Страница 1 от 1

advokatska zaverka

МнениеПубликувано на: 09 Ное 2005, 01:32
от Гост
kak da se za6titq ako advokata na drugata strana zaveri nesy6testvuva6t dokument?

МнениеПубликувано на: 09 Ное 2005, 08:37
от Гост
поискай оригинала (стига да не е вече късно):

Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.

МнениеПубликувано на: 09 Ное 2005, 12:32
от Гост
Pe6enieto e vlqzlo v sila,no az vposledstvie razbrah 4e dokumenta ne moje da sy6testvuva v original.

МнениеПубликувано на: 09 Ное 2005, 13:51
от Гост
obyrni se kym policiqta

МнениеПубликувано на: 09 Ное 2005, 16:42
от neznaiko
Po dobre ka mprokuraturata

МнениеПубликувано на: 09 Ное 2005, 16:53
от Гост
Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:
а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;
в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
..........
Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.
...........