чл.91, ал.1 от АПК

[niq]

ЗДРАСТИ ЕМО!!!С ПАРАГРАФ ВТОРИ ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА АПК СЕ ОТМЕНЯ ЗАКОНА ЗААДМИИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ И ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА СЪДИМОСТ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ.21 ОТ АПК Е ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ.АКО НЕ СЕ ИЗДАДЕ В СРОК Е НАЛИЦЕ ОТКАЗ ДА СЕ ИЗДАДЕ АКТЪТ.

[nataly1]

Също мисля че е налице мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт - чл. 58 от Апк. А свидетелството за съдимост безспорно е индивидуалне адм. акт по чл. 21, ал. 3 . За него се прилага и Наредбата за общите правила за административното обслужване от 2006 г. Тук ако не обжалвате мълчаливия отказ производството не се пренася пред друга инстанция, т.е. няма го деволутивния и суспензивния ефект на жалбата, затова административният орган може да издаде административнтя акт и извън срока за издаването му, но само ако няма жалба - тогава казаното по-горе за чл. 91, защото Вие твърдите че не сте осъждан, тогава свидетелството за съдимост следва да се издаде от служител в бюрото, който служител се контролира от председателя на Районния съд /по Закона за съдебната власт в правомощията на председателите на РС/ и той е негов висшестоящ. Но различно е положението ако свидетелството за съдимост следва да се издаде от председателя на съда.
Във Вашия случай аз бих отправила жалба до председателя на РС. Интересно защо след като не сте осъждан не е издадено веднага свидетелството за съдимост?
Колега относно компетентността на административните органи има монография на Дарина Зиновиева със същото заглавие, която е много интересна и с доста практическа насоченост. Препоръчвам Ви я.

[emo_zakona]

ЗДРАСТИ ЕМО!!!С ПАРАГРАФ ВТОРИ ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА АПК СЕ ОТМЕНЯ ЗАКОНА ЗААДМИИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ И ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА СЪДИМОСТ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ.21 ОТ АПК Е ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ.АКО НЕ СЕ ИЗДАДЕ В СРОК Е НАЛИЦЕ ОТКАЗ ДА СЕ ИЗДАДЕ АКТЪТ.

БЛАГОДАРЯ NIQ!
Пращам ит ЦЕЛУВКИ

А ако все пак се издаде след срока официален документ ли е???

[niq]

ХАХАХАХА!!!!И АЗ СЕ ЧУДЯ ОТ КЪДЕ МИ ДОЙДОХА ТЕЗИ ВЪЗДУШНИ ЦЕЛУВКИ!!!:)
ТАКА,СЕГА ПО ВЪПРОСА:
МОЖЕШ ДА ПОЛЗВАШ ЗАЩИТАТА ПО АПК,АКО НЕ ТИ ИЗДАДАТ В СРОК СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА СЪДИМОСТ,В ТОЗИ СМИСЪЛ Е ПРЕКЛУЗИВЕН СРОКА.Т.Е. СЛЕД НЕГОВОТО ИЗТИЧАНЕ СЕ ПОЛЗВАШ ОТ ТАЗИ ЗАЩИТА.С АПК И ГЛОБИТЕ СЕ СЪЗДАВА МЕХАНИЗЪМ ЗА БЕЗДЕЙСТВИЕТО И НЕОСНОВАТЕЛНОТО БАВЕНЕ ПО ИЗДАВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИ .ТАКА ЧЕ НЕ ОПОРОЧАВА ИЗДАДЕНОТ СЛЕД СРОК СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СЪДИМОСТ.

[emo_zakona]

Също мисля че е налице мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт - чл. 58 от Апк. А свидетелството за съдимост безспорно е индивидуалне адм. акт по чл. 21, ал. 3 . За него се прилага и Наредбата за общите правила за административното обслужване от 2006 г. Тук ако не обжалвате мълчаливия отказ производството не се пренася пред друга инстанция, т.е. няма го деволутивния и суспензивния ефект на жалбата, затова административният орган може да издаде административнтя акт и извън срока за издаването му, но само ако няма жалба - тогава казаното по-горе за чл. 91, защото Вие твърдите че не сте осъждан, тогава свидетелството за съдимост следва да се издаде от служител в бюрото, който служител се контролира от председателя на Районния съд /по Закона за съдебната власт в правомощията на председателите на РС/ и той е негов висшестоящ. Но различно е положението ако свидетелството за съдимост следва да се издаде от председателя на съда.
Във Вашия случай аз бих отправила жалба до председателя на РС. Интересно защо след като не сте осъждан не е издадено веднага свидетелството за съдимост?
Колега относно компетентността на административните органи има монография на Дарина Зиновиева със същото заглавие, която е много интересна и с доста практическа насоченост. Препоръчвам Ви я.

Здравей натали1!
Проблема, е че в бюрото за съдимост има бюлетин за съдимост за лице данните относно самоличността на което са сходни с мойте, но не съвпадат напълно
Този бюлетин за мене лично не е официален документ!
има номер на акт на съда и съда, който го е постановил 1. липсва обаче датата на постановяване.2. от извлечението на присъдата е видно, че с присъдата са осъдени и други лица, а не са вписвани имена на други лица. 3. лицето съставило бюлетина не е написало пълните си имена а само фамилия 4. липсва вярно извлечение от оригинала и др.
Та питам може ли в официален документ-"свидетелство за съдимост" да се възпроизвеждат правни и фактически твърдения от "бюлетин за съдимост", който не е съставен по установената форма и ред?

[nataly1]

Прилагам Ви съдебна практика, защото сега нямам време за собствени разсъждения, а чак в неделя, но ако Ви се издаде свидетелство за съдимост със съдържание, че сте осъждан, тогава ще трябва да водите установителен иск за обратното/защото следва да оспорите съдържание на документ, който ще бъде подписан и от председателя на РСъд, а той няма висшестоящ - съдържанието на дъкумент може да се оспори само пред висшестоящия адм. орган, но не и пред съд/, но повече ще мога в неделя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1181 ОТ 08.02.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 10704/2004 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 3, ал. 1 от ЗАОФЮЛ
Чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 24.01.2000 г. за организацията и работата на бюрата за съдимост
Върховен административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ДИАНА ДОБРЕВА

При секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА по адм. д. № 10704/2004 г.

Производството е по чл. 213, б. "а" от ГПК, във вр. с чл. 11 от ЗВАС.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на Галина Димитрова Бумбалова, от гр. Ямбол, срещу определение № 222/15.11.2004 г., постановено от Ямболския окръжен съд по адм. д. № 192/2004 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата й срещу съставянето на бюлетин за съдимост, въз основа на присъда № 516/30.04.2003 г. на Ямболския районен съд и решението за издаване на свидетелство за съдимост № 13817/27.09.2004 г., като е прекратено производството по делото.
Съдебният акт се счита неправилен, настоява се за отмяната му. Сочи се като верен изводът, че съставянето на бюлетин за съдимост не е услуга по смисъла на ЗАОФЮЛ и, че сам по себе си същият не създава права и задължения, но с него се засягат законни права и задължения на жалбоподателката и в този смисъл той се явява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, отказан от ЯОС. Твърди се, че Бумбалова не е осъждана, а с факта на съставяне на бюлетина й се придава статут на осъждано лице. И след като съдията, подписал свидетелството за съдимост не е изпълнил задълженията си по чл. 33, във вр. с чл. 31, ал. 3 от Наредба № 1/24.01.2000 г. за организацията и работата на бюрата за съдимост, то актът му подлежи на самостоятелен контрол.
Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба процесуално допустима, като подадена в срок, но по съществото си - неоснователна.
За да обоснове изводът за недопустимост на жалбата, Ямболският окръжен съд е приел, че съставянето на бюлетин за съдимост е елемент от съдебната дейност на съда, постановил присъдата, в него не се отразяват нови факти и обстоятелства, а единствено съдържанието на самата присъда, поради което и не се касае за административна услуга, извършвана от съда - разпоредбите на ЗАОФЮЛ са неприложими. Обратна е хипотезата по отношение на издаденото свидетелство за съдимост, което безспорно е административна услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАОФЮЛ. Тя обаче е изпълнена, със съдържание, въз основа на отразеното в бюлетина за съдимост. И след като поисканата услуга не е отказана, за жалбоподателката не е налице правен интерес от жалба в тази насока.
Определението е правилно и следва да се остави в сила.
Видно е от приложеното заверено копие от присъда № 516/30.04.2003 г., че Галина Тодорова Бумбалова, от гр. Ямбол, е призната за виновна в това, че на 03.08.2002 г., в с. Тенево, към 17.30 часа, при управление на МПС - л. а. "Ауди", е нарушила правилата за движение по чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което предизвикала ПТП, като блъснала пресичащо платното за движение дете - Сали Николов от с. Тенево и по непредпазливост му причинила тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 342, ал. 2 от НК е освободена от налагане на наказание.
С идентичност в съдържанието е бил съставен бюлетин за съдимост на жалбоподателката и издадено свидетелство за съдимост № 13817/27.09.2004 г.
При тези данни, обосновани, логични и последователни са изложените от съда изводи за недопустимост на жалбата, същите се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Дейността и организацията на бюрата за съдимост при районните съдилища се осъществява съгласно Наредба № 1 от 24.01.2000 г., издадена от министъра на правосъдието. Бюрата събират и съхраняват данни за българските граждани, родени в района на съда, осъдени от български или чуждестранни съдилища, както и за тези, с наложени мерки по чл. 78а от НК и въз основа на събраните данни, дават сведения за тези обстоятелства. Описаната, въз основа на чл. 1, ал. 2 от Наредбата дейност, е регистърна и удостоверителна. С основание първоинстанционният съд е отбелязал, че с нея не се отразяват нови факти и обстоятелства, а само се възпроизвежда съдържанието на постановени присъди. Правилно е и приетото, че съставянето на бюлетина е част от съдебната дейност. Тя се извършва от съдебен служител, под контрола на съдия и председателя на районния съд и не е административна услуга.
В частната жалба твърденията досежно съставянето на бюлетина за съдимост са изместени на друга плоскост - че след като с него се "засягат законни права и задължения" на жалбоподателката, то решението да се състави бюлетин за съдимост се явява индивидуален административен акт, което също е неоснователно. Определението за индивидуален административен акт се съдържа в разпоредбата на чл. 2 от ЗАП. Съдията, взимащ решението за съставяне на бюлетина и извършващ, /по смисъла на жалбата/ "правно логическа дейност" за това, не е административен орган. Със съставянето на бюлетина не се създават права или задължения, нито се засягат такива - вече бе подчертано, че той отразява само съдържанието на присъдата, което се признава и в частната жалба. Що се отнася до засегнатите права, следва да се подчертае, че ако има такива, то те са засегнати от присъдата, а не от бюлетина, издаден въз основа на нея и удостоверяващ само данните в същата.
Безспорно, жалбоподателката е била призната за виновна в осъществяването на престъпление, по смисъла на чл. 9 от НК - т. е. налице е общественоопасно деяние, извършено виновно и обявено от закона за наказуемо. Но да се обсъжда въпросът дали следва да се приеме за осъждано лицето, ако то е извършило престъпление, или същото не е осъждано, след като не е наказано за него, е недопустимо в настоящето производство. Отделен е въпросът, че квалифицираният състав на чл. 342, ал. 2 от НК, посочен в присъдата, не предвижда възможност за освобождаване от налагане на наказание. Твърдяното противоречие на текстове от Наредбата, с възможността на чл. 343, ал. 2 от НК, приета след последното изменение на Наредба № 1/2002 г., следва да се обсъжда в друго производство и по друг ред, съдът правилно не го е съобразявал в акта си.
Водим от изложеното, с преценката за неоснователност на частната жалба и при липса на основания за отмяна на обжалваното определение, Върховният административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА, определение № 222/15.11.2004 г., постановено от Ямболския окръжен съд по адм. д. № 192/2004 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Галина Димитрова Бумбалова, от гр. Ямбол, срещу съставянето на бюлетин за съдимост, въз основа на присъда № 516/30.04.2003 г. на Ямболския районен съд и решението за издаване на свидетелство за съдимост № 13817/27.09.2004 г. и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

[policemen]

Един отговор и от мен.
Срока за произнасяне на по-горестоящия орган не тече от фактическото получаване на преписката KEMAS.
Това е Министерство на вътрешните работи, а не плод и зеленчук!
Преписката се счита получена в Национална служба "полиция" с изтичането на 7-дневния срок за произнасяне на Директора на съответната областна дирекция!
Закон за МВР
чл.12 (1)Национална служба "Полиция" се състои от:
1. Генерална дирекция "Полиция";
2. областни дирекции "Полиция".
(2)В Генерална дирекция "Полиция" се създават главни дирекции и дирекции.
(3)Наименованията, организацията, структурата и дейността на дирекците по ал.2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4)Дирекците по ал.1 са юридически лица.
чл.28 (1)Директорите /НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЛУЖБИ/ осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:
1.организират, ръководят и отговарят за дейността на службите.

[emo_zakona]

Жалбата до Директора на НСП я формулирах така:

Чрез
Директора на
Областна дирекция „полиция”
Гр...........

До
Директора на
Национална служба „полиция”

ЖАЛБА

От .....................
Жив...................

СРЕЩУ: Заповед №............. на Директора на ОДП гр..............

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,
Създава се впечатлението, че Директора на Областна дирекция „полиция”гр...... и началника на Първо РПУ гр.............. дал предложение №.............. имат юридическиограничено виждане. Тези органи на държавната власт не знаят кой е официален документ и кой не е. Непознават и НАРЕДБА №1 от 24 януари 2000г. за организацията и работата на бюрата за съдимост обн.ДВ...... И затова са направили некомпетентен прочит на цитираната в заповедта справка за съдимост №........ на Районен съд гр..........
Нямам влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. Иначе: ако бяха налице условията (предпоставките) визирани в хипотезата на приложената материалноправна норма на чл.76, т.2 ЗБДС, МОЖЕ да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Следователно, предпоставките при които може да бъде наложена принудителната административна мярка са: 1. осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и 2. липса на реабилитация за това осъждане. В чл.76 ЗБДС е регламентирана една правна възможност, която законодателя е предоставил на административния орган-да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи временно ограничение за издаване на документ за задгранично пътуване на български гражданин или не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.
В случая обаче, тъй като сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложената материалноправна норма на чл.76, т.2 ЗБДС моля да приемете обжалваната заповед за незаконосъобразна. Моля да обявите НИЩОЖНОСТТА на заповедта и върнее преписката за произнасяне по заявление №.........

27.12.2006г. Подпис:
Заповедта 2 броя.

Относно свидетелството за съдимост уточнявам:
На 21.12.2006г. с молба до РС поисках да ми се издаде свидетелство за съдимост.
Молбата ми съдържаше всички данни визирани в чл.26,ал.1 от НАРЕДБА№1 от 24 януари 2000г. за организацията и работата за бюрата за съдимост.За удостоверяване на данните предоставих акт за раждане, лична карта.Предоставих и документ за платена такса.
Предадоха ми свидетелство за съдимост за лице, данните относно самоличността на което са сходни с мойте, но не съвпадат напълно с посочените от мен в молбата.
В свидетелството пише лицето Е ОСЪЖДАНО
Уведомил съм писмено Председателя на съда.
На 03.01.2007г. пуснах друга молба платих пак държавната такса. По втората молба е налице мълчалив отказ.
Мисля, че по същество липсва свидетелство за съдимост и по първата молба.Съгласно чл.31, ал.1 от наредбата” В свидетелството за съдимост се вписват данните по чл.26, ал.1 и всички осъждания на лицето”.
На 12.01.2007г. обжалвах пред ОС мълчаливия отказ Остава само да чакам.

[nataly1]

Заповедта според мен не е нищожна, може да се оспорва нейната незаконосъобразност поради липса на материално-правни предпоставки за упражняване на оперативната самостоятелност на адм. орган и да се иска нейната отмяна от висшестоящия адм. орган. В случая на контрол подлежи само наличието на две кумулативно дадени предпоставки - че лицето е осъждано и не е реабилитирано. Ако те и двете са налице, то тогава заповедта ще бъде законосъобразна.

Вероятно има връзка между свидетелството за съдимост и Заповедта?
По жалбата за свидетелството за съдимост следва съда да отмени откъза и да задължи да се издаде свидетелството ,като му определи срок за това, но не може да даде указания за съдържанието му.

[nataly1]

РЕШЕНИЕ № 2145 ОТ 27.02.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 9593/2005 Г., V ОТД. НА ВАС

Чл. 76, т. 2 от ЗБДС


Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

при секретар Илиана Иванова и с участието на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ КОВАЧЕВА по адм. д. № 9593/2005 г.

Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по касационна жалба на Веселин Димитров Василев против решение № 164 от 28.06.2005 г. по адм. д. № 66/2005 г. на Видинския окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба - директорът на РДВР - Кърджали, не е изразил становище по нея.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и от надлежна страна. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Видинският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Веселин Димитров Василев против заповед № 309/23.03.2005 г. на директора на РДВР - Видин, с която на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност му е отказано издаване на документ за задгранично пътуване. Изложил е съображения, че с разпоредбата на чл. 76 ЗБДС на административния орган е предоставено правото да прецени при наличие на някоя от изброените в нея хипотези дали да уважи искането за издаване на задграничен паспорт или постанови отказ. В случая, с оглед материалите по административната преписка съдът е приел, че са били изпълнени предпоставките по чл. 76, т. 2 ЗБДС за отказ да се издаде на жалбоподателя документ за задгранично пътуване. Поради това е извел извод, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон и е съобразена с целта на закона.
Решението е правилно.
В чл. 76, т. 2 от ЗБДС е предвидено, че може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Не е било спорно, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда (по см. на чл. 414и, ал. 1 НПК) за умишлено престъпление от общ характер, като към момента на издаване на обжалваната заповед не е бил реабилитиран. При това положение, правилно съдът е приел, че са били изпълнение изискванията, визирани в приложимата правна норма, за да постанови административният орган налагането на принудителна административна мярка на това основание. В хипотезата на чл. 76 от ЗБДС за законосъобразността на издадения акт е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат и липсата на допуснати съществени нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила по време на административното производство. Други фактически основания, освен съдържащите се в хипотезиса на разпоредбата, административният орган няма задължение да излага. След като с оспорената заповед административният орган е отказал издаването на задграничен паспорт при наличие на фактическите обстоятелства, субсумиращи се в приложимата правна норма, същият е упражнил властническите си правомощия в рамките на предоставената му от закона целесъобразност. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат споделени. Съдът е изложил мотиви относно спорния въпрос за правомощията на административния орган по собствена преценка да откаже издаването на задграничен паспорт и правилно е счел, че в случая органът е упражнил законосъобразно предоставената му дискреционна власт. Без значение за преценката за законосъобразност на административния акт е твърдяния факт от жалбоподателя за настъпила реабилитация към момента на разглеждане на спора от съда. При налагане на принудителната административна мярка административният орган е длъжен да съобрази релевантните факти към датата на издаване на заповедта - а в разглеждания случай, по изложените по-горе съображения материалноправните предпоставки, визирани в т. 2 на чл. 76 ЗБДС са били налице. Дадената в диспозитива на съдебния акт непрецизна квалификация на жалбата като неправилна и необоснована не опорочава формираната воля на съда и съответно не съставлява касационно основание по см. на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК за отмяна на обжалваното решение, както се поддържа в касационната жалба.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 28.06.2005 г. по адм. д. № 66/2005 г. на Видинския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.