граждански иск с/у държ. институция или с/у държавата

от **Гост** » 15 Дек 2005, 00:14

Какъв е реда и какви са шансовете, ако с/у лице бъде повдигнато обвинение, по което съда го оправдае и по този начин са му нанесени морални щети, да си потърси правата чрез граждански иск? С/у кого и къде трябва да внесе този иск?

от **Xektor** » 15 Дек 2005, 01:14

Anonymous написа:Какъв е реда и какви са шансовете, ако с/у лице бъде повдигнато обвинение, по което съда го оправдае и по този начин са му нанесени морални щети, да си потърси правата чрез граждански иск? С/у кого и къде трябва да внесе този иск?

Много общо зададен въпрос. Ако искате конкретни съвети - разкажете ПОДРОБНО казуса си - за какво са били обвиненията, кои са институциите, какви морални щети смятате, че сте претърпели?

от **drrahnev** » 15 Дек 2005, 02:34

от **SDP227** » 15 Дек 2005, 04:09

Фактът, че на Вас Ви е била отнета вещ не оправдава и оневинява Вашите действия! В намазателния кодекс не предвижда използванто на подобен факт като оневиняващто обстоятелство.
Идеята на всеки правен ред, още от най-древни времена е да замести личното отмъщение (талиона - око за око, зъб за зъб) със силата на държавната принуда. Законът е предвидил реда за реализиране на Вашите права (връщане на отнетата вещ) и всеки опит частно лице само да осъществи твърдените (а дори и съдебно признати) свои права се наказва от закона като самоуправствол.
Така че ако бяхте отнели дори собствената си вещ, щяхте да осъществите състава на сомоуправство.
Единствената Ви защита е да докажете, че не сте имали намерение да ствоите - Чл. 198 НК.

от **drrahnev** » 15 Дек 2005, 23:43

_____________

от **Гост** » 15 Дек 2005, 23:53

да - има право на иск по ЗОДВПГ.

Уеб-сайт · от **monteskio** » 15 Дек 2005, 23:56

да - има право на иск по ЗОДВПГ.

от **drrahnev** » 15 Дек 2005, 23:57

Anonymous написа:да - има право на иск по ЗОДВПГ.

това исках да чуя

имам следните въпроси:
1) с/у кого точно трябва да се заведе;
2) в кой съд;
3) може ли да се заведе преди приключване на накзателното дело, понеже лицето продължава да търпи морални щети и в момента?
Предварително Ви благодаря!

Уеб-сайт · от **monteskio** » 16 Дек 2005, 00:06

Предлагам ви текста на нормативния акт.Ще имате въюможност да намерите отговор на почти всичките си въпроси.Успех!

ЗАКОН за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани

Обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.1988 г., в сила от 1.01.1989 г., доп., бр. 59 от 9.07.1993 г., изм., бр. 12 от 9.02.1996 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.
кн. 9/93 г., стр. 51; кн. 3/96 г., стр. 198
т. 1, р. 3, № 170

Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;
4. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.
Задължение за разясняване
Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт или е прекратил незаконното служебно действие или бездействие по чл. 1 и 2, е длъжен да разясни на гражданина реда, по който може да защити правата си.
Обезщетение, дължимо от държавата
Чл. 4. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Освобождаване от отговорност
Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
(2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Наследяване на правото на обезщетение
Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.
(2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.
Предявяване на иска
Чл. 7. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Приложим закон
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1 и 2, може да се търси по този закон, а не по общия ред.
(2) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г., бр. 92 от 2000 г.) Длъжностните лица по чл. 2, органите на данъчната администрация и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
Производство пред съда
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) Такси и разноски по делата по ал. 1 не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да заплати дължимите такси и разноски.
Съобщение чрез средствата за масова информация
Чл. 11. (1) Когато предварителното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това.
(2) Съобщение се прави задължително, когато средствата за масова информация са разгласили за случая.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.
§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 1989 г.

