АДВ и възлагане вместо плащане при съдебно изпълнение -ПОМОЩ

[quovadis]

Спешно моля помогнете!!!
Представлявам взискател по изп.д., но длъжникът има само вещи, които никой не пожела да купи при публичната продан. Още са запорирани. Пуснахме искане за възлагане на част от вещите, равни на размера на задължението към взискателя, но се оказва, че длъжникът има огромни задължения към държавата и АДВ са присъединен взискател.
От съдебното изпълнение ми съобщават, че за да получим вещите следва да внесем стойността им, защото АДВ ни изпреварва по ред на удовлетворяване, което ще рече, че взискателят ще влезе втори път "вътре" с нова сума от същия размер като досегашното задължение на длъжника. Това ми звучи доста странно?
Моля някой, който е имал подобен случай да ми даде някаква сламка от надежда, за която да се хвана... Опазил ме бог да кажа на взискателя, че ще се набута втори път.

[изпълнителна]

Това е положението. АДВ трябва да си вземе парите. Ще трябва да си платите за доброто правосъдие.

[quovadis]

Колега (или не, незнам), Много странен и така да се каже постен отговор ми давате.
Всъщност, за да съм до край честна трябва да отбележа, че чуденето ми произтича не от факта, че оспорвам, че АДВ има право да изпревари останалите взискатели, особено хирографарни като моя случай, нито пък от факта, дали вземанията на държавата подлежат на удовлетворение. Проблемът ми е в това, че становището на съдебното изпълнение ще доведе до двойно затъване на взискателя с този недобросъвестен и очевидно неплатежоспособен длъжник. Освен това се обезсмисля изцяло възлагането на вещи като способ за удовлетворение на взискателя, защото за какво удовлетворение говорим, ако взискателят трябва отново да плаща, за да придобие вещи, които извън това да получи нещо срещу вземането си, изобщо не му са потребни?!
Едва ли целта на законодателя е да стимулира длъжниците чрез задължаване спрямо държавата да препятстват удовлетворяването на другите си, частни кредитори.

[МоляпАК]

Обърнете ми внимание и отговорете на въпроса ми. Утре ми изтича даден срок от съдебното изпълнение за отговор на съобщението, че за да получим възлагане на вещите следва да платим безумна сума, равна на дълга на длъжника по изпълнието спрямо доверителя ми.

[Колега]

Колега съм и по съдба...
Дано някой поне на мен да ми помогне с отговор или автора на тази тема, да ми подскаже от пресния си опит, как се движат нещата...

[quovadis]

Жалба до РС, така се движат нещата колега, но още нямам резултат

[Мира]

Аз като бивша АДВ-йка (но не само) също съм на мнение, че съдия-изпълнителят е прав.
Съгласна съм, че със самото искане за възлагане на вещ кредиторът вече е направил един компромис. Не е особено справедливо другите кредитори, тези от реда преди него, да си получат изцяло вземането от него, без да си мръднат пръста, без да правят компромиси. Но наистина според сегашния закон това е положението.
Клиентът Ви има избор само да иска или да не иска възлагане.

[Мира]

Забравих да кажа, че преди около 5 години Пловдивският районен съд беше приел обратното - че не се дължи заплащане на вземането по удостоверение, издадено от АДВ. Мотивите не ги помня, но не бях съгласна. Ако си спомня, ще ги напиша.

[SDP227]

Колега,
Не разбирам какъв Ви е проблемът. Абсолютно правилно Ви е отговорил съдията. Вие сама признавате, че държавата има придимство пред Вашия длъжник. Дали този длъжник ще бъде удовлетворен с пари или с вещи (както Вие сте поискали от съда), той трябва да си изчака реда.
Ако искате да изкарате определена вещ от масата, срещу която е насочено принудителното изпълнение, следва (за да не ощетите останалите кредитори, които са преди Вас) да внесете в тази маса заместваща равностойна престация. Вярно е, че де факто ще "платите два пъти", но Вие се опитвате да заобиколите закона и получите предпочитателно удовлетворение без то да Ви се дължи използвайки аргумента, че получавате имущество вместо пари. Законът не прави разлика между двете пристации (форми на удовлетворяване). Затова правилно Ви е отговорено, че ако искате веща (т.е. да заобиколите закона и да се удовлетворите преди предхождащите Ви кредитори) ще трябва да си я платите.

Колега (или не, незнам), Много странен и така да се каже постен отговор ми давате.
Всъщност, за да съм до край честна трябва да отбележа, че чуденето ми произтича не от факта, че оспорвам, че АДВ има право да изпревари останалите взискатели, особено хирографарни като моя случай, нито пък от факта, дали вземанията на държавата подлежат на удовлетворение. Проблемът ми е в това, че становището на съдебното изпълнение ще доведе до двойно затъване на взискателя с този недобросъвестен и очевидно неплатежоспособен длъжник. Освен това се обезсмисля изцяло възлагането на вещи като способ за удовлетворение на взискателя, защото за какво удовлетворение говорим, ако взискателят трябва отново да плаща, за да придобие вещи, които извън това да получи нещо срещу вземането си, изобщо не му са потребни?!
Едва ли целта на законодателя е да стимулира длъжниците чрез задължаване спрямо държавата да препятстват удовлетворяването на другите си, частни кредитори.

[Гост]

просто се откажете от възлагането на вещи и чакайте някой хубав ден длъжникът ви да има пари. съдия изпълнителя е прав .

[вики]

Според мен важно е да се установи , дали публичното изпълнение е образувано преди Вашето и дали публичния изпълнител е насочил изпълнението срещу вещите които Вие сте запорирали и ще искате възлагане. В най лошия за Вас случай, поискайте от съдебния изпълнител да направи разпределение на осн. чл.355 от ГПК, съобразно разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД

[Гост]

.. длъжникът има само вещи, които никой не пожела да купи при публичната продан. Още са запорирани...

---------------
Държавата ще е с предимство за публичните вземания. Но от казуса не става ясно дали задълженията към държавата са публични или частни (вероятно са публични, но нека все пак се уточни). Ако вземанията са частни - нещата май няма да стоят така?

[quovadis]

Къде бяхте, колеги, преди време, преди да си пусна малоумната жалбица до РС-то, да ми се смеят гаргите... Но все пак не е лошо да се провери от личен опит, нали? И без това клиента ми е на път да ме линчува, защото смята, че като негов адвокат имам задължението да гарантирам вземанията му спрямо длъжника, едва ли не лично.
Та, в по-големи подробности.
АДВ не е заявило нищо друго, освен да отговори на съдия-изпълнителя еднократно по нарочно писмо на изпълнителя, че длъжникът ни си има задължения за ДДС и социално осигуряване към държавата и НОИ. Не е поискано от АДВ, след уведомлението, което им е пратено, че искаме възлагане и че няма резултат от проданта на вещите, посочените от нас вещи да се възложат на държавата, за да се налага напр- да наддаваме. Вещите не са от тези, върху които държавата има обезпечение. Това са някакви стари компютри, бюра и други глупости, които общо взето са наистина непродаваеми, а и не е ясно колко използваеми напрактика, но нямаме друг шанс.
Все още съдът не ми се е произнесъл и силно се съмнявам да ми помогне жалбата, но клиента ми настоява да се правят опити за събиране по всички възможни пътища за това, като се обжалват неуспешните (после ми трие сол на главата, колко му излезли разноските, но това са други неща).
При това положение как мислите, ще имаме ли шанс? А поне за разноските по изпълнението (в частта за запорирането на вещите и публичната им продан, която не успя - сумата, вярвайте не е малка като такси).

[gun4eva]

Аналогичен случай, колега.
И при мен е така в момента, а клиента ми е на ръба на нервна криза.
Очаквам да ми направят разпределението, при което, ако си купим вещите, ще си приберем поне разноските. И аз си мисля да обжалвам, макар и да нямам много големи надежди, но клиента ми настоява. Дълбоко в себе си съм убедена, че не е редно, ако няма някакви обезпечителни мерки върху имуществото, спрямо което се иска възлагането, които да са наложени от АДВ за публични вземания на държавата, и ако АДВ не се е заинтересувало от възлагането, като възможност за удовлетворяване на държавата, да е прав съдия-изпълнителят. Но ., ще се разбере. В крайна сметка, нашата работа е да сме на страната на клиента си, всеки от нас тълкува правото според познанията си. Може пък и да познаем.