forum.lex.bg

Колеги, бихте ли счели, че неустойка в размер от 10 процента на месец върху общата сума от 6000лв. е прекомерна ....
Каква е практиката на съда по случая ..
Знаете ли съдът, ако се наложи да определи краен момент, до който се дължи подобна наустойка, която е уговорена месец за месец, а не като абсолютна стойност -обикновено какъв срок определя ?
Благодаря

Определено, да ! Ако сделката е сключена между търговци - тогава следва да се пледира за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави - съдебната практика приема в тези случаи за неморално уговарянето на неустойка в размер на 10 % месечно. Ако сделката е сключена между "не - търговци", тогава съобр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД съдът следва да намали размера на неустойката, до размера на действително претърпените вреди. Съдебната практика редуцира прекомерната неустойка до размера на законната лихва за времето на забавата.

но неустойката има и наказателен характер - не може да се ограничава до размера на вредите - важно е да не ги надхвърля прекомерно -нали ?

между физичесики лица е ...

а това за намаляване на неустойката до размера на лихвата не е ли стара практика, която фигурира в много малко решения и повечето съдии не я прилагат ...

В Търговския закон е записано, че неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, не може да се намалява поради прекомерност.
Ако клаузата с неустойката бъде призната за нищожна поради противоречие с добрите нрави, то следва че изобщо не е уговаряна неустойка, нали така?

относно договорната лихва за забава се прилагат правилата на наустойката , нали ?

Здравейте.Не съм адвокат но преди време имах проблем и бях пуснала тема във форума"Помощ търся добър адвокат съди ме РПК"мисля че ще помогне.Делото за ниустойка приклюи иска беше за 9000 лв. а съдията ме осъди да платя неустойка в размер на 63.84лв. Ако те интересува ще пусна решението.

Я, стига!
Казаната сделка е между граждани - съдът няма уважи уговорката за размер.
Прекомерност отвсякъде!
Няма и нищожност.

Издаден е изп. лист на несъд.изп. основание в който е призната 10% месечна лихва?Според вас в кое производство длъжникът ще се защити най успешно?Да обжалва издаването на изпълнителният лист?Да подаде и втора жалба по чл 250 гпк?Или с отрицателен установителен иск 254 ГПК с правно основание прекомерност чл 92 ЗЗД(за физически лица)и чл26 ЗЗД(противоречие с добрите нрави).А изпълнението не може да се спре лесно....

Няма ли мнения?

Няма ли специалисти в изпълнителното производство.Имах друго мнение за този сайт

Трябва да се види несъдебното основание. Практиката вече стана твърде "хлъзгава" по отношение на лихвата. След отмяна на старото ПМС за лихвите (не ми се търсят номерата му), започнаха да приемат, че "възнаградителна" лихва по парични заеми може да се уговаря свободно, така заобикалят и чл.92 от ЗЗД. При лихва за забава, приемат, че трябва да бъде до размера на законната лихва, но също заобикалят тези разпоредби, приемайки в конкретни случаи, че това не било лихва за забава, а неустойка за забава и пак признават размера за допустим (ако е над законната лихва, но не е кой-знае колко фрапиращ).
В случая не става ясно каква е лихвата (възнаградителна или наказателна за просрочие и забава). Затова няма конкретни отговори на питането.

Има практика и в едната, и в другата насока. Аз лично съм привърженик , че неустойката не бива да се намалява, тъй като тя има и наказателна функция за недобросъвестното поведение на дръжника. Като не е пратгил навреме - да праща и големи неустойки. Никй не бива да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

gudio написа:Трябва да се види несъдебното основание. Практиката вече стана твърде "хлъзгава" по отношение на лихвата. След отмяна на старото ПМС за лихвите (не ми се търсят номерата му), започнаха да приемат, че "възнаградителна" лихва по парични заеми може да се уговаря свободно, така заобикалят и чл.92 от ЗЗД. При лихва за забава, приемат, че трябва да бъде до размера на законната лихва, но също заобикалят тези разпоредби, приемайки в конкретни случаи, че това не било лихва за забава, а неустойка за забава и пак признават размера за допустим (ако е над законната лихва, но не е кой-знае колко фрапиращ).
В случая не става ясно каква е лихвата (възнаградителна или наказателна за просрочие и забава). Затова няма конкретни отговори на питането.

Заема е безлихвен и ако не се издължи на падежа се дължи и лихва в размер на 10% на месец върху неиздължената част от 7000 лв без краен предел и по този начин във времето лихвата надвишава няколко пъти главницата.Заемът е между физически лица.