forum.lex.bg

Колеги, моля за вашия коментар - след като е даден ход по същество и една от страните е говорила по съществото на спора, съдът, след искане на другата страна, отменя определението си за даване ход на делото по същество и дава възможност на другата страна да си формулира искане в определен от съда срок. Нещо не ми се струва нормална тая работа и се чудя как бих могла да реагирам. Публикувам темата за втори път след неуспешните ми усилия да намеря нещо по въпроса. Ако вие имате практика, моля, помогнете ми.

Имаш предвид , че след като е отменил хода по същество , съдът е върнал делото във фазата на съдебното дирене , оставил е исковата молба без движение и е указал на ищцовата страна да конкретизира петитума на исковата молба ли?

Прощавайте за малко журналистическия въпрос, ама кой по-точно юридически факултет и на кой университет сте завършили?

Има ли значение?Защо , нещо странно ли ти се видя във въпроса ми?Ако да , какво е то?

Какво има да реагирате? Определението за отмяна на хода е по чл.195 ал.2 ГПК и не подлежи на обжалване. Осмен това - отмяната на хода е сравнително често срещано явление и в него няма нищо странно и драматично. Ако в хода на устните състезания сте се позовали за пръв път на изтекла придобивна или погасителна давност, например, съдът съвсем правилно е отменил определението за даване ход по същество.

Тук става въпрос за формулиране на искане , тоест за претенция , която се предполага , че не е била заявена и поради това съдът не може да се произнесе по нея.Аз поне така го разбрах от зададения въпрос на колегата.Ако става въпрос за възражение за изтекла придобивна или погасителна давност , то това не е основание за отмяна хода по същество

Става въпрос за искане за увеличаване на иска, което е могло да бъде заявено достатъчно време преди това заседание.

Е , значи си е напълно в реда на нещата , макар че предполагам е доста неприятно за ответника.Все пак такова искане може да се направи до приключване на делото в първа инстанция , а то де факто не приключва с даване ход на съдебните прения , а с тяхното изчерпване.И заради това е отменено определението , с което е даден ход по същество , делото е върнато във фазата на съдебното дирене , за да може ищцовата страна да измени исковата си претенция в частта относно петитума на същата.Няма пречка например ако се касае за парично вземане и не представят вн.б. за платена ДТ по отношение на увеличението , да поискаш да оставят исковата молба без движение

Допълвам към горното , което написах , че можеш да се пробваш и да поискаш съдът да възложи на ищеца заплащането на допълнителна държавна такса по чл.65 ал.1 ГПК , тъй като с несвоевременното предявяване на своите искания е причинил отлагане на делото.Малко трудно вероятно ще ти уважат такова искане , след като законът допуска възможността исковата претенция да се изменя до приключване на делото в първа инстанция.Но все пак може да се пробваш

Получи се следната ситуация, за да бъда по-ясна: след като съдът пита страните дали имат други доказателствени искания и те заявяват, че нямат, дава се ход по същество и една от страните излага цялостната си защита, а на другата страна изведнъж й хрумва, че може да поиска увеличение на иска си вследствие на факти и доказателства, които е представила по-рано и съдът отменя определението си за даване ход по същество.

Е , това само показва ,че е било абсолютно необходимо да въведат конкурсните изпити за адвокати.Няма как да реагираш срещу това , поне така си мисля.Е , пробвай се поне с искането за възлагане на допълнителна държавна такса , че друг път да знаят кога да си правят исканията

Благодаря за вашите отговори.

Но все пак си мисля че не е много редно, тъй като нито има изменение на обстоятелствата, нито грешка или опущение по смисъла на чл.195, ал.2 от ГПК, които са настъпили от момента на постановяване на определението за даване ход на делото до момента на искането за увеличаване на иска, за да има основание съдът да отмени определението си за даване ход на делото.

Предполагам , че и за съда не е много приятно да си отменя хода по същество , но това е единственият изход от положението.Е другият е нов иск за разликата.

И за съда по принцип не е много приятно, но ако е така, както го описвате - не е и много за жалене, тъй като отмяната на хода не е била твърде необходима. Освен това - с ТР № 1/04.01.2001 год. се прие, че увеличението на размера може да се направи и във втората инстанция, та ничии интереси нямаше да бъдат накърнени, но ......

... но макар и не в реда на нещата, именно заради възможността искът да бъде изменен по размер във възивната инстанция, заради това процесуално нарушение ответникът не е в толкова неизгодна позиция, защото относно увеличения размер ще се произнесе още една инстанция, а не въззивната за първи път.

Ами ако става дума за арбитраж, чийто решения са окончателни?

Хармаяни, за арбитражно или за съдебно производство беше първоначалното ти питане?
Защото арбитражът се движи по процесуални правила - различни от ГПК. Основанията за отмяна на арбитражното решение също са различни - чл.47 ЗМТА.

Да, за арбитраж става дума.

Добро утро! Нищо странно не е станало и нищо не можеш да направиш. Основание за отмяна също нямаш.