята, а съпругата ми бе насилена против волята си, за да й бъде приложено лечение – поставяне сонда на Блякмор, което тя многократно отказа и за което многократно се подписа. Стоях в шок в коридора, слушах зловещите й стенания, но нищо не можех да направя, а само да изчакам повече от час, за да науча, че вече е мъртва. За подкрепата на нарушението и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам за обезщетение в размер на 3000 лв.
3. За смъртта на съпругата ми, заради политиката провеждана от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
4. За оскърбителното, подигравателно и обидно отношение от страна на Министерството на здравеопазването, което в писмото с изх. №97-Г-28/13.06.2005г., с изложените факти напрактика признава извършените нарушения, но стига толкова далече в стремежа си да защити подчинените си, че придава нов смисъл в текстовете на Закона за здравето, такъв, какъвто му е угодно и какъвто законодателят не е предвидил. Министерството отказва да изпълни задълженията си и да наложи санкции на МБАЛ “Св. Анна”, но в същото време иронично и подигравателно съветва мен и семейството ми: “Имате възможност, след представяне на съответните разходни документи да поискате от Съвета на директорите на МБАЛ “Св. Анна”АД да възстанови сумата за купените лекарствени продукти”. За деянието претендирам неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
5. Заради чувството за безнаказаност, което ме мъчи непрестанно, от отказа на всички институции, упражняващи държавен контрол върху дейността на тази болница - Министерството на здравеопазването и РЦЗ – гр. Варна - да изпълнят задълженията си и наложат санкции на нарушителите. Претендирам неимуществени вреди в размер на 500 лв.”
Междувременно пристигна писмо от ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, подписано от директора на „Дирекция Здравеопазване и оценка на риска”, във връзка с наш сигнал по случая.
В писмото е записано: „ В писмото си засягате няколко въпроса като принудително медицинско лечение, достъп до лекарствени средства и информация относно пациентите. Повечето от проблемите, които описвате се отнасят до организацията на медицинското обслужване в България, което означава, че отговорност за тях носят властите в България. Съгласно законодателството на ЕС всяка от държавите членки носи своята отговорност за организацията на медицинското обслужване и грижи в съответната държава. Това е залегнало в Договора (консолидирана версия на договора с който се образува ЕС, С325/33, Официален журнал на европейската общност от 24.12.2002 г.) глава XII „Здравеопазване”, чл. 152, т. 5: „Дейността на Общността в здравната сфера се съобразява изцяло с отговорността на всяка от държавите членки за организацията и предоставянето на здравно обслужване и медицински грижи в съответната страна”.
Въпреки, че Европейската комисия не носи отговорност за организацията на системата по здравеопазване в отделните страни членки или тези в период на пред-присъединяване, положението в тези страни се следи внимателно. Сферата на здравеопазването попада в категорията на сферите в които „трябва да се вложат повече усилия” преди България да бъде приета за равноправен член на ЕС. ЕК продължава да следи отблизо ситуацията там и ще изготви нов доклад през пролетта на 2006 г.
Повдигате въпроса за нарушаване на човешките права. Съветът на Европа прие Конвенция за опазване на човешките права и достойнството на човека във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: „Конвенция за човешките права и биомедицината”. Трябва да подчертая, обаче, че Съветът на Европа е напълно самостоятелна организация, независима от Европейския съюз. ЕС няма право да налага свои конвенции на Съвета на Европа...”
По нататък в писмото директорът на „Дирекция Здравеопазване и оценка на риска” към ЕС ме информира, че бихме могли да търсим правата си в Европейския съд по правата на човека, след като изчерпим всички средства за възстановяването им в България.
Иска ми се да приложим към делото това писмо, но адвокатът ми казва, че то няма връзка към делото и само ще раздразним съда. Аз не искам да бъда симпатичен на никого и изобщо не ме интересува това кой ще се раздразни писмото и кой не. И без това делото отива по дяволите...
Болниците са такава мизерия, че да не попада никой в ръчичките на лекарите, недай си Боже по спешност, както бе случая при нас!!! Не пожелавам и не искам никой да преживее ужаса който преживя семейството ми! Затова съм готов да се боря с всякакви възможни средства с НЕВЕРОЯТНАТА МИЗЕРИЯ в системата на болничната помощ и на здравеопазването!
Как да подходим в тази ситуация? Удачно ли е да се приложи писмото от Европейската комисия към делото? Какво да направим, че то все пак да бъде вкарано в някакви релси и доведено до успешен край?
МБАЛ все пак би следвало да бъде привлечена като ответник по делото...
Предварително Ви БЛАГОДАРЯ за съветите!!!
Съдията докладва така постъпилата молба.
Прокурорът в становището си предостави възможността на съда да вземе отношение по постъпилата молба.
На въпроса на съдията какво става с исковете, адвокатът отговори: "Поддържаме исковете за солидарна отговорност."
Съдията: "Съдът намира искането за изменение на иска за замяна на страни и основание, при положение, че ищецът не се отказва от първоначално заявените претенции към първите двама ответници за недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 117 ГПК съдът определи: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изменение на иска чрез привличане на ответник, заличаване на трето лице помагач и изменение на фактическото основание на което се води иска. Определението не подлежи на обжалване."
