forum.lex.bg

Колеги, искам да ви помоля за съвет относно един заплетен казус по морско право.

Върху кораб са наложени запор и задържане със съдебно решение поради паричен дълг. Впоследствие задържането е отменено. Остава запорът.

Въпросът на клиента ми е следният: Възможно ли е да се отдаде под наем корабът, върху който е наложен запор?

Благодаря ви предварително за помощта!

Мисля, че запора ограничава прехвърлянето на собственост и разпоредителни действия с веща и от тази гледна точка не е уместно отдаването му под наем.

На мен нещо ми се върти в главата, ченаем със срок до три години е сделка на управление, а не на разпореждане, но не съм сигурна къде съм го чела.

Стих се-чл.229, ал.2 от ЗЗД. Има и практика по въпроса. Така че, смело можете да посъветвате клиента си да го отдаде под наем до три години.

Само да се има в предвид разпоредбата на чл. 277, ал.2 от НК

Практика, чл.277, ал.2 НК говори за действия на разпореждане, съгласно мнението на предходния колега с което съм съгласен в случая говорим за действия на управление.

Разбира се, че може. Какво пречи дори и да се прехвърли правото на собственост на запорирана вещ?

За прехвърляне на собственост не можем да говорим защото тогава ще се стигне до НК. Собствеността е съвкупност от правомощия и едното е разпореждане с веща.

Kъде виждате забрана и защо мислите, че запорът ограничава правото на разпореждане?Откъде го извеждате? Съвсем отделен е въпросът ако прехвърлителят декларира, че прехвърля корабът, предмет на сделка без вписан запор. Има си и чл. 135 ЗЗД - actio Pauliana.

Чл.345, ал.1 ГПК изрично забранява разпореждането със запорирано имущество, а да не говорим че НК предвижда престъпен състав. Не предполагах, че толкова елементарни въпроси ще предизвикат такъв диспут.

Каква забрана, каква наказателна отговорност? Вижте чл. 346 - относителна недействителност спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, защото тази сделка ги уврежда. Говорихме дали може да се прехвърли право на собственост на запорирана вещ, ами може какъв е проблема, не говорим за последиците ако не сте разбрали правилно. КЪде в НК виждате отгтоворност за такова действие?
Да не говорим, че става въпрос за кораб и си сима специална уредба за
това в КТК. Който е задал въпроса да си го погледне и да види, че кораб не може да се запорира, а се възбранява, Вие също!

Добре, не говорим за последиците т.е.относителна недействителност, но защо трябва да се стига до тях след като предходната разпоредба изрично забранява такива действия, а въпроса беше дали е възможно отдаването под наем - възможно е. А що се отнася до това дали е запор или възбрана последиците са едни и същи.Да става въпрос за възбрана, защото кораба е недвижима вещ.Наказателна отговорност се предвижда в чл.277, ал.2 от НК.

Искам да направя една корекция към становището си - наказателна отговорност е реализируема само по отношение на действия със запорирани вещи не и с възбранени.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор И оставена му за пазене.
А кумулативното условие "и оставена му за пазене".
Да сте чували за "пазачи" на вещи?

Е и? Нещо не разбирам какво искате да кажете! Няма нужда да цитирате закона мога и сам да си го прочета.

nikoy написа:....Да става въпрос за възбрана, защото кораба е недвижима вещ.Наказателна отговорност се предвижда в чл.277, ал.2 от НК.

-----
Нещо май не съм в час, но кораба да е недвижима вещ? Верно е, че като пусне котва, той става трайно прикрепен към земята (дъното) но това дали е достатъчно? Днеска дига котвата и отплува... Тогава какво му е недвижимото?

Никакъв проблем за отдаване!

Справка : КТК, КМЧП, ГПК.

Корабите се оперират предимно, чрез отдаване под наем. Специално е уредена и възможността страната по чартъра да бъде заместена.
Има си и международни норми по въпроса, ако едната страна е не-българско лице, все пак.

Към лунатик: не става въпрос дали кораба е на пристанище или във вода т.е. на плаване.Имах предвид, че е на особен режим съгласно КТК.

nikoy написа:Към лунатик: не става въпрос дали кораба е на пристанище или във вода т.е. на плаване.Имах предвид, че е на особен режим съгласно КТК.

Мисля, че КТК не дава друго решение на този въпрос:

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Този кодекс урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.
(2) За правоотношенията по ал. 1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство.
------
също така чл. №№ 9-11

Абе върти ми се от някъде, че корабите подлежат на възбрана, а не на запор, но не мога да се сетя от къде.