dogovorna lihva

[mi6i]

Сумата е 8000 лв.Закъснението е 10 месеца.Кредиторът е внесъл държавна такса само върху главницата и е поискал да му бъдат признати и лихвите до окончателното изплащане на сумата.Точно така му е издаден и испълнителен лист от съдията.Главница+10% лихва не като обща сума.Испълнителният лист и определението на съдиятя се обжалват.А длъжникът ако варне главницата имал право на протест че сумата от лихвите не се дължи и тогава кредиторът трябвало да го съди и това дело траело дълго.В ипотеката е вписано че тя обезпечава лихвите и разноските а в съда е вписан само материалния интерес от 8000лв.Ипотеката обезпечава ли и лихвите или те трябва да се търсят по друг ред.Простете ми невежеството.Изчетох ЗЗД и ГПК но не съм юрист. ЕНИГМА от не6тата които прочетох(Ана Станкова също малко)виждам че твоите разсъждения съвпадат наи много със законите и тълкуванията:)

[gega]

Аз се заблудих от темата "Договорна лихва", а то ставало въпрпос за уговорена мораторна неустойка! :))))

[gega]

Приятелю, енигма е прав, това, което посочих, има отношение към възнаградителната лихва, която в случая е договорна, но питащият твърде неточно е озаглавил темата, а всъщност става вапръс за мораторна неустойка!

[gega]

Не, чл. 86 не е императвина разпоредба, а нейната диспозиция подлежи на преуреждане от страните чрез т. нар. мораторна неустойка.

[enigma]

Гега, това ме успокои, ти винаги даваш много премерени мнения и това доста ме учуди, откъдето и може би резкия тон.

[enigma]

Ами 10% на месец върху 8 000 лева е наистина малко прекалено, щом не е между търговци. Най-вероятно е да се приложи размерът на законната лихва.

Редът е един и същ.

Ако се върне главницата и натрупаната до този момент лихва, длъжникът може да прекрати изпълнението със разписката - чл. 330, ал. 1 ГПК и тук всичко приключва за двете страни. Но лихвата за периода от падежа до плащането на сумата си остава за кредитора

[e]

d

[Александра]

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 72 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 8 АПРИЛ 1994 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА ПО ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ЛЕВОВЕ И ВЪВ ВАЛУТА

Обн. ДВ. бр.33 от 19 Април 1994г., изм. ДВ. бр.74 от 22 Август 1995г., изм. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2000г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С Т А Н О В И:
Член единствен. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 15 от 2000 г.) Определя от 1 септември 1994 г. годишен размер на законната лихва за просрочени задължения, както следва:
1. в левове - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта;
2. в конвертируема валута - тримесечният Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта.
(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2000 г.) Дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в ал. 1.


Заключителни разпоредби


§ 1. (Предишен Параграф единствен - ДВ, бр. 74 от 1995 г.) Това постановление се издава на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и отменя Разпореждане № 1238 на Министерския съвет от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви (обн., Изв., бр. 52 от 1952 г.; изм., ДВ, бр. 6 от 1991 г.).


§ 2. (Нов - ДВ, бр. 74 от 1995 г.) За заварените към 1 септември 1994 г. просрочени задължения в конвертируема валута годишният размер на законната лихва е равен на лихвата по годишния депозит на обслужващата банка на длъжника за съответния вид конвертируема валута, в която се води задължението.

[Александра]

Това е отговорът ми към Гега относно твърдението му/й, че лихви можели да се уговарят до размер, определен от МС. Обърнете внимание на §1 - такъв фиксиран максимален размер на уговаряните лихви за забава е имало, но до 1994г.

[Александра]

А, той Гега се бил объркал, и аз се учудих... Нищо, нека автор "същия" да прочете ПМС- то, което сам цитира.

[$$$]

пич стига с тая мораторна неустойка...... или мораторна лихва или неустойка, нещо май и ти не си много наясно какво точно искаш да кажеш. Аман от чели недочели учебници на ВИДНИ УЧЕНИ, малко мисъл трябва за тая работа

[gega]

Ще си позволя само за теб да обясня, защото ме нарече "ПИЧ":))) Неустойките е договорна клауза, с която предварително се установяват вредите от неизпълнение! Ти за колко вида неизпълнение на договорни задължения?! Има един вид неизпълнение в темпорално (времево) отношение. Та от настъпване на вреди от такова неизпълнение се дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД. А ако нещо друго е установено - това се нарича неустойка, която е мораторна (за забавено плащане). Чети, чети, пич, не си мисли, че знаеш много от павото!:))))

[отон]

Каква е съдебната практика за такава лихва(неустойка) между физически лица.Говорих с шефа на една заложна къща и той ми каза че съдът задължително я намалял до законната,ако договорът е между физически лица.Заради това те дават заеми срещу ипотека като фирма на фирма,защото член 309 ТЗ не позволява намалянето на неустоиката като прекомерно.Въпреки че и там има доста съдебни рещения с които се намаля неустойката заради добрите нрави....