Исковете:
Претендираните неимуществени вреди в размер на 9500 лв. са за подкрепата на закононарушенията и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – гр. Варна и силния психоемоционален стрес, който преживях, на който съм подложен и до днес а именно:
„1.Когато лекарите от Спешно приемно отделение въпреки, че са разполагали с кръвоспиращи медикаменти с аналогично действие, отказаха да ги приложат и ме изпратиха да закупя в 03:40 ч. сутринта кръвоспиращия и животоспасяващ медикамент Remestyp, в момент в който кръвта на съпругата ми изтичаше. Аз трябваше да хвана такси за да се прибера до дома си. Вземайки последните налични пари, с които разполагаше семейството ми изпълних прищевките на лекарите и закупих исканото количество от скъпоструващия медикамент. За всичко това се загуби време от близо час и аз бях под непрекъснато напрежение и стрес какво ще заваря, когато успея да намеря този медикамент толкова рано сутринта и се върна в болницата за да го предам – дали вече няма да е твърде късно?!! За подкрепата на нарушението и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам за обезщетение в размер на 3000 лв.
2. В момента на повторния кръвоизлив на съпругата ми, когато лекуващият лекар изгони мен и другите пациентки от стаята, а съпругата ми бе насилена против волята си, за да й бъде приложено лечение – поставяне сонда на Блякмор, което тя многократно отказа и за което многократно се подписа. Стоях в шок в коридора, слушах зловещите й стенания, но нищо не можех да направя, а само да изчакам повече от час, за да науча, че вече е мъртва. За подкрепата на нарушението и провежданата политика от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам за обезщетение в размер на 3000 лв.
3. За смъртта на съпругата ми, заради политиката провеждана от Министерството на здравеопазването и РЦЗ – Варна претендирам неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
4. За оскърбителното, подигравателно и обидно отношение от страна на Министерството на здравеопазването, което в писмото с изх. №97-Г-28/13.06.2005г., с изложените факти напрактика признава извършените нарушения, но стига толкова далече в стремежа си да защити подчинените си, че придава нов смисъл в текстовете на Закона за здравето, такъв, какъвто му е угодно и какъвто законодателят не е предвидил. Министерството отказва да изпълни задълженията си и да наложи санкции на МБАЛ “Св. Анна”, но в същото време иронично и подигравателно съветва мен и семейството ми: “Имате възможност, след представяне на съответните разходни документи да поискате от Съвета на директорите на МБАЛ “Св. Анна”АД да възстанови сумата за купените лекарствени продукти”. За деянието претендирам неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
5. Заради чувството за безнаказаност, което ме мъчи непрестанно, от отказа на всички институции, упражняващи държавен контрол върху дейността на тази болница - Министерството на здравеопазването и РЦЗ – гр. Варна - да изпълнят задълженията си и наложат санкции на нарушителите. Претендирам неимуществени вреди в размер на 500 лв.”
Междувременно пристигна писмо от ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, подписано от директора на „Дирекция Здравеопазване и оценка на риска”, във връзка с наш сигнал по случая.
В писмото е записано: „ В писмото си засягате няколко въпроса като принудително медицинско лечение, достъп до лекарствени средства и информация относно пациентите. Повечето от проблемите, които описвате се отнасят до организацията на медицинското обслужване в България, което означава, че отговорност за тях носят властите в България. Съгласно законодателството на ЕС всяка от държавите членки носи своята отговорност за организацията на медицинското обслужване и грижи в съответната държава. Това е залегнало в Договора (консолидирана версия на договора с който се образува ЕС, С325/33, Официален журнал на европейската общност от 24.12.2002 г.) глава XII „Здравеопазване”, чл. 152, т. 5: „Дейността на Общността в здравната сфера се съобразява изцяло с отговорността на всяка от държавите членки за организацията и предоставянето на здравно обслужване и медицински грижи в съответната страна”.
Въпреки, че Европейската комисия не носи отговорност за организацията на системата по здравеопазване в отделните страни членки или тези в период на пред-присъединяване, положението в тези страни се следи внимателно. Сферата на здравеопазването попада в категорията на сферите в които „трябва да се вложат повече усилия” преди България да бъде приета за равноправен член на ЕС. ЕК продължава да следи отблизо ситуацията там и ще изготви нов доклад през пролетта на 2006 г.
Повдигате въпроса за нарушаване на човешките права. Съветът на Европа прие Конвенция за опазване на човешките права и достойнството на човека във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: „Конвенция за човешките права и биомедицината”. Трябва да подчертая, обаче, че Съветът на Европа е напълно самостоятелна организация, независима от Европейския съюз. ЕС няма право да налага свои конвенции на Съвета на Европа...”
По нататък в писмото директорът на „Дирекция Здравеопазване и оценка на риска” към ЕС ме информира, че бихме могли да търсим правата си в Европейския съд по правата на човека, след като изчерпим всички средства за възстановяването им в България.
Иска ми се да приложим към делото това писмо, но адвокатът ми казва, че то няма връзка към делото и само ще раздразним съда. Аз не искам да бъда симпатичен на никого и изобщо не ме интересува това кой ще се раздразни писмото и кой не. И без това делото отива по дяволите...
Болниците са такава мизерия, че да не попада никой в ръчичките на лекарите, недай си Боже по спешност, както бе случая при нас!!! Не пожелавам и не искам никой да преживее ужаса който преживя семейството ми! Затова съм готов да се боря с всякакви възможни средства с НЕВЕРОЯТНАТА МИЗЕРИЯ в системата на болничната помощ и на здравеопазването!
Как да подходим в тази ситуация? Удачно ли е да се приложи писмото от Европейската комисия към делото? Какво да направим, че то все пак да бъде вкарано в някакви релси и доведено до успешен край?
МБАЛ все пак би следвало да бъде привлечена като ответник по делото...
Предварително Ви БЛАГОДАРЯ за съветите!!!