от **drrahnev** » 16 Дек 2005, 00:14

_____

Уеб-сайт · от **monteskio** » 16 Дек 2005, 00:22

Не, съдът не може да произнесе присъда за това дали обвиняемия е виновен в друго престъпление, освен в извършването накоето е обвинен. В този смисъл, ако на съдебното следствие се установи съществено различие, прокурорът трявба да повдигне ново обвинение, ако за същото следва да се проведе предварително разследване.

от **drrahnev** » 16 Дек 2005, 00:34

________

от **drrahnev** » 11 Ное 2006, 03:07

_____________

от **gosho72** » 11 Ное 2006, 04:01

drrahnev написа:.......Въпросите ми са: след окончателна осъдителна присъда с/у прокуратурата по какъв начин може да се потърси сметка от виновните служебни лица в лице на дознателя, повдигнал обвинението и предал на прокурора делото с мнение за съд и от районния прокурор, съставил обвинителния акт и изпратил делото на съда........

Съдът ще уважи предявения иск и ще Ви присъди претендираното обезщетение за материални и неимуществени вреди.
Що се отнася за отговорността на дознателия и респ.прокурора трябва да знаете,че такава може да им се търси само ако незаконните им действия или бездействия бъдат признати за престъпления по съдебен ред.Но е излишно да Ви убеждавам,че това в случая не може да се получи.Все още некомпетентността и некадърщината,не само в съдебната система,а и в цялата ни държава не е призната за престъпление.Колкото и неприятно да е написано,това си е самата истина. :roll:

от **drrahnev** » 29 Ное 2006, 03:05

_______

от **drrahnev** » 01 Дек 2006, 19:53

от **dozn03** » 02 Дек 2006, 12:11

Не знам по каква причина, но сте изтрил много от постовете си. Може би там е имало допълнителна информация, защото от това, което в момента съществува по темата, аз не разбирам как може да е образувано дознание, да се повдигне обвинение и даже да се внесе обвинителен акт в съда за престъпление по чл. 198 /което е възможно само при пряк умисъл/ и след това да се окаже, че извършителят нямал умисъл?! Ако не Ви притеснява или пречи по някакъв начин, би ми било много интерсно да науча фактическата обстнановка. Друго, което ми направи впечатление - писал сте, че от СПЕ се виждало, че нямал умисъл. Задачите на СПЕ са да установи дали извършителят е вменяем /дали е могъл да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си/; дали извършителят има някакви психични отклонения или зависимост към алкохол или наркотични вещества, които се квалифицират като психичен недостатък и обуславят задължителна адвокатска защита на лицето. Но категорично смятам, че не може СПЕ да дава отговор на въпрос относно умисъла. Естествено, ако СПЕ отговори, че лицето е невменяемо, няма как въобще да се обсъжда умисъла му, но ще изглежда чудовищно, ако са такива данните и въпреки това досъдебното производство не е прекратено. Но от това, което прочетох, останах с впечатление, че случаят не е такъв. Затова съм в абсолютно недоумение. :shock:

от **dozn03** » 02 Дек 2006, 20:54

Освен това, сега се сетих. Във връзка с желанието ти да търсиш персонална отговорност от съответния дознател и прокурор, аз бих искала да те запитам следното. Ако срещу мен /като дознател/ адвокат е подал жалба във Военна прокуратура, в която е описал определени обстоятелства /далеч не всички/ по дознание, водено от мен, по което той е упълномощен адвокат. Включително като изкривявя нещата и изрично е написано, че съм извършила престъпление по чл. 287 от НК, и при това съм го извършила не поради некомпетентност и незнание, а напълно умишлено. След това е образувана срещу мен предварителна проверка по чл. 119 от ЗСВ, заключението на която е, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и съответно е прекратена. Сега мислиш ли, че съм в правото си да подам жалба в Районна прокуратура срещу адвоката за клевета по чл. 148, ал. 2 от НК?!