[georgiеv]

Колеги мисля,че въпросът е интересен: Каква е съдебната практика за мораторната неустойка между физически лица.Мисля,че наистина съдът намаля неустойката до законната лихва/чл.86ззд/.

[mi6i]

6te otgovori li nqkoi na georgiev.6te citirate li nqkoe sadebno re6enie molq

[mutsa]

Ще му се отговори на човека, но в понеделник. Само да ви кажа сега, че и аз се напъвах на един колега да му доказвам, че лихвата за забава не може да е по-висока от посочената в ПМС № еди кой си, но той ми показа решение в обратния смисъл. Така че очевидно има две становища по въпроса.

[nikolai]

Ако някой може да публикува решение с неустойка(договорна лихва) за неизпълнение на парично задължение между физически лица моля да го направи,че въпросът е спешен.Благодаря предварително.

[cleo]

Решение № 1285 от 9.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2001 г., V г. о.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 2 от ПМС № 5/18.01.1991 г., ПМС № 72/1994 г.
Страните по договор за заем могат свободно да уговорят размера на т. нар. възнаградителна лихва.
Уговорката следва да е писмена, като размерът на договорената лихва не е обусловен от определен от МС размер.

Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК.
С решение на П. апелативен съд от 4.07.2001 г. по гражд д. № 470/2001 г. е оставено в сила решението на П. окръжен съд, с което е уважен искът на Ц. Г. У. срещу Г. П. Ж. за сумата 2240 лв. - главница по сключен договор за заем, и 6134 лв. - договорна лихва с направените разноски.
Така постановеното решение на П. апелативен съд е обжалвано с касационна жалба от ответника Г. П. Ж. в частта относно присъдената договорна лихва от 6134 лв. с оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че решението е постановено в нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на законната лихва, а не договорната такава.
Ответната страна - Ц. Г. У., не взима становище.
Върховният касационен съд, пето гражданско отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ГПК от страна в процеса и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е основателна, поради следните съображения:
Производството е образувано по иск на Ц. У. срещу Г. Ж. за сумата 2240 лв. - главница по договор за заем, и 6134 лв. - договорна лихва. Първоинстанционният съд е уважил така предявените искове, приемайки, че при договорната лихва - чл. 240, ал. 2 ЗЗД, страните не са обвързани от законната лихва, приложима само в хипотезата на чл. 86 ЗЗД. По жалба на ответника само относно присъдената договорна лихва въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение по същите съображения.
Доводите на въззивния съд са постановени в нарушение на закона - конкретно разпоредбите на чл. 20, 86 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Очевидно ответникът е заявил и ищцата е приела (чл. 76, ал. 1 ЗЗД) частично погасяване само на главницата съответно на 21.10.1998 г. и на 31.12.1998 г., като безспорният между страните остатък от нея е в размер на 2240 лв. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Спори се относно размера на присъдената лихва. Вярно е, че страните могат свободно да уговорят размера на т. нар. възнаградителна лихва - чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Законодателят изисква уговорката да е писмена, като размерът на договорената лихва не е обусловен от определен от МС размер - чл. 10, ал. 2 ЗЗД - вж. чл. 2 от ПМС № 5 от 18.01.1991 г. и ПМС № 72/1994 г. В този смисъл изводите на въззивния съд са правилни. Неправилни са те относно времетраенето на договорената лихва между страните. Съдът е приел, че страните са уговорили 10% месечна лихва от даване на сумата до връщането й. В разрез с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД не е обсъден уговореният срок за връщане - до 5 месеца от получаването, и в тази връзка не са изложени съображения защо е присъдена 10% месечна лихва и след падежа, т. е. защо е прието, че договорената възнаградителна лихва се дължи в същия размер и за забавено плащане на главницата след уговорения срок, а не се дължи законната такава - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл решението на въззивния съд, оставящо в сила първоинстанционното решение относно присъдената договорна лихва от 6134 лв., е неправилно по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" предл. I-во ГПК, и в същата част следва да се отмени - чл. 218ж, ал. 1, изр. II-ро ГПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд.

[mi6i]

Blagodarq mnogo,cleo!Moje li nqkoi da citira re6enie s protivopolojno stanovi6te m/u fizi4eski lica.

[Ant]

О, my Lord!!!