forum.lex.bg

конституиране по предявен вече иск? Следва ли от този отказ, че съда трябва да прекрати делото като недопустимо, а ищеца да предяви нов иск като включи и необходимия другар, ако иска да търси правата си?

Целта е с предизвикването на нов иск да се спечели давност, която е спряна чрез предявяването на първоначалния иск.

Как стои въпроса с давностните срокове по отношение на неконститурания по делото другар?

Какъв е иска? Чий необходим другар - на ищеца или на ответника?

Трябва да прецизирате въпроса си!

Здравей!
Необходимия другар е от страна на ответника - съсобственици са на поземлен имот по давностно владение. Адвоката на ищеца отрече наличие на другарство в заседание. Искът е ревандикационен за поземления имот. Понеже ищците са разделили в кадастъра имота, другият съделител (със същия предмет) (по друг процес) е конституирал и двамата ответници.

Няма пречка (а и наложително) ищецът по висящ иск с правно основание чл.108 ЗС да поиска конституирането на необходимия другар като следващ ответник при спазване на процедурата по чл.117 ГПК. Не разбрах съвсем въпроса Ви във връзка с придобивната давност, но тя е материалноправно понятие и не е основание за прекратяването на производството по делото. Ако в полза на ответниците е изтекла придобивна давност - искът ще е неоснователен, а не недопустим. Т.е. тово би било предмет на решението, а не на определение за отказ за конституиране или прекратяване.

Смятам, че има необходимо другарство и съда трябва да призове другия собственик да встъпи в делото, а не да обявява иска за недопустим.

О.К. Приемаме наличието на необходимо другарство. Но единият от ответниците не е бил конституран с иска. Ищецът може ли след като го е отрекъл в първо заседание, в следващото да насочи иска си и срещу този, извън делото другар, с искане да го привлече? После - ако това стане, необходимия другар може ли да откаже встъпване в започналия вече процес, с което да предизвика прекратяването му като недопустим, с което ищеца да бъде принуден да заведе нов иск, но вече срещу всички другари, с което и обективираната в новия иск дата вече ще е друга - момента на предявяване на новия иск.

Г-н "Гост", отговорите на въпросите ви се съдържат в чл.117 ГПК. Погледнете го все пак.
Г-н "Никой", съдът не може да "призове" някой, който не е конституиран като страна и да го накара "да встъпи"по делото. Конституирането на ответник става по почин на ищеца и ако той не стори това - съдът може да прекрати производството по този иск.

Да съгласен съм, че е по почин на ищеца, но конституирането на необходим другар абсолютна или относителна процесуална предпоставка е?

е смятам, че колегите имат предвид чл. 117 ГПК. При необходимото факултативно другарство, макар и другарят да е обвързан от съдебното решение, съдът не е длъжен да оставя без движение исковата молба, за разлика при задължителното необходимо другарство. В този случай той не може да конституира служебно необходимия другар, каквато бе по-старата практика и по-разумната, разбира се, а само да остави без движение ИМ и да укаже на ищеца да иска конституирането на задължителния необходим другар.

Много ви благодаря за коментарите ви.

Остана обаче нещо, за което бих желал мнението ви - как би трябвало да се процедира, ако при досега изяснената ситуация - съда обездвижи делото, ищецът насочи иска си и към другия другар и въпроса тук е за поведението на този другар. Той може ли да откаже встъпване? При отказ от встъпване, съдът може ли да го конституира по закон, поради тов, че ищеца вече е предявил иска си и срещу него.

Като споменах за давностен срок, имам предвид че с предявяване в случая на осъдителен иск се спират давностните придобивни срокове. Но след като срещу единия задължителен другар няма предявен иск, по отношение на него давностния срок продължава да тече.

При това положение, че ищеца е направил този пропуск, във връзка с горното, може ли да бъде принуден невстъпилия другар по делото (по вина на ищеца) да стане страна по този образуван вече процес, с което ще загуби давностния срок изтекъл във времето между подаване до съда на исковата молба и поправянето на молбата чрез заявлението на ищеца, че насочва иска си и към другия ответник - необходим другар.

Допълнение

По ал.4 от чл.117 и във вр. с ал.5 при ще имаме различно време на предявяване. Този факт, ако има значение за придобивната давност, съда трябва да го съобрази в мотивите и да повлияе на решението. Казуса е : ако в полза на по-късно встъпилия другар-ответник по делото са настъполи последиците от определения от закона давностен срок, които може да предяви с възражение, а за първоначално конституирания ответник тези последици не са настъпили, а в същото време поради задължителното другарство съда трябва да постанови еднакво решение - какво следва?

Невстъпилият в процеса другар е обвързан само от мотивите на решението и при предявяване на бъдещ иск срещу него от същия ищец съда ще се позове на същите мотиви в решението си, на които се е позовал по отношение на първия ответник.

За какво встъпване говорите, когато има предявен иск против нов ответник? Той няма право да избира, освен дали да се явява или не. Иска е предявен и ще има произнасяне. Отделно- за каква недопустимост на иска става въпрос, щом говорите за обикновени съсобственици (не съм чул ответниците да са съпрузи), освен ако не е иск за делба. Все пак правете разлика между задължителни другари и необходими другари.

Никой написа:Невстъпилият в процеса другар е обвързан само от мотивите на решението и при предявяване на бъдещ иск срещу него от същия ищец съда ще се позове на същите мотиви в решението си, на които се е позовал по отношение на първия ответник.

Не, не. Концентрирай се пак на написаното. Ищецът предявява иска си и срещу другия невстъпил другар и по силата на чл. 117, ал. 4 той ще бъде конституиран. Но по ал. 5 "В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него." Ако това встъпване - примено е 1 година сед първоначалното предявяване на иска, за което време са настъпили последиците на чл. 79 от ЗС - (10 Г. недобросъвестно владение)в полза на неконституирания до сега другар, а за другия тази давност е прекъсната С предявяване на иска срещу него преди година, с което има примерно 9 г. давност - какво би следвало да е решението на съда?

Значи имаме необходимо другарство - наследствен имот и братско роднинство между ответниците.

Значи родството на ответниците е - двама братя, основанието - наследство и давностно владение.

ххх написа: Отделно- за каква недопустимост на иска става въпрос, щом говорите за обикновени съсобственици (не съм чул ответниците да са съпрузи), освен ако не е иск за делба. Все пак правете разлика между задължителни другари и необходими другари.

Мисля, че при наличие на необходимо другарство, ако това стане известно на съда, той е длъжен да обездвижи делото с указание за конституиране в срок, след който при неизпълнение да го прекрати като недопустимо.

Тук няма необходимо, а обикновено другарство. По тази причина решението за двамата може да бъде различно.

При конституирането на втория ответник, който вече е придобил имота по давност няма да има постановено съдебно решение по отношение на първия ответник, спрямо който давността е прекъсната следователно неучаствалия в процеса ответник не може да бъде обвързан от мотивите.Би следвало наистина съда да прекрати делото като недопустимо.