носи ли отговарност поръчителя след смъртта на титуляра?

[ania]

Колеги, ясно стана, че изрична законова формулировка отговорността на поръчителя при това положение няма. От което следва, че трябва да се намери пак по законите и решенията какво пише и тази информация да се изтълкува и приложи правилно /засмяхте се, нали /
В главата за поръчителството в ЗЗД отговор няма, не е отговор и чл. 102 ЗЗД /колегата juri е прав. И няма как да му се вмени на човека отговорност, която законът не предвижда.

Но какво правим, когато титулярът умре? Чисто практически? Ние сме кредитори

[nikoy]

Не може да няма съдебна практика по въпроса, всъщност колега Юри беше цитирал някакво решение в предходната страница.

[rts]

Колега, чл.102 от ЗЗД е неприложим при наследствено правоприемство. Разпоредбата на чл.102 от ЗЗД се отнася единствено когато длъжникът се сменя по съглашение между третото лице и кредитора. Поради естеството на наследяването, такова съглашение не е възможно, наследниците по силата на закона всъпват в задълженията на праводателя си-длъжник. Освен това, нормата, която цитирате има защитен характер за поръчителя с оглед на това, че имуществото на новия длъжник може и да е по-малко, поради което изпълнението да се насочи към поръчителя. При наследяването такава опасност няма, тъй като цялото имущество на главния длъжник преминава към наследниците му. Т.е. според мен поръчителите продължават да отговарят за задълженията на наследниците, които последните са наследили от своя праводател и за които е гарантирал поръчителят. rts1@abv.bg

[ekostova]

Според мен поръчителят си носи отговорност, независимо от смъртта на длъжника. Чл. 102 пише за трети лица - това са лица, които не са облигирани с дълга, не се бъркайте. Но смъртта на длъжника ви поставя в условия на солидарност за плащането с наследниците. Ако дългът Ви е застрахован, да плати застрахователя и вдигате възбраната. Четете обл. право обща част - никакви трети лица няма тук.

[monteskio]

Колеги,

Поръчителят отговаря въпреки смъртта на длъжника. Това е така, понеже същия поръчителства за задължението, което не е погасено.
От друга страна, ако наследниците приемат наследството под опис, то те ще отговарят само до размера на полученото имущество. В тази връзка, ако паричната еквивалетност на наследството е по-малка от дължимото към кредитора, то поръчителят си носи отговорността. Разбира се, пожене длъжника и поръчителя са солидарни длъжници, то кредиторът има право да избира срещу кого или по точно срещу чие имущество да насочи принудителното изпълнение.
От тук следва и друг извод - ако поръчителят плати, наследството се приеме под опис и същото не е достатъчно за погасяване на претенцията, то той няма да може да иска от наследниците това, което е платил в повече.
От друга страна чл.102 ЗЗД е неприложим.Същия се отнася до особен вид ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ /заместване на длъжника / ПО ВОЛЯТА НА СТРАНИТЕ. В конкретния случай е коренно различно - налице е правоприемство / след смъртта на длъжника /по силата на закона, а не по силата на договор.

Горното може да се извлече като извод от следните законови текстове:

138 ЗЗД С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.
Чл.133 ЗЗД Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Чл. 48. ЗН Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Чл. 49. (2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
Чл. 60. (1) ЗН Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

УСПЕХ!

[ania]

Аз имам обаче едно притеснение-договорът за поръчителство се сключва с оглед на длъжника, макар че е между поръчителя и кредитора. Поръчителят се е съгласил да отговаря за задължението на определена личност.
Останалото с наследството, приемането по опис и т.н. съм абсолютно съгласна

[nikoy]

И какво от това.В случая поръчителя няма право на избор, а задължението не е погасено.Кво праиме?

[ania]

Защо да няма въпрос на избор-ако не дължи на законово основание, ще си възрази човека
Та-защо да отговаря,като се е задължил с оглед личността? Ами че наследниците винги ще го прецакат, ако сумата е голяма

[monteskio]

Колега ania,
Договорът за поръчителство не е договор с оглед на личността между длъжника и поръчителя понеже тези две лица не са страни по него. Със смъртта на длъжника неговото задължение към кредитора не се погасява, а от там и поръчителството се запазва. / Облигационно право стр. /
Договор с оглед на личността е съглашение за строго лични действия - напр. Художник сключва договор за изработка на определена картина дадено лице.След смъртта на художника няма кой да нарисува картината и облигационната им връзка се погасява. Ето това е договор с оглед на личността.

УСПЕХ!

[nikoy]

Ами нали точно за това беше дискусията до сега, че поръчителя е задължен по закон, т.е. по силата на договор.

[ania]

Ами-тогава всичко е наред (под тогава имам предвид щом договорът не е с оглед личността). А аз бях абсолютно убедена в това
Както и да е, важното е, че резултатът е налице!

БЛАГОДАРЯ на всички

[tvalchev]

Колега Монтескьо,
поръчителството е договор с оглед на личността (тази - на главния длъжник) и именно това го отличава от реалните обезпечения.
Независимо, че става дума за личността на лице, което не е страна по договора за поръчителство, той се сключва именно за неговия дълг.
Да не забравяме и възможността за ограничаване на поръчителството (както по размер за обезпеченото вземане, така и с поставяне на определено условие).


Показателен за горното е и фактът е поръчителството е едностранен договор.
Поръчителят не получава насрещна престация , нито от кредитора по външното за него отношение, нито от главния длъжник. Затова, не може да се предполага разширително тълкуване на закона в негова вреда...
При сключването на договора за поръчителство се поръчителства по задължение (сори за тавталогията) на точно определено лице и за точно определен дълг.
Дори в примера с наследяването, вече имаме промяна на страните по главното отношение.

Да приведем и незабранената със закона възможност, да се поръчителства не само по задължения за плащане. Със смъртта е възможно да настъпят промени, напълно обезмислящи правоотношенията по главния и акцесорния договори.
Става още по-сложно да се пренесе поръчителството при смърт на главния длъжник.

[mi_lena]

Със смъртта на длъжника, задължението на поръчителя не се погасява. Договорът за поръчителство наистина е акцесорен, но той следва чуждия дълг, а не личността на длъжника. Това, че е сключен с оглед личността на трето на договорната връзка лице, не означава, че със смъртта му той се прекратява. Би се погасило задължение за лична престация, но не и за имуществена.

[airmen]

Ще се позова на т.н. "аргумент на авторитета":
"... Ако задължението ( на поръчителя - б. м. ) не е свързано с личността на длъжника, смъртта му не освобождава поръчителя. В случай, че падежът е настъпил след смъртта на длъжника, кредиторът трябва да покани наследниците, преди да се обърне към поръчителя - арг. чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД..."
Калайджиев, А., Поръчителството, С., 1993г., с. 62.

[mm222]

Колеги по спокойно отнасяте се в теории.Доклкото разбрах става дума за заем от банка.В този случай никой не търси поръчителите тъй като титуляра при изтеглянето на заема си плаща и съответната застраховка.

[ania]

Да, вярно е,че титулярът си плаща застраховка /и аз това бях написала горе/, но на практика титулярът подължава да е преследван. застраховката покрива целия дълг /поне така би трябвало/ - тогава ми се губи някъде смисъла от договора за поръчителство за същия този дълг

[ivan2]

Колеги, учудва ме как може по един такъв елементарен въпрос да се получи такава огромна дискусия. Не съм чел Калайджиев, може би объркването идва от неговите размисли. Кожухаров е пределно ясен. Никъде не се споменава, че поръчителството е договор с оглед на личността на главния длъжник. Тази формулировка се вмъква в настоящите разсъждения на някои колеги не на място, и неправилно. Тя се използва по повод на дефиницията, дадена от самия закон, че поръчителството е договор, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на ДРУГО ЛИЦЕ да отговаря за изпълнението на НЕГОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Вярно е, че законът изрично предвижда връзката между третото лице и поръчителят, изразяваща се в поемане на задължение от порачителя именно за ОПРЕДЕЛЕНО трето лице.Това не определя обаче договора като такъв с оглед личността. Договорите с оглед личността са тези, при които дълга може да бъде изпълнен единствено и само от длъжника, и от никой друг. А тук дълга може да бъде изпълнен и от поръчителя. Елементарен пример: ако длъжникът не плати не поради смърт, а поради невъзможност/няма пари/, тогава поръчителят плаща/изпълнява/. Пределно ясно е, че договорът не е с оглед личността. Връзката между дълга на поръчителя и дълга на главния длъжник се проявява в акцесорността на първия спрямо втория, и с оглед възможността поръчителя да откаже да плати, ако договора за поръчителство е сключен при грешка относно личността на главния длъжник.
ИЗВОД: смъртта на главния длъжник не погасява дълга на поръчителя. Той се налага освен по аргумент на всичко написано до тук, а също и поради вече изложения от други колеги основен аргумент, че осноното задължение не е погасено, преминава върху наследниците. Ако липсват наследници, поръчителят също ще плати, по силата на солидарната отговорност.
Само още нещо-дефинирането на поръчителевия дълг като акцесорен също не е много точно, защото този термин се използва само да означи общото положение, че дълга на поръчителя следва съдбата на главния дълг, свързан е с него, и в много отношения зависи от положението му. Но никъде в закона не е казано, че кредитора трябва да иска изпълнение първо от главния длъжник, а след това от поръчителя, а точно обратното-чл.141 ал.1.
Стана много дълго, дано не съм ви отегчил.

Милена, ако прочетеш това съобщение, моля отговори ми случайно не си ли Милена Модева от София, с която имам определена обща работа?

[ania]

Добре де, нали това за личността го установихме и се съгласихме. Без значение от кой учебник или каквото е там се е породил объркването!
Напълно съм съгласна и мисля, че темата вече се изчерпа

Приятна седмица на всички

[yavor1704]

Уважаеми колеги, мисля че ivan2 е абсолютно прав в своята оценка по този казус - Поръчителят отговаря за задължението на главният длъжник и след неговата смърт - за съжаление , защото и аз самият съм поръчител.

[mi_lena]

Милена, ако прочетеш това съобщение, моля отговори ми случайно не си ли Милена Модева от София, с която имам определена обща работа?

Не, Иване, не съм Милена Модева. Това е просто nick. Името ми не е Милена. Sorry