forum.lex.bg

Благодаря Ви,
Защото аз нещо се обърках.
носи ли отговарност поръчителя след смъртта на титуляра?

Здравейте,

След смъртта на длъжника, дълтгът му преминава към неговите наследници, освен ако те не са се отказали от наследството. Всички обебпечения на задължението запазват силата си. За погасяване на задължението на поръчителя е необходимо за се погаси главното задължение.

Поздрави,
Силвия

Здравейте,

След смъртта на длъжника, дълтгът му преминава към неговите наследници, освен ако те не са се отказали от наследството. Всички обебпечения на задължението запазват силата си. За погасяване на задължението на поръчителя е необходимо за се погаси главното задължение.

Поздрави,
Силвия

.......от което следва, че поръчителя не се освобождава от задължението си.

Според мен - да.
Основанието е чл.122 ЗЗД: Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Имаме солидарна отговорност за дълга /чл.141 ал.1 ЗЗД/ въпреки, че поръчителството възниква "с оглед на личността".

РАЗБИРА СЕ ЧЕ ДА

Не бъркам ли, като помня че поръчителството е отношение с оглед на личността?
Личността на гл. длъжник е изчезнала. Поръчителството - също.

РЕШЕНИЕ № 1022 ОТ 28.06.1999 Г. ПО ГР. Д. № 252/1999 Г., V Г. О., ВКС - ДОГОВОРЪТ ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО НЕ Е СЪГЛАШЕНИЕ МЕЖДУ ПОРЪЧИТЕЛ И ДЛЪЖНИК, А СЪГЛАШЕНИЕ МЕЖДУ КРЕДИТОР И ПОРЪЧИТЕЛ. ПОРЪЧИТЕЛЯТ ПОЕМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ НЕ КЪМ ДЛЪЖНИКА, А КЪМ КРЕДИТОРА НА ДЛЪЖНИКА ДА ОТГОВАРЯ ЗА НЕГОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Договорите, за които говорите са с оглед на личността на една от страните. Тук, обаче, длъжникът не е страна по договора за поръчителство.

Задължението на поръчителя е акцесорно и следва главното задължение на длъжника.При смърт на длъжника поръчителя не отговаря, защото и длъжника няма как да отговаря за задължението си.Дори и в случай на правоприемство, каквото е наследяването, той няма да отговаря, защото се задължил да гарантира задължението само на първоначалния длъжник, за всеки друг той трябва отново и изрично да се задължи да отговаря.

Разбира се, че отговаря. Колегата juri е прав.

Благодаря за точните и мотивирани отговори. Според мен, както казват и част от писалите в темата, задължението на поръчителя се погасева със смъртта на титуляра. Разубеди ме цитираното решение, както и сключваните от банките застраховки живот и злополука на главния длъжник.
От друга страна обаче, в учебнецету по облигационно право поше точно това, което е мотивирала и nalla2, както и други учасници във форума.
Аз лично приемам, че поръчителят се задължава и след смъртта на титуляра, защото това е и моят интерес в сучая.

Направи ми впечатление изказването на колегата според което поръчителството е акцесорно задължение и следва главния дълг. До тук съм съгласен, но със смъртта на длъжника самото задължение не се погасява, а преминава като пасив в наследствената маса.Според мен това не може да бъде способ за погасяване на задължението.

Колеги, вижте чл.102, ал.2 ЗЗД.При наследяване главното задължение се запазва, защото наследниците поемат дълга на наследодателя, но обезпеченията дадени от трети лица(поръчител) се погасяват.

Първо искам да се извиня за правописа, защото явно писането на BDS не ми се отдава особено
Аз лично за себе си мисля, че задължението се погасява /тя нали затова е и застраховката, за която писах по-горе/.
Но на практика какво става? Имам например обезпечен с възбрана на имот на поръчител дълг, титулярът умира. Какво става с възбраната? Поръчителят би трябвало да поиска вдигането й? защото няма кой друг. Но е малко вероятно да го направи, а дългът без него е несъбираем. Тогава аз се позовавам на горното решение и.................? Събирам си парите, а човекът не отговаря по закон?

Трябва да се прави разлика между видовете обезпечения. Поръчителството е лично обезпечение и договора се сключва с оглед личността, а възбраната е имуществено обезпечение.

Да, разбира се. но нали тя е наложена на имот на поръчителя, а той не отговаря повече по този дълг? на какво основание ще му е възбранен имота?

Ами на никакво, всъщност ако е изрично уговорено в договора за поръчителство, защото ако длъжника спре да погасява задължението плащане ще се търси от поръчителя така че е възможно негов имот да бъде възбранен, но в случая би следвало имота да бъде освободен.

и аз така мисля. Но мисля също така, че поръчителят сам трябва да проучи дали да плаща, или не и дали и как да си вдигне възбраната.

Благодаря на всички

Интересно е мнението, че в случая е приложим чл. 102 ЗЗД. Но въпросният текст се отнася до заместването в дълг, което е един особен вид договор. Мисля, че хипотезата не трябва да се тълкува разширително. При заместването в дълг има житейска логика обезпеченията, дадени от трети лица да се погасят. В крайна сметка може да се окаже, че първоначалният длъжник е бил заместен от неплатежоспособен настоящ такъв (и това би могло да е всеки един) и поръчителят трябва да плати задължението. Може да се стигне до уговорки между първоначалния длъжник и кредитора, целящи да ощетят поръчителя. Вероятността за това е доста по-голяма, отколкото при смърт на длъжника и наследяването му (малко са хората, които биха се съгласили да умрат, за да прецакат някой по този начин).
Още доводи ще посоча по-късно с писмени бележки

......и според Вас приложим ли е чл.102 за поръчителството?