forum.lex.bg

Колеги, какво е вашето становище по следния казус:
В законоуст. срок е подаден иск пред районен съд срещу решение на Възложител за избор на изпълнител на продената ОП.С ИМ е поискано спиране на изпълнението на решението. Районен съд допуска спиране.С частни жалби от ответниците по делото, определението е обжалвано пред съответния Окръжен съд. Цитирам пост. определение от Окр. съд -"намира,че Частните жалби са процесуално недопустими.......,обж. определение не прегражда по-нататъшния ход на делото. същото е постановено на осн. чл.120, ал.4 от ЗОП. В РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЗОП НЕ Е ПРЕДВИДЕНО ПОДАВАНЕ НА ЧАСТНИ ЖАЛБИ СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.120, АЛ.4. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЯМА ХАРАКТЕР НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПО РЕДА НА ГПК???????? Определението не подлежи на по-нататъшно обжалване."
В случая спирането на изп.на решението си е чиста обезпечителна мярка по 308 ГПК. Какво е вашето становище по казуса?

съжалявам, но аз не мога да схвана защо решението е обжалвано с частни жалби

Районен съд по искане на ищеца допуска с определение спиране изпълнението на решението на Възложителя. Именно това определение е обжалвано с частни жалби от Възложителя и от кандидата, класиран на първо място пред Окръжен съд.

Излиза, че практиката е противоречива, защото при нас искането за нагане на обезпечение беше отхвърлено и сега го обжалваме. Но в диспозитива на определението Районния съд разглежда въпроса за обезпечителната нужда, това означава, че разглежда искането като такова за налагане на обезпечителна мярка. Става въпрос за СРС.