Неприсъждане на разноски!

[korgi]

Случаят в резюме: Пред въззивната инстанция ищците - въззивници, са нередовно (според тях) призовани (на призовката пише, че лицата не са могли да бъдат открити на адреса). Съдът обаче прилага хипотезата на чл. 51, ал.1 вр.ал.2 ГПК и провежда единственото заседание по делото (делото не подлежи на касация), след което обявява, че то е изяснено и че ще се произнесе. Със съответното пълномощно аз съм ангажиран от този момент . Пиша защита в която претендирам и разноски. В постановеното от съда решение, обаче разноски не са присъдени. В тази връзка съм решил да подам молба по чл. 192, ал.4, но предвид разпоредбата на чл. 186 съм леко обезпокоен. От ровичкането ми в "Сиела" оставам с впечатлението за много противоречива практика. Колега от кантората твърди, че е срещнал някога решение на ВКС или ВС (за съжаление не помни номера), според което щом разноките са поискани макар и с писм. защита, но преди постанояване на решението, съдът е длъжен да ги присъди. Има ли колеги с опит, които биха ми помогнали с практ. реш. в моя подкрепа.
Предварително благодаря!

[Гост]

В случая нямате никакво основание за присъждане на разноските, тъй като страната, респективно нейният представител по пълномощие НЕ СА участвували в съдебното заседание. Упълномощаването Ви СЛЕД приключване на делото не е основание за присъждане на разноски. Затова правилно съдът не Ви е присъдил разноски, тъй като такива по делото НЕ СА направени. В случая писмената Ви защита е представена СЛЕД /поне с такова впечатление оставам/ приключване на съдебното дирене и приемане на делото за решаването му по същество, поради което цитираното от Вас решение не Ви ползва.

[korgi]

Благодаря за становището!
Мисля обаче, че грешите. Рразноски са направени, както казах вече доверителите ми са въззивници, така че са платили ДТ. Колкото до адв. хонорар, предвид възприетото и приложено от съда спорно схващане - че е на лице хипотезата на чл. 51, ал. 1 ГПК във връзка с ал. 2, подадената преди постановяване на решението писмена защита остава без алтернатива за ищцовата страна.

[Гост]

В такъв случай приемете, че разноски са направени, но такива НЕ са поискани. След като делото е прието за решаването му по същество и до този момент не е направено искане за присъждането им /пропусната е тази възможност/ , липсва основание за тяхното присъждане. Що се касае до довода Ви, че по същество страната /въззивник/ е била лишена от възможност да участва по делото вследствие на нарушаване на съответни правила /в случая на правилата за призоваване/, то това би било основание за отмяна на решението по чл.231, ал.1, б."е" ог ГПК, в което именно производство следва да се прецени основателността на вашите доводи. В производството по присъждане на разноски по чл.192, ал.4 от ГПК обаче това не би могло да стане.

[korgi]

Съжалявам, но пак няма да се съглася. Съдът изобщо (и за двете инстнации) не е присъдил разноски. А такива са поискани още с ИМ. Колкото до възможността по чл. 231, в момента не си струва да я коментираме. Още веднъж благодаря за отзивчивостта!

[monteskio]

" Korgi ",
Според мен сте пропуснали и не сте се възплзвали от възможността да искате отменяне ан определението с кеото се дава ход по същество, предвид нередовното призоваване. Съдът би го допуснал, ако прецени, че не са спазени изискванията за равенство на страните и състезателнсот ,установен в чл.4 ГПК ( касаещ вашата хипотеза ), а така също и поради други пороци. В случая, призоваването наистина се явява такова, понеже не е установено въззивниците да са променили адреса си. Точно това визира и разпоредбата на чл.51 ал. 2 ГПК.
Но това е пост фактум. В случай, че решенеито на въззивната инстанция е във ваша полза, щом с исковата молба сте поискали разноски, то е слдвало те да ви се присъдят. Ако съдът не се е произнесъл - то се прилага правилото на чл. 192 ал. 4 ГПК. Факт е обаче разпоредбата на чл.188 ал.3 връзка чл. 186 ГПК. Иде реч за следното, както уточни и колегата по-горе: Крайна възможност да бъе уважено искане за адв.възнаграждение са устните прения.Пропусне ли се този момент - това право се преклудира ( освен ако съдът не отмени определенито си по даване ход по същество - чл.195 ал. 2 )

УСПЕХ